Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

Хуманитарна помощ

Хуманитарната помощ предполага предоставяне на материално и логистично подпомагане, там където това е необходимо, организирано с цел да бъдат посрещнати различни проблеми като природни бедствия, предизвикани от човека кризи, болести, масов глад и други съпоставими извънредни ситуации.

Съвременните хуманитарни кризи доведоха и до нарастване на броя на разселените лица - както бежанци, така и вътрешно разселени лица. В такива случаи, особено в ситуации на продължителни кризи, наред с материално и логистично подпомагане, хуманитарната помощ има по-широк обхват и включва множество подкрепящи дейности, целящи да намалят страданието и да смекчат негативния ефект от кризата върху пострадалите/разселените лица, включително но не само: закрила, подслон, психосоциална подкрепа, здравеопазване, образование и квалификация, заетост, интеграционни и други мерки, съобразени с характера на кризата и специфичните уязвимости на целевите групи.

 

Принципи и форми на хуманитарната помощ

 

При предоставянето на българска хуманитарна помощ се спазват следните фундаментални принципи, залегнали в международното право и разписани в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ:

  • хуманност
  • безпристрастност
  • неутралност
  • независимост

 

Българската хуманитарна помощ се предоставя в следните форми, определени от Постановление № 234 на Министерски съвет от 1 август 2011 г.:

  • организиране на спасителни операции
  • предоставяне на хуманитарни средства под формата на движимо имущество
  • безвъзмездна финансова помощ
  • проекти за хуманитарно подпомагане
  • доброволни вноски към ЕС или международни организации
  • други

Предоставянето на хуманитарна помощ се осъществява в сътрудничество с български хуманитарни НПО, Българския червен кръст, международни хуманитарни организации, местни институции и организации в страните, където се разгръща хуманитарна криза, а също и с други международни донори и хуманитарни организации. България участва в управлението на хуманитарната помощ на ЕС[i] и в Механизма за гражданска защита на ЕС.

 

Насоченост на хуманитарната помощ

В съвремието хуманитарните кризи са комплексни и почти винаги се развиват в сложни конфликтни условия, което налага интегриран подход за тяхното разрешаване при включване на всички заинтересовани участници. Целта на този подход е да бъде изградена ефективна връзка между хуманитарната помощ и помощта за развитие, а така също и с усилията по изграждане и опазване на мира, с оглед елиминиране на рисковете на разгърнала се криза. В това направление България се ръководи от Препоръката на Комитета по помощта за развитие на ОИСР относно тройствената взаимовръзка между хуманитарна помощ, помощ за развитие и мир.

Приоритетната географска насоченост на българската хуманитарна помощ е към страни и региони, характеризиращи се с нестабилност, като особено внимание се отделя на онези кризи, които генерират мигрантски потоци и биха оказали особено негативно влияние на националните интереси на сигурност, предвид на обстоятелството, че България се явява външна граница на ЕС. Приоритетните ангажименти в този смисъл включват страни от Близкия изток и Северна Африка, Западна Азия и Афганистан. В съответствие с хуманитарния императив приоритетно се разглеждат спешни действия в случай на природни и климатични бедствия, както и продължителните, често забравени хуманитарни кризи.

В контекста на силно нарастващия брой на продължителни конфликти нараства и броят на населението с хуманитарни потребности. Устойчивото развитие и дългосрочните решения на проблеми като миграция и принудително разселване са невъзможни без мир. Това налага задълбочено прилагане на концепцията за взаимовръзка между хуманитарната помощ, развитието и мира в рамките на българската политика при предоставяне на ОПР, същността на която е координирано мобилизиране на всички фактори и хоризонтални сектори за провеждане на дейности за последователно извеждане на населението от състоянието на хуманитарна нужда и уязвимост във всеки етап от хуманитарната кризата.

Към тази тройствена взаимовръзка, следва да се допълнят и следните хоризонтални приоритети: спазване на нормите на международното хуманитарно право и защита на най-уязвимите групи от цивилното население, с особено внимание върху жени, деца и хора с увреждания.

Разпространението на пандемията от COVID-19 поставя нещата в още по-тревожна светлина. В страни с продължаващи хуманитарни кризи, болничният капацитет е силно ограничен, а евентуално продължително разгръщане на пандемията ще доведе до тежки социално-икономически последици. Българската страна насочва значителни ресурси към подпомогне на своите партньори с медицински средства и продоволствени продукти както по линия на пряката хуманитарна помощ, така и чрез съществуващите механизми на ЕС и на водещи международни организации.

Местната реакция за намаляване на риска от кризи и бедствия, включително подготвеност за бедствия и епидемии, и възстановяване след тях, са от съществено значение за спасяването на човешкия живот и за постигане на повишена устойчивост на общностите при спешни ситуации. Дейностите по изграждане на капацитет за предотвратяване и смекчаване на въздействието на бедствията и за засилване на хуманитарната реакция също представляват част от хуманитарната помощ на България.

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация