НАТО
Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) e политически и военен алианс, чиято цел е да гарантира свободата и сигурността на своите 30 държави членки чрез политически и военни средства.
В навечерието на своята 70-годишнина НАТО потвърди своята значимост като крайъгълен камък на трансатлантическата връзка и като ефективен съюз, способен да осигури кохерентно, надеждно и засилено възпиране и отбрана.
Решенията в Алианса се взимат чрез консенсус, като НАТО насърчава демократичните ценности и поощрява страните членки да се консултират и да си сътрудничат по въпросите на отбраната и сигурността, за да разрешат проблемите, да изградят доверие и да предотвратят конфликтите в дългосрочен план.
Стратегическата концепция от 2010 г. определя трите основни задачи на НАТО:
- колективна отбрана;
- управление на кризи;
- сигурност чрез сътрудничество.
Ако дипломатическите усилия не успеят, НАТО разполага с военна сила да предприеме операции по управлението на кризи. Те се извършват съобразно принципа на колективна отбрана, залегнал в чл. 5 от Вашингтонския договор, или съгласно мандат на ООН, самостоятелно или в сътрудничество с други държави и международни организации. Съгласно чл. 5, нападението срещу една или няколко от държавите членки се счита за атака срещу всички. Досега той е бил активиран веднъж – в отговор на терористичните атаки от 11 септември в САЩ през 2001 г.
Алиансът е изградил широк набор от средства за сътрудничество със страни партньори чрез политики, програми, планове за действие и други. Около 40 държави, които не са членки на НАТО, работят с организацията по широк кръг от въпроси, свързани с политиката и сигурността. Тези страни провеждат диалог и практическо сътрудничество с Алианса и много от тях допринасят за ръководени от НАТО операции и мисии. В допълнение НАТО развива отношения и сътрудничи с различни международни организации.
НАТО поддържа политика на отворени врати по отношение разширяване на организацията. Всяка европейска държава, която е в състояние да утвърди принципите на Вашингтонския договор и да допринесе за сигурността в евро-атлантическата зона, може да стане член на Алианса по покана на Северноатлантическия съвет.
В отговор на постоянно променящата се среда за сигурност, НАТО се адаптира за да гарантира, че политиките, способностите и структурите на организацията отговарят на настоящите и бъдещите заплахи.
- На срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г., лидерите на страните членки приеха План за готовност за действие, целящ повишаване нивото на готовност на Алианса за справяне с заплахи, произлизащи от източния и южния фланг на НАТО. Тези мерки са дефинирани от страните като отбранителни, пропорционални и в съответствие с международните задължения на НАТО. Планът съдържа два основни вида мерки, с които да постигне стратегическите си цели: 1) Мерки за повишаване на сигурността, заключаващи се в повишаване на нивото на присъствие на войски на източния фланг на Алианса и 2) Мерки за адаптиране към новата среда за сигурност, свързани с дългосрочната визия на НАТО за развитие на военните способности. Тези мерки продължават да бъдат в основата на процеса за адаптиране на силите на НАТО.
- През 2016 г., на срещата на върха във Варшава, ръководителите на страните членки надградиха над успехите на Плана за готовност за действие, като решиха да изградят Засилено предно присъствие (Enhanced Forward Presence) в Естония, Латвия, Литва и Полша. То се състои от многонационални сили, разположени на ротационен принцип в четири бойни групи. Друго важно решение от срещата е изграждането на Адаптираното предно присъствие (Tailored Forward Presence) в югоизточната част на Алианса. В основата му е повишено присъствие на сили на НАТО в Щаба на многонационалната дивизия „Югоизток“, разположена в Румъния. Разширеното присъствие на НАТО в Черноморския регион е ясна демонстрация на съюзническата солидарност и решимост на НАТО.
- На последната среща на върха, в Брюксел през 2018 г., лидерите на страните членки решиха да прекратят негативната тенденция след години на спад в разходите и да отделят повече средства за отбрана. На срещата бе взето решение за подобрение на командната структура на НАТО и създаването на две нови командвания, които да спомогнат по-бързото придвижване на сили през Атлантическия океан и логистичното осигуряване и движение на сили и средства през Европа. Съюзниците се обединиха около решението за изграждане на екипи за противодействие на хибридните заплахи, които при поискване от страна членка да подпомогнат работата в редица направления, включително киберзащита, енергийна сигурност и борба с дезинформацията. Друго важно решение е свързано със сътрудничеството на НАТО с Европейския съюз, което се задълбочава и придобива нови измерения, особено в сферата на военната мобилност, противодействието на тероризма, нелегалната миграция и хибридните заплахи. Широк набор от политически и практически инициативи са включени в т. нар. Пакет за юга, които целят подсилване на отбраната срещу заплахи, произхождащи от южния фланг на НАТО.
Членството на Република България в НАТО е основен гарант за териториалната цялост, политическата независимост и сигурността на страната. Като надежден съюзник България последователно изпълнява своите ангажименти за засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на Алианса.
България е последователен поддръжник на политиката на „отворени врати” на НАТО. Страната ни е водена от убеждението, че евро-атлантическата интеграция е важен стимул за насърчаване на демократични ценности, установяване на върховенство на закона и провеждане на реформи в страните кандидатки за членство.
България участва в небойната мисия на НАТО „Решителна подкрепа” за обучение, съветване и съдействие на силите за сигурност и институциите на Афганистан. През 2020 г. Българският принос към мисията наброява приблизително 120 военнослужещи и включва финансова подкрепа за Афганистанските сили за сигурност и отбрана.
България участва и в небойната мисия на НАТО в Ирак, насочена към стабилизирането на страната, чрез предоставяне на експертно съдействие и обучение на въоръжените сили.