Ветото на президента е отчаяна съпротива срещу модернизацията и защита на статуквото
28 Юли 2011 Новини
По повод ветото на президента върху промените в закона за дипломатическата служба външният министър Николай Младенов заяви:
„Дълбоко съм разочарован от решението на президента да наложи вето върху промените в Закона за дипломатическата служба. С този акт той се опитва да спре модернизацията на българската дипломация, да ограничи развитието на младите хора и да защити зависимостите, създадени от тайните служби на бившия комунистически режим.
Мотивите му копират всичко казано дотук от представители на БСП, включително и с буквално преповтаряне на цели формулировки, с което още веднъж се доказва тясната партийна обвързаност на подхода, който президентът е избрал.
През миналата година стана публично известно, че 45% от посланиците на Република България през последните 20 години са били свързани със системата на бившата Държавна сигурност. По време на мандата на президента Първанов техният брой вместо да намалява, значително се е увеличил. Всеки може да прочете досиетата им и сам да съди за деянията на един или друг. Същевременно необяснимо би било пред нашите партньори, ако българската държава няма силите да затвори тази страница и категорично да прекъсне зависимостите от миналото. Така, както са направили останалите страни от Централна и Източна Европа.
Народното събрание с квалифицирано мнозинство потвърди волята на българските граждани за ясно и категорично прекъсване на връзката между системата на бившата държавна сигурност и съвременната българска дипломация. Декларацията от 14 януари 2011 г. беше подкрепена от народните представители от ГЕРБ, Атака, ДПС, Синята коалиция, както и от независимите депутати. Единствено елитът на БСП застана против, а президентът Първанов отказа да се съобрази с волята на Народното събрание.
Обвинението в противоконституционност на измененията на Закона е всъщност опит на президента и кръгове от БСП да се използват Конституцията на Република България и нейният Конституционен съд за своите тясно групови цели.
Имайки предвид неговото собствено минало, ветото, което Георги Първанов наложи на промените в закона, за съжаление е разбираемо. Неразбираема обаче е неистовата съпротива срещу модернизацията и яростната защита на статуквото.
Убеден съм, че реформата на дипломатическата служба е спешно необходима, че тя трябва да дава възможност за изява на младите служители и да привлича най-добрите експерти от средите на цялото общество.
Всички български граждани -- независимо дали пътуват или живеят в чужбина, дали са имали или не досег с дипломатическите и консулските служби, са свидетели на необходимостта от модернизация. Затова правителството ще продължа да полага усилия да осъвременим българската дипломация, така че тя да работи открито и достойно да защитава националните ни интереси, както и интересите на българските граждани и юридически лица.
Вярвам, че в началото на следващата парламентарна сесия, Народното събрание ще разгледа отново Закона за изменение и допълнение на Закона за дипломатическата служба и ще потвърди волята си България да скъса веднъж за винаги със зависимостите от миналото.”