Николай Младенов: Това, което би имало полезен ефект, е да се съсредоточи вниманието на всички върху 18-те критерия, които са заложени в доклада на ЕК по отношение на мониторинговия механизъм
05 Ноември 2012 Изказвания и интервюта
Българско национално радио, програма "Хоризонт", "Неделя 150", 4 ноември 2012 г.
Водеща Таня Величкова: Какво представлява външно министерство, какво се крие зад голямата сграда, която се вижда от автобусите, минаващи по булевард "Цариградско шосе", кои са хората, които вземат решения в дипломацията, какво работи външният министър, заместниците му, говорителят му, какво е черният мрамор, къде се намира кабинетът на министъра, какво е агреман и шарже д'афер - това са само част от нещата, които посетителите в деня на отворените врати на Министерството на външните работи ще могат да разберат.Програмата вече започна, 10 часа беше началният час, обявен за отворените врати. Това е само един от поводите да разговаряме с министъра на външните работи Николай Младенов, здравейте.
Николай Младенов: Здравейте.
Водеща: Само след около двайсетина минути ще започнат и личните Ви срещи с посетителите на външното министерство, има ли интерес, какво очаквате да Ви питат, какво ще им кажете вие?
Н. Младенов: О, със сигурност има интерес. Аз много се радвам на екипа във външно министерство, който инициира тази среща, този ден на отворените врати, защото вече в първия час, откакто министерството отвори своите врати, има над 100 човека, които са пристигнали и искат да видят всичко, което министерството предлага. Мисля, че основните интереси ще бъдат да се разкрият не само приоритетите на политиката ни към региона на Балканите, към други региони, които са важни, но най-вече младите хора да видят какви възможности за кариера дава българската дипломация и какво значат всичките тези сложни думички, които понякога се използват и в медиите, и в обществените дискусии, без винаги да се знае пълният им смисъл. Как са структурирани посолствата ни, какво прави едно консулство, какво е един почетен консул, наш, в чужбина и на друга страна в България. И ще имат възможност на всеки кръгъл час, със специалист в министерството, да направят обиколка на сградата и да се запознаят с една от най-богатите колекции на картини, която е фондът на Министерство на външните работи.
Водеща: В духа на това отваряне вероятно трябва да възприемем и новия сайт за българите, които пътуват по света, който трябва вече да бъде наличен днес. Аз, честно казано, не можах да го открия, може би Вие ще кажете къде да го търсят хората и какво ще има на него.
Н. Младенов: От днеска тръгва новия уебсайт на министерството, който съдържа по-подробна консулска информация, всичко, което хората имат нужда да знаят, когато пътуват в чужбина. На него има една рубрика, която се казва "Пътувам за...", и тя ще тръгне в следващите дни. Тя е рубриката, която всеки, когато пътува в чужбина, може, ако иска да се регистрира, да си остави електронната поща или някакъв мобилен телефон и да каже: аз ще бъда в тази и тази страна от еди-кои си дни. Това позволява вече на нашите посолства да са информирани, че има български граждани в тези държави, ако, недай си, боже, се наложи някаква евакуация или нещо такова, да знаят как да се свържат с тях, а по-лесното е човек, регистрирайки се, да получи информация за адресите на посолството в съответната страна, някакви основни правила, които трябва да се спазват, визови ограничения . . .Така че опитваме се по този начин да помогнем хората да бъдат по-информирани, когато пътуват в чужбина. Предстои ни финализиране на сертификацията на тази част от уебсайта и тя ще тръгне до дни, но иначе големият уебсайт вече работи.
Водеща: Това вероятно ще предотврати случаите, при които научаваме за проблеми с наши сънародници твърде късно, понякога фатално късно или пък изобщо не научаваме.
