Състоя се редовният брифинг на Говорителя на МВнР
08 Ноември 2011 НовиниОсновните акценти в състоялия се днес редовен брифинг на Говорителя на МВнР Весела Чернева бяха предстоящите заседания на Съвет "Общи въпроси" и Съвет "Външни отношения" в Брюксел, в които ще участва министър Николай Младенов.
РЕДОВЕН БРИФИНГ НА ГОВОРИТЕЛЯ
8 ноември 2011 г.
Здравейте колеги!
Честит празник на всички именници – Михаиловци, Ангеловци, Ангелини …
Няколко думи за двата Съвета, които предстоят на 14 и 15 ноември 2011 г. Съветът „Външни отношения” и Съветът „Общи въпроси” вървят по обичайния си дневен ред. Няколко акцента от Съвета „Външни отношения” – ситуацията в Афганистан, Сърбия - Косово, ще бъде обсъдена също и общата политика за сигурност и отбрана и подготовката на Срещата на Върха ЕС-САЩ, която ще се състои на 28 ноември 2011 г. във Вашингтон. На Съвета „Общи въпроси” акцент ще бъдат предложенията на ЕК за Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика. Както знаете, тези две теми са част от обсъжданията за новата финансова рамка на ЕС, може би най-горещите, най-сложните теми и поне от наша гледна точка – много важни. Очаква се да бъдат разгледани и приети предложения на Съвета по макрорегионалната стратегия за Балтийско море, както и да се подготви и разгледа дневният ред на заседанията на Европейския съвет на 9 декември 2011 г. Като разказвам всичко това, нека да имаме предвид, че тези Съвети се провеждат в много напрегната ситуация в Европа, така че отвъд дневният ред е възможно да има и други дебати.
На 14 ноември вечерта полското председателство организира Форум на високо ниво по политиката на разширяване. Това е инициатива на полския външен министър Шикорски и на шведския външен министър Билд. Те събират своите колеги, за да разговарят за това, какво може и трябва да се направи, за да бъде ускорено разширяването, така че темата за разширяването да не бъде изоставена на заден план, предвид кризата и други проблеми в ЕС.
Маркирам и едно събитие: тази седмица, на 9 и 10 ноември, ще се състои защитата на консолидирания доклад на България по изпълнение на Конвенцията против изтезанията. Това е един много важен и много сериозен Форум. България ще бъде представена от делегация от всички институции, които имат общо с темата. Делегацията ще бъде водена от заместник-министър Димитър Цанчев.
Поради големия интерес се спирам по-подробно на един консулски случай - този с Гълъбин Боевски. Съпругата на Гълъбин Боевски и българският му адвокат, придружени от нашия временно управляващ в Бразилия, се срещнаха с г-н Боевски вчера, в 13.30 часа бразилско време. Временно управляващият българското посолство е провел среща и с началника на затвора. Запознал се е с условията, при които е поставен Гълъбин Боевски, които той определи като „приемливи”, доколкото, все пак, става дума за затвор. Налице е необходимото медицинско обслужване. Началникът на затвора е обещал да се грижат за здравето и сигурността на задържания. Очаква се днес да се сключи договор с местен адвокат, който да поеме процесуалната защита на г-н Боевски. Обсъжда се вариант, в който семейство Боевски да наеме малък апартамент в Сао Пауло, в който Гълъбин Боевски да може да бъде пуснат под гаранция. Това ще осигури условието той да има постоянен адрес в Сао Пауло, където, след повдигането на обвинението, той да изчака да мине процеса и да бъде произнесена присъдата. Все още няма повдигнