Софийски форум за Балканите

Разширяването на ЕС е най-добрата алтернатива не само за региона на Западните Балкани, но и за цяла Европа

ЕС и страните от Западните Балкани трябва да са горди с нивото на политическо и секторно сътрудничество, което са постигнали, но все още има много предизвикателства, с които ние в региона трябва да се справим. Това заяви Милица Делевич, директор на Службата за европейска интеграция към правителството на Република Сърбия. В сесията на Софийския форум, посветена на темата за пътя напред Балканите, тя бе категорична, че ЕС не се е отказал от процеса на разширяването и бъдещето на целия регион е именно присъединяването към европейското семейство. Продължаването на процеса на интеграция е гаранция за продължаването на процеса на реформи, а това ще доведе до търсената от всички нас промяна, заяви Делевич. Тя акцентира и върху проблемите, които все още са на дневен ред за правителствата от региона, наричайки ги проблеми на идентичността – трудни за разрешаване, поради самата си природа, но усложнени допълнително и от паралелното им съществуване с проблеми, породени от финансовата криза. Всички осъзнаваме колко още много трудни решения трябва да вземем, но ключовото е да запазим баланса и да гарантираме продължаването на положителните тенденции.

Синан Юлген, председател  на Център за икономически и външнополитически изследвания ЕДАМ в Турция и гост преподавател в Карнеги Европа, раздели процеса на разширяване на ЕС на три етапа като ги оприличи със заглавията на три литературни и филмови бестселъра. Според него ЕС е в позицията на човек, изгубил невинността си, което се отразява на процеса на разширяване. Европа със сигурност се променя и това оказва влияние на преговорите и на условията за присъединяване на страните-кандидатки. Темпото вече се определя не от самите страни, а от икономическите и политическите условия в Европа, смята той. Има известна загуба на ентусиазъм  сред общественото мнение в Турция, поради прекалената продължителност на преговорите, посочи Юлген, но независимо от трудностите ЕС продължава да бъде привлекателен модел за обществата в страните от региона. Бъдещето не трябва да звучи като „тях” и „те”, а да бъдем „ние”,  допълни той в заключение.

Балканите никога не спират да ни изненадват, очакваме повече ентусиазъм, а виждаме страх, песимизъм и недоверие по отношение процеса на европейска интеграция. Важно е всички ние в ЕС, да не подценяваме тези настроения в страните от региона, които са породени и от концентрирането ни върху собствените ни проблеми. Това заяви Мирослав Лайчак, вицепремиер и министър на външните работи на Словакия. ЕС трябва да намери точния баланс в политиката си към страните от региона, отчитайки нуждите и желанията на техните общества и да докаже, че няма по-добра алтернатива от разширяването както за Западните Балкани, така и за Европа, допълни той. Разширяването трябва да подсили Съюза, а не да го отслаби. Лайчак бе категоричен, че членството в ЕС не е подарък, а цел, която трябва да се реализира по пътя на реформите. Именно в това отношение е изключително важно ЕС да бъде партньор , а не да се опитва да е учител за страните от Балканите.

Представям си членството в ЕС по по-различен начин, не харесвам условността, заяви Робърт Купър, съветник в Европейската служба за външна дейност. Той смята, че всяка страна, която пожелае, трябва да се присъедини без предварителни условия, тогава може да се види колко много работа е нужна, а и резултатите вероятно щяха да бъдат по-добри. Брюксел не диктува членството, страните сами избират дали да се присъединят или не. Но условията за интегриране не свършват с това, а що се отнася до Западните Балкани, посочи Купър, те трябва да се присъединят „като ние”, не просто като отделни страни. Нека си вършим работата, не да седим и да мислим колко е сложно това, добави той, като обобщи, че  не изговорените думи, а крачките прокарват пътя напред.

Инвестицията в младото поколение ще гарантира стабилността и просперитета в региона

С представяне на изследването на Ipsos, Сърбия „От Югославия до ЕС: 20 години след 1991 г. - Приказка за две поколения" започна панелът от Софийския Форум за Балканите, посветен на младото поколение и ролята му за бъдещето на Европа.

В своята презентация, Срджан Богосавлевич, социолог и един от авторите на изследването, акцентира върху по-осезаемите разлики във възприятията на хората в отделните страни от региона, отколкото тези между отделните поколения. Той отбеляза и тенденцията на зараждане на скептицизъм по отношение на европейската интеграция, особено сред обществата, които са по-близо до присъединяването към обединена Европа. Другият акцент в изследването беше засилващото се чувство на носталгия по времето на бивша Югославия – една тенденция с изненадващо присъствие сред младите поколения, както и недоверието между различните етническите групи. За сравнение - поколението на техните родители, като че ли намират повече общи неща с другите народи от бивша Югославия, докато при младите се наблюдава желанието да изтъкват различното в себе си, дистанцирайки се от останалите.
 
По въпроса за това как изглежда разликата между младите поколения в страните от региона в Турция, г-жа Рана Бирден Чорбаджиоглу, изпълнителен директор на Форум за глобални отношения в Турция, постави акцент върху процеса на промени и възможностите, които новите технологии са разкрили пред младите. Тя отбеляза като негативна тенденцията намаляването на процента на млади хора, които се включват в социални движения, ставаща все по-отчетлива според  последните изследвания в Турция. Това налага неправителствените организации в страната да преразгледат приоритетите и програмите си, за да отговарят на очакванията на младите и да ги ангажират много по-активно в обществения живот, смята г-жа Чорбаджиоглу.

Слободан Джинович, един от създателите на студентската организация ОТПОР в Сърбия  от Центъра за приложни ненасилствени действия и стратегии  в  Сърбия и един от лидерите на студентските протести в Сърбия през 90’те години, подчерта ключовата роля на образованието за създаването на силен старт  за младото поколение. Той определи като напълно естествен процеса на зараждане на песимизъм на Балканите, който обаче може да бъде преодолян чрез последователни действия и образователни реформи, които  да мотивират младите да разширят своя кръгозор и да им предоставят по-големи възможности за реализация. Днешното поколение е дигитално, то разполага с по-големи възможности и вярвам, че  цялото гражданско общество на Балканите вече се е събудило, заяви още Джинович.

Инвестицията в младото поколение и неговото развитие ще рефлектират директно върху стабилността и просперитета не само в региона на Балканите, но и в Европа. Именно на тази политика трябва да наблегнат нашите лидери, категоричен бе Ян Златан Куленович от Младежката информационна агенция в Босна и Херцеговина. Младото поколение е този социален капитал, който ще инспирира по-бързото и успешно развитие на Западните Балкани, допълни той. Куленович определи образованието като ключов фактор за създаването на способно, мотивирано и продуктивно младо поколение, което да може да участва активно в изграждането на своите общества.  Важно е медиите да показват  и подкрепят примери на успели млади хора, заключи той.
 

Създаването на регионален пазар ще гарантира икономически растеж на Балканите

Оптимизъм за бъдещето развитие на Балканите изразиха всички участници във втората дискусия от Софийския форум на 09 юни, посветена на растежа на региона и влиянието на глобалната криза върху него.

Степента на политическия риск е един от основните компоненти, които изграждат инвестиционния климат, включително и за страните от Западните Балкани. Ето защо, основна задача за лидерите от региона е да насочат усилията си към намаляване степента на политически риск, подобряването на инвестиционния климат  и привличането на чужд капитал. Това каза Лаза Кекич, директор за Централна и Източна Европа в „Икономист Интелиджънс  Юнит” по време на дискусията. Той подчерта, че  сегашното ниво на стабилност на Балканите, би могло да се изтълкува като затишие пред буря, а това поражда необходимостта от воля и решимост на управленците , за да бъдат предотвратени всякакви грешни решения.

Цветан Лъжански, член на надзорния съвет на „Девин АД”, подкрепи тезата на Лаза Кекич за необходимостта структурните реформи винаги да бъдат насочени към постигането на конкретни резултати - създаването на добър инвестиционен климат и привличането на чужди инвестиции. Той подчерта потенциала, който Западните Балкани притежават, за да се превърнат в извор на изцяло нови и успешни бизнес модели,  които да се разпространяват в останалите държави.  Общото при Балканите е, че могат да бъдат много по-продуктивни спирайки да догонват чуждите постижения и концентрирайки се върху реализирането на собствените и възможности, подчерта Лъжански.

