Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

ОССЕ

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (до 1994 г. – Съвещание за сигурност и сътрудничество в Европа) води началото си от подписването на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г., който съдържа политически обвързващи принципи и ангажименти за сигурността на европейския континент.

Днес ОССЕ е най-голямата регионална междуправителствена организация, която разглежда обширен спектър от въпроси на сигурността в три измерения: политико-военно, икономическо и екологично, и човешко измерение. Основни характеристики на ОССЕ са всеобхватният подход към проблемите на сигурността и широкият географски обхват от 57 държави от северното полукълбо, участващи на равноправна основа в работата на организацията.

ОССЕ изпълнява ключова роля като платформа за редовен политически диалог по поддържането и развитието на европейската архитектура за сигурност чрез взаимодействие между държавите-членки на ЕС и НАТО, Русия, страните от Кавказ и Централна Азия. Организацията поддържа партньорски формати за взаимодействие и диалог по въпросите на сигурността с държави от прилежащите региони на Средиземноморието и Азия.

Основните органи за приемане на решения в организацията са: Срещи на  държавните и правителствените ръководители на държавите-участнички; Съвет на министрите на външните работи; Постоянен съвет на ниво постоянни представители към ОССЕ; Форум за сътрудничество в областта на сигурността. Решенията са политически обвързващи и се приемат с консенсус.

За период от една календарна година Действащото председателство на ОССЕ се поема от държава-участничка на изборен принцип. Председателството има водеща роля при формулиране на политическия дневен ред на организацията и генериране на насоки за нейната работа през съответната година.

Основната изпълнителна структура на ОССЕ е Секретариатът със седалище във Виена, който се ръководи от Генерален секретар с административни и представителни функции. Важни функции в контекста на изпълнението на ангажиментите по линия на човешкото измерение изпълняват трите независими институции на ОССЕ: Бюрото за демократични институции и права на човека, Върховният комисар на ОССЕ по националните малцинства и Представителят на ОССЕ по свободата на медиите.

ОССЕ поддържа полеви присъствия (мисии) в страни от Западните Балкани, Източна Европа и Централна Азия, които са важен инструмент за предотвратяване на конфликти и следконфликтно възстановяване, като оказват съдействие за провеждане на реформи, изграждане на стабилност и сигурност, и насърчаване на демократичните процеси и ценности.

България води последователна политика в защита на достиженията на ОССЕ при отговорно прилагане на основополагащите принципи, документи и поетите ангажименти в трите измерения на сигурността и в тясна координация с държавите-членки на ЕС и НАТО. През 2004 г. България проведе успешно Председателство на ОССЕ за период от една година.

Руската военна агресия срещу Украйна от 24 февруари 2022 г. и погазването на основополагащи принципи на организацията от страна на Русия промениха изцяло контекста на функциониране на ОССЕ. Дневният ред беше насочен приоритетно към краткосрочните и дългосрочни последствия от този мащабен военен конфликт за европейската сигурност. С цел да се запази ангажиментът към украинската страна след закриването на Специалната наблюдателна мисия на ОССЕ в Украйна и Офиса на проектния координатор на ОССЕ за Украйна през 2022 г., бе създадена извънбюджетна Програма на ОССЕ за подкрепа на Украйна (OSCE Support Programme for Ukraine - SPU).

В периода април-август 2023 г. България проведе успешно председателство на Форума за сътрудничество в областта на сигурността, като запази фокуса на политическия диалог върху актуалните проблеми на сигурността в Европа в контекста на войната срещу Украйна и изведе като приоритет темите за сигурността в Черноморския регион, хуманитарното разминиране, ролята на жените за мира и сигурността, и връзката между сигурността и околната среда.

Сред основните актуални приоритети за българската страна в рамките на ОССЕ са:

  • Активно участие в усилията за прекратяване на руската военна агресия срещу Украйна и връщане към пълноценното прилагане на основополагащите принципи и ангажименти на ОССЕ от всички държави-участнички в организацията.
  • Съдействие за оказване на подкрепа за Украйна чрез всички налични инструменти и механизми на ОССЕ.
  • Запазване на функционалността на ОССЕ, вкл. на нейните полеви мисии и институции, в условията на най-значимата криза на доверието и сигурността в Европа след края на Студената война.
  • В дългосрочен план, възстановяване на доверието и диалога между държавите-участнички, с оглед завръщане на ОССЕ към основната й роля на платформа за сътрудничество по въпросите на сигурността в Европа.

