България спазва правилата в ЕС
17 Септември 2011 Новини
Пресконференция на министъра на външните работи Николай Младенов по повод взетото от правителството на Холандия решение за членството на България и Румъния в Шенген
Вчерашното решение на правителството на Холандия игнорира факта, че България и Румъния са изпълнили всички критерии за членството на страните ни в Шенген. Това се потвърждава от Европейската комисия, както и категорично от страните-членки, включително и Холандия. Вчерашното решение явно е свързано с вътрешно - политически различия, които съществуват в управляващата коалиция в Холандия. То пренебрегва и с лека ръка игнорира отличното ниво на сътрудничество, което има между двете страни в областта на правоприлагащите и правоохранителните органи. Това сътрудничество е ключово и важно за предотвратяване на престъпността в Европа, както в България, така и в Холандия.
За съжаление, през последните седмици станахме свидетели на една политика, която единствено мога да окачествя като отказ на диалог. В последния момент беше анулирана поканата от холандския парламент за изслушване на България по темата Шенген. Този отказ е неразбираем за мен, защото смятам, че в ЕС най-малкият задължителен елемент, за да се намери изход от всяка една ситуация е диалогът. В крайна сметка влизането на България и Румъния в Шенген е с цел подобряване на сигурността и на възможностите за нашите собствени граждани, но и увеличаване на сигурността и възможностите за всички граждани на ЕС.
Не смятам, че може да бъде търсено обвързване на изпълнението на шенгенското законодателство в България с други теми, които са в дневния ред на ЕС до момента. Именно затова не мога да приема изказаното от страна на Холандия вчера становище, че от една страна критериите са изпълнени, а от друга страна има някакви други тълкувания, които трябва да бъдат взети предвид, като например коалиционното споразумение в тяхната страна.
Българските граждани не са граждани втора ръка в Европа, нито членството на България в ЕС е членство втора ръка. Подобен тип поведение не създава добър прецедент, напротив нарушава практиката, която през последните години се е създала в ЕС - да се търси консенсус, да се търси съгласие, което да е приемливо за всички страни. Именно затова България ще продължи да работи през следващите седмици за намиране на такъв консенсус и такова съгласие в рамките на ЕС, което да отговаря както на интересите на нашата страна, на българските граждани, така разбира се, да отчита интересите на холандските граждани, холандското правителство и всички, които искат да участват в този диалог. Но това трябва да бъде диалог.
Най-важният етап, който предстои е заседанието на министрите на вътрешните работи на ЕС, което ще се състои на 22 септември. Надяваме се, че там предложенията и инициативите, които полското председателство на ЕС е направило, ще бъдат отчетени и ще се превърнат в основа на търсене на съгласие между нашите страни. Смятам, че е много важно всички в България да си дадем още веднъж сметка, че когато влязохме в ЕС ние се съгласихме доброволно да изпълняваме законодателство, което е валидно на територията на целия ЕС, по същия начин страните-членки, които приеха България за член на ЕС се съгласиха, че ние имаме юридическия ангажимент и правното основание да се присъединим към Шенгенското пространство, когато изпълним критериите.
Европейският съвет преди време взе решение, че през месец септември т.г. трябва да се свика ново заседание, на което да се вземе решение за механизма, по който България и Румъния ще се присъединят към Шенген. Това решение трябва да бъде взето на 22 септември на срещата на министрите на вътрешните работи на страните-членки. Надявам се ,че всички страни в Европа, с които ние имаме прекрасно сътрудничество ще отчетат не само намеренията, но и постигнатото до този момент, както са го направили по отношение на сътрудничеството в областта на правосъдие и вътрешни работи, особено по отношение на охраната на българските въздушни, морски и наземни граници.
Участието на България в Шенгенската информационна система, включването на България в Шенгенското пространство, ще засили сигурността в Европа, защото то ще позволи да има един много строг контрол върху това кой влиза и по какъв начин се движи на територията на ЕС. Неучастието на България в Шенгенското пространство, неучастието й в Шенгенската информационна система само засилва рисковете за страните от Шенген, защото ние можем да регистрираме нелегални имигранти, да виждаме как те се появяват на нашите граници, да виждаме, че те са в списъците на ЕС, но да не можем да реагираме. Именно за това смятам, че в интерес на всички и в дългосрочен интерес на Европа е заедно да работим по охраната на европейските граници.
Разбира се ако на 22 септември се вземе разумно решение, което отговаря на интересите на всички в Европа и най-вече отговаря на интересите на българските граждани, ние ще подкрепим и реформата на шенгенското законодателство в ЕС. Ако обаче такова решение не се вземе, ще трябва да обсъдим много внимателно цялата си политика от тук нататък по отношение на подкрепата, която даваме за реформата на европейското законодателство за Шенген. Защото в крайна сметка правилата се пишат за да се спазват.
Най-големият проблем на Европа в момента е, че финансовата и икономическа криза, която се разпространява в ЕС е в резултат на неспазване на правилата. България е страна, която спазва правилата и го е доказала, били те в областта на граничния контрол, били те в областта на финансовата дисциплина, били те в областта на сътрудничеството ни с нашите партньори. Пак повтарям, всичкото това сътрудничество, всичката тази добронамереност, която идва от нашата страна се базира на разбирането ни, че ние трябва да защитим интересите на българските граждани по един европейски начин, който да включва и да отчита в своята защита и вижданията на другите страни. Това е подходът, който сме възприемали до момента, това е и подходът който ще имаме до 22 септември на заседанието, когато се надявам, че ще бъде намерен разумен изход от създалата се ситуация, предвид последните изявления на правителството на Холандия.
Ако имате въпроси, заповядайте.
ТВ7: Ако на 22 септември решението отново е негативно, какво следва от тук нататък, какви са очакванията ви, някакви срокове?
Николай Младенов: Аз не искам да спекулирам какво ще бъде решението на 22 септември, защото смятам, че европейският подход означава да се остави пространство на полското председателство да потърси основата на консенсус, който може да бъде постигнат и всички позиции да бъдат изразени на това заседание. Разбира се това е заседание на министрите на вътрешните работи, които ще вземат всички аргументи предвид, когато разглеждат възможните варианти. Ако на 22 септември не се стигне до решение и ма и заседание на Европейския съвет, така че този процес може да не завърши на 22 септември, въпреки че нашето желание е, след като всички оценки вече са дадени и те са положителни, да не се създават допълнителни препъващи камъни и на тази дата процесът да приключи.
АФП: Г-н Младенов, дали изглежда обратима холандската позиция? Останах с впечатление, че това е решение на холандското правителство, което ще бъде такова и на срещата на 22 септември.
Николай Младенов: Пак казвам, ние сме запознати подробно с решението на Холандското правителство от вчера, но смятам, че в крайна сметка, в европейския подход, ако ние наистина вярваме в това, че правилата са еднакви за всички, трябва да означава търсене на възможен консенсус, на възможно съгласие между всички страни членки на ЕС, защото иначе се създава впечатление, че интересите и вижданията на един, качеството и гражданството на един, е по-различно от качеството и гражданството на друг. Това е нещо, което България няма да допусне.
ΤV7: Един въпрос, понеже предстои сесия на ООН, каква е българската позиция за палестинската независимост?
Николай Младенов: Днес сутринта имах среща с палестинския посланик и с посланици от страните на Арабската лига и Африканския съюз. Обсъдихме ситуацията и предвид последното изявление на президента Абас, че на 23 септември ще се внесе проект за резолюция в ООН. Миналата седмица имахме и обсъждане в Комисията по външна политика на Народното събрание по този въпрос. Нашето желание е, преди да вземем окончателно решение как ще гласуваме за тази резолюция, да видим текста, който ще бъде предоставен в ООН. Това е съгласие и в рамките на ЕС, първо да се запознаем конкретно с текста, второ да го анализираме, на трето място да направим максималното да имаме обща европейска позиция по това гласуване и след това да изразим вижданията си. В момента, г-жа Аштън, Върховният представител по външна политика на ЕС, до вчера беше в региона със задача от всички нас, 27 министри на външните работи, да намери онова съгласие, което би било възможно на базата на дебата, който се случи в ООН, да се възстановят преговорите между палестинците и израелците, защото преговорите са единственият път, по който може да бъде намерено решение. Изразили сме неведнъж, в рамките на дискусията си в ЕС и сме упълномощили г-жа Аштън да изрази от наше име вижданията, които смятаме, че трябва да се съдържат в един проект за резолюция, така че той да бъде приемлив. Искам да отбележа и още две неща. България е признала Палестинската държава 1988 год.. Това признаване не се променя. Малко след това и статутът на Палестинското представителство в България е издигнат до посолство. От тук нататък нашата преценка ще бъде базирана най-вече на това, доколко една резолюция в момента помага, допринася или насърчава двете страни да се върнат максимално бързо на масата за преговори. Всичко това, ще се развие през следващата седмица в Ню Йорк, когато има насрочени серия заседания на групата на ЕС, за да можем да обсъдим различните варианти на поведение преди да се стигне до гласуването на Общото Събрание, каквото вероятно няма да има през следващите седмици.
Агенция СИНХУА: Министър Младенов, споменахте, че очаквате да бъде намерен разумен изход следващата седмица? Разумен изход включва ли и приемане на България в Шенген на два етапа, както спомена и миналата седмица министър Цветанов?
Николай Младенов: Мисля, че това което в момента, пак ще повторя е най-важното, да оставим Полското председателство на ЕС да работи максимално свободно за намиране на решение, приемливо за всички страни в ЕС. Това е нашето желание. Още веднъж казвам, ние разбираме и вътрешнополитическите затруднения на Холандското правителство, но смятаме, че интересите на България, интересите на българските граждани не трябва да тежат в този дебат по-малко, отколкото коалиционното споразумение в Хага.