Н. Младенов: Ами, не знам дали ще го предотвратим, поне ще сме сигурни, че това, което зависи от нас информацията да е достъпна, сме го направили както в интернет, така и във Фейсбук, в Туитър, и т.н. Целта ни е да има максимално количество информация сред хората, за да могат те вече сами да са запознати с рисковете, които поемат, ако смятат да поемат някакви рискове, но най-вече да знаят, че когато се пътува в чужбина, основното нещо е да се познават законодателството на страната, в която се пътува. А другото, което предстои до края на годината да обявим, това е новата концепция за закон, който да описва ангажиментите на българската държава към нейните граждани в чужбина, така че отново нашите съграждани да се запознаят с това на какво съдействие могат да разчитат, когато са в чужбина, и на какво не могат да разчитат.
Водеща: А защо е необходимо това да бъде формирано в закон?
Н. Младенов: Ами, защото така има повече прозрачност и повече видимост. То и сега съществува, всичко съществува в различни закони, международни конвенции и т.н., но за човек, който не е специалист, няма как да изрови всичко и да знае точно кога, къде, на какво можеш да разчита. Затова и идеята да бъдат кодифицирани ангажиментите по начин, по който всеки човек да може лесно да се запознае, а съответно и институциите да знаят своите отговорности, защото понякога се случва и обратното - не само че хората не знаят на какво имат право или какво могат на какво могат да разчитат, а институциите, не винаги спазват ангажиментите си. . . .
Водеща: Добре, повишеното внимание към тази тема до голяма степен беше провокирано от съдбата на двамата наши сънародници в Малайзия, които бяха осъдени на смърт чрез обесване заради трафик на наркотични вещества. Ваш представител вече е в Малайзия, доколкото научихме от новините. Имате ли връзка с него? Какво научавате оттам?
Н. Младенов: На този етап това, което е важно, е да се разбере дали ще има обжалване на делото. Ако има обжалване на делото на следваща инстанция, тогава то ще бъде разгледано от Върховния съд на Малайзия. Малайзия е страна, която има много стабилна правна система и много строги закони, разбира се, за тези, които са обвинени, че пренасят наркотици или наркотични вещества. Така че нека да видим какво ще бъде решението по въпроса дали има или не обжалване, след което би
трябвало адвокатите на хората да се заемат със случая много сериозно и да предоставят всички необходими информации, гаранции и т.н., за да може да се развие делото на втора инстанция, но това, разбира се, зависи от това дали ще бъде допуснато до обжалване.
Водеща: А кога очаквате отговора на този въпрос?
Н. Младенов: Когато имаме отговор, ще ви информираме за това, но това е въпрос вече и на правната система на Малайзия, не е въпрос към България.
Водеща: Ангел Орбецов вече е там. Дали има някакъв начин да осъществи контакт с българите?
Н. Младенов: Когато има резултат от неговите срещи, ние ще ги вземем предвид и ще ви информираме, но нямам намерение на всеки час да давам информация по този случай, защото не е коректно нито спрямо процеса, нито спрямо начина, по който се водят разговори в такава ситуация. Пак ви казвам, първата задача е адвокатите да обосноват, че има нужда от обжалване на това дело, за да може то да бъде допуснато до обжалване, това е първата задача на всички в тази ситуация.
Водеща: Аз Ви разбирам, но. . .
Н. Младенов: Тук не става въпрос за някаква сделка скрита, укрита, тайна или нещо такова. Има правна процедура, която трябва да бъде извървяна.
Водеща: Така е, аз Ви разбирам, но през седмицата министърът на правосъдието Диана Ковачева каза, че така или иначе всичко е въпрос на дипломация, защото правните възможности не са особено големи. Така че в този смисъл по какъв начин Вие планирате действията си оттук нататък? От страна на Европейския съюз на какъв натиск може да разчитаме?
Н. Младенов: Аз пак ще ви кажа това, което ви казах току-що. Правната процедура в Малайзия не е изчерпана. След като тя бъде изчерпана, тогава вече има място за други намеси. Но при положение, че делото подлежи на обжалване в момента или не подлежи, в зависимост от решението на съответната инстанция там, ние трябва да изчакаме да бъде извървян този процес.
