Хуманитарна помощ
Хуманитарната помощ предполага предоставяне на материално и логистично подпомагане, там където това е необходимо, организирано с цел да бъдат посрещнати различни проблеми като природни бедствия, предизвикани от човека кризи, болести, масов глад и други съпоставими извънредни ситуации.
Съвременните хуманитарни кризи доведоха и до нарастване на броя на разселените лица - както бежанци, така и вътрешно разселени лица. В такива случаи, особено в ситуации на продължителни кризи, наред с материално и логистично подпомагане, хуманитарната помощ има по-широк обхват и включва множество подкрепящи дейности, целящи да намалят страданието и да смекчат негативния ефект от кризата върху пострадалите/разселените лица, включително но не само: закрила, подслон, психосоциална подкрепа, здравеопазване, образование и квалификация, заетост, интеграционни и други мерки, съобразени с характера на кризата и специфичните уязвимости на целевите групи.
Принципи и форми на хуманитарната помощ
При предоставянето на българска хуманитарна помощ се спазват следните фундаментални принципи, залегнали в международното право и разписани в Европейския консенсус относно хуманитарната помощ:
- хуманност
- безпристрастност
- неутралност
- независимост
Българската хуманитарна помощ се предоставя в следните форми, определени от Постановление № 234 на Министерски съвет от 1 август 2011 г.:
- организиране на спасителни операции
- предоставяне на хуманитарни средства под формата на движимо имущество
- безвъзмездна финансова помощ
- проекти за хуманитарно подпомагане
- доброволни вноски към ЕС или международни организации
- други
Предоставянето на хуманитарна помощ се осъществява в сътрудничество с български хуманитарни НПО, Българския червен кръст, международни хуманитарни организации, местни институции и организации в страните, където се разгръща хуманитарна криза, а също и с други международни донори и хуманитарни организации. България участва в управлението на хуманитарната помощ на ЕС[i] и в Механизма за гражданска защита на ЕС.
Насоченост на хуманитарната помощ
В съвремието хуманитарните кризи са комплексни и почти винаги се развиват в сложни конфликтни условия, което налага интегриран подход за тяхното разрешаване при включване на всички заинтересовани участници. Целта на този подход е да бъде изградена ефективна връзка между хуманитарната помощ и помощта за развитие, а така също и с усилията по изграждане и опазване на мира, с оглед елиминиране на рисковете на разгърнала се криза. В това направление България се ръководи от Препоръката на Комитета по помощта за развитие на ОИСР относно тройствената взаимовръзка между хуманитарна помощ, помощ за развитие и мир.
Приоритетната географска насоченост на българската хуманитарна помощ е към страни и региони, характеризиращи се с нестабилност, като особено внимание се отделя на онези кризи, които генерират мигрантски потоци и биха оказали особено негативно влияние на националните интереси на сигурност, предвид на обстоятелството, че България се явява външна граница на ЕС. Приоритетните ангажименти в този смисъл включват страни от Близкия изток и Северна Африка, Западна Азия и Афганистан. В съответствие с хуманитарния императив приоритетно се разглеждат спешни действия в случай на природни и климатични бедствия, както и продължителните, често забравени хуманитарни кризи.
В контекста на силно нарастващия брой на продължителни конфликти нараства и броят на населението с хуманитарни потребности. Устойчивото развитие и дългосрочните решения на проблеми като миграция и принудително разселване са невъзможни без мир. Това налага задълбочено прилагане на концепцията за взаимовръзка между хуманитарната помощ, развитието и мира в рамките на българската политика при предоставяне на ОПР, същността на която е координирано мобилизиране на всички фактори и хоризонтални сектори за провеждане на дейности за последователно извеждане на населението от състоянието на хуманитарна нужда и уязвимост във всеки етап от хуманитарната кризата.
Към тази тройствена взаимовръзка, следва да се допълнят и следните хоризонтални приоритети: спазване на нормите на международното хуманитарно право и защита на най-уязвимите групи от цивилното население, с особено внимание върху жени, деца и хора с увреждания.
Разпространението на пандемията от COVID-19 поставя нещата в още по-тревожна светлина. В страни с продължаващи хуманитарни кризи, болничният капацитет е силно ограничен, а евентуално продължително разгръщане на пандемията ще доведе до тежки социално-икономически последици. Българската страна насочва значителни ресурси към подпомогне на своите партньори с медицински средства и продоволствени продукти както по линия на пряката хуманитарна помощ, така и чрез съществуващите механизми на ЕС и на водещи международни организации.
Местната реакция за намаляване на риска от кризи и бедствия, включително подготвеност за бедствия и епидемии, и възстановяване след тях, са от съществено значение за спасяването на човешкия живот и за постигане на повишена устойчивост на общностите при спешни ситуации. Дейностите по изграждане на капацитет за предотвратяване и смекчаване на въздействието на бедствията и за засилване на хуманитарната реакция също представляват част от хуманитарната помощ на България.