Николай Младенов: Аз съм убеден, че нашата политика трябва винаги да бъде в подкрепа на разширяването на Европейския съюз

Николай Младенов: Аз съм убеден, че нашата политика трябва винаги да бъде в подкрепа на разширяването на Европейския съюз

 

Интервю за "Дарик" радио, предаване "Седмицата", 3 ноември 2012 г.

Водещ:
Министърът на външните работи Николай Младенов в студиото на "Седмицата".Здравейте, г-н Младенов.

Николай Младенов:
Добър ден.

Водещ:
Има ли новини от  Ангел Орбецов е в Малайзия. Стигна ли там, впрочем?

Н. Младенов:
Ами, тези дни трябва да е там, да.

Водещ:
Има ли някаква информация вече от него за срещи...

Н. Младенов:
Не, чакаме решение дали делото подлежи на обжалване и ако  подлежи на обжалване, тогава адвокатите на засегнатите трябва да се заемат с обжалването на втора инстанция.

Водещ:
Сега възниква въпросът за плащането на тези адвокати, тъй  като, както и в България впрочем, на адвокатите се плаща на  инстанция.

Н. Младенов:
Вижте, Малайзия е държава, която е известна с много  строгата си съдебна система. Тя е подредена съдебна система,  функционираща и трудно може да се очакват каквито и да е  изключения, така че. . . особено когато става въпрос за трафик  на наркотици, така че много е важно да се извърви процедурата такава, каквато е. Ако има възможност за обжалване, да се търси, да се обжалва. Вероятно, това ще е и стратегията на адвокатите на хората. Аз не мога да се произнеса по тяхната виновност или  невинност, това е работа на малайзийския съд и на тяхната  защита. Разбира се, за нас това, което е ключът всъщност, което  налага намесата на държавата в случая, е заплахата от смъртно  наказание. Смъртното наказание за всички нас в Европейския съюз  е неприемливо, то е нещо, което ние осъждаме, където и да се  случва в. . . по цял свят - било то в Съединените щати, в  Малайзия или някъде другаде, и съм сигурен, че в рамките на  диалога, който има между Европейския съюз и Малайзия по повод смъртното наказание, тезата. . . и нашата теза ще бъде ясно  разбрана - че не може да се изпълняват смъртни присъди, има  достатъчно казуси в момента в тяхната съдебна система, които не  се изпълняват...

Водещ:
Деветстотин и тридесет били чакали, ако е вярно. . .

Н. Младенов:
Да.

Водещ:
. . . това, което четох, смъртното си наказание, а последно изпълнено е имало преди много години.

Н. Младенов:
Да.

Водещ:
През 1986 г. срещу едни австралийци, които вкарали Малайзия в Австралия.

Н. Младенов:
Но това не е. . . но това е законодателен въпрос при тях.  Доколкото разбирам, тече и дебат дали да се отмени или не  наказанието. Всъщност нищо от това не отменя отговорността,  която всеки един от нас носи, когато пътува в чужбина, да
познава добре законодателството на страната, в която пътува.  Българите все по-често пътуват по цял свят и все по-често ще се  сблъскват с други правни системи. Спомняте си за тези, които  бяха в Швеция - бяха отишли да берат боровинки, без да имат
договори, не един са тези случаи, но в крайна сметка хората трябва да познават законодателството на всяка една  страна. И за да може да им помогнем в това отношение, в момента  подготвяме обявяването на две нови инициативи - едната е новият  уебсайт на министерството, който мисля, че тръгва от утре. На  него има много по-подробна консулска информация.

Водещ:
За всяка държава?

Н. Младенов:
За всички държави.  Приключваме сега въвеждането на една нова система, която се казва "Пътувам за. . .", в която  всеки, който пътува в чужбина, ще може доброволно, ако желае, да се регистрира, да каже: аз ще бъда от тази дата до тази дата в еди-коя си страна, с което автоматично нашето посолство се информира, съответният човек получава информация  има ли някакви заплахи, има ли някакви рискове, основна информация за страната и т.н.

Водещ:
Тоест ти ще си оставяш координатите там...

Н. Младенов:
Оставяш си имейл или телефон.

Водещ:
. . . по телефон ще кажете, примерно, в еди-кой си район, ще  се обади консулът и ще каже в еди-кой си район няма да има проблем.

Н. Младенов:
Не, няма нужда да се обади. Той ще получи информация обща за страната, с контактите на посолството и т.н.

Водещ:
Казахте, че при заплаха. . .