Програмният директор в Центъра за либерални стратегии Георги Ганев също се съгласи с Кекич, че по-бедните страни по-бързо наваксват в добри икономически времена, но при глобална криза, икономиките им потъват. Като неоспорим факт обаче, той посочи, че при сегашната криза не Западните Балкани са източник на големи проблеми, а някои от по-старите страни-членки. Всъщност, Европа, включително Балканите, на практика е по-продуктивна, когато трябва да се справя с кризисни ситуации.

Възможно е все пак, посочи българският икономист, в страните от региона  да възникнат проблеми, свързани с икономическата активност, човешкия капитал, образованието. В бъдеще е възможно Западните Балкани да се сблъскат с бюджетни проблеми, които могат да бъдат предотвратени единствено с проактивна политика и със стартиране още сега на необходимите реформи. Все пак, оптимизмът за бъдещето на Балканите надделява, смята Ганев.

Когато говорим за очакванията от евроинтеграцията, трябва да подчертаем, че в региона се забелязва криза на ценностите и на политическите приоритети, изтъкна Елвин Гури, изпълнителен директор на River Styxx Capital от Албания. Според него е наложително фундаментално преструктуриране не само на икономиката, но и на политическата и ценностната системи. За да се повиши интересът на чуждите инвеститори към Западните Балкани би трябвало, смята Гури, страните да намалят политическия риск, да увеличат пазарния си потенциал и да работят за промяна на манталитетите. Едно от решенията за това е създаване на истински консолидиран регионален пазар. Икономическата интеграция трябва да предхожда политическата интеграция, заключи Елвин Гури.

 
 

Нужни са общи действия, които да гарантират постигането на растеж, мир и стабилност в Западните Балкани

Ако в ЕС сме разделени по отношение вижданията си за бъдещето на евроинтеграцията на страните от региона, това  ще бъде най-голямата ни грешка, защото рискуваме те да се обърнат на Изток, вместо на Запад, подчерта Франко Фратини, в изказването си по време на дискусията посветена на дневния ред на ЕС и САЩ относно политиката за съседство. Според него по-целенасочената и агресивна политика на САЩ към страните от региона трябва да даде стимул на ЕС да продължи по-активно с политиката на насърчаване на европейската интеграция, защото този процес е ключов за бъдещето на цяла Европа.  Важно е да подържаме жив ентусиазма у хората към присъединяването и да подхождаме с внимание към това как те възприемат посланията на ЕС, смята Фратини. Той подчерта, че ЕС трябва да се ръководи от желанията на тези общества, да не налага своя модел на демокрация, а да помогне на тези държави да изградят свои собствени модели.

Германия твърдо подкрепя интеграцията на всички страни от Западните Балкани, изтъкна Николаус Граф Ламбсдорф, специален представител за Югоизточна Европа, Турция и ЕАСТ държавите на германското външно министерство. Основната задача на страните от региона, смята той, е да изпълняват на практика условията за присъединяване към обединена Европа. Той подкрепи тезата, че е необходимо Балканите да решават самостоятелно вътрешните си проблеми, без да се оправдават и да се крият зад някои проблеми на ЕС.  Като ключова за изграждането на европейско самосъзнание и за създаването на благоприятен климат за чужди инвестиции, Николаус Граф Ламбсдорф определи ролята на националните парламенти и обществения отзвук и отношение към тяхната работа.

Наистина има опасност, подчерта турският депутат Суат Кънъкльоглу, ако не се работи активно за европейската идея, някои страни от западните Балкани да се обърнат на Изток. Според него рецептата за дългосрочна перспектива на Западните Балкани е наличието на интеграция на макрониво, която трябва да се реализира, съхранявайки мултикултурното и мултиетническото многообразие както  в отделните страни, така и в региона като цяло.

Най-важното е лидерите на страните от Балканите да изберат как ще гледат на бъдещето – през призмата на миналото или през предизвикателствата на бъдещето. Това заяви Филип Рийкър, заместник-помощник по европейските и евразийските въпроси на Държавния секретар на САЩ. Той подчерта, че гласът на обществата в държавите от региона става все по-отчетлив. ЕС и САЩ имат съгласие и работят заедно в най-ключовите области за развитието на Западните Балкани - изграждането на демократични институции, реализирането на инфраструктурни проекти, обучението на млади лидери, постигането на мир и стабилност в региона, като гаранция за сигурността и стабилността в глобален аспект. Това трябва да са нашите дългосрочни цели в бъдеще. Нека не забравяме, че страните от Западните Балкани имат силното желание да извървят докрай пътя на евроатлантическата интеграция, заяви в заключение Филип Рийкър.
 

За страните от Западните Балкани няма друга алтернатива, която може да измести европейската

Няма алтернатива, която може да измести Европа като модел, гарантиращ демократично и успешно развитие на страните от региона на Западните Балкани. Около тази теза се обединиха участниците в третата сесия на Софийския форум, посветена на дискусията за кризата в ЕС и бъдещето на интеграцията.
Най-важното е страните от региона да погледнат реалистично на собствената си действителност и да осъзнаят, че стабилността е основната предпоставка за изграждането на демократично и основано на европейските принципи на управление общество, категорична бе Теута Арифи, вицепремиер по въпросите на евроинтеграцията на Македония. Необходимо е да обединим усилията си, за да ги концентрираме върху съществените въпроси като свободата на словото, върховенството на закона, демокрацията, посочи тя. В този смисъл е изключително важно процесът на евроатлантическа интеграция да остане непрекъснат, защото именно той дава силен импулс за сътрудничество, подчерта г-жа Арифи. Тя изрази своята увереност, че Балканите вече са узрели за по-голяма самостоятелност по пътя на присъединяване към европейското наследство. 
Увеличаването на финансовия ресурс в държавите е единственото, което ще гарантира постигането на положителен ефект и икономически растеж за страните от Западните Балкани, категоричен бе Душан Релич от Фондацията за наука и политика в Германия. Като основна задача на лидерите от региона той определи необходимостта да се потърсят именно източниците на този капитал, включително и извън рамките на ЕС. Европа на две скорости  е ключова за развитието на региона, а прекратяването на трудовата емиграция в страните от Западните Балкани е задължително условие за стабилизирането на икономическата среда, допълни още г-н Релич.
Да, наистина става дума за лидерство - лидерство, което да води държавите от региона напред, подчерта Иван Вейвода, вицепрезидент на German Marshall Fund. Все повече балкански страни осъзнават, че „правилата на европейската игра се прилагат по-строго”, подчерта още той. Според него бавно, стъпка по стъпка гражданите от региона осъзнават, че трябва да се поучат от грешките на миналото и да работят за промяната – една фаза на трансформация, неизбежна в изграждането на всяко демократично общество.
Социалното и икономическото развитие на страните от Балканите може да бъде постигнато само чрез силна воля, която да отговори на нуждите от реализирането на необходимите дълбоки структурни реформи, заяви Гералд Кнаус, изпълнителен директор на Европейската инициатива за стабилност, Австрия. Той подкрепи тезата на Душан Релич, за необходимостта от борба с увеличаващата се безработица и трудовата емиграция, особено сред младите хора, като гаранция за стабилност и икономически растеж. 
 

Перспективата за Европа е реалистична и тя е постижима за всички страни от Балканите

Регионът на Балканите вече е стабилен. Това беше тезата на хърватския министър на външните работи Весна Пусич в дискусиите на първия панел на Софийския форума за Балканите. Ние, в Хърватия, виждаме себе си като отварящи врати, заяви г-жа Пусич и подчерта, че за успеха е нужно само търпение и воля, защото шансовете за  изграждане на нужната среда по пътя на интеграцията са реални. Време е на Балканите да формулираме своите собствени стратегии, призова още от трибуната на Софийския форум Весна Пушич.
 
Европа и Балканите винаги изглеждат по-оптимистично, когато са видяни отвън, защото е очевиден прогресът, осъществен от нашите страни през последните 20 години, подчерта министър Николай Младенов. Той изрази своята увереност, че европейската перспектива на Балканите е една съвсем реалистична визия за поколенията, израснали през последните десетина години и е постижима за всички страни.
 
По  темата за европейската интеграция в региона има доста гледни точки и някои от тях са противоречиви, но мирът е факт , така че „Добре дошли в нова Европа!”. С тези думи Карл Билт, министър на външните работи на Швеция, описа европейската перспектива на Балканите. Той подчерта, че са налице реални знаци, които го карат да бъде оптимист по отношение на европейското бъдеще на региона. Според него основната гаранция за напредъка на региона на Балканите е всяка държава да върви в правилния път, с малки крачки, но напред, защото всички регионални проблеми могат  да се решат само в рамките на европейската и регионалната интеграция.

Според Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии, не кризата е заплаха за европейското бъдеще на Балканите, а лошото равновесие в някои от тези страни, което може да доведе до загуба на енергия и желание  за реформиране на обществото.

Всички участници в сесията се обединиха около тезата, че интегрираният единен пазар в Европа и Балканите, солидраността и отговорността между страините ще помогне  да постигнем икономически напредък в един глобализиран свят.
 

Благоденствието за нашите граждани може да дойде само, когато целият регион е стабилен и сигурен


Благоденствието за нашите граждани може да дойде само, когато целият регион е стабилен и сигурен, това заяви министър.председателят на България г-н Бойко Борисов при откриването днес на Софийския форум за Балканите в хотел „Шератон”. Време е, посочи той, на Балканите да има градеж, да поддържаме етническата толерантност, да съхраним мира и да заемем достойно място в Европа.

„Европа е най-добрият модел, който можехме да имаме близо до нас, но желанието, волята и устрема да го постигнем трябва да се търси у дома, в нашите собствени държави.”, подчерта българскят премиер. Той се спря на необходимите реформи, които балканските общества трябва да извършат като единствена гаранция за крайния успех по пътя на европеизирането и модернизцирането на Балканите.


Необходимо е да отворим Балканите и да им дадем глас, защото ние страните-членки в ЕС имаме ангажимент към региона, подчерта Сандра Брека.
 

Софийският форум за Балканите ще даде тласък на дискусиите за европейската перспектива на региона

По повод откриващия се днес Софийски Форум за Балканите, външният министър Николай Младенов заяви:

Първото издание на Софийския форум ще събере заедно политици и лидери от Балканите, ЕС, САЩ, Близкия изток и Северна Африка, които да обсъдят мястото на региона в глобалната картина и да изведат на преден план дебата за европейската му интеграция.

България винаги е била последователна в политиката си на подкрепа за европейското бъдеще на Западните Балкани. Нещо повече, като член на ЕС и НАТО, страната ни носи особена отговорност за подобряването и гарантирането на дългосрочната стабилност и просперитет на региона. Верният път за постигането им е европейската интеграция на Балканите.

Днес, когато Европа е в процес на интензивна институционална и икономическа трансформация, дебатът за бъдещето на Западните Балкани не трябва да слиза от европейския дневен ред. Ето защо, Софийският форум за Балканите ще даде трибуна за дискусии, които да съживят динамиката в европейската програма на региона и да идентифицират енергията на младите и независими водачи от тези страни. Нужни са смелост и лидерство, за да се развива региона възходящо и  да се осъществят трудните, но необходими реформи за изграждане на демократични Балкани.

Очаквам Софийският форум за Балканите да бъде трибуна на задълбочени и открити формални и неформални дискусии за общото ни бъдеще.

Софийският форум за Балканите вече е онлайн

Международната конференция Софийски форум за Балканите, който ще се проведе на 8 и 9 юни в София, ще се предава на живо онлайн, чрез уеб сайт, специално създаден за проекта. На сайта sofiaforum.org е публикувана програма на конференцията, както и подробна информация за участниците в събитието.

Форумът ще събере политици и лидери на гражданското общество от страните от региона, ЕС, САЩ, Близкия Изток и Северна Африка, които да обсъдят въпроси от ключово значение не само за европейската перспектива на Западните Балкани, но и за Европа и трансатлантическите отношения в глобален аспект.

Форумът се организира от Министерство на външните работи на Република България и Центъра за либерални стратегии.

Програмата може да изтеглите ТУК

София Форум 2012 "Балканите в глобалния свят: насърчаване на европейската перспектива на региона" (репортаж) - 9 юни 2012