МВнР ще организира изборния процес в чужбина максимално прозрачно и професионално

Това заяви постоянният секретар на МВнР и председател на Работната група за организиране на изборите в чужбина посланик Ради Найденов на състоялия се днес брифинг. В представянето на задълженията на МВнР и на дипломатическите ни представителства участваха още административният секретар Светлан Стоев и и.д. директорът на дирекция „Правна” Красимир Божинов. Те информираха журналистите за основните законови и практически аспекти, свързани с осъществяването на предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Република България в чужбина.

В процеса на подготовката на новия Изборен кодекс и изработването на нормите, свързани с организирането на изборния процес за български граждани извън пределите на страната, са участвали активно и експерти от МВнР, уточни още Ради Найденов и подчерта, че Министерството на външните работи и българските дипломатически представителства ще съсредоточат усилията си за осигуряване на добра организация и прозрачност на изборния процес за българите зад граница.

 

БРИФИНГ

на МВнР по повод провеждане на избори за президент и вицепрезидент в чужбина  

                                                                          12 август 2011 г.


 Г-н Ради Найденов: Добър ден на всички. Благодаря ви за интереса и присъствието. Явно, че в пиковия момент на летния сезон има хора, които проявяват интерес към предстоящи важни политически събития в страната, което е хубаво, защото е белег на развит усет към това, което предполага демократичната държава: активността на нейните граждани.

В началото искам да представя моите колеги – г-н Светлан Стоев, административен секретар на МВнР и г-н Красимир Божанов, и.д. директор на дирекция „Правна”. Това е нашият малък екип, който днес е любезен да отговори на вашия интерес и евентуални въпроси, свързани с оргнизацията на изборите в чужбина на 23 октомври 2011 г. за президент и вицепрезидент на Р. България.

Всички знаем, че има специфика при организирането и провеждането на тези избори. За първи път те се провеждат съгласно Изборния кодекс - документ, в който са включени условията за провеждане на всички видове избори в страната. За първи път на една дата ще се провеждат избори за местни органи на власт, както и за президент и вицепрезидент.Спецификата при нас е, че при изборите в чужбина, МВнР има отговорността да организира изборите за президент и вицепрезидент. Всъщност, има две основни условия за провеждане на избори за президент и вицепрезидент извън страната. Едното е страната-домакин да допуска това и второто – да са изпълнени изискванията съобразно Изборния кодекс, т.е. двете основни изисквания са: там, където има дипломатическо и/или консулско представителство на Р. България в чужбина, да са подадени в предвидения в Изборния кодекс срок най-малко 20 /двадесет/ заявления на български граждани, които изявяват желание да участват в изборния процес, а там, където няма дипломатически, нито консулски представителства, необходимия минимален брой заявления е 100 /сто/.

МВнР поддържа от месец май контакти с Централната избирателна комисия /ЦИК/. Ние бяхме излъчили наши експерти в процеса на подготовка на Изборния кодекс, така че да можем да се съобразим с досегашния си опит в провеждане на избори в чужбина и нашите експерти дадоха също своя принос при изработване на нормите, свързани с организиране на изборния процес извън страната.

Министърът на външните работи със своя заповед определи Оперативен съвет и Работна група, която е ангажирана с организирането, координирането и провеждането на изборите извън територията на Р. България. Може би ще ви направи впечатление, че този път не говорим за изборна комисия в МВнР, но това е белег, че този път подхождаме по-професионално. Нашите юристи са на мнение, че, тъй като в Изборния кодекс не се предвижда да бъде създадена такава комисия в МВнР, освен това Работната група, която е ангажирана с провеждането на изборите има друга функция – тя не е ведомствена избирателна комисия, а Работна група, която допринася за организирането на изборите в чужбина- избрахме един по-коректен термин. Според заповедта на министъра, аз съм определен за председател на Работната група, която е ангажирана с провеждането на изборите в чужбина. Решението на министъра е такова, защото според Закона за Дипломатическата служба, постоянният секретар е най-високата професионална длъжност в министерството, с което целим да гарантираме това, че изборите в чужбина ще бъдат организирани безпристрастно, прозрачно, професионално, без прякото участие на Политическия кабинет в тази организация. Може би това са основните неща, които бих искал да кажа в началото. Разбира се това, което министерството е направило досега, първите ни стъпки бяха и съобразно сроковете, определени в Изборния кодекс. Ние възложихме на нашите дипломатически представителства в чужбина да проверят какво е местното законодателство по отношение на провеждане на избори от друга държава или от дипломатическите представителства на друга държава на територията на страната-домакин. Тази информация се обобщава в МВнР, след което ние ще я предоставим и на ЦИК. Информацията за реда, по който ще бъдат организирани и проведени изборите в чужбина, достъпът чрез наш линк от специална страница на МВнР до интернет-страницата на ЦИК са в процес на подготовка. Срокът, в който ние трябва да изготвим тази страница е 15 август. Стремим се да го направим, може би, един-два дни преди това. Заявленията за участие се подават на имейл адреси или лично в дипломатическите и консулските представителства на Р. България. Паралелно ще предоставим възможност за изпращане до имейл адрес и директно в МВнР, така че да имаме дублиране и при евентуално техническо затруднение да няма пропуск при  обработването на подадените заявления. След като имаме обобщената информация относно законодателството на страните-домакини, МВнР изпрати указания до дипломатическите представителства на България в чужбина също и за искане на официално съгласие на страната- домакин за провеждане на избори там, където това се допуска на територията на страната-домакин.

 

По-късно, въз основа на законовите изисквания в Изборния кодекс, ние ще предоставим информация също и на ЦИК за това къде имаме достатъчен брой подадени заявления, за да могат да бъдат определени и местата, където ще бъдат организирани Секционните избирателни комисии /СИК/ в чужбина.

Още веднъж ви благодаря за участието в днешния брифинг и с моите колеги, ако имат нещо да допълнят, ви предоставям възможността да зададете своите въпроси.
Заповядайте!

 

Наделина Анева, в-к „Сега”: Няколко въпроса, ако позволите. Първо, дали МВнР смята, че в рамките на отпуснатия от Министерски съвет бюджет ще се вмести, за да проведе изборите в чужбина и, ако може да ми кажете, всъщност, колко пари поискахте и какъв е недостигът, според Вас. Второ: можете ли да кажете къде ще се откриват секции, там, където няма дипломатическо представителство, но има повече от 100 заявления. По времето на Соломон Паси си спомням, че имаше в барове, ресторанти, в смисъл, има ли някакъв регламент къде точно биха могли да се открият тези секции ? И трето – кой ще назначава секционните комисии в чужбина и ще има ли задължително представител на държавата? Благодаря.

 

Ради Найденов: Благодаря Ви. Благодаря и за това, че сте много добре информирана. Разликата в план-сметката при предходните избори и настоящата е впечатляваща, но първото нещо, на което искам да обърна внимание – средствата за организиране на изборите в чужбина са целеви. Т.е., това, което ние реално похарчим за организиране и провеждане на изборите, е сумата, с която разполагаме, в случай, че се получи разлика, т.е. ние спестим пари от тази сума, то те се връщат в държавния бюджет. Така е било и винаги досега. Факт е, ако мога така дипломатично да се изразя, че при тези избори няма да можем да върнем много пари в бюджета, ако въобще има такава възможност. Средствата, които Министерски съвет е определил със свое Решение за провеждането на изборите в чужбина, възлизат на сумата от 500 000 лева. При организирането на изборите, ние трябва да се вместим в тези рамки. Възможно ли е това? По принцип, считам, че да, с уговорката, че, към момента, ние не можем да дадем точната сума за разходите ни. Много фактори влияят допълнително, които сме в процес на уточняване: зависи от броя на СИК, които ще бъдат организирани в чужбина и местата, на които те ще бъдат организирани. Благодаря Ви за въпроса, къде могат да бъдат организирани секции, защото съм изключително улеснен да Ви отговоря, стъпвайки на две неща: там, където страната-домакин позволява и, съответно имаме решение на ЦИК за организирането на такава секция. Това е регламентът, който е предвиден по Изборния кодекс, както и нашето съобразяване с местното законодателство на страната-домакин. Когато съберем необходимите предпоставки, за да можем да предложим на СИК организирането на секции, то ще предоставим и тази информация и тя ще може детайлно да бъде ползвана от медиите. Парите не са много – факт е. В крайна сметка, отговорност на всички нас е да имаме разбирането за това, какво е финансовото състояние на държавата и в какви рамки ние можем да оперираме. Нашият ангажимент е да организираме нещата максимално добре в рамките на отпуснатия бюджет. Знам, че винаги е по-добре да караме „Ролс-ройс”, отколкото „Смарт”, но е и въпрос на придвижване, на стигане от една точка до друга. Така че, ако нашата функция е да се отнесем коректно към процеса на организиране на изборите, то мога да гарантирам, че ще се отнесем съвестно и ще направим максималното, което зависи от нас.

 

Красимир Божанов: Здравейте! Съгласно Изборния кодекс това е задължително изискване. Специално е посочено, че МВнР и  ръководителите на дипломатически и консулски представителства излъчват представители във всяка една СИК, минимум по един член на СИК.
Ради Найденов: Там, където имаме дипломатически и консулски представителства, такава е и практиката и досега, ние определяме, в рамките на състава на нашите дипломатически и консулски представителства, наши колеги, по един от тях да бъде представен в Комисия, но винаги принципът е, да привличаме максимално в СИК български граждани, които се намират на територията на страната.От личния си опит при организиране на избори като служител на дипломатическо представителство правя комплимент на нашите студенти. Това са млади хора, които много сериозно се отнасят към функциите си в избирателните комисии, принципни, безпристрастни, делови. Когато възникне въпрос, който трябва да се реши в рамките на Комисията, може би, това са най-активните хора. Не бих искал да пренебрегвам и ролята на представителите на различните партии. Те също имат възможност да заявят своето участие в чужбина. Съществува и този нюанс, връщайки се към предходния Ви въпрос, участниците в СИК в чужбина, представители на отделни партии, тази година се финансират от самите партии. Няма да бъде в рамките на бюджета на министерството, отпуснат за организиране на изборите за президент и вицепрезидент в чужбина. Това перо не фигурира в нашата план-сметка.
Наделина Анева, в-к „Сега”: Само едно уточнение. Ако в Турция има заявки за разкриване на 100 или 200 секции, това означава ли, че трябва да командировате 100 или 200 души от МВнР, за да има представител на държавата?

 

Ради Найденов: Да, там, където е необходимо, ще бъдат изпращани допълнително представители на МВнР, защото това е и законовото изискване – по един представител да има в СИК. Дали ще бъдат 100 или 200, не от предпазливост, а защото не е коректно, не мога да Ви кажа от сега какъв ще бъде броя в Турция. Благодаря Ви.

 

Никола Миладинов, БНР: Ако позволите няколко въпроса. Има един проблем с тълкуването на Изборния кодекс по отношение на местното законодателство в приемащата държава. Дори вече български граждани от чужбина са изпратили такова запитване за тълкуване до ЦИК за разкриването на избирателни секции извън дипломатическите представителства. Какво означава законодателството да го позволява, изрично да е записано в закона на местните власти, че се забранява или изрично да е записано, че се позволява провеждането на такъв тип избори. Ако нищо не пише, от това какво следва, че може да се провеждат избори или не. Доколкото знам в Германия има изричен текст по този въпрос, как ще се процедира там, тъй като там е една от големите ни диаспори, има и много студенти и съответно за другите големи държави. Колежката спомена например Турция. Как ще се изтълкува този текст в нашия Изборен кодекс, съответно на базата на какво ще се вземе решение, дали изобщо да се разкриват секции извън консулствата и посолствата.

 

Ради Найденов: По отношение на тълкуванията, те са в прерогативите на ЦИК, така че какво решение ще вземе ЦИК, аз не мога да коментирам, а мога да очаквам. Нашата функция е тази да проверим какви са законовите възможности в отделните страни. Единственият официален начин, по който го правим е чрез вербални ноти от съответното дипломатическо представителство до Външното министерство на съответната страна.

 

Никола Миладинов, БНР: Направени ли са вече? До 13-ти е срокът.

 

Ради Найденов: Да. Освен това до 13-ти е срокът не само да проверим законодателството, но и официално да поискаме съгласие. Това е дефиницията по Изборния кодекс. Това нещо е направено. Оттам нататък, аз и в началото обърнах внимание на това - трябва местното законодателство да го позволява. Различни са опциите от досегашния опит, който имаме. Например в САЩ се позволява организиране на избирателни секции и извън дипломатическите и консулските представителства. В отделните страни в Европа има специфика, както и в Азия и Африка. Някъде се допуска провеждането на избори и организиране на секционни комисии само в дипломатическите и консулски представителства в страната. Някъде, понеже попитахте и за Германия, се допуска, след разрешение, и в почетните консулства на страната. Имам предвид на нашата страна в Германия. Заради това, тази информация коректно можем да предоставим, след като имаме полученото съгласие на страните, тъй като там ще бъдат дефинирани и възможностите къде могат да бъдат организирани избирателните секции. Някои страни дефинират категорично възможностите, обикновено се спазва принципът на реципрочност и се определят местата, където могат да бъдат организирани тези секции. Различна е практиката, но ние можем да дадем информацията, след като получим съгласието на приемащите страни.

 

Никола Миладинов, БНР: Ако може едно уточнение: след като са изпратени вече тези телеграми с искане, кога очаквате отговорите и има ли връзка това с броя на заявленията, за които вече тече срокът, които трябва да подадат гражданите за разкриване на секции, т.е. в искането до съответните власти за разкриване на секции, трябва ли да се уточни колко броя секции искат, т.е след като вие още не може да го знаете това нещо преди изтичане на срока, в който се подават заявленията.

 

Ради Найденов: Разбирам Ви. Логичен е въпросът Ви. Паралелно вървят двата процеса, защото така е уредено в нашия Изборен кодекс. Т.е. до 27 септември 2011 г. българските граждани, независимо от това в коя страна по света се намират, подават своите заявления, за които ние сме организирали процеса на обработване. Поради това, в какъв срок държавите на акредитация на нашите дипломатически представителства, ще върнат отговор, практиката е различна, още повече, че в момента сме в летен период. Трябва да се съобразим с тази специфика, но двете неща вървят паралелно. Българските граждани подават заявления според изискванията на българското законодателство и по начина, който е предвиден в Изборния кодекс. Практиката със сроковете на връщане на отговор от страните-домакини е различна, в смисъл, че няма фиксиран срок. Единственото уточнение, което е формално е, че ние с телеграми изпращаме нашите инструкции до представителствата ни, а кореспонденцията между дипломатическите представителства и външните министерства е чрез вербални ноти. Това е официалната кореспонденция, предвидена във Виенската конвенция за дипломатическите отношения. С вербална нота ще ни бъде отговорено за това какво се допуска в съответната страна. В момента ние сме поискали принципно съгласие в 87 държави за провеждане на изборите с уговорката, че допълнително ще можем да посочим и местата, там, където имаме компактни групи български граждани, които могат да участват в изборите. Неизбежно е да процедираме по този начин. Процесът трябва да върви паралелно. Това са законовите изисквания.

 

Цветан Фиков, Канал 3: Можете ли да кажете на какви изисквания трябва да отговаря български гражданин, пребиваващ в чужбина, който иска да подаде заявление за участие в изборите? Кои български граждани могат да гласуват на територията на страната, на която се намират и какво се изисква от тях да представят като документи в деня на гласуването?

 

Красимир Божанов: Ще Ви отговоря едно към едно, направо като Ви цитирам Изборния кодекс: има право да гласува всеки български гражданин, който е навършил 18 години към деня на изборите, който не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание „лишаване от свобода”. За да гласува в самия изборен ден, не е необходимо да е подал заявление предварително, но както казахме, определен брой заявления е условие да се формира избирателна секция. В изборния ден избирателят трябва да представи документ за самоличност, който, съгласно Изборния кодекс, е паспорт, лична карта или военна книжка /за военнослужещи/, както и една декларация по образец, която може да се намери на сайта на ЦИК. Едно приложение, което вече е одобрено с решение на ЦИК като официален документ. Предвидили сме от нашия сайт, за улеснение на гражданите, които ще гласуват, да се изтегля тази декларация, за да се явяват избирателите с попълнена декларация, а не да я попълват на място. Нямам в мен образеца. Доколкото си спомням, в декларацията се декларират обстоятелствата, че лицето отговаря на условията за гласуване, че не е поставено под запрещение и не изтърпява наказанието „лишаване от свобода”. Със сигурност декларацията е одобрена като образец за гражданите, които гласуват в чужбина, но дали има разлика с тази за гражданите в страната, трябва да проверим.

 

Светлан Стоев: Добър ден и от мен. Аз се намесвам, може би, по тема, несвързана с моето членство в Работната група и като заместник-председател, но ще взема отношение от гледна точка на това, че въпросът крие подвъпроси. Ако сте чели внимателно новия Изборен кодекс и задълженията на Външно министерство, за да се избегнат случаи, които са ставали през 2005, 2006, 2009 години, ние сме длъжни да изпратим подаваните заявления, собственоръчно подадени, а не, каквато практика имаше - подадени по различни начини, без да се вижда подписът или във вид на списъци - да ги предадем в определен срок на ГРАО за извършване на съответната проверка. След извършването на тази проверка се определят и тези секции от ЦИК, за които е налице необходимият минимум или необходимите условия за разкриването им. С тези допълнения се цели избягването на възможностите за предоставяне на непълна или подлежаща на съмнение информация и да се правят проверки след, а не преди изборите.

 

Никола Миладинов, БНР: Едно технологично уточнение относно тези заявления за технологията на изпращането им: освен по нормална поща, означава ли, че собственоръчното заявление трябва да бъде попълнено на хартиен носител, след това сканирано и прикачено по имейл?

 

Ради Найденов: Точно така, сканирано заявление. Новост при тези избори е, че протоколите, след провеждане на изборите трябва да бъдат изпратени в сканиран вид от СИК в чужбина до ЦИК и до МВнР. Това е една техническа предпоставка, която трябва да е предвидена в СИК и те трябва да имат възможност сканираните протоколи да бъдат изпратени по интернет до София.
Никола Миладинов, БНР: А тъй като вече тече срокът за тези заявления, минаха 10 дни, откакто ЦИК излезе с решението си за организацията на изборите, какво попречи на МВнР досега поне един линк да качи към страницата на ЦИК на сайта си или да качи имейл адресите на посолствата? Защо е това забавяне, след като в Туитър и във Фейсбук пускате ежедневно съобщения? Кое ви попречи да го направите по-рано?

 

Ради Найденов: Нищо не ни е попречило. Просто сме предвидили възможности, които могат да бъдат използвани паралелно. Това са имейл адресите на нашите дипломатически и консулски представителства и до момента. Естествено, че подготовката на отделна интернет страница, с определени изисквания за публикуване и обработване на информация, е свързано и с определено технологично време, в което трябва да бъде направено това. За мен, в случая, няма технически проблем, тъй като се използват адресите на дипломатическите представителства, а те са задължени след това да препратят тази обобщена информация до нас. Всъщност, там, където има дипломатически и консулски представителства, те също обобщават информацията и я изпращат до МВнР. Дублирането на процеса е за да имаме възможност за верификация, т.е. от една страна да има едно допълнително застраховане, това е решение в рамките на МВнР. Но и до момента тези заявления могат да бъдат подадени от българските граждани на електронните адреси на дипломатическите представителства в чужбина, както и на ЦИК. Благодаря.

 

Цветан Фиков, Канал 3: Моят въпрос беше свързан по-скоро с това, дали българските граждани със старите си паспорти, но валидни, ще могат да гласуват или само тези, които са подменили личните си карти и паспорти. И също, дали нелегално или полулегално пребиваващ гражданин в Испания, Русия или където и да е било по света, ще може да упражни правото си на глас, предоставяйки паспорта или личната си карта, с която разполага?

 

Ради Найденов: Това, дали един гражданин пребивава легално или не на територията на друга страна, е извън прерогативите на решение на българската държава. То се определя от страната, където пребивава лицето по местното законодателство. Този въпрос го изключвам априори. Може да гласува всеки български гражданин, който има личен документ. Спецификата тази година е, че документ за идентифициране е и личната карта, която се признава в чужбина, както и паспортите, моряшките паспорти, т.е. имаме пълната гама от документите за самоличност. Те трябва да са валидни, а в случаите, когато имаме изтекъл срок на валидност, трябва да се представи удостоверение, издадено от съответното дипломатическо или консулско представителство на страната, че този гражданин е подал документи за подновяване на неговия идентификационен документ. Това е предвидено в Изборния кодекс и ние се придържаме към тези изисквания.

 

Никола Лалов, Медиапул: Какви разходи трябва да покрият тези 500 000 лева, предвидени за изборите, командировъчни, разходи за отваряне на секции, въобще абсолютно всички разходи на Външно министерство. И бихте ли припомнили какви средства са били отделени за подобни избори предишни години?

 

Светлан Стоев: Въпросът Ви е основателен. Мога да Ви съобщя данните от 2006 и 2009 години, макар че 2005 година отговарях в МВнР за изборите за Парламент и когато средствата, отпуснати на МВнР за изборите бяха 3,5 милиона, от които бяха върнати 2 милиона, т.е. и да има пари, както каза господин Найденов, тези, които остават ще бъдат върнати в държавния бюджет. Въпросът е в това, че през 2006 година са били определени и изразходвани като определена цифра 680 000 лева в 77 мисии и в 260 секции, при два тура на президентски избори. През 2009 година, когато се провеждат парламентарните избори с един тур, са изразходвани 430 000 лева за 61 мисии и Централно управление и 240 СИК. Затова не можем да ви кажем точно колко ще бъдат държавите, където ще има избори, секционни комисии, защото това е още в процес на уточняване. Разчетите, които са направени от наша гледна точка за два тура, т.е. плюс балотаж, като за балотажа сумата е в рамките на 150 000 лева, останалата сума е в рамките на първия тур, където ще отидат и основните усилия, свързани с оборудване на помещенията, с наемането, където е необходимо. Транспортира, и няма да бъде дадена възможност да се отпечатват на място,  както е било предишни години. Така че основните средства ще отидат за обезпечаване на секционните избирателни комисии с необходимия брой бюлетини и изборни книжа. Всичко това ще се опитаме да направим по най-икономичния начин, включително и с използване на специализирани куриерски услуги, които да доставят изборните книжа до дестинациите, където ще има СИК. Практиката по отношение на съседни страни, и тук не става въпрос само за една съседна страна, а за всички съседни страни, е че е най-изгодно, от финансова гледна точка, транспортирането на книжата по маршрути с транспорт на МВнР със съответните колеги, които са придружители на този вид транспорт. Нещата са предвидени като проект, а каква ще бъде реалната реализация на тези средства, това можем да кажем след като минат изборите. Разчетите на МВнР са направени на база това, което е необходимо от гледна точка на Изборния кодекс, като задължение да направим без притеснения. Те не бяха одобрени. Оттам нататък ще се съобразим със средствата, които са ни определени по силата на Постановлението на Министерски съвет и Закона за Държавния бюджет. Сумата беше предвидена в рамките на реалистичните ни прогнози. Всички ведомства бяха отрязани по отношение на средствата, които искаха с определен процент, ние сме се съобразили с това и ще изпълним задълженията в този вид, в който са.