Н. Младенов:
Целта ни, когато се наложи някаква  евакуация или някакво такова по-сериозно действие, посолствата  ни да са информирани какви българи има на място, защото, за съжаление, няма система, по която това да става автоматично. Това може единствено да става доброволно.

Водещ:
А за да приключим с Малайзия, ще бъде ли готвен договор за правна помощ, защото се оказва, че това е доста важен въпрос после, ако успеете да замените смъртното наказание с друго, защото те няма да ги пуснат явно съвсем като невинни.

Н. Младенов:
Първото е да се извърви цялата правна процедура в  Малайзия. След като се извърви цялата правна процедура в  Малайзия, тогава да се говори вече какви са опциите, които съществуват пред нас. Пак повтарям, това е страна, която има  доста сериозна правна система, така че нека  адвокатите  на хората и всички засегнати от случая да работят в рамките на  правната система на Малайзия.

Водещ:
Въпросът е по-общ - с колко държави в света България има  подобни договори за правна помощ, които в такива случаи се сключват да действат, и има ли системно решение, с което в един  момент България да достигне до договори за правна помощ с всички държави?

Н. Младенов:
Дори и да има система от договори за правна помощ с целия свят, както вие го представяте, това не освобождава хората от  отговорността да. . .

Водещ:
Да не изнасят наркотици и да внасят.

Н. Младенов:
. . . спазват законите на страната, в която се намират.  Разбира се, има международни конвенции, които в определени  случаи са приложими, има двустранни договори, но пак казвам,  това не може в момента да се коментира, защото не сме на такъв
етап, а започнем ли да го коментираме това, ще създадем фалшиви представи за ситуацията. Ситуацията в момента е, че има двама български граждани, осъдени в Малайзия, защото са пренасяли забранени наркотични вещества. Пред техните адвокати седи въпросът дали могат да обжалват. . . дали да искат обжалване. Доколкото разбирам, те ще искат обжалване. Пред правната системана Малайзия седи въпросът дали да позволи това обжалване. Това е ситуацията, в която се намираме към днешна дата.

Водещ:
Говорите за нов закон, който да формулира какви ангажименти има държавата по отношение на нейните граждани зад границата.

Н. Младенов:
Да.

Водещ:
Около целия този дебат се създава усещането у част от хората, че ангажимент на държавата е, например, да им осигури правната защита.

Н. Младенов:
Ами, вижте. . .

Водещ:
Част от дебата в България е: тези сега бедни хора нямат пари, взели са кредити семействата им тук, за да платят за адвокатите им, и се създава едва ли не очакването, че България ще трябва да плати за тази защита.

Н. Младенов:
Ами, затова искаме да напишем този закон, за да могат да бъдат наясно всички какви отговорности кой към кого има, когато е в чужбина. Те са ясно изписани в различни законодателства, конвенции и т.н., но може би трябва да бъдат кодифицирани на едно място, за да се не създават фалшиви очаквания. Защото, когато в собствената си страна ти не можеш да си изплатиш  банковия кредит и. . .

Водещ:
Или да си наемаш адвокат.

Н. Младенов:
. . . или да си наемеш адвокат, кой ти помага в такъв случай? Държавата ли трябва да ти помага? В крайна сметка хората
са тези, които носят отговорност за собствените си действия. Искаме да опишем в един закон какви са ангажиментите зад  граница, за да няма това неразбиране и да има повече прозрачност и яснота кога и в какви ситуации могат хората да се обръщат къмпосолствата, какво могат да очакват от тях, как се действа в кризисна ситуация. Защото мен лично, ако трябва да
бъда честен, това, което повече ме притеснява, са ситуации, когато имаме някакви извънредни кризи: земетресения, революция, трябва да евакуираме хора, както беше случаят от Либия или от ..

Водещ:
Сирия.

Н. Младенов:
. . . Сирия и т.н. Какво правим, когато има природно  бедствие? Всички тези ангажименти трябва да бъдат описани, така  че хората да са наясно, докъде се простира реално тяхната  защита, която идва с българското законодателство и откъде нататък вече те трябва да разчитат в  най-голяма степен на собствената си информираност. Втората тема, разбира се, е информираността и затова и чрез уебсайта, и т.н., искаме да сложим максимално количество информация, за да знаят хората, като отиваш в една страна, че там има рискове. . .

Водещ:
То за определени държави имаше. Аз ще ви кажа, че аз ги използвах, в сайта за доста държави има, нормално е да си  препишеш. . .

Н. Младенов:
Има.

