Sofia Platform: Справедливост в прехода
01 Декември 2011 НовиниПътят напред за страните от Арабската пролет
4 декември 2011 г.
Няма идеален и безболезнен вариант на прехода. Най-важни са вярата, че последният ден на диктатурата е първият ден на демокрацията, когато изгрява надеждата, че стремежът за намиране на баланс между мир и справедливост ще бъде осъществен. Това каза по време на последната дискусия в конференцията Ибрахим Шарки от Брукингс Доха център, Катар. Той определи актуалността и релевантността на българския опит от прехода като изключителна възможност за страните от Арабския свят да се поучат от грешките и да се възползват от натрупаното познание при осъществяване на реформите.
Сходно бе мнението и на Мохамед Салем Драх, адвокат и активист, който подчерта, че либийският исторически опит е много сходен с българския, като се надява демократичният преход в страната му да се случи за по-кратък период от време. Според него, народът на Либия трябва да скъса с миналото си и да отхвърли всякаква външна намеса, защото революцията не е плячка, която се поделя. Държавата трябва да издигне в култ личността и нейните права, заключи г-н Драх.
Опитът, който страните от Източна Европа споделиха с нас, ме кара да се чувствам оптимист, че ще се справим с прехода по мирен път и с по-бързи темпове, заяви Ахмед Абделгауад от Египет. Той подчерта ключовата роля на гражданското общество в това да научи народа как да мисли за бъдещето и как да мобилизира целия обществен ресурс в процеса на изграждане на стабилни демократични институции.
Сара Ахмед от движението „Подкрепа за Йемен”, говори за активната роля на жените по време на революцията. Тя подчерта огромния им потенциал и желание да се включат в процеса на реформиране на държавата, при равнопоставеност и партньорство с мъжете. Тя подчерта, че за йеменските жени е важно гарантирането в Конституцията на основните човешки права за всички членове на обществото.
Основният въпрос сега в Тунис е как ние искаме да случат нещата в бъдеще, каза Мохамед Селим Бен Хасен, председател на тунизийската младежка организация „Бисра”. Главното предизвикателство пред обществото е, познавайки миналото и настоящето, да намери свой собствен път, за да постигне социално съгласие, подчерта той. Това е начинът да вървим напред, за да изградим силна държава със силно гражданско общество и единствената институция, която може да го направи възможно е училището, смята Бен Хасен.
Основното послание от последвалата дискусия бе да се избегнат грешките, допуснати от страните в Централна и Източна Европа и в арабските страни, да се подчертае ключовата роля на жените и младежта в постигане на справедливо бъдеще, изградено на демократични ценности.
Не може да има политически реформи, без равни икономически възможности и без участие на хората в управлението на собствената им държава. „Ние сме различни, но сме обединени от идеите на демокрацията”, каза при закриване на конференцията ”Софийска платформа: Справедливост в прехода”, министърът на външните работи Николай Младенов.
Ролята на гражданското общество в процеса на прехода към демокрация
4 декември 2011 г.
„Силата на гражданското общество е в неговото единство” каза в своето видео обръщение към участниците на Конференцията Сандра Калниете, член на Европейския парламент от Латвия. Тя предаде пълната подкрепа на Европейския съюз за борбата на арабските страни за демокрация. Г-жа Калниете ги призова да използват опита на Източна Европа, за да избегнат подводните камъни, на които този регион се натъкна по време на своя преход към демократично управление.
Уаел Абас, блогър, активист-защитник на човешките права и модератор на първия панел от днешната дискусия, сподели опита си по отношение на пречките, които властта на режима в Египет е поставяла пред съществуването на активно гражданско общество. Трите основни стълба за съществуването на всяка демократична държава, според него са гарантиране на съществуването на политически плурализъм, свобода на словото и независими медии, създаване на неправителствени и граждански организации, ключов фактор за успеха на демократичните реформи.
Огромната роля на гражданското общество е не само да оказва натиск върху управлението, но и да формира автентичната памет за архивите на тоталитарното управление, подчерта Христо Христов, автор и създател на уебсайт. Защото, допълни той, гражданското общество е мощен инструмент за оказване на натиск за отваряне на агентурните архиви на тоталитарния режим и може да влияе за изграждане на култура на паметта.