В-к „Телеграф”: Г-н министър, казахте, че ще подкрепим Шенгенското законодателство ако ни приемат в Шенген, но ако не го направят ще трябва да обсъдим много внимателно. Това означава ли, че имаме някакви резерви към готвените промени?
Николай Младенов: В момента има голяма дискусия относно реформата на Шенгенското законодателство, а принципно. Ние на този етап сме изразили подкрепата си за тази реформа, но ако България не е част от това пространство през следващите месеци, година, ние трябва много внимателно да погледнем как ще гласуваме за различните елементи от пакета на тази реформа, защото това ще има отражение и върху нашата страна и върху перспективите ни за в бъдеще.
bTV: По една друга тема да Ви попитам. Възможно ли е Външно министерство на направи още нещо по разрешаването на този проблем с руските туристи? Има ли някаква официална дипломатическа руска позиция по този въпрос?
Николай Младенов:Това което се прави за момента и, което ще продължи да прави, недай си Боже да има още такива казуси е свързано с продължаването на визите на тези хора, които са изпаднали в това положение. Това е в нашите правомощия. Конфликтът, който се създаде между двете компании е изключително неприятен за България и аз смятам, че за него трябва да бъде търсена максимална отговорност от хората, които са замесени в него, защото то подкопава авторитета на страната ни и се случва в един момент, в който ни е имаме двойно увеличение, тази година имаме два пъти повече издадени визи, като цяло, от миналата година и сто процента ръст на руските туристи в България. Това е следствие най-малко на две решения на външно министерство. Първото е облекчаването на нашата визова политика спрямо Русия, Беларус, Украйна и Молдова, като ние слязохме до максимално ниските възможности, които Европейският Съюз позволява по отношение облекченото издаване на визи. Второто е правенето на визите по-достъпни до руските граждани. Същата политика ние ще продължим да следваме и за други региони, като на следващия етап, който ни предстои през следващите няколко месеца, е облекчаване на достъпа на туристи и бизнес от Залива, от страни като Кувейт, Катар, ОАЕ и т.н., до България, още повече имайки предвид, че вече съществува поне една, а в скоро време надявам се и две, преки въздушни връзки между нашите държави. Така че, тази политика ние ще продължим да я следваме. Как се отнасяме обаче към туристите, които идват на територията на нашата страна не е в правомощията на външно министерство и се надявам, че тези органи, тези институции, които са ангажирани с регулирането на туристическото обслужване в страната ни ще бъдат максимално критични към ситуацията, която се създаде в момента, за да не може тя да се повтаря в бъдеще.
АФП: Имате ли информация, колко визи се наложи да бъдат продължени на руски туристи? И втория ми въпрос отнасящ се до Беларус. След вашето посещение в Беларус, продължавате ли да поддържате връзка с беларуските власти и каква е вашата информация за състоянието на демократичния процес в тази страна.
Николай Младенов: По първия Ви въпрос, в последствие пресслужбата може да Ви точни цифри. По отношение на Беларус, през последните два дни има нова група от 13 затворници, които са били арестувани по времена протестите след президентските избори, които са освободени от затвора. Надявам се, че всички ангажименти, които бяха поети от президента Лукашенко в нашите срещи ще бъдат изпълнени. Това е в интерес на Беларус, в интерес на тези нейни граждани, които са арестувани. За мен е изключително важно да помогна в максимална степен на хора, които са в затвора да бъдат освободени и да могат да имат пълната свобода да живеят отново в своята страна, която в перспектива ще започне един процес на консолидиране на своята демокрация и се надявам, бъдеще, в следствие на един национален диалог ще може да изгради функционираща, многопартийна система. Това е в интерес на всички и смятам, че трябва да бъде подкрепено от всички.
ТВ7: Каква е готовността на МВнР за предстоящите президентски избори и до къде е стигнала подготовката?
Николай Младенов: На 27 септември приключва срокът, в който българските граждани в чужбина, искащи да гласуват там където се намират, трябва да направят своите заявления, за да бъдат открити секции. Още веднъж ползвам възможността днес да подновя апела си да се спазват стриктно изискванията на избирателния кодекс, да се попълват заявленията, които са достъпни на сайта на МВнР, да бъдат изпращани по електронен път на нашите посолства и ли на хартиен носител в посолствата ни, за да може след 27 септември ние да видим къде има заявки за откриването на секции и да бъде подготвено тяхното откриване. На този етап, това което няма да можем да направим е да организирам провеждането на избори в Сирия, предвид ситуацията в страната в момента. Би било опасно ако посолството се наеме с такава задача. Продължава и обсъждането на това дали в Либия, след промяната на властта, вече има достатъчно добри условия за да може да се организират изборите, но предстои това тепърва да бъде преценено, на този етап по-скоро не.