Контрол на въоръженията
Политиката на Република България в областта на разоръжаването, неразпространението и контрола на въоръженията се обуславя от позициите на страната ни като отговорен фактор в международните отношения, и е в съответствие с ангажиментите, произтичащи от членството ни в ЕС и в НАТО.
- Разоръжаване и неразпространение на ОМУ
Република България участва активно във всички международно-правни инструменти в областта на неразпространението на оръжия за масово унищожение (ОМУ) и разоръжаването. Приоритетно за нас е прилагането и универсализацията на Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Конвенцията за забрана на химическото оръжие и Конвенцията за забрана на биологическото оръжие, влизането в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити и започването на преговорен процес в рамките на Конференцията по разоръжаване на договор за забрана на бързоразпадащи се материали за производство на ядрени взривни устройства.
Ядрени оръжия и средствата за тяхната доставка
Споделяме целта за създаване на свят без ядрени оръжия. Разглеждаме Договора за неразпространение на ядреното оръжие като основа на глобалната система за ядрено разоръжаване, неразпространение и мирно използване на ядрената енергия и подкрепяме усилията за неговата универсализация. Вярваме, че напредъкът към пълно ядрено разоръжаване е възможен единствено с участието на всички държави, притежаващи ядрени оръжия и технологии, при отчитане както на хуманитарните аспекти, така и на тези в областта на сигурността. Подкрепяме реалистичен, постепенен подход, чрез осъществяването на конкретни, изпълними стъпки по пътя към цялостно, необратимо и подлежащо на проверка ядрено разоръжаване.
Високо ценим приноса на зоните, свободни от ядрено оръжие, към укрепването на режима на неразпространение и ядреното разоръжаване. Изразяваме подкрепата си за превръщането на Близкия изток в зона, свободна от ОМУ.
Химически оръжия
Република България е активно ангажирана в противодействието на употребата на химически оръжия още с договарянето на Конвенцията за забрана на химическото оръжие (КЗХО) и създаването на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Национален орган за изпълнение на КЗХО е Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, в която участва и представител на Министерството на външните работи.
Български експерти участват в полевите мисии на ОЗХО за верификация на изпълнението на задълженията на Сирийската арабска република за унищожаване на химическите оръжия. През 2014 г. Република България направи дарение към доверителния фонд на ОЗХО за унищожаване на сирийските химически оръжия.
Страната ни заема активна позиция за строго осъждане на всяка употреба на химически оръжия както в мирно, така и във военно време. По тази причина, подкрепяме усилията на международната общност за предотвратяване, преследване и санкциониране на подобни деяния.
През май 2018 г. страната ни се присъедини и към Международното партньорство срещу безнаказаността при използването на химическо оръжие.
- Конвенционални оръжия
Като страна по Отавската конвенция за забрана на противопехотните мини, Конвенцията за конвенционалните оръжия и Конвенцията по касетъчните боеприпаси, Република България е активно ангажирана в дейностите по линия на тези многостранни споразумения и подкрепя тяхната универсализация. Специален фокус се поставя върху дискусиите в рамките на Конвенцията по конвенционалните оръжия, посветени на новите и развиващи се технологии, в т.ч. ролята на автоматизираните смъртоносни отбранителни системи в бъдещи конфликти.
Приносът на България в областта на ограничаване разпространението на малките оръжия и леките въоръжения (МОЛВ) определя страната ни като един от генераторите на сътрудничество в регионален план и важен фактор в международните усилия за ограничаване на прекомерната и дестабилизираща концентрация на МОЛВ в конфликтни региони. Република България разглежда осъществяването на принципна и отговорна политика в тази област като приоритетна задача в контекста на регионалната и международната сигурност.
Противопехотни мини
Република България е страна по Отавската конвенция от 4 септември 1998 г. В съответствие с разпоредбите на Конвенцията, към 31 октомври 1999 г. всички минни полета на територията на страната бяха премахнати, а към 20 декември 2000 г. бяха унищожени и наличните запаси от противопехотни мини (общо 881 970 бр.), като за учебни и тренировъчни цели бяха запазени 4000 бр.
Сред приоритетите на българската външна политика в областта на разоръжаването бе решаването на въпроса с противопехотните мини, собственост на Въоръжените сили на Република Гърция, останали на територията на страната ни след инцидента от 1 октомври 2014 г. в складовете на завод „Миджур”. В резултат от предприетите действия, в периода 1 октомври – 20 ноември 2018 г. бе осъществен трансфера на всички противопехотни мини обратно на гръцка територия. С това действие, Република България е в пълно съответствие със задълженията си по Отавската конвенция, а българското правителство отговори на високите обществени очаквания за окончателно ликвидиране на последствията от инцидента.
- Експортен контрол на конвенционални оръжия и изделия и технологии с двойна употреба
В областта на експортния контрол Република България провежда отговорна и последователна политика, при спазване на поетите ангажименти по линия на многостранните договорености за експортен контрол и отчитане на наложените международни санкции или рестрикции по линия на ООН, ЕС и ОССЕ.
Страната ни има напълно изградена система за контрол на износа на продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба, която отговаря на най-високите европейски и световни стандарти. Националното законодателство в областта включва Закон за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба и Правилник за неговото прилагане. Контролът върху износа, вноса, транзита, трансфера и транспортирането, както и върху брокерската дейност с оръжия и изделия и технологии с двойна употреба, се осъществява на две нива: 1) Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към МС и 2) Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение. Министерство на външните работи взема активно участие и в двете нива на системата за експортен контрол.
Страната ни участва и в следните многостранни режими за експортен контрол: Австралийската група, Васенаарската договореност, Групата на ядрените доставчици, Режима за контрол на ракетните технологии и Комитета Цангер. Прилагаме стриктно в експортната си политика изискванията, произтичащи от ръководните правила и списъците на оръжията, стоките и технологиите с възможна двойна употреба на споменатите режими.
Договор за търговия с оръжие
Договорът за търговия с оръжие представлява правнообвързващ международен инструмент, който кодифицира международноправни норми за контрол на въоръженията. Цели на Договора са: установяване на общовалидни международни стандарти за регулиране на международната търговия с конвенционални оръжия, предотвратяване и пресичане на нелегалната търговия, и нерегламентираното пренасочване на конвенционални оръжия.
Началото на процеса по разработване на Договор за търговия с оръжие е поставено с приетата през 2006 г. Резолюция 61/89 на Общото събрание на ООН. Република България, заедно с другите държави членки на ЕС, е един от съавторите и съвносителите на тази резолюция.
Договорът е подписан от българска страна на 2 юли 2013 г. в Ню Йорк, а на 2 април 2014 г. Република България връчва ратификационните си инструменти, с което подпомага влизането в сила на договора на 24 декември 2014 г.
Република България бе заместник-председател на Третата конференция на държавите страни по Договора (септември 2017 г., Женева), която се определя като ключова по отношение на преминаването на Договора към неговата същностна фаза на изпълнение и универсализация.