 

Ради Найденов: Аз искам да обърна внимание на следното нещо. Има една стара практика на изготвяне на план-сметките – по средствата, които очакваме, за да свършим нещо. До преди известни години като че ли това беше и масовата практика – винаги искаме повече, за да ни съкратят нещо и да успеем да се справим с това, което ни остава накрая. Лично аз смятам, че модерното мислене изисква един друг подход към финансовите въпроси, още повече в условия на ограничен финансов ресурс. Мисля, че е по-рационално, правят го и други страни- по-скоро да преценя какво ми е необходимо, то винаги е в границите от – до, но то е нещо по-реалистично. Този път, при нашите изчисления, затова са и тези големи разлики, ние стъпихме на реалните разходи от предходните години. Освен това, има специфика при провеждането на изборите в чужбина. Първо сме зависими от броя на туровете на провежданите избори и второ, ако обърнете внимание на резултатите, има различно участие на българските граждани в чужбина при различните видове избори – за народни представители, за президент и вицепрезидент и при изборите за български депутати в Европейския парламент. Направили сме анализ на всичко това, което е било, за да можем да се ориентираме към едни реалистични цифри. Кажете ми какъв е смисълът да се отделят 3 милиона, от които да се върнат два и нещо. Аз го казвам произволно. Вземете го като съотношение, а не като цифри. Заради това сме се постарали да стъпим върху разходите, отчели сме и тенденцията на нарастване на броя на българските граждани в чужбина. В някои от страните, където се намират те, имаме и по-прецизна статистика на това колко български граждани живеят там. Стремили сме се на базата на повече фактори да определим една по-реалистична сума, която ни е необходима. А понеже се интересувате дали е голяма разликата от това, което сме поискали и това, което сме получили – не, не е голяма, в рамките, може би на десет или петнадесет процента. Разликата тази година е в подхода, който ние сме имали за поисканите средства. От друга страна, трябва да се съобразим и с пълния бюджет за провеждане на изборите в страната според Постановлението на Министерски съвет. Както знаете, навсякъде има определени рестрикции на базата на възможностите за тази година. Дали това са разходите за цялостното финансиране? Да, както винаги досега. Така че ще се стремим към оптимизиране на тези разходи. Питате ме как. Ако например разходите за наемане на едно помещение, където ще има една отдалечена от дипломатическо и консулско представителство секция, то трябва да бъде помещение, където да има интернет, компютър и скенер, за да могат хората да свършат своята работа. Оттам нататък, всичко, което е възможно да оптимизира тези неща – дали ще бъде наето помещение заедно с интранет и с оборудване, дали членовете на СИК от местните сдружения на българите ще разполагат с интернет, с компютри, това са вече обичайни неща. От тях бихме могли да спестим, ние ще направим анализ къде е необходимо да се купи или наеме нещо, къде то може да бъде осигурено, примерно, изискванията за избирателните урни. Представяте ли си да тръгнат ТИР-ове от България да разнасят тези кутии до всички секции, където ще се провеждат избори в чужбина? Какво би представлявало това? Правим го на място и ги получаваме или от страната на акредитация, или от друго дипломатическо представителство, което вече е използвало такива урни – просто един пример. А иначе – това е финансовата рамка, трябва да се справим в нейните граници. Ако искате, го възприемете като шега, но това е нещо сериозно, тъй като МВнР организира през тази година три конкурса за служители - за директор на дирекция „Човешки ресурси”, за директор да Дипломатическия институт, както и за нови попълнения от стажант-аташета в МВнР. Казвам го, защото е много пресен пример. Направихме справка в различните печатни медии за цените за публикуване на обявленията и установихме, че разликата е повече от десет пъти и избрахме оптималната между тираж на изданието и цената за публикуване на обявлението. Има възможности. Свободният пазар дава изключително много възможности, ако човек е предприемчив, търси оптималният вариант за себе си. Другото е, което смятам, че вече се налага - когато човек гледа на  държавните пари като на свои, тогава могат да се получат много добри резултати. Така че, при рационален подход и търсене на възможности винаги има решение.

 

Светлан Стоев: Не мога да разбера защо всички се фокусираме върху финансовата сметка като имаме предвид другите ангажименти, които по силата на закона ние трябва да изпълняваме. Избори се правят и с много пари и с малко пари. Въпросът е в това, дали хората ще отидат да гласуват. И тук, ако говорим за това каква е конкретната сума, мисля,че ние отиваме в друга плоскост от гледна точка на резултата, който искаме да имаме от тези избори. Искам да потретя, може би, че средствата, които се отпускат целево, могат да бъдат изразходвани само за тази цел и каквото остане се връща в републиканския бюджет. То не може да се използва за запълване на дупки на финансите, на министерството, на друга сфера. Все пак, имаме отчетност, сметна палата и т.н. Когато е ставало въпрос за планирането на тези сметки, ние още нямахме представа как ще изглежда Изборния кодекс, който се прие в средата на годината и вие това го знаете. В него бяха включени дори и обявите в местната преса на базата на предишни години, което бе задължение на Външно министерство да г прави във всяка една държава, където има избори. Само това перо е 112 хиляди лева за 2006 г. Командироването на служители през 2005 г. във всяка точка на САЩ, напр., представяте ли си колко струваше. Ще се направи това, което е необходимо от икономична гледна точка и държавен интерес да бъде направено. Ще се стъпи, освен на дипломатическите представителства, и на контингента, който имаме във всяка една страна, на студентските дружества, на местните организации, т.е. да се попълнят секциите не от хора, които да пътуват от България, а от хора, които се намират там на място. И другото важно: за първи път политическите сили изпращат своите представители за своя сметка, а не за сметка на държавния бюджет.

Това също ще определи съответния натиск към МВнР да бъдат включвани техни специалисти, експерти в СИК.

Неделина Анева, в. „Сега”: Тъй като имаше проблем с изборните книжа на минали избори, бихте ли ми казали, съгласно изборния кодекс,след приключване на изборния ден, се сканира протокола и се изпраща по интернет – в какъв срок ДП трябва да изпратят изборните книжа, защото по-рано имаше с месеци забавяне, държани в чували и т.н.?

Светлан Стоев: Изборният кодекс беше приет в края на миналата година, ЦИК беше сформиран в средата на тази година, или малко преди средата на тази година, а план-сметката, която се искаше от нас и която е част от закона за държавния бюджет беше изискана август месец миналата година. Сега сама си отговорете на въпроса защо е направена една план-сметка, защо Изборният кодекс е в този вид, в който е и защо се наложи преработване на съответната план сметка, включително и от Министерство на външните работи. По отношение на втория въпрос, никъде не е вменено как точно да стане връщането на изборните книжа, това е въпрос на ЦИК. Ние не определяме правилата на изборите. ЦИК излиза със съответни решения, ние сме изпълнители на тези решения. Това, което е важно и, което, обаче трябва да се получи, това са съответните избирателни списъци, за проверката преди образуване на съответните секционни избирателни комисии, сформирането на съответните секционни избирателни комисии и изпращането на протоколите от избора, подписани от членовете на комисиите. Ако говорим за предварителните разговори, които сме водили с ЦИК, свързани с техническата  страна с изпращането на протоколите, да, ЦИК ще се съобрази с нашето мнение. Надявам се, че тези избирателни протоколи, които са  във формат много по-голям от А4 и изискват специални скенери, няма да бъдат валидни за чужбина, а ще бъдат нормалните скенери и изборните книжа ще бъдат във формат А4, както е било до този момент.

Никола Миладинов, БНР: Ако може, тъй като споменахте за очаквания резултат, т.е. колко хора в чужбина всъщност ще отидат да гласуват. Разбира се, това е въпрос на лична самоинициатива, но все пак каква е ролята на Министерство на външните работи, на посолствата и на консулствата в информирането на българската диаспора зад граница за изискванията, които те трябва да изпълнят, т.е. за заявления, организиране на секции и т.н.. Как се работи, работи ли се в момента по този въпрос с нашите представителства. И още един въпрос, ще попречи ли фактът, че в доста голям брой представителства няма посланици, а и консули, поради вече известни на всички причини, едното е заради проблема с досиетата, а другия с това, че имаше конкурс за нови консули. Това ще попречи ли на организацията за изборите?

Ради Найденов: По първия Ви въпрос. Радвам се, че ми давате възможност отново да повторя една теза, която е мое убеждение, а смятам и на всички нас. В гражданските общества инициативността и отговорностите са основен елемент от поведението на всеки гражданин, т.е. ако аз имам интерес да направя нещо, трябва да имам и инициативата за това. Това е първото, водещото нещо, защото сме една от малкото държави, в които винаги се казва, а държавата какво направи, а някой друг дали ни е виновен за нещо. Аз първо задавам въпрос аз какво съм направил, за да свърша нещо и тогава вече условията, при които го правя. Т.е. аз лично предпочитам активния човек. Когато човек има интерес да гласува, той се и информира как да направи това. Спомняте си при преброяването на населението, колко хора го направиха по интернет. Това бяха едни резултати, които никой не очакваше в началото и те учудиха и много от нашите партньори в Европейския съюз. На мен това ми достави изключително удоволствие. И вторият въпрос, или вторият елемент на същия въпрос ….

Никола Миладинов, БНР: Аз се извинявам, че Ви прекъсвам, но … аз съм гражданин в чужбина, отварям сайта на министерството и там няма информация, отварям сайта на посолството ни в  съответната държава – няма информация.

Ради Найденов: А чували ли сте за Централна избирателна комисия, за Google примерно …

Никола Миладинов, БНР: Разбира се, аз затова питам  каква е вашата роля?

Ради Найденов: Нашата роля е в рамките на компетенциите на Външно министерство и в сроковете, които са определени в Изборния кодекс да предоставим информацията, която по регламент трябва да предоставим на нашите граждани. Това е едната страна.  И второто е, което пък е типичната функция на Външно министерство,  въз основа на законодателството на приемащите държави, да дадем максимална информация за условията за организиране на секционните избирателни комисии и избирателни секции в чужбина. Това е нашата функция. Ние предоставяме информация в рамките на своите компетентности и подготвяме условията за провеждане на изборите в чужбина.  Но, пак казвам, нашата роля е да предоставим оптимални условия в рамките на възможностите си. Инициативността за участието в изборния процес е на гражданите. А оттук на нататък, защото ако направим и преглед през годините у нас, регламентът се е менил, стремим се към усъвършенстване, дори, откровено да ви кажа, очакванията ни бяха и при тези избори да имаме един още по-модерен начин на организиране на изборите в чужбина. За съжаление, дойде и финансовата криза, и редица други параметри, които си ги представяхме по различен начин, но за съжаление не успяхме да реализираме сега. Те са свързани с електронно правителство и т.н. Има различен опит в различните страни. И вторият елемент е: имаме ли възможност да финансираме един такъв процес, да предоставим възможността да се упражнява избирателно право и по друг, вероятно доста по-съвременен начин. При всичките избори, които предстоят и в бъдеше, аз смятам, че начинът, по който ще се гласува ще бъде оптимизиран. Това е нормално нещо, то винаги е и в рамките на възможности, които държавата има и към момента. Така че, пак подчертавам две са нещата. Инициативността и желанието на гражданите да участват в изборите и вторият елемент е условията, при които се провеждат тези избори.

По отношение на посолствата, ами, вижте, до момента от някоя държава да има отправен не упрек, а бележка по отношение на това, че нашите дипломатически и консулски представителства не функционират, аз лично не съм срещал и в сегашната си функция. Факт е, че най-добре функционира едно представителство, което има и своя шеф на мисия. Когато отсъства посланикът, има временно управляващ. Това са възможности, които са предвидени във Виенската конвенция за дипломатическите отношения и при всяко отсъствие на шефа на представителство има регламент, по който се определя негов заместник. Това е международна конвенция, тя има примат пред българското право, ние се съобразяваме с тези неща винаги. В частност, това е в случай, когато човек отсъства от страната по различни причини. Така че, в това отношение разлика няма. Дали ще бъдат организирани изборите добре, да това е ангажимент и отговорност на Министерство на външните работи, на Оперативния съвет и Работната група, която организира изборите. Ако ме провокирате с това да взема отношение по казуса с посланиците, веднага мога да ви отговоря. Аз съм само един представител на професионалната сфера на Външно министерство, така че политическите въпроси ще помоля да ги адресирате към политиците. Това е.

Новите генерални консули заминават през август и ще имат достатъчно време, за да се акредитират, да организират всичко онова, което е необходимо. С това сме се съобразили и при провеждането на подбора на генералните консули, и при провеждане на процедурите, които предшестват тяхното заминаване. Това е наш ангажимент и той е изпълнен.

Аз ви благодаря!

Желая ви приятен уикенд и приятно прекарване на останалата част от лятото, а от септември започват и редовните брифинги на Министерството на външните работи, когато също ще имате възможност да задавате своите въпроси и по отношение на изборите.

Благодаря ви!