Водеща: Тоест дипломацията ще бъде на ход, когато разберем каква е ситуацията с обжалването? Така ли?
Н. Младенов: Да. Няколко пъти ви го казвам. . .
Водеща: Добре, но въпреки всичко ние сме в правото си да питаме по какъв начин се подготвяте за стъпките по-нататък, колкото и това да е деликатен въпрос за коментиране по медиите.
Н. Младенов: Вижте, ако искате да помогнете на хората, които са в тази ситуация, най-важното в момента е, пак повтарям, за пореден път, техните адвокати да си свършат работата. Ако техните адвокати си свършат работата и докажат, че делото трябва да бъде обжалвано, и то бъде допуснато до обжалване, тогава вече нещата са в ръцете на Върховния съд на Малайзия.
Водеща: Добре, да Ви насоча към начина, по който комуникирахме с Европейската комисия през седмицата по най-различни въпроси. Пресата дори формулира тезата за европейски шамар. И впрочем Ваши думи станаха повод да се изостри тонът в един момент относно начина, по който Европейската комисия реагира с позицията си по отношение на избора на конституционни съдии. Ваши думи пред БНТ относно това, че Европейската комисия трябва да се придържа към правомощията, които има, които са й дадени от европейските договори, беше повод за анализ. Аз сега Ви предлагам да чуете част от едно интервю с Джефри ван Орден, което взехме за "Неделя 150", нашият кореспондент Диана Чепишева се свърза с него. Сега ми се иска да чуете това, което каза Джефри ван Орден конкретно по повод вашето изказване.
(запис)
Джефри ван Орден:
(превод)
Европейската комисия често прекрачва границата в редица области, но мисля, че в този конкретен случай тя има пълното право по силата на механизма за сътрудничество и проверка да бъде загрижена от липсата на напредък или от неща, които изглеждат като възможни злоупотреби и като връщане назад. Така че, без да се съсредоточаваме върху детайлите на дадения случай, не мисля, че е много правилно просто да се отхвърлят коментарите на комисията. Смятам, че те трябва да бъдат внимателно разгледани и взети предвид. Това е въпрос, по който комисията и България трябва да работят заедно.
(край на записа)
Водеща: Имате ли какво да кажете? Смятате ли, че сте бил разбран правилно?
Н. Младенов: Не Ви чух, извинявайте, въпроса?
Водеща: Казвам, смятате ли, че Вашата забележка е била разбрана правилно?
Н. Младенов: Аз стоя зад думата си категорично. Когато България има съгласувани с Европейската комисия мерки, които трябва да вземе, за да подобри работата на съдебната си система, ангажирала се е да го направи до края на тази година, мисля, че основният приоритет на всички трябва да бъде насочен в тази посока. А когато има някакви съмнения относно една или друга личност, то тези съмнения трябва да бъдат изказани навреме, да бъде направено по начин, по който да могат да се вземат предвид в рамките на процедурата, която тече. Иначе останалото наистина, прощавайте, не е сериозно. Нашата страна и Европейската комисия са съгласували конкретни мерки, по които трябва да работим до края на годината. Те са свързани с избора на Висш съдебен съвет, с избора на нов главен прокурор, с много промени в законодателството и в практиките на съдебната система, които години наред не са направени. Между другото, те не са нито толкова сложни, нито толкова драматични. Всичко това можеше да бъде свършено преди години и въобще сега да не седи на дневен ред въпросът. Затова смятам, че подобен тип изявления в момент, в който цялата мобилизация на всички хора в българската администрация, в новия Висш съдебен съвет и т.н. е насочено към решаване на тези казуси, само обезкуражават хората, които работят по тези направления. Така че това е моето становище, то няма да се промени. Оттук нататък е въпросът какво ние ще направим като държава. Ако ние си вършим работата, както сме поели ангажимент, аз съм сигурен, че ние ще го направим, ще видите, че всичко ще бъде наред. Така че сега да влизаме в някакви разговори - този казал, онзи казал, няма особено полезен ефект от това. Това, което би имало полезен ефект. . .