Водещ:
. . . да знаеш къде ти е посолството например в държава, в  която отиваш, на какъв телефон да се обадиш.

Н. Младенов:
Да, но това ще бъде сега част от една по-голяма  информационна кампания, която, ако се беше случила преди много  години, може би досега хората щяха да се научат. Тя ще включва  уебсайта, ще включва брошури, ще включва информация, която трябва да бъде достъпна и на летището в София, и на други места. За да може, когато пътуваш, да имаш достъп до информация. Нямаш ли достъп до информацията, после не можеш... да не кажеш: ами, аз не знаех. Ако си знаел, да можеш да имаш  откъде да намериш. Това е основният инструмент в съвременния  свят.

Водещ:
Налага ли вето България на членство на Македония в  Европейския съюз. Ще подкрепи ли България на евросъвета на 13 и  14 декември в Брюксел даване на дата за старта на преговори на  Македония за членство? 

Н. Младенов:
Дали ще подкрепи България даването на дата за започване на преговори зависи от действията на правителството в Скопие.

Водещ:
Какво трябва да направят в следващия месец и една седмица?

Н. Младенов:
Ами, ние от повече от година сме им казали какво очакваме да видим. За съжаление, до този етап не сме видели резултати. Първото, което е важно, е да се прекрати тази постоянна  антибългарска кампания, която тече в Македония и която създава
безкрайно много дискомфорт и на общественото мнение в България. Второ, имаме. . .

Водещ:
Само, докато сме на първото, нали знаете на това какво  отговарят свободните държави: ами, пресата е свободна.

Н. Младенов:
Аз не говоря за пресата, говоря за това, че когато имаме видими сигнали, че това е част от правителствена политика, това  е притеснителното. Иначе пресата, свободната преса пише каквото  иска, където иска, както в България, така и по останалата част от света. Но, ако се върнете назад, това е може би основният индикатор. Ако се върнете назад към 1999 година, когато между  двете правителства беше подписана декларация, която фактически затвори всички въпроси, които бяха открити в нашите отношения -  по отношение на език, спорове териториални, малцинствени и т.н.  Тя беше подписана от тогавашните двама министър-председатели. Но това, че тя е подписана тогава, не я прави невалидна към днешна дата. Реално обаче това, което виждаме е, че политиката на  правителството в Скопие е отстъпление от тази декларация. Още в началото на мандата на настоящето правителство ние искахме принципите в тази декларация да се препотвърдят. Тогава македонската страна отговори, че тази декларация обвързвала  правителствата едно време. Прощавайте, но по този начин не може да се функционира в Европейския съюз. Когато започна целият проблем с АЕЦ "Козлодуй", съжалявам, че отклонявам леко темата, но искам да ви дам пример, основният аргумент на Европейската комисия, когато тя дойде в България преди години, да каже трябвада се затворят малките реактори на "Козлодуй", беше, защото правителството на г-н Беров беше подписало съгласие за затварянето и беше получило пари от Европейската банка за възстановяване за това и не ги беше затворило. Значи, този  ангажимент тогава не свършва с края на едно или друго правителство. Нашето желание е да видим системно подобряване на  отношенията ни с Македония. Ние имаме най-голям интерес от това като съседна страна. Защото сме част от Европейския съюз, защото години наред пропагандата на Титовска Югославия ни е разделяла и е изграждала образа на врага спрямо другата страна.

Водещ:
Тази сутрин прочетох. . .

Н. Младенов:
Защото нямаме достатъчно инфраструктура, върху която трябва да изградим. Ние не искаме от Македония невъзможни неща. Това, което ние искаме, е нормално отношение като нормална съседна  страна, която кандидатства за членство в Европейския съюз и  трябва да разчита на нашия глас, за да извърви пътя си към  Европа. Както, между другото, и България направи преди години, решавайки един по един една цяла плеяда открити въпроси, които бяха останали със съседите ни, по пътя ни към Европейския съюз.

Водещ:
БГНЕС съобщава, че министър Попоски ви канил за подобряване на отношенията между България и Македония. Отивате ли в Скопие?

Н. Младенов:
Аз с министър Попоски се видях в Ню Йорк, говорихме много дълго, така че имаме достатъчно добър разговор по тези теми.  Сега въпросът вече е да видим резултатите.

Водещ:
Въпросът е, да, практически обаче за месец и половина какви резултати могат... те очевидно не могат да си пренапечатат  учебниците, например, които са част от проблема - на какво учат  децата си... като отношение към България.