Лекарството за травмите от миналото е едно и също, но то не е отмъщението, а изправянето пред справедлив съд. Това каза по време на дискусията, Георги Саръиванов от Асоциацията на жертвите на комунизма в България. Той сподели личния си опит, като потърпевш от жестоките репресии на комунистическия режим и подчерта, че най-важния съвет, който би могъл да отправи към страните в преход, е да обърнат най-сериозно внимание на създаването на закони, за да не бъдат разочаровани в бъдеще.
Гражданското общество е многолико и многостранно. Няма изцяло положителни герои, няма една единствена истина, заяви Константи Геберт, ръководител на офиса на Европейския съвет за външна политика във Варшава. Демокрацията не сме само ние, представителите на гражданското общество, ние сме само едната страна. Досиетата, като част от националното наследство, трябва да бъдат отворени, независимо от високата цена, която обществото ще трябва да заплати, заключи г-н Геберт.
Гражданското общество в Тунис беше активен участник в Революцията, въпреки възпрепятстването й от властите, и е много важен фактор в бъдещото реформиране на страната, подчерта Незиха Боудхиб от Арабския институт за човешките права. Гражданската активност е насочена към прекъсване на връзките с болезненото минало и гарантиране защитата на свободата и достойнството като най-висши човешки ценности.
В последвалата дискусия бе изтъкната спецификата на прехода в арабските и бившите комунистически страни, поради различното културно и цивилизационно наследство.
Процесът на демократизация и съдебната власт
3 декември 2011г.
Драгомир Йорданов от българския Институт на правосъдието описа етапите на трансформация на тоталитарната съдебна система в модерно правораздаване в третия панел на Софийската платформа. Като най-важни стъпки в тази посока, той посочи приемането на нова Конституция на България през 1991 г., преструктурирането на съдебната власт, с цел освобождаване от всякаква пряка политическа намеса и преминаването към ефективност в отговор на обществените очаквания за съблюдаване на човешките права.
Понятието справедливост се тълкува като правораздаване, но отвъд юридическата си семантика то носи и значението на фактор, създаващ в обществото усещането, че нещата са такива, каквито трябва да бъдат, каза съдия Нели Куцкова. На обществата от Северна Африка и Близкия Изток им предстои един сериозен процес на преход, в който от изключително значение е спазването на международно установените стандарти на правораздаване, като един от основните източници за установяване на демокрация и справедливост, подчерта още съдия Куцкова.
Много важно е, каза г-жа Иванка Иванова от „Отворено общество”, да подчертаем, че липсата на процеси за държавна измяна срещу представители на тоталитарния режим има тежки политически последици, които и до сега тегнат върху демократичния преход у нас. Прости отговори няма, подчерта Иванова, но ако можем да препоръчаме един урок от българския опит, то това е необходимостта проблемите за ефективността на наказателното правосъдие да бъдат поставяни и обсъждани много по-рано, още в началото на демократичния преход.
„Бих желал вие наистина да изиграете ролята на мост между нас и западната цивилизация”. С тези думи, Ахмед Маки, заместник-председател на Върховния съд в Египет, се обърна към българските си домакини, подчертавайки, че Египет се е научил на независимост от Европа. В своето изказване той подкрепи тезата, че в основата на една модерна и добре функционираща съдебна система е защитата на интереса и правата на гражданите, както и постигането на пълната й политическа независимост.
Правосъдието е една от основните форми за постигане на справедливост в прехода. То е в основата на гражданския мир, изтъкна Ийадх Шауши, член на Висшия касационен съд в Тунис. Решенията за бъдещето произтичат от правилното отношение към миналото, в което няма сантименталност, подчерта той. Шауши разказа и за борбата срещу корупцията в съдебната система в Тунис, която все още е в зародиш.
Важно е да признаем, че диктаторските режими използват съдебната система, за да установят и поддържат авторитарната си практика. Сега е необходимо да бъде възстановено доверието на хората в тази система, за което са нужни смели мерки, адаптирани към историята на всяка революция, заяви Таофик Оанес, главен юридически съветник от Тунис. Той подчерта, че всяка революция, ако не е подкрепена от независима съдебна система, може да доведе до неблагоприятни последици за еволюцията на обществото.
Трябва да познаваме миналото си, за да затворим вратата към него и за започнем да строим своето справедливо бъдеще – около това заключение се обединиха участниците в дискусията.
Как се справят институциите с тоталитарното минало
3 декември 2011г.
Във втория Панел от конференцията „Софийска платформа: Справедливост в прехода”, бяха представени различни политически подходи за справяне с тоталитарното минало. Днешният български парламент демонстрира политическа воля за скъсване с предишния режим с приемането на декларация в този дух, заяви в уводните си думи модераторът на дискусията Доброслав Димитров, председателят на Комисията за външна политика и отбрана на Народното събрание. Той припомни и яростната съпротива на опозицията срещу приемането й, но подчерта, че според него това е пътя за постигане на демократично правово общество.
Различни са начините за отхвърляне на тоталитарните режими – един размер не пасва на всички режими, заяви Шейла Камерер, посланик на ЮАР в България и бивш заместник-министър на правосъдието. И Южна Африка, в лицето на своята Комисия за истината и помирението, избра пътя на амнистията, за да възкръсне страната. Това бе начинът тя да тръгне по пътя на изграждане на общество на човешки права, достойнство и демокрация, сподели посланик Камерер, като се спря специално и на ролята на жените в борбата за равноправие.
Най-важното е да има национално помирение в страните, които се борят с тоталитарните режими, изтъкна професорът от Карловия университет Владимир Балаш, като припомни, че процесът в Чехия е бил много по-мирен от случващото се сега в арабския свят. Той се спря на предизвикателствата на прехода в неговата страна и изрично подчерта, че няма точен и единствен модел, който може да се повтаря и използва. Важното е да има ясна граница между справедливостта и реваншизма, подчерта професор Балаш.
Проблемът за помиряването с миналото все още е подложен на дебат в България, която често служи за отрицателен пример в това отношение, посочи в изказването си историкът Момчил Методиев. Той изрази обаче и своята увереност, че българското общество е осъзнало необходимостта и неизбежността процесът на пълно осъзнаване на миналото да бъде доведен до край. Г-н Методиев определи като изключително ключов момент за гарантиране на справедлив преход „отварянето на досиетата” на сътрудниците на Държавна сигурност и изчистване на историята на комунизма от наслоените лъжи. С разкриването на архивите, подчерта той, може да бъде осъществена и другата основна цел - възстановяване на разбитите от комунизма обществени ценности.
В същата посока бяха и разсъжденията на румънския политолог Ралуца Урсачи. Спирайки се на комунистическото минало на своята страна и на белезите, които румънското общество носи от действията на тайната полиция Секуритате, тя разгледа възможностите на наказателното правосъдие за елиминиране на унаследените от миналото травми. Наказателният процес ни помага да разберем какво в действителност се е случило – разказвайки една история за миналото, но този път изчистена от лъжлива намеса в нейното съдържание.
Във видео обръщение към участниците в конференцията, заместник-председателят на Комисията по човешките права на ЮАР Прегалуксми Говендер, говори за апартейда в своята страна и за все още продължаващата борба срещу неговите останки, за да възтържествуват напълно човешките права и социалната защита.
Осмисляне на миналото
3 декември 2011г.
Това бе панелът, модериран от Андрей Ковачев, член на Европейския парламент, който във встъпителните си думи се спря на разрешаването на проблемите на миналото в Централна и Източна Европа и в арабския регион. Интересно е да обсъдим какво от европейския опит биха могли да вземат арабските общества, което е приложимо за тях. Той представи наградата „Сахаров”, присъждана от Европейския парламент за свобода на мисълта и за достойно бъдеще и специално изтъкна, че петима от номинираните за наградата за 2011 г. са от Близкия Изток и Северна Африка. Ковачев накратко се спря на ролята на дисидентите в Европа и в арабските страни, които са дали тласък за започване на демократичните промени.
Как българските демократични власти се справиха с разкриването на досиетата на агентите доносници от политическата полиция разказа Евтим Костадинов, председател на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Той се спря на трудностите през първите десет години на прехода в България, свързани с остарялото законодателство, както и на тяхното легално разрешаване.
Опитът по разкриване на архивите на бившата тайна полиция на ГДР представи Йоахим Фьорстер от Федералната комисия за запазване на архива на Щази. Изразявайки удоволствието си от филма на Стефан Командарев, той също подчерта, че без памет, без истината за миналото няма бъдеще. Фьорстер изброи проблемите, които демократичната власт в Германия е трябвало да разреши, свързани със законодателството, за да отворят архивите на тайната полиция и да отговарят на исканията на гражданското общество, спазвайки конституцията. Търпението ще бъде ключово, защото промените няма да се случат бързо, най-важното е да бъдат извлечени поуките от миналото, подчерта експертът.
Дългият път на трансформацията от тоталитаризъм към демокрация в бивша Чехословакия представи Мирослав Лехки от Института за изследване на тоталитарните режими в Чехия. Според него преодоляването на последиците от миналото преминава през три етапа на промяна – административен, политически и законодателен. Като ключови процеси в това отношение, Мирослав Лехки определи отварянето и изучаването на архивите на бившите комунистически режими и гарантиране на правосъдие, което е акт на справедливост, но и възможност за цялото общество да идентифицира и възстанови демократичната си съвест.
Арабските страни сега започват прехода към демокрация. Повечето от тях, както и Египет, все още са полицейски държави, заяви в изказването си Саид Садек, професор по политическа социология в Американския университет в Кайро. В нашия регион този преход преминава през различни стадии като се започне от революция, контрареволюция, за да се стигне до наченки на нова политическа система. Затова системите в арабските страни се различават от тези в Централна и Източна Европа и понякога преходното правосъдие става опасно за гражданите. Наложително е, изтъкна професор Садек, да преструктурираме държавните институции в Египет, които, както и медиите, са контролирани от правителството и тайните служби. За съжаление, все още няма политическа воля за промени, за които настоява гражданското общество.
В последвалата дискусия участниците обсъдиха разнородните аспекти на представения опит, обединявайки се около идеята, че въпреки различията и националните специфики, крайната цел на всички е изграждане на свободни и демократични общества.
Обединява ни желанието на нашите общества за промяна
3 декември 2011г.
Това заяви днес при откриването на международната конференция „Софийска платформа: Справедливост на прехода” министър-председателят на България Бойко Бойко Борисов. Преходът изисква взаимно уважение и максимални усилия, за да се избегне насилието – това е може би най-важният урок от нежните революции в Централна и Източна Европа. Той се спря на историята на прехода в България като подчерата, че лесно се руши авторитарен режим, но трудно се гради правова държава при запазване на обществения мир. Затова, сподели Борисов, ние сме готови да предложим на нашите арабски приятели, без да налагаме решения, да се вгледат в нашия опит.
Да преосмислим миналото и наследството си, за да помогнем на онези, които сега започват своя демократичен път, изтъкна в приветствие към участниците в конференцията министърът на външните работи Николай Младенов.
Демокрацията се прави от демократи и то само тогава, когато целите са демократични, но и средствата, с които се постигат, каза в словото си президентът д-р Желю Желев. Той направи паралел между нежните революции от края на 80-те години на 20-и век и демократичните движения и революции в арабския свят. Ако искаме през 21-и век да живеем в сигурност и стабилност, трябва да работим за един истински демократичен свят.
Помощник министърът на външните работи на Египет Фахми Файет заяви, че най-добрият начин да постигане на справедливост е върховенството на закона. Основната движеща сила ще бъде волята на народа и в този смисъл властите в Египет ще направят всичко възможно виновниците за миналото да получат справедливо наказание от истински съд. Важно е Египет да успее, изтъкна Файет, имайки предвид ключовата позиция на страната в региона.
Всяка революция изисква законите да се прилагат, но и да се променят. Това сподели бившият премиер на Словакия Ян Чарногурски, който представи опита на своята страна в прехода от комунизъм към демокрация, за да отговори на изискванията на европейското законодателство.
За нас е много важно страните, които са изградили демократични институции да ни окажат помощ и подкрепа и ние разчитаме на сътрудничеството на европейските страни, осъществили прехода, заяви Муфта Алуерфали от Преходния национален съвет на Либия.
Приветствам организаторите, които са помислили за две важни неща: справедливостта в прехода и връзката между арабския Изток и Европа. Смятам, изтъкна Бурхан Галион от опозиционния Национален съвет на Сирия, че арабската пролет ни позволява днес да преодолеем пропастта в общуването в нашия регион, за да изградим едно по-добро бъдеще за страните си. Сирия е готова е да се превърне в демокрация на толерантността и да бъде важен партньор на защитниците на демократичните ценности.
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
2 декември 2011г.
С прожекцията на филма на известния български режисьор Стефан Командарев по едноименния роман на Илия Троянов започна неформалната част на международната конференция: ”Софийска платформа: Справедливост в прехода”, която официално се открива утре, 3 декември, в хотел „Шератон”.
„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде,“ казва един от главните герой на филма, чието действие се развива през 80-те години. Светът е широк и все някъде спасението ни дебне – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни страни. То може би се крие в началото, в корена, в рода.
Филмът ни кара да осмислим миналото и да погледнем с вяра в бъдещето. Нека споделим собствените си виждания за това каква е ролята на духовното, на интелектуалците в една революция и особено след нея, каза в обръщението си към участниците в ”Софийска платформа: Справедливост в прехода” Весела Чернева, говорител на Министерство на външните работи.
В последвалата оживена дискусия, в която панелисти бяха режисьорът на филма Стефан Командарев, тунизийският поет Монсеф Ухаиби, младият египетски журналист и блогър Уаел Аббас, участниците се обединиха около идеята, че е важно да осъзнаем и да се поучим от собственото си минало. Това ще ни даде възможност да сме по-успешни в прехода към демокрация, в което представителите на арабската пролет са убедени. Обръщането към паметта, към наследството и истината е първата стъпка, особено важна за младите, за да може в настоящето и бъдещето, избягвайки лошите сценарии, да се постигне справедливост.
Представители на политическия и интелектуален елит на страни от Близкия Изток, Северна Африка и Централна и Източна Европа ще се съберат за втори път в София на конференция от серията Sofia Platform. Те ще обсъждат проблемите на прехода, осмислянето на тоталитарното наследство, процеса на демократизация и ролята на гражданското общество в него. Конференцията „Справедливост в прехода” се провежда от 2 до 4 декември в хотел „Шератон”.
Форумът ще бъде открит от министър-председателя Бойко Борисов, президентът Желю Желев (1990 -1997) и министърът на външните работи Николай Младенов. Обръщения ще направят и помощник-министърът на външните работи на Египет Фахми Файет и Ян Чарногурски, бивш премиер на Словакия.
Сред основните имена на конференцията са заместник-председателят на Върховния съд на Египет Ахмед Меки, Мохамед Салем Драх – адвокат и активист от Либия, Мохтар Трифи от Тунизийската лига за правата на човека, Ибрахим Шарки от Брукингс Доха център в Катар, избраната за вицепрезидент на България Маргарита Попова, Йоахим Фьорстер от Федералната комисия на Германия за запазване на архива на Щази, Константи Геберт, ръководител на офиса на Европейския съвет за външна политика във Варшава, евродепутатът Андрей Ковачев, съдия Нели Куцкова, представители на неправителствени организации от България и северна Африка.
Основните панели на конференцията са свързани с институциите, които помагат за справяне с наследството на миналото, реформирането на съдебната система след тоталитарния период, ролята на гражданското общество за постигането на справедливост в прехода.
Подробности и новини за конференцията, както и пряко излъчване на всички панели, можете да намерите на интернет страницата www.sofiaplatform.org