Николай Младенов: С премиера и президента работим в екип
06 Февруари 2012 Изказвания и интервюта
Интервю на Николай Младенов, министър на външните работи за сп. „Тема”
05 февруари 2012 г.
Въпрос: Уважаеми г-н министър, как българската дипломация изработи решението за подкрепа на новия фискален пакт на ЕС и какво означава той за нашата страна?
Николай Младенов: Пактът е насочен към преодоляване на кризата в страните-членки на еврозоната. Първата му цел е да се изпрати ясно послание към света и пазарите, че финансовата дисциплина в Европа ще е не само политическо желание, но и правен ангажимент. Второто послание е, че общата валута трябва да върви заедно с координиране на икономическите политики между страните в еврозоната. Това можеше да се постигне с промяната на един или два от протоколите в Лисабонския договор. Но Великобритания се противопостави и така се стигна до изработването на нов договор. България настоя още от началото на разговорите по новия документ той да не излиза извън рамката на европейското право и на Лисабонския договор, гарантиращ независимостта на данъчните политики на страните членки. Втората ни задача бе текстът да не съдържа положения, които биха наложили България да поема непосилни и ненужни финансови ангажименти.
Третата цел - изключително важна - беше да не се допусне такъв формат за взимане на решения, в който ние да не можем да участваме. За същото настояваха и редица други страни извън еврозоната като Полша например. Четвъртата ни цел беше още отсега да станем част от договора, за да не се окаже той допълнително препятствие пред нас, когато страната ни стане член на еврозоната. Всичко това беше постигнато.
Въпрос: Какво печели и какво губи България с този пакт?
Н. Младенов: Не мисля, че губи нещо. В голяма степен онова, което е във фискалната част на договора, вече е част от българската политика от години наред. Плюс за нас е, че усилията ни за финансова стабилност от последните години не само се забелязват и отчитат, а и не изоставаме от интеграционния процес в ЕС. Нашият глас има доста чуваемост. Даже имаше коментари в Брюксел, че чуваемостта на България по отношение на договора е непропорционално голяма спрямо влиянието на страната ни, която не е в еврозоната. Това е постигнато благодарение на политиката на страната ни, благодарение на заложеното от министър-председателя в рамките на европейските съвети, на работата на Министерството на финансите, на Министерството на външните работи - въобще колективното ни усилие се увенчава с успех.
Въпрос: Новият договор предполага преформатиране на модела на развитие в Европа чрез рестриктивни мерки. В много страни отдавна вървят протести срещу много от изискванията му, дори самият Брюксел бе парализиран от стачка в деня на Европейския съвет. Не трябва ли да се попитат гражданите на Европа с референдуми дали са съгласни с новите правила? Ирландия вече обяви, че ще организира такова допитване.
Н. Младенов: Някъде има изискване за референдуми, другаде не. Всяка държава решава за себе си. Но реално с този договор не се променя моделът, по който правим социалната или икономическата политика. В него се записват правила, които вече съществуват в европейското право, уточняват се контролните механизми за спазване на тези правила.
Въпрос: Но сега се поставят изисквания тези правила да влизат в националните конституции...
Н.Младенов: Изискването е те да влязат в държавните законодателства. Където е възможно на конституционно ниво, където не - в друга форма. Гаранциите може да залегнат в националното устройствено законодателството по бюджета. Няма изрично изискване да се променя основният закон.
Въпрос: В България предвижда ли се конституционна промяна? Испания вече го направи.
Н. Младенов: При нас тези правила са въведени с устройствения закон за бюджета. На този етап мисля, че няма нужда да се променя конституцията.
Въпрос: Какъв е механизмът при вземането на решения във външната политика на България?
Н. Младенов: Прави се експертиза и във външното министерство, и в гражданското общество, и в другите министерства. С новия устройствен правилник в МВнР въвеждаме едно звено, което ще се занимава с дългосрочното планиране на външната политика. Решенията се взимат на базата на програмата и приоритетите, заявени от правителството.
Въпрос: Какви ще са акцентите на българската дипломация за 2012-а?
Н. Младенов: Отдавна е обявено, че нашите приоритети са Балканите, Черноморският регион, работата ни в НАТО и в ЕС, развитието на отношенията ни с Близкия изток и Северна Африка, които станаха особено актуални след началото на Арабската пролет. Имаме и т.нар. хоризонтални приоритети, които минават през различни региони -примерно енергийната ни сигурност, която е изключително важна и стана обект на консултации дори при изработването на новата стратегическа концепция за НАТО преди близо година. Или икономизацията на външната политика, макар лично аз да не харесвам израза. Това означава реално обвързване на българската външна политика с икономическите интереси на България и на българския бизнес. Когато една българска компания работи някъде, изнася за някой пазар в света, ние като държава сме длъжни да й помагаме, защото това създава повече работни места в България и е благоприятно за страната. Бих разделил приоритетите във външната ни политика на традиционни и на такива, които предлагат нови възможности. В първата група са отношенията ни в ЕС, в НАТО, както и с държави, които традиционно имат интереси тук, на Балканите, а и ние традиционно имаме интереси у тях, какъвто е примерът с Русия. В групата с новите възможности на първо място слагам Балканите. Не защото нямаме традиционни интереси, а защото в момента ситуацията е коренно различна отпреди. Ние сме в ЕС. А процесът на разширяване след Хърватия няма да е на първо място за ЕС. Има конкретни казуси от чието решаване тук, на Балканите, зависи пътят, по който този регион ще се развие в бъдеще. Ние можем да имаме пряко участие в това. Друг важен регион в тази група е Близкият изток. Безкрайно уникално е това, което се случва сега там. Несравнимо в историята. Имаме неповторима възможност за позициониране на българската държава, на всеки, който иска да прави бизнес. От Мароко до Египет и Ирак имаме драматични обществени промени, които може да се сравнят с изживяното от нас през последните 20 години. Трети сред страните с нови възможности са икономическите тигри като Китай, Бразилия, въобще страните от БРИКС, за които и президентът Росен Плевнелиев говори.
Въпрос: Как се разпределят ролите във формирането на външната ни политика между вашето министерство, президентството и правителството?
Н. Младенов: Доскоро президентството до голяма степен следваше собствена политика, което бе безсмислено за държавата. Но вече имаме уникален шанс институциите да работят в екип. Защото приоритетите, които правителството е заявило и които следва министър-председателят, приоритетите, които новият президент заяви в речта си пред Народното събрание - това са приоритети, които ние сме разглеждали заедно. Имаме общи цели и задачи.
Въпрос: Няма как да не засегнем болезнената тема за посланиците с досиета...
Н. Младенов: Нищо болезнено няма.
Въпрос: Оголва ли се Външно откъм подготвени кадри?
Н. Младенов: Не. Има други хора, които от години работят в системата.
Въпрос: Но успоредно в министерството ви вървят и съкращения.
Н. Младенов: Има съкращения, които са планирани в новия устройствен правилник. От миналата година досега са съкратени малко над сто души. Има и пенсионирани. Както има и нови назначения. Чрез конкурс за стажант аташета дойдоха над 20 млади хора. През март предстои нов такъв конкурс.
Въпрос: Оставате без двамата си заместници, които изпращате като посланици в ЕС и в Лондон. Кои ще дойдат на техните места в министерството?
Н. Младенов: Ще научите.
Въпрос: По какви критерии ще ги подбирате?
Н. Младенов: Различни, защото работата им е различна. Имам един реален заместник - онзи, който ме замества, когато отсъствам и, с когото работим в екип, както беше досега с Димитър Цанчев. Другият отговаря по европейската проблематика. Тя е много специфична и изисква пълна отдаденост, човекът трябва да се занимава само с това, както правеше Константин Димитров.
Въпрос: Но вие изпращате Димитров в Лондон, а не в Брюксел. В ЕС отива Цанчев. Защо?
Н. Младенов: Това е решението, което взехме, защото се съобразихме с много различни фактори. Един човек не трябва да се затваря само в една област. Косьо Димитров вече е бил посланик в Брюксел и НАТО, познава европейската проблематика. Ще има възможност да се изяви и в Лондон, където посолството ни е ключово. Димитър Цанчев има много широк опит в дипломацията. Тепърва има да навлиза и в европейската проблематика.
Въпрос: А другите посланици, които връщате, какво ще правят?
Н. Младенов: Никой не е роден посланик, никой няма да умре посланик. Има различни длъжности в цялата система. Тези, които са част от министерството, вероятно ще заемат позициите си. Които не са, ще работят нещо друго или ще се пенсионират.
Въпрос: Конституционният съд не застана на ваша страна.
Н. Младенов: Когато излязоха досиетата, аз ясно казах: не може през 2010-а година в България, член на ЕС и НАТО, да се оказва, че 40% от хората, които са я представлявали в чужбина през последните 20 години са били част от системата на ДС. Това не може да продължи. Ако ние не го прекъснем сега, ставаме смешни и жалки в очите на всички наши партньори - в НАТО, в ЕС, извън тях. Не мога да се правя, че няма нищо, когато в интернет всеки може да прочете досиета за хора, обучавани навремето да вербуват агенти в натовските бази в страни, които сега са ни съюзници. Не става въпрос за търсене на вина у един или у друг човек. Това са индивидуални съдби, всеки има своята история и причина защо го е направил. Проблемът е, че никой досега в България не намери сили да се справи с този казус. Моята работа като министър е да нося отговорност за отношението към цялата ни държава.
Въпрос: Някои от тези посланици са извикани в София и стоят тук, като се водят в проточило се месеци наред служебно пътуване, а посолствата в съответните страни са останали с по-нисък ранг на представителство...
Н. Младенов: От миналата седмица има решение на Министерския съвет за нови назначения, вече са поискани агремани.
Въпрос: Не беше ли прибързано да се обявяват имената на новите предложения за посланици, преди да се получат агремани?
Н. Младенов: Това е нормална практика навсякъде в Европа. Другото - да се чака агреман преди обявяването, само предизвиква спекулации и е нереализируемо в съвременния свят. Това са някакви супер остарели разбирания.
Въпрос: Ще има ли България национална доктрина?
Н.Младенов: Какво разбирате под национална доктрина?
Въпрос: Дългосрочна стратегия за развитие на държавата и за позиционирането й на световната сцена.
Н. Младенов: А какво е България 2020?
Въпрос: Това е проект за период от 8 години. Говорим за мащабна стратегия, която да чертае пътя десетилетия напред с оглед динамиката на световните процеси. Както го прави една Турция примерно. България е единствената балканска страна без национална доктрина.
Н. Младенов: Кога за последен път сте чели френската национална доктрина? Или италианската?
Въпрос: Великобритания преди 3 години лансира своя нова национална доктрина. Испания също - преди 2 г. Време е и България да реши какво ще прави, след като вече влезе в ЕС и НАТО. Последните 20 години преминаха под техния знак. А сега накъде?
Н. Младенов: Целта ни винаги е била не просто да влезем в ЕС и НАТО, а да се върнем в семейството, в нашата цивилизация, в естествената ни среда, от която сме били откъснати в продължение на 50 години. Връщайки се, единственият по-нататъшен път е да работим за просперитета на българските граждани и на българското общество като цяло. Всичко друго е заблуда. Единственото, което трябва да ни интересува в това общество, е българските граждани да живеят по-добре, да са по-образовани, да са по-здрави, да имат повече възможности да се реализират, да са по-иновативни, да измислят повече неща, които да реализират на пазара, да се чувстват по-добре в страната си, да пътуват повече, да бъдат по-интегрирани в света. Това е смисълът.
Въпрос: И как ще стане това? Нали една национална стратегия трябва да определи именно начините, по които да се реализират добрите намерения.
Н. Младенов: Всяка от политическите партии предлага своя перспектива и се опитва да спечели общественото доверие с подобни предложения - какво иска да се направи. Едни предложения печелят, други губят. Българското общество е много по-напред от много от своите съседи. Да не кажа от всички. По обществения дебат и по разбирането за самите нас. Не съм привърженик на самобичуването - че другите имат нещо, което ние нямаме. Ние в България много преди нашите съседи стигнахме до извода, че обществените средства трябва да се управляват разумно, отговорно. Помним какво стана през 1996-1997-а година у нас. Българското общество отдавна, дълго преди наши съседи, е разбрало, че етническото прочистване, че делението на хората по религии и националности е вредно, опасно. Това е част от нашето съзнание. Това според мен са фундаментални неща от общественото развитие, от националното съгласие в България, източник и на национална гордост, достойнство, приоритети. Затова казвам, че за нас като общество, най-важният въпрос трябва да бъде хората да живеят добре, да имат повече възможности, да имат по-добра реализация. Това означава много неща - каква е съдебната ни система, имаме или нямаме пътища, в добри отношения ли сме със съседите, част ли сме от ЕС, лесно ли се прави бизнес в България, как изглежда образованието. Не е въпросът да се седне и да се напише нещо на хартия, както се е правило по времето на революционните движения от XIX век. Ние като общество сме много по-съвременни и адекватни спрямо света около нас, отколкото други, които още обсъждат дали да отиваме на Изток или на Запад. Нима в българския обществен дебат теми като околната среда не са сред най-водещите? Или темите как се развиваме, какъв туризъм правим? Това са неща, които сме осъзнали като общество и сме ги възприели преди много години.
Въпрос: Значи нямаме нужда от национална доктрина, така ли?
Н. Младенов: Не виждам какво би допринесло това.
Въпрос: Може би за национално съгласие по позиционирането на България на световната сцена.
Н. Младенов: Вероятно като общество трябва да си отделим малко повече време, да спрем да се занимаваме с ежедневни клюкарски истории, а да се замислим какво ни се случи през последните даже не 20, а 100 години, какви са уроците от това, което се е случило и да потърсим новите, съвременните източници на национална гордост - не само постиженията на ханове и царе от Средновековието.
Въпрос: Благодаря за това интервю, господин Младенов.