Н. Младенов:
Ясно, че за един месец и половина те надали ще могат да премахнат от учебниците си, че България е била окупирала Пиринска Македония и затова тя не е част от тяхната държава,  да не говорим какъв абсурд е това, но трябва да има процес и процесът може да върви в няколко посоки.

Водещ:
Да, какви видими значи очаквате?

Н. Младенов:
Първо, напредък в преговорите и разговорите по съвместната ни инфраструктура. Второ, може да се направят съвместни комисии и съвместни органи, които да прегледат целия проблем от  гледна точка на учебниците по история, от възпитанието и т.н.  Трето, ние имаме нужда да опознаем съвременната си култура, ние  тяхната и те нашата, съвременната говоря, не за античната, в кавички. Четвърто, може да се направят много неща, за да се  помогне на българските медии и на македонските медии да имат  повече контакти, за да могат да преодолеят този образ на  негативизъм, който съществува. Пето, трябва да намерим някакъв механизъм, по който да започнем да отбелязваме онези дати, които ни свързват, защото е важно.

Водещ:
Те предложиха 9 май или деня на установяване на дипломатически отношения и денят на признаване на Македония от България.

Н. Младенов:
Ние 9 май го празнуваме с всички страни членки в Европейския съюз и нямаме нужда от специален договор, за да празнуваме 9 май с някого.

Водещ:
А коя дата например си представяте?

Н. Младенов:

Ами, има достатъчно. Един от основните изводи след обиколката ми в Югоизточна България беше, че никой в Югозападна България няма проблем, претенция или се чувства неудобно от това, когато има дата в нашата история, която  свързва България и Македония, ние заедно да я почитаме. Било то  дати, свързани с исторически и революционни личности, било то  дати, свързани с нашата собствена история тук, в региона -  Илинденско-Преображенското въстание и така нататък. Това не
значи, че ние ги отнемаме на някого или че ги подаряваме на  някого, това означава, че ние имаме един европейски подход към  начина, по който се отнасяме към собствената си история. Не да  делим хората или костите им и паметта им, а да ги почитаме колкото се може повече заедно, защото когато ние заедно ги  почитаме, тогава и тяхната роля в историята ще бъде по-видима и  по-подчертана. Може би на някой далеч от Балканите това му  изглежда неразбираемо, но, повярвайте ми, когато човек говори с хората в нашата страна, навсякъде това е абсолютно разбираемо. Защото ние сме преодолели достатъчно, в нашата собствена история сме преодолели достатъчно трудности и болки, свързани с  разделянето на Балканите и целта ни сега не е да продължим това  разделяне, а напротив, да го преодолеем, но не можем да го... но можем да го преодолеем едва когато видим, че и другата страна  има желание за това, за такъв подход. 

Водещ:
Има авторитетни гласове, но несъгласни с твърдата позиция,  която заема българското правителство спрямо Македония, малко  повече от месец преди важното решение дали да бъде поканена за  преговори за членство в ЕС. Стефан Попов, например, твърди, че твърдата позиция не е добра идея, защото нарежда България до  Гърция и само интеграция в Европейския съюз може да излекува  тази болна държава Македония, казва той.

Н. Младенов:
Да, съгласен съм. Само интеграция може да излекува тези проблеми, но интеграция, след като проблемите се решат, защото иначе ние внасяме в Европа допълнителни проблеми, а никой не иска да го прави това. Пак ви казвам, спомнете си какво направи България за периода на преговорите с Европейския съюз. Един по  един, бавно, упорито реши проблемите. Та ние решихме  териториални спорове с Турция, ние решихме делимитация на  границата ни с Турция, преди да влезем в ЕС.

Водещ:
Кристиан Вигенин пък, евродепутат от левицата, предлага вместо тези позиции сега България да се върне към проекта на Сергей Станишев за договор за приятелство и добросъседство с Македония.

Н. Младенов
Ами, да. Ако беше 1960 година, може би можеше по този път да тръгнем. Едно време Съветският съюз много е обичал такива договори за приятелство и добросъседство. Приятелство с договор ли се прави? В смисъл, вие кажете ми с кой приятел сте станали приятел, защото имате договор с него да бъдете приятели. Ние можем да имаме договори за съвместна инфраструктура, договори за избягване на данъчно облагане, за търговия и така  нататък, но приятелство с договор не се прави.

Водещ:
Впрочем, като говорим за разширяване, тази седмица премиерът наТурция Реджеп Ердоган даде срок в Берлин за влизане в Европейския съюз на Турция до 2023-а, или съюзът губи Турция, каза той. България подкрепя ли Турция?

Н. Младенов:
България подкрепя преговорите с Турция, защото те помагат на Турция да се модернизира. Как ще завършат тези преговори, кога ще завършат тези преговори в крайна сметка ще зависи от хода им. Към днешна дата, разбира се, те вървят много сложно и причинитеса комплексни да вървят много сложно и ние може би не говорим  достатъчно в нашето общество защо са толкова трудни преговорите с Турция. Те не са просто защото има някакво политическо  нежелание от едната или от другата страна, има фактически и огромни части от турското законодателство, които трябва да се реформират, за да се приравнят към европейските стандарти, и те са както на техническо ниво, така и на политическо ниво. Има  безкрайно много институционални въпроси, които Европа трябва да  реши, така че да може да интегрира един ден Турция като част от  Европейския съюз. Аз съм убеден, че нашата политика, на България като страна, трябва винаги да бъде в подкрепа на разширяването на Европейския съюз, и тя ще продължи да бъде в подкрепа на разширяването, и тя е в подкрепа на разширяването.  Но пътят, който всяка страна извървява, е съвсем различен.  Между, така, наскоро мина незабелязано в голяма степен в България решението за това Черна гора да получи статут на странакандидат-член за Европейския съюз. Това решение беше много  трудно, изключително трудно, защото имаше много, въобще, страни  в Европейския съюз, които не желаят повече да се занимават с разширяване и не искат в момента това да си го слагаме като частот дневния ред, защото имаме много други проблеми, които... с финансовата криза, банковия съюз и така нататък, които трябва дасе решат. Така че атмосферата за разширяването не е добра, за да се подобри, страните кандидати трябва да положат максимални усилия да покажат, че искат да вървят напред, и съответно да се премахнат един по един, така, двустранните проблеми, които могатда пречат в бъдеще. Аз съм убеден, че при добро желание от македонска страна, от страна на македонското правителство, защото аз знам, че македонското общество сто процента подкрепя тази линия, от страна на македонското правителство, България е готова да готова да превърнем България и Македония в пример как добросъседските отношения, решаването на двустранните въпроси наБалканите е възможно в началото на 21-и век. Не както е било в 19-и или в 20-и век, а както можем сега да го направим. И заедно, ръка за ръка, да отидем в Брюксел и да кажем: вижте, ниерешихме тези въпроси, направихме това, постигнахме второ, трето, недейте да изоставяте разширяването, не се отказвайте оттова, че страните на Балканския полуостров трябва да бъдат частот Европейския съюз.

Водещ:
Европейската комисия за избора на български конституционни съдии. Комисията заплаши с извънреден доклад за правосъдието и вътрешния ред в България, постави под съмнение почтеността и професионалния капацитет на част от кандидатите за Конституционния съд, конкретно на вече избраната съдия Марковска, а президентът Плевнелиев нарече тези коментари  обезпокоителни. В неговото изказване, както и в изказването на  вицепрезидента като че ли се съдържаше, така, известно съгласие  с констатациите, докато вие нарекохте, казахте, че Европейската  комисия разпространява слухове, че е некоректна и излиза извън правомощията. Продължавате ли, след като тази твърда позиция комисията продължи да поддържа през цялата седмица, продължаватели да смятате, че това са слухоразпространители, некоректни и без правомощия.

Н. Младенов:
Нека да разделим въпроса на две. Първата част от въпроса е има ли риск от допълнителен доклад . . .

Водещ:
Има ли?

Н. Младенов:
. . . до края на тази година, най-така, най-общо така да го  кажем.

Водещ:
Или началото на . . . .

Н. Младенов:
... и да, скоро. Преди . . .

Водещ:
…преди доклада, преди редовния доклад догодина.

Н. Младенов:
Този риск зависи от това какво ще направи съдебната система, Висшият съдебен съвет, как ще прочете изборът на нов главен прокурор и по какъв начин ще се изпълнят критериите в миналия  доклад на Европейската комисия, които са заложени към България.  В момента това, с което трябва всички, да сме наясно, че в  максимална степен Министерството на правосъдието, новият Висш  съдебен съвет, всички, които са заети със съдебната реформа, са  ангажирани ние да изпълним един по един критериите, които са  заложени, до края на годината. Тези, които може, защото някои,  разбира се, не могат да бъдат физически реализирани до края на  годината.

Водещ:
Тоест вие смятате, че само заради този казус с Конституционния съд доклад няма да има.