Водеща: Да, така е, важно е наистина да направим анализа дали сме. ..
Н. Младенов: . . . . извинявайте, това, от което има полезен ефект, е да се съсредоточи и вашето внимание, и вниманието на всички върху 18-те критерия, които са заложени в доклада на Европейската комисия по отношение на мониторинговия механизъм, и какви стъпки конкретно в момента се приемат, за да се изпълнят тези изисквания. Стъпките са ясни, те са разписани и е въпрос вече на конкретна работа, която трябва да се свърши, за да се извърви остатъкът от пътя във връзка със съдебната реформа. Никой не може да ме убеди, че е толкова сложно да се направи система за случайно разпределение на делата в съдебната система, никой не може да ме убеди, че е толкова сложно да се подобри механизмът на подготовка на съдиите, да има контрол върху решенията, всеки да си пише навреме мотивите към своите решения. Това са нормални неща, които съществуват във всяка една нормална държава, да не говорим, че съществуват във всяка една нормална институция, която работи. Така че това са мерки, които ние сме съгласували с комисията, съгласувани са между българската държава и Европейската комисия и те трябва да бъдат изпълнени.
Водеща: Разбрах Ви. И още една европейска тема, тя е свързана с перспективата на Македония. Медиите съобщиха, че сте получили писмо от Вашия колега Попоски с покана да посетите Македония и заедно да дискутирате европейския дневен ред на Македония, както и да продължите да работите за добросъседските отношения, имайки предвид позициите, изразени от българската държава по отношение на европейското членство на Македония. Как приемате тази покана и това писмо?
Н. Младенов: Това е продължение на нашия разговор, който ние започнахме в Ню Йорк. В Ню Йорк имах вечеря с на г-н Попоски, на която аз директно поставих много въпроси, на които ние търсим отговор в отношенията си с Македония. Искам публично, пред всички, да му благодаря за отговора, който е изпратил, и да кажа, че това е една основа, върху която може да стъпим в рамките на нашите разговори. Но има още път, който трябва да бъде извървян. България винаги е била абсолютно добронамерено настроена не само към Македония, но към разширяването на страните на Западните Балкани, приемането им в Европейския съюз. Ние положихме изключително важни и големи усилия, за да може Черна гора преди няколко месеца да стане страна-кандидат за Европейския съюз. Имаме убедеността, че всички наши съседи трябва да извървят този път. И искаме да помогнем на Македония също да го извърви. Но за да й помогнем, трябва наистина да се осъзнае, че с нагнетяването на настроения, свързани с миналото, не може да се стигне далеч. Това, което българската страна винаги е искала, е едни нормални отношения, едни нормални, коректни връзки между двете страни, които не се базират на възраждането на някакви кампании от 50-те, 60-те години, които са характерни за Титовска Югославия, а изграждането на един съвременен диалог, в който ние познаваме съвременната си култура, те познават нашата съвременна култура, ние тяхната, и съществува европейско достойнство заедно да почитаме героите на миналото и заедно, разбира се, да почитаме и датите, които ни свързват в бъдещето. Така че съм сигурен, че в един нормален диалог с македонските власти, ако те имат готовност, ние ще намерим коректното решение. Между другото посоката му е зададена и от декларацията, която двамата министър-председатели подписват през 1999 година, в която реално голяма част от тези въпроси са решени. За съжаление фактът, че в годините след тази декларация, отношенията вместо да се подобряват, се влошават, е част от притеснението ни, което имаме във връзка с добросъседските отношения на Балканите. Но искам абсолютно да ви уверя, че нашата подкрепа за разширяването е категорична, тя не подлежи на съмнение. Но за да бъде тя реализирана, трябва да има определени условия, които да се изпълнят, защото иначе в бъдеще бихме вкарали проблем в Европейския съюз, което не е коректно.
Водеща:Благодаря Ви.
Н. Младенов: Благодаря и аз.