Николай Младенов: „Не се гради идентичност за чужда сметка” Интервю на българския външен министър пред македонското седмично списание „Граждански”
29 Септември 2012 Изказвания и интервюта
Николай Младенов: „Не се гради идентичност за чужда сметка”
Интервю на българския външен министър пред македонското седмично списание „Граждански”, 29 септември 2012 г.
Въпрос: Какво ще означава за Македония Стратегията за отношенията със съседите, която неотдавна обявихте? Как трябва да се разбират Вашите думи при представянето на инициативата, че „за да получат подкрепата на България за ЕС и НАТО, съседите трябва да докажат, че искат конструктивно, отговорно и истински да извървят пътя, който България измина” и, че няма да позволите някой да се меси в българската история?
Н. Младенов: Балканите се промениха драматично през последните 20 години - от разпадането на Югославия се родиха нови държави, за съжаление се събудиха и стари вражди. Междувременно България стана член на НАТО и на ЕС, Хърватия е на път да се присъедини към Европейския съюз, Черна гора ще започне преговори. Македония също е държава със статут на кандидат-член. В Сърбия смяната на властта става по демократичен начин и страната вече също има статут на кандидат-член на ЕС. Вярвам, че пред региона няма друга алтернатива в бъдеще, освен европейската интеграция. В този момент ние искаме да видим как точно това бъдеще ще изглежда. Според нас, най-важното е на Балканите да се появи нова и модерна инфраструктура, да се стимулира икономиката, да има сътрудничество в енергетиката, отбраната и т.н. Ние искаме да видим и кои от нашите съседи мислят като нас. Кои от тях са готови да работят по тези общи цели и кои предпочитат да се занимават със символна политика повече отколкото с това да подобряваме живота на Балканите заедно. Знаем, че пътят на вроинтеграцията е труден и ще става все по-труден. В България хората се питат - искрено ли е желанието на нашите съседи да се движат напред по пътя към интегрирана Европа. Ние извървяхме нашия път, искаме да подкрепим и съседите си по този път, но трябва да знаем дали те са готови да го извървят.
Въпрос: Особено внимание в Македония предизвика Вашето изказване, че със стратегията, България всъщност трябва да формулира „червени линии, от които няма да отстъпи в политиката си към съседите”. Дилемата е дали с това България официално става втора Гърция по пътя на Македония към ЕС и НАТО?
Н. Младенов: Пътят на Македония към ЕС зависи единствено и само от вашата страна. Той изисква реформи, изисква и политическа воля да се развиват отношенията със съседите положително. Когато ние бяхме страна кандидат, използвахме всяка възможност да покажем, че споделяме ценностите на Европа. Изградихме отлични отношения с всички страни-членки и показахме, че разбираме философията на съюза, която се опира на сътрудничество и добросъседство. Това, което македонското правителство трябва да разбере, е че ЕС и НАТО не са само на хартия. Това са организации, в които партньорите и съюзниците имат доверие помежду си. За нас НАТО и ЕС са семейство – семейство на общи ценности, сигурност и просперитет. Преди 20 години България първа призна независимостта на Македония, по време на югоембаргото и гръцката блокада предоставихме на Македония достъп до нашите пристанища. Затова и днес хората в България се питат: защо в Скопие търсят всеки повод да подчертаят различията си с България, а не търсим това което ни свързва. За всяка страна, която иска да бъде част от ЕС, отношенията й със съседните страни-членки трябва да са приоритет. Гражданите на Македония имат интерес страната ви да върви напред, ние, вашите съседи, имаме най-голям интерес това да се случи.
Въпрос: Досегашното разширяване на НАТО, а преди това и на ЕС, показа, че съседните държави-членки са най-силните поддръжници и лобисти на страните-кандидатки, защото имат интерес от стабилни и развити съседи. Защо не виждаме тази съседска солидарност на Балканите, а е само на декларативно ниво?
Н. Младенов: Не съм съгласен с Вас. Солидарността съществува и тя се вижда всеки ден. Ако нямаше солидарност България нямаше да може да инвестира милиарди в своята инфраструктура по време на криза или да строи мостове и пътища към нашите съседи. Когато страната ни бе кандидат за НАТО и ЕС, Турция и Гърция бяха най-силните поддръжници на нашето членство в НАТО. С Румъния извървяхме заедно пътя към ЕС. Това беше резултат и от политиката на България, която целенасочено разви отношенията си с нашите съседи в НАТО и ЕС.