Н. Младенов:
Аз смятам, че когато системата в България е максимално  мобилизирана това да го направи, подобен тип сигнали могат единствено да действат деморализиращо, когато идват отвън. Затова нека да си свършат хората работата до края на годината, нека да не живеят в постоянната паника и постоянния ужас на това кой какво каже и откъде как ще му се реагира. . .

Водещ:
Но този сигнал не беше срещу съдебната система, г-н  Младенов. . .

Н. Младенов:
Вторият,

Водещ:
…той беше срещу Народното събрание.

Н. Младенов:
Това е първата част от въпроса. Втората част от въпроса е относно съмненията за някои кандидати и т.н. Ако някой има съмнения за кандидати, да ги слага преди избора им, и открито да казва - аз имам съмнения в това за този човек и т.н.  Те се обсъждат и се взимат решенията на базата на това, а не след като процедурата е изтекла в Народното събрание. Разбирате ли откъде идва разминаването? Значи, първо, когато се работи по реформата. . .

Водещ:
Тя, комисията, преди избора още каза. . .

Н. Младенов:
Не, изборът вече беше минал. . .

Водещ:
. . . в деня на избора. . .

Н. Младенов:
. . . изборът вече беше минал. Как си представяте, че хората, които са избрани сега, ще се чувстват? Аз не знам, аз непознавам г-н Анастасов, не познавам г-жа Марковска, така че нямам представа какви са сигналите. Но нека да погледнем нещата  от гледна точка на процедурата и от гледна точка на в крайна  сметка нормалното функциониране на държавността. И не на последно място говорим за Конституционен съд. Конституционният съд. . . Лично аз, дето се вика, имам. . . мога да имам критики към решенията на Конституционния съд, с които не съм съгласен. ..

Водещ:
Имате предвид досиетата. . .

Н. Младенов:
Да, но това си е мое мнение. Никой 20 години в българската държава не е поставял под съмнение функционирането на конституционните съдии. Харесва ли ни един, не ни ли харесва, съгласни ли сме с неговите виждания, или не сме съгласни с неговите виждания, влезе ли в Конституционния съд, този човек е част от най-висшата институция в България, която следи за съответствието на законите и конституцията. Конституционният съд не е съдебната система, той е  най-висшият орган, който следи за съответствието на  конституцията. Затова, моля ви, когато говорим по тези въпроси, аз не отричам правото на комисията да се произнася, ние имаме CVM-а, в него има заложени критерии, които трябва да бъдат изпълнени, има срокове, в които тези критерии се изпълняват,  това е договорено с българската държава, но нека не превръщаме  всичко в една голяма политическа игра, защото рискуваме устоите на държавността в България.

Водещ:
Кой го превръща, Европейската комисия ли. . .

Н. Младенов:
Ами, с цялото това говорене, което в момента се случва. Пак ви казвам, има срокове, които се изпълняват по докладите, те вървят напред. . .

Водещ:
Не, опитът, който има България, е, че оттук нататък този  казус ще бъде непрекъснато повтарян от Европейската комисия. Вие какъв изход виждате?  Освен някаква форма на оттегляне примерно на този съдия,  всичко друго е пак повтаряне. . .

Н. Младенов:
За мен изходът винаги е бил ние  да си изпълним всички ангажименти, които сме фиксирали в  докладите на Европейската комисия, защото те не се пишат просто ей така, във въздуха, те съответстват на реални ангажименти,  които българската страна може да изпълни. В доклада, последния,  има 18 препоръки. Ако се съсредоточим и ги изпълним. . . а ако  някой си направи труда да ги прочете, защото много от хората, които ги коментират публично, съм сигурен, че не са ги чели внимателно, ще видят, че много от тези неща можеше години наред да бъдат свършени. Няма нищо в тях радикално, нищо невероятно, нищо, което да предизвика, не знам, което да предизвика някакви обществени сътресения. Нормалното функциониране на съдебната  система, прозрачността на взимане на решения, прозрачността на  разпределение на делата, добрата подготовка на съдиите, всички  това са неща, които всеки един български гражданин иска, иска ги и Европейската комисия към нас, защото механизмът, който ме  създали, ни помага да го решим. . . да решим тези въпроси.

Водещ:
Аз, честно казано, не мога да се сетя за друг такъв случай,  в който Европейската комисия толкова директно за персонален казус в българската правосъдна система, в широк смисъл, да заема позиция. . .

Н. Младенов:
Не знам дали е персонален казусът или казусът е с процедурата. . .

Водещ:
Били ли са френски специални агенти битите от български  селяни до село Коиловци край Плевен, представени като екстремни  спортисти, както пише френското списание "Поан"?

Н. Младенов:
Тези въпроси бих насочил към Министерство на вътрешните работи и Министерство на отбраната, те са в техните компетенции.

Водещ:
Не, понеже има връзка с Шенген. Хипотезата в "Преса" е, че  те били проверявали България за Шенген и, общо взето, изводът  бил, че без проблем някой може да прелети и да се приземи с  парашут у нас.

Н. Младенов:
И ако тази теза е вярна, тя пак е в  правомощията на Министерство на вътрешните работи и Министерството на отбраната.

Водещ:
По никакъв начин няма да кажете нито дума за тази  тренировъчна мисия, както я определят? "Поан" не е жълто  издание, нали, сериозно е, сериозно френско издание.

Н. Младенов:
Ами, сега, аз сериозно ви казвам - ако искате отговор на  тези въпроси, търсете ги от институциите, в чиито компетентности те са.

Водещ:
А възможно ли е да ни проверяват по този начин?

Н. Младенов:
Кой да ни проверява?

Водещ:
Французите. . .

Н. Младенов:
Моля ви се, недейте, нека да не се шегуваме с глупости.

Водещ:
Прави впечатление, че всички български институции не искат  да го. . . по подобен начин отговаря и министър Цветанов. Вчера  като го питат, избягва. . . Защо такова нежелание у всички да  кажат какво е станало?

Н. Младенов:
Това не е казус, който е в областта на външната политика, това не е въпрос, свързан с външната политика..

Водещ:
Ако са френски разузнавачи. . .

Н. Младенов:
. . . със сигурността, с отбраната и с работата на полицията и вътрешното министерство. Така че търсете там отговорите.

Водещ:
Според статия на Румен Петков в "Труд" на България й трябва  помощ от Европейски съюз, НАТО и ООН, за да се справи с  бежанците. Съгласен ли сте с него?

Н. Младенов:
Не.

Водещ:
Случващото се в момента в Близкия изток поставя ли България  в толкова рисково положение, колкото се. . .

Н. Младенов:
Не, нямаме данни за вълна бежанци, която да стига до нашата  граница. Основните бежанци от Сирия са в Турция, в Ливан, в  Йордания. И ние там помагаме да бъдат решавани техните проблеми. Разбира се, страната ни е подготвена, ако, недай си боже, в  бъдеще има някаква сериозна вълна към нас, то тогава  Европейската комисия в рамките на инструментите за солидарност  да подкрепи България. Гърция между другото потенциално има много по-голям риск в това отношение, отколкото България. Гърция и  Кипър. . .

Водещ:
А този контекст влизане в Шенген в този момент не е ли в известен смисъл по-зле даже за България?

Н. Младенов:
Ами, във всички планове за влизане в Шенген, първият етап включва въздушните и морските граници и на по-късен етап са сухопътните граници. Може да го разглеждате. . .

Водещ:
То излиза, че е в наш интерес даже отлагането на. . .

Н. Младенов:
Ако искате да го разглеждате в този контекст. Но, пак ви казвам, това, което ние правим по границите си, особено по границата с Турция, която е външна граница за Европейския съюз, е на много високо ниво. И там данните се следят ежедневно, както
в Министерство на вътрешните работи, така и при нас. Ние имаме ежедневна информация за потоците на хората по границите и няма никакъв риск, увеличен, от някакви големи бежански вълни, които да залеят страната. Така че нека да реагираме по-спокойно на  тези неща и да вярваме, че все пак институциите, които са отговорни за решенията в тази област, знаят какво правят.

Водещ:
Парламентарната комисия по външна политика и отбрана не прие бюджета на външно министерство, заедно впрочем с още няколко бюджета, защото се оказа, че опозицията има тактическо мнозинство по време на заседанието. Но това пък може да се окаженякакъв шанс за промяна на. . . Вашият бюджет е от тези с 0 процента промяна, нали? Какъвто е бил миналата година.

Н. Младенов:
Бюджетът е такъв, какъвто е. Бюджетът е такъв, какъвто е. И има в него толкова средства, колкото може държавата да си позволи в момента. Аз съм последният, който ще го хареса. Но няма да съм първият, който да се изправи и да каже, нали, дайте ни още два пъти по толкова пари, защото виждам какво е общото  състояние на финансите в страната ни, първо, и второ, защото  виждам какво е състоянието на нашите съседи. А когато всичките  ти съседи – с изключение на Турция - Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, са във все по-задълбочаващи се икономически проблеми и  криза, тогава рисковете и за нашата страна са големи и ние  трябва да се предпазваме от тях.

