Структури от системата на ООН
- Съвет на ООН по правата на човека (СПЧ)
Съветът по правата на човека (СПЧ) е междуправителствен орган в рамките на системата на ООН, с водеща роля за насърчаването и защитата на правата на човека по света и за справяне със ситуации на правонарушения. В него участват 47 държави, които се избират от Общото събрание на ООН.
България бе избрана за член на СПЧ за периода 2019–2021 г. Тази роля ще даде възможност на страната ни за първи път да влияе върху процесите, свързани с правата на човека, и върху приемането на резолюции с конкретни задължения за държавите членки на ООН. България е поела ангажимент да подпомага независимостта на структурите на ООН по правата на човека, както и да работи за защитата на правата на детето, равенството на жените и мъжете, правата на хората с увреждания, създаването на толерантни общества и др., отчитайки ангажиментите по изпълнение на „Целите за устойчиво развитие“.
Акцент за работата на България в Съвета през 2019 г. е осигуряването на приобщаващо образование на децата с увреждания.
- Служба на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН/UNODC)
Създадена през 1997 г. със седалище във Виена, Службата на ООН по наркотици и престъпност (СНПООН/UNODC) е глобален лидер в борбата срещу незаконните наркотични вещества и международната престъпност. Развива дейност по целия свят чрез широка мрежа от местни служби с цел по-добро осъществяване на координиран, всеобхватен отговор на въпросите, свързани незаконния трафик и злоупотребата с наркотици, превенцията на престъпността и наказателното правосъдие, международния тероризъм и политическата корупция. Комисията по наркотичните вещества (КНВ/CND) е функционална комисия на ИКОСОС, създадена с Резолюция 9 (I) на ИКОСОС през 1946 г. През 1991 г. Общото събрание на ООН разширява мандата на КНВ, за да може да функционира като ръководен орган на СНПООН.
България участва в международното сътрудничество по линия на СНПООН и КНВ, като активно насърчава принципите и ценностите на ЕС в глобалния политически дебат. България отстоява принципите и целите на Заключителния документ от Специалната сесия на Общото събрание на ООН през 2016 г. (UNGASS 2016), който поставя в центъра общественото здраве и правата на човека, и го приема за основополагащ в развитието на международната политика в тази област. Балансирането на солидна рамка за правоприлагане с цялостни здравни и социални услуги – от превенцията до рехабилитацията, е начин за справяне с многобройните нови предизвикателства в областта на борбата с наркотиците.
- Световна здравна организация (СЗО/WHO)
Световната здравна организация (СЗО/WHO) е създадена на 7 април 1948 г. със седалище в Женева, има шест регионални офиса и 150 представителства по страни. Основните ѝ дейности са насочени към осигуряване на универсално здравно покритие и по-добро здравословно състояние и благосъстояние на населението. България е съосновател и член на СЗО от 1948 г. Сътрудничеството със СЗО се основава на двугодишни споразумения за сътрудничество.
Сред приоритетите на сътрудничеството на България със СЗО са създаването на здравословни условия за всички през целия живот, развитие и управление на справедлива и ефективна здравна система, укрепване капацитета на общественото здравеопазване, които са разписани в двугодишното споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването и Регионалния офис на СЗО за Европа в Копенхаген за периода 2018–2019 г.
По време на Българското председателство на Съвета на ЕС, наред с общите за региона приоритети като изпълнение на поетите ангажименти в областта на незаразните болести, създаване на условия за здравословен живот за всички и укрепване капацитета на общественото здравеопазване, във фокуса на вниманието бяха здравословното хранене при децата и фармацевтични политики с акцент върху достъпност, ефективност и социална поносимост на лекарствата.
- Международна организация на труда (МОТ)
Създадена на 11 април 1919 г. по решение на Парижката мирна конференция като автономна междуправителствена организация, Международната организация по труда (МОТ/ILO) е единствената организация, надживяла Обществото на народите, за да се превърне след Втората световна война в специализирана агенция на ООН. МОТ е организация с уникална структура – основана е и функционира на принципа на трипартизма (правителствата, профсъюзите, представителите на работодателите). Приема международни трудови стандарти под формата на конвенции и препоръки, установяващи минималните стандарти на основните трудови права. България членува в МОТ от 6 декември 1920 г., като министърът на труда и социалната политика представлява правителството в организацията и в нейните ръководни органи.
Приоритети на сътрудничеството на Република България с МОТ са развиване и задълбочаване на тристранното сътрудничество и ефективният диалог със социалните партньори в сферата на заетостта и социалната политика. България като страна със силен ангажимент по отношение на защитата на трудовите права е ратифицирала осемте фундаментални конвенции на МОТ (в областта на принудителния труд, правото на сдружаване и на колективно трудово договаряне, равенството и недопускането на дискриминацията по отношение на заплащането, заетостта и професиите, минималната възраст за трудова заетост и най-тежките форми на детския труд).
- Детски фонд на ООН (УНИЦЕФ/UNICEF)
Детският фонд на ООН (УНИЦЕФ/UNICEF) е създаден през 1946 г., при учредяването на Общото събрание на ООН. Приоритетните сфери на дейност на УНИЦЕФ са: гарантиране на всяко дете на сигурност, подслон, храна, равенство; защита от бедствия и конфликти; борба с и ликвидиране на бедността; насърчаване и подпомагане на детското здравеопазване. УНИЦЕФ играе важна роля в подготовката и приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, в сила за нашата страна от 3 юли 1991 г.
Сред основните приоритети на сътрудничеството на Република България с УНИЦЕФ са реформата в областта на детското правосъдие, ранното детско развитие, постигането на устойчивост на процеса на деинституционализация, закрилата и насърчаването на правата на децата с увреждания. В международен план България споделя своя положителен опит, експертиза и добри практики в областта на правата на детето чрез съвместни проекти с УНИЦЕФ в Черноморския регион (Грузия и Армения) и Западните Балкани. Активно работим в ООН чрез Групата на приятелите на децата и целите на устойчивото развитие, на която България, Люксембург и Ямайка са съпредседатели, за включване на правата на детето във всички аспекти на Програмата за устойчиво развитие след 2015 г. България и Пакистан са координатори на консултативния процес с държавите членки относно резолюцията с модалностите за отбелязването на тридесетата годишнина от приемането на Конвенцията за правата на детето през 2019 г.
- Организация на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО/UNESCO)
Основните направления на дейност на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО/UNESCO) са:
- Образование: подобряване на качеството и ефективността на образованието /реформа на средното и висшето образование, използване на нови информационни технологии в средното образование/; равенство в образованието, социално сближаване и гражданско образование, изграждане на “култура на мира”, толерантност и ненасилие; техническо и професионално образование; междууниверситетско сътрудничество;
- Естествени науки и екология: биоразнообразие и опазване на природните ресурси; нови и възобновяеми източници на енергия; опазване на водните ресурси и прилежащите им екосистеми; сеизмологични изследвания – приоритет за региона на Балканите; фитохимия, биоетика и биоинженерство, човешки геном; изкуствен интелект;
- Социални науки: приложение на етиката в науката и технологиите; управление на социалните трансформации; развитие на правата на човека, борба срещу всички форми на дискриминация, расизъм и ксенофобия и произтичащата от тях нетолерантност; проблеми на най-уязвимите социални групи;
- Култура: опазване и популяризиране на материалното и нематериалното културно наследство; мерки срещу незаконния износ на ценности; включване на български обекти в представителните листи на ЮНЕСКО за културни ценности; междукултурен диалог и културно многообразие; модернизиране на материалната база на българската култура; дигитализация на културното наследство и създаване на база данни в областта на културата; културен туризъм;
- Информация и комуникация: Насърчаване на свободното движение на идеи и всеобщ достъп до информация и знания и до информационни и комуникационни технологии, с акцент върху свободата на изразяване; включване на български обекти в Програмата “Паметта на света” (дигитализация на писмени паметници); използване на модерните технологии за целите на образованието, науката и културата.
Република България е член на ЮНЕСКО от 1956 г. За периода 2018–2021 г. основен приоритет на България в рамките на ЮНЕСКО е ефективното участие в работата на Изпълнителния съвет на Организацията.