След присъединяването си, България стана една от най-активните страни поддържащи разширяването както на НАТО, така и на ЕС. Ние бяхме сред първите страни, които ратифицираха Споразумението за стабилизиране и асоцииране на Сърбия, а после и Договора за членство в ЕС на Хърватия в нашия парламент без нито един глас против. Сега работим много добре с Черна гора и въпреки, че си даваме сметка, колко труден е техният път, ги подкрепяме. Във всички тези държави има желание както за добри отношения със съседите, така и за реформи. И това е ключът към техните успехи. Силата на подкрепата зависи в голяма степен от желанието на страната кандидат - дали искрено цени добросъседството, дали прави истински реформи. Това не е въпрос на декларации. ЕС е в много труден момент и ние всички на Балканите трябва да разберем, че регионът е длъжен да генерира добри новини. Мисля, че и трите държави – и Хърватия, и Черна гора, и Сърбия разбраха това.
Въпрос: И от българска, и от македонска страна постоянно чуваме съвети, че историята трябва да бъде оставена на историците и, че няма нужда от напрежение в отношенията между двете държави, а на практика и двете страни правят обратното. Защо се случва това?
Н. Младенов: В България политиците не се занимават с интерпретации на историята. Това е правено в миналото, в Съветския съюз, по време на комунистическия режим в България и диктатурата на Тито в Югославия. Именно те са се специализирали в това да делят хората етнически и религиозно, да им лепят етикети, да си измислят митология. Междувременно, в Европа отдавна са разбрали, че богатството ни не е в това което ни дели, а в това което ни обединява. Ако тук на Балканите искаме да живеем добре, не можем да оставяме отделни държави да изграждат идентичността си в спор и противопоставяне с околните. Идентичността и националното достойнство могат да дойдат най-вече от това, което правим днес, ако то е достатъчно смело, новаторско и помага на нашите граждани да живеят по-добре. Радвам се, че в България осъзнахме това. Ценим историята си, но се съсредоточаваме върху успеха на днешния ден. Затова успяхме да изминем пътя до ЕС и НАТО за сравнително кратко време. Това бяха истинските предизвикателства пред нас и ние им отговорихме. Това са важните неща, всичко друго е епизодично и второстепенно.
Въпрос: Изясни ли се ситуацията около инцидента с българския посланик в Скопие Иван Петков? Остана неясно какво наистина се случи на гроба на Гоце Делчев през май тази година?
Н. Младенов: Това е въпрос, който трябва да зададете в Македония. Това, което знам аз е, че ние никога не бихме допуснали един посланик на страна–партньор, да бъде третиран по този начин. И понеже ме питахте какво означава искрено приятелство – ето това би било доказателство за искреността на декларираната политика на македонското правителство за приятелство с България. Не беше трудно това да се избегне. Добрият приятел би направил съвместни чествания на такива паметни дати и така нямаше да се стига до подобни инциденти. И най-важното - щеше да помогне да се преодолеят комплексите и наслоенията на миналото.
Въпрос: Премиерът Бойко Борисов заяви, че за България е неприемливо името „Северна Македония” като евентуално решение от преговорите между Македония и Гърция. Може ли да коментирате това и дали включването на трета страна прави спора на практика нерешим?
Н. Младенов: Проблемът с името трябва да се реши между Скопие и Атина. Когато се реши, решението трябва да е част от затварянето на всички открити въпроси на Балканите. Въпреки че не сме страна в този спор, ние имаме мнение. Все пак сме съседи, имаме много обща история. Много възможности бяха пропуснати. За България е важно да се постигне взаимноприемлив компромис колкото се може по-скоро.
Въпрос: Досега не чухме какво е становището на българското правителство относно присъдата на Международния съд в Хага, според която блокадата от страна на Гърция по време на срещата на върха на НАТО в Букурещ през 2008 г. противоречи на Временната спогодба и, че това не трябва да се случва в бъдеще?
Н. Младенов: Както Ви казах, въпросът с името трябва да се реши политически между двете страни, в контекста на добросъседските отношения на Балканите. Спорът не е юридически. Това, което ние правим за вас и за останалите страни от Балканите е, че поддържаме темата за разширяването на НАТО жива. На последната Среща на високо равнище на НАТО в Чикаго тази година, поискахме на следващата среща задължително да се обсъжда разширяването, но до 2014 г. няма много време, а имате много работа да свършите. Както виждате, подкрепата ни за евроатлантическата интеграция на региона съвсем не е декларативна. Но всеки трябва да свърши своята част от работата, за да има резултат.
Въпрос: Какви са резултатите от Меморандума за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, който подписахте миналия септември с македонския министър Никола Попоски и до къде стигна идеята за подписване на договор за добросъседство? Македонската страна имаше критики, че предложението от страна на София е небалансирано и е в полза на българската страна и за сметка на македонската.
Н. Младенов: Добросъседство не може да се постигне с договор. Когато България види, че Македония искрено иска да развива добросъседските си отношения със страната ни, тогава ще има време за всичко. От друга страна и без този договор нашите граждани остават близки. Те пътуват, срещат се и правят бизнес помежду си. Нашата задача е да направим това по-лесно.
Що се отнася до Меморандума за сътрудничество той ще има ясни резултати, когато започнете преговори за членство. България тогава може да помогне много, защото имаме пресен опит в покриването на критериите и промяната на цялата законодателна база, както и на структурата на въоръжените сили.
Въпрос: Комисарят по човешки права на Съвета на Европа Томас Хамарберг в писмо до Вас критикуваше България, че не се грижи достатъчно за правата на малцинствата и че македонците в България не са включени в Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси и че не се позволява регистрацията на техните сдружения. Защо е толкова голям проблем да се регистрира ОМО Илинден?
Н. Младенов: Дали ще се регистрира дадено сдружение или партия в България решава съдът. В нашата конституция е записано, че не може да има партии на етническа или религиозна основа. Това е много широк консенсус в българското общество, който беше приет в началото на 90-те години. Той е част от разбирането ни, че в България всеки човек, без значение на неговата религия, националност или етнос, има равни права с всички други граждани. С други думи, България е приела модел, в който няма групови права, а само индивидуални. Това е една гражданска основа на нашата нация, която аз лично много харесвам. Благодарение на нея ние избегнахме етнически и религиозни сблъсъци, които бяха залели Балканите през 90-те години. Всяка партия или сдружение, трябва да отговаря на тези условия, за да бъде регистрирана. И това е добре известно. Няма да приемем да правим компромис с това. В България всички имат равни права, не си измисляйте проблем там където проблем няма. Всички са свободни да се самоопределят като такива, каквито се чувстват. Ние очакваме да има подобно отношение и към хората, които живеят в Македония, но се смятат за българи. Един от основните ни двустранни проблеми е, че има много сигнали, че правата на тези хора не се спазват, Това не е нито в духа на добросъседство, нито в духа на Европа.
Въпрос: В един период от кариерата си бяхте програмен директор на Института „Отворено общество” в България и ако живеехте в Македония щяхте да бъдете наричан „соросоид”, което означава предател, работещ против интересите на собствената си държава. Състоянието на гражданския сектор и медиите е една от най-сериозните критики в доклада на Европейската комисия за Македония и сега е тема на предприсъединителния диалог на високо ниво. За Вас, като човек, който идва от гражданския сектор, какво е значението на НПО и на медиите за една демокрация?
Н. Младенов: Такива обвинения съм слушал неведнъж от наследниците на бившите комунисти, те не ме плашат. За всяко общество значението на НПО и медиите е огромно, защото те могат да направят много от това, което правителството и държавата не могат или не трябва да правят. Не знам как бихте нарекли това в Македония, но точно НПО свърши голяма част от работата по подготвянето на обществото за промените, които настъпиха около членството ни в ЕС. Те могат да се използват и като добър канал за предаване на опит и взаимодействие, който може да работи между България и Македония.
Убеден съм, че НПО и медиите имат важна задача да пазят обществото от залитания в крайности и от насаждане на омраза. Погледнете арабския свят и ще видите колко лесно омразата намира почва и до какво може да доведе. Затова тяхната задача е много важна. Въпреки че медиите са независими от правителствата, дейността на правителствата има своя ефект върху тях. Ако правителството не толерира езика на омразата, това ще промени и начина, по който говорят медиите. Но в края на краищата нашият опит показва, че обществото само трябва да реши как ще изгражда своята идентичност – дали като гледа в бъдещето или като фантазира за миналото.