Водещ:
Да, но казусът, с който започнахме, пък е аргумент срещу  свиването на българското представителство по света. Вие се  опитвате. . .

Н. Младенов:
Ама кое имате предвид?

Водещ:
За Малайзия, например. България има цели региони, където. . .

Н. Младенов:
Ама не можете. . .

Водещ:
Ето, сега в случая действате със специален пратеник, защото се оказва, че от. . .

Н. Младенов:
Да, имаме посланик в Индонезия, имаме и. . .

Водещ:
. . . Индонезия. . .

Н. Младенов:
. . . посолство в Индонезия, имаме и почетен консул в Малайзия.

Водещ:
Тоест според вас такива казуси не са аргумент за нуждата от откриване на нови
представителства?

Н. Младенов:
Значи, представителства се откриват, ако имаш ясен политически интерес и отношения със съответната страна, силен  икономически обмен, който да съществува, имаш специални  отношения например в областта на сигурността, или има голяма
българска общност, която е там. Това са аргументите, на базата на които се взима решение за поддържане или не на едно  представителство.

Водещ:
Има ли региони, където според вас заради липсата на пари и бюджета, който обсъждахме, България липсва, въпреки че има тези аргументи?

Н. Младенов:
По анализите, които ние правим, не. Имаме държави, в които  сме закрили представителствата си временно поради липсата на  средства, но винаги в тези държави има друг механизъм, с който  осигуряваме по един или по друг начин присъствието си. Още  повече, че в момента цяла Европа дискутира това как да имаме съвместни представителства, как да имаме например дипломати от  една страна в посолството на друга. Това са процеси, които текат навсякъде. Но с цялото ми уважение към нуждите на външно  министерство, нуждите на бюджета, на пенсионерите в България, на социалния бюджет, на здравеопазването, на образованието най-вече са много по-големи. И ако погледнете структурата на  бюджета за догодина, ще видите, че въпреки трудностите,  финансовите, основните средства от него отиват както за социална защита, така и за съфинансиране на европейските фондове, които да ни помогнат да получим повече пари да инвестираме в  собствената си държава.

Водещ:
Следващата тема са изборите в Съединените щати. Вие от какъв ъгъл гледате на тях? Какво значение за България виждате в изборите?

Н. Младенов:
Колкото по-бързо минат тези избори, колкото по-бързо стане ясна новата администрация, толкова по-добре не само за България, а и за целия свят.

Водещ:
Е, те ще трябва да минат във вторник, освен ако нашият пратеник Константин Вълков не се окаже прав, че има някакъв риск, ако тези бури продължават и не се справят с бедствията. . .

Н. Младенов:
Не се притеснявайте, ще намерят. . .

Водещ:
. . . в някакви щати, примерно, да не може да се състоят.

Н. Младенов:
Ще намерят механизъм за това. . . Не, аз казах това, защото  мисля, че е много опасно, когато американската политика е  насочена вътре. . . поради изборния цикъл в момента. В света  текат процеси, които не чакат американските избори. Кризата в
Сирия се разраства с всеки изминал ден. Положението там отива от лошо към много лошо. Има други казуси в световната политика и в икономиката на света, ако искате, които очакват да видят  посоката, която новата администрация в Съединените щати ще  зададе. Затова нека да. . . колкото по-бързо минат тези избори, толкова по-добре за всички.

Водещ:
Накрая да ви дам възможност в едно изречение да поканите  всички. Утре ли е денят, в който всеки, който иска, може да отиде и да седне в стола на външния министър в министерството?

Н. Младенов:
Не само това, а да види дебати, да види щандове, на които се представя информация какво прави Министерство на външните  работи, какви са възможностите за кариера. . .

Водещ:
Утре от 10.00 до 14.00 часа?

Н. Младенов:
Утре от 10.00 до 14.00 часа. Ние сме го кръстили "Външно  отвътре". Когато аз туитвах онзиден - елата да видите външно  отвътре, някой туитва обратно - искаме да гледаме вътрешно  отвън. Така че мисля, че има достатъчно интерес към това. За да  гледат хората вътрешно отвън, трябва да спазват законите, да  нямат проблеми с полицията. Но за да дойдат да видят външно  отвътре, просто трябва утре между 10.00 и 14.00 часа да  заповядат, ще има доста дейности, включително и за малки деца,  които ще са интересни.

Водещ:
Министърът на външните работи - Николай Младенов, гост на  "Седмицата".