Корупция
Съгласно определението, съдържащо се в Гражданската конвенция за корупцията, ратифицирана със закон, приет от 38-ото Народно събрание на 10 май 2000 г., в сила от 1 ноември 2003 г., част от действащото българското законодателство, корупция е „искането, предлагането, даването или приемането, пряко или косвено, на подкуп или всяка друга неследваща се облага или обещаването на такава, което засяга надлежното изпълнение на някое задължение или поведението, което се изисква от приемащия подкупа, неполагащата се облага или обещаването на такава.”
Според Конвенцията за борба с корупцията, в която са въвлечени служители на Европейските общности или служители на държавите-членки на Европейския съюз, ратифицирана със закон, приет от 40-ото Народно събрание на 14 февруари 2007 г. корупцията се поделя на пасивна и активна.
Пасивна корупция е умишленото действие на служител, който, пряко или чрез посредник, иска или получава облаги от какъвто и да е вид за себе си или за трета страна, или който приема обещание за такава облага, за да извърши или да не извърши действие в съответствие с неговите задължения, или при изпълнение на неговите функции в нарушение на служебните му задължения.
Активна корупция е умишленото действие на всяко лице, което обещава или дава, пряко или чрез посредник, облага от какъвто и да е вид на служител, за него или за трета страна, за да извърши или да не извърши действие в съответствие със служебните му задължения, или при изпълнение на неговите функции в нарушение на служебните му задължения.