Контрол на въоръженията и неразпространение

Политиката на България в областта на разоръжаването, неразпространението и контрола на въоръженията се обуславя от позициите на страната ни като отговорен фактор в международните отношения и е в съответствие с ангажиментите, произтичащи от членството ни в ООН, ЕС и НАТО.

  • Разоръжаване и неразпространение на оръжия за масово унищожение

България участва активно във всички международно-правни инструменти в областта на неразпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ) и разоръжаването. Приоритетно за нас е прилагането и универсализацията на Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КЗХО) и Конвенцията за забрана на биологическото оръжие (КБО), както и влизането в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО).

Споделяме целта за създаване на свят без ядрени оръжия. Вярваме, че напредъкът към пълно ядрено разоръжаване е възможен единствено чрез следването на постепенен подход в съответствие с чл. 6 на ДНЯО и при отчитане на глобалната среда за сигурност. За нас ДНЯО е крайъгълният камък на глобалния режим за ядрено разоръжаване и неразпространение и основа за развитие на сътрудничеството при мирното използване на ядрената енергия, науката и технологиите. Като неин съучредител, България подкрепя изцяло дейността на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която е основен институционален елемент от режима на ДНЯО, осигуряващ ядрената сигурност чрез системата си на гаранции и ядрената безопасност в световен мащаб.

Неупотребата на химическо оръжие и стриктното прилагане и универсализацията на КЗХО са сред приоритетите ни в областта на неразпространението. Строго осъждаме всяка употреба на химически оръжия като грубо нарушение на международното право и подкрепяме действията на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) и на международната общност по установяването и подвеждането под отговорност на извършителите.

  • Конвенционални оръжия

Като страна по Конвенцията за конвенционалните оръжия (ККО), Отавската конвенция за забрана на противопехотните мини и Конвенцията по касетъчните боеприпаси (ККБ), Република България е активно ангажирана в дейностите по тяхното изпълнение и подкрепя универсализацията им. Специален фокус поставяме върху дискусиите в рамките на ККО, посветени на новите и развиващи се технологии, в т.ч. ролята на автономните смъртоносни оръжейни системи в бъдещи конфликти.

В съответствие с разпоредбите на Отавската конвенция, към 31 октомври 1999 г. всички минни полета на територията на Република България бяха премахнати, а към 20 декември 2000 г. бяха унищожени и наличните запаси от противопехотни мини, като малко количество от тях бе запазено за учебни и тренировъчни цели.

Въпросът за унищожаването на касетъчните боеприпаси, собственост на Република България, бе сред приоритетите ни по изпълнението на националните задължения, произтичащи от ККБ. След дългогодишни усилия, в т.ч. в сътрудничество с НАТО, процесът по унищожение бе изцяло завършен на 28 юни 2023 г.

Република България е част от международните усилия за ограничаване на нелегалното разпространение на малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ) в конфликтни страни и региони и за предотвратяване на попадането им в ръцете на терористични и криминални организации.

  • Експортен контрол на конвенционални оръжия и изделия и технологии с двойна употреба

В областта на експортния контрол Република България провежда отговорна, последователна и прозрачна политика, при спазване на поетите ангажименти по линия на многостранните договорености за експортен контрол и отчитане на съществуващите международни санкции или рестрикции по линия на ООН, ЕС и ОССЕ.

Република България контролира външнотърговските дейности с оръжия и изделия и технологии с двойна употреба чрез Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет и Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на ОМУ, като Министерство на външните работи участва активно и в двата органа. 

Страната ни, също така, е член и се придържа към ръководните правила на следните многостранни режими за експортен контрол: Васенаарска договореност, Група на ядрените доставчици, Режим за контрол на ракетните технологии, Комитет „Цангер“ и Австралийска група.

Договорът за търговия с оръжие (ДТО) е единственият правнообвързващ международен инструмент, който установява общовалидни международни стандарти за регулиране на търговията с конвенционални оръжия и предотвратяване на нелегалния им трафик. България връчи ратификационните си документи за присъединяване към ДТО на 2 април 2014 г.  и с това подпомогна влизането в сила на договора на 24 декември същата година. Страната ни бе заместник-председател на Третата конференция на държавите страни по договора и е сред държавите-донори в Доброволния доверителен фонд на ДТО.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация