НАТО
Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) e политически и военен Алианс, чиято цел е да гарантира свободата и сигурността на своите 31 държави-членки чрез политически и военни средства. Ключовият ангажимент на Алианса, залегнал в чл. 5 от Вашингтонския договор - колективната отбрана, следва принципа, че атака срещу един съюзник се счита за атака срещу всички останали. Досега чл. 5 е бил активиран веднъж – в отговор на терористичните атаки от 11 септември 2001 г. в САЩ.
Решенията в Алианса се взимат чрез консенсус, като НАТО насърчава демократичните ценности и поощрява страните-членки да се консултират и да си сътрудничат по въпросите на отбраната и сигурността, за да разрешат проблемите, да изградят доверие и да предотвратят конфликтите в дългосрочен план. За близо седемдесет и пет години връзката между Европа и Северна Америка превърна НАТО в исторически най-силния Алианс в съвременната история.
Днес единството и солидарността в Алианса са по-важни от всякога, тъй като съюзниците са изправени пред най-голямата криза за сигурността след Втората световна война, причинена от агресивната, неоправдана и непровокирана война на Русия срещу Украйна.
След незаконното анексиране на Крим от Русия през 2014 г. НАТО осъществи най-голямото подсилване на колективната си отбрана, повишавайки способността си да защитава всички съюзници по суша, море и въздух, а така също и в киберпространството и космоса. В отговор на нахлуването на Русия в Украйна, през 2022 г., НАТО засили своите отбранителни способности още повече, прибавяйки десетки хиляди войници под командването си, както и стотици кораби и самолети. Удвоен бе и броят на многонационалните бойни групи на Източния фланг на Алианса от четири на осем, като амбицията е те да бъдат надградени до ниво бригади. Всичко това изпраща ясно послание към Русия, че Алиансът е решен да пази и защитава всеки сантиметър от съюзническата територията.
В този подчертано динамичен контекст, на Срещата на върха в Мадрид през 2022 г., НАТО прие своята нова Стратегическа концепция. Документът определи двете основни заплахи за Алианса – Русия и тероризмът във всички негови форми и проявления, очерта предизвикателствата в областта на сигурността, пред които е изправен Алиансът, и определи политическите и военните задачи за справяне с тях. Стратегическата концепция потвърди, че основната цел на Алианса е да гарантира колективната отбрана въз основа на 360-градусов подход. Развити и надградени бяха трите основни задачи на НАТО, заложени в Стратегическата концепция от 2010 г., а именно: колективна отбрана, превенция и управление на кризи, сигурност чрез сътрудничество.
НАТО е в процес на постоянна адаптация в отговор на постоянно променящата се среда за сигурност, за да гарантира, че политиките, способностите и структурите на организацията са в състояние да отговарят на настоящите и бъдещите предизвикателства и заплахи. В тази посока са и приетите решения на срещите на върха през 2022 и 2023 г.
- Срещата на върха на НАТО през 2022 г. в Мадрид се проведе в ключов момент, при радикално променена стратегическа среда на сигурност, вследствие на руската агресия срещу Украйна и засилената стратегическа конкуренция с авторитарни сили, които подкопават основания на правила международен ред. Форумът потвърди, че НАТО продължава да изпълнява ключовата си роля и отговорност – гарантиране на колективната отбрана и поддържане на сигурността и безопасността на съюзниците. За България срещата в Мадрид има изключителна важност, предвид взетите решения за значително укрепване на сдържащия и отбранителен потенциал на Източния фланг, както и с приемането на новата Стратегическа концепция, поставяща акцент върху колективната отбрана. Регионите на Западните Балкани и Черно море бяха откроени като стратегически важни за Алианса. България се присъедини към Иновационния фонд на НАТО и Ускорителя за иновации в отбранителния сектор в северноатлантическия регион, което предоставя възможности на българските научни институти и старт-ъп компании да взаимодействат и да участват пълноценно в разработване и прилагане на нови технологични продукти и решения за трансатлантическата сигурност. Решението на срещата в Мадрид за поканване на Финландия и Швеция за присъединяване към Алианса беше стъпка към укрепване на сигурността в цялата евроатлантическа зона.
- На Срещата на върха на НАТО през 2023 г. във Вилнюс бе потвърдено демонстрираното след началото на руската военна инвазия срещу Украйна безпрецедентно укрепване на евроатлантическото единство и солидарност, подкрепата за легитимното право на Украйна на самозащита, дотогава, докато е необходимо, и засилването на сдържащия и отбранителен потенциал на НАТО в отговор на заплахата от Русия. Сред ключовите решения бяха: продължаване на политическата и практическа подкрепа за Украйна и потвърждаване, че тя ще бъде част от Алианса; надграждане на решенията от съмита в Мадрид (2022 г.) за засилване на сдържащия и отбранителен потенциал на Алианса, вкл. по Източния фланг, за ефективно противодействие на заплахата от Русия; поемане на траен ангажимент за инвестиции в отбраната в размер на поне 2% от БВП годишно. Специално внимание бе отделено и на предизвикателствата и заплахите, произтичащи от Южното направление за евро-атлантическата сигурност.
Алиансът е изградил широк набор от средства за сътрудничество със страни-партньори чрез политики, програми, планове за действие и др. Около 40 държави, които не са членки на НАТО, работят с организацията по широк кръг от въпроси, свързани с политиката и сигурността, чрез диалог и практическо сътрудничество. Много от тях допринасят за ръководени от НАТО операции и мисии. НАТО развива отношения и сътрудничи и с различни международни организации – ЕС, ОССЕ, ООН и др. Партньорството на НАТО с ЕС достигна безпрецедентни нива, а задълбочаването му остава приоритет и за двете организации.
Алиансът засили политическата и практическа подкрепа за Босна и Херцеговина, Грузия и Република Молдова за изграждането на способностите им за отбрана и укрепване на устойчивостта. НАТО приоритетно се стреми да засилва и сътрудничеството си с индо-тихоокеанските си партньори в редица сфери, в т.ч. по отношение на кибер-защитата, новите технологии, морската сигурност, изменението на климата и противодействието на хибридните заплахи. Мисията на НАТО в Ирак засилва своята важна дейност, като съюзниците продължават да предоставят подкрепа за изграждането на отбранителен капацитет на Ирак, Йордания, Мавритания и Тунис.
През 2024 г. се навършват 20 години от членството на България в НАТО. Членството ни в НАТО е основен гарант за териториалната цялост, политическата независимост и сигурността на страната. Като надежден съюзник, последователно изпълняваме своите ангажименти за засилване на отбранителния и възпиращ потенциал на Алианса. Изграждаме модерни отбранителни способности, работим активно и за изграждане на повече устойчивост и възможности за противодействие във важни направления като борбата с тероризма, с кибер заплахите, с хибридните опити за влияние от трети страни, за защита на критична инфраструктура. Български военни са давали и продължават да дават ценен принос в съюзнически операции – от Афганистан и Ирак до Косово, Босна и Херцеговина и Средиземноморието.
Приоритет за нас е укрепването на отбранителните способности на Източния фланг на НАТО, в контекста на стратегическата важност на Черноморския регион. Участваме активно в тези дейности, паралелно с изпълнението на проекти за развитие на нови отбранителни способности. Успешно се изпълнява Планът за нарастване на отбранителните разходи до 2 % от БВП до 2024 г.
България е последователен поддръжник на политиката на „отворени врати” на НАТО. Чрез последователните ни усилия за насърчаване на процеса на евроатлантическа интеграция на страни като Босна и Херцеговина, Грузия и Украйна, България се утвърждава като регионален фактор, допринасящ за разширяване на зоната на стабилност, мир и просперитет. Страната ни беше след първите, ратифицирали присъединителните протоколи към НАТО на Финландия и Швеция през 2022 г.
Като последователен поддръжник на евроатлантическите аспирации на Украйна, страната ни е ангажирана с оказване на всеобхватна политическа и практическа подкрепа и задълбочаването на отношенията с Украйна, която с противопоставянето си на руската агресия допринася за отстояване на общите демократични ценности и принципи, сигурността и суверенитета на всички страни от евроатлантическия регион.
България допринася към сигурността и стабилността в региона на Западните Балкани чрез участието си в операцията на НАТО в Косово (KFOR). От септември 2023 г. контингентът ни в КФОР е подсилен с рота от оперативния резерв, като към момента българският принос наброява приблизително 140 военнослужещи.
България участва и в небойната мисия на НАТО в Ирак, насочена към стабилизирането на страната, чрез предоставяне на експертно съдействие и обучение на въоръжените сили.
Страната ни бе и активен участник както в операцията на НАТО в Афганистан ISAF, така и в небойната мисия на НАТО „Решителна подкрепа” за обучение, съветване и съдействие на силите за сигурност и институциите на Афганистан, проведена в периода януари 2015 – септември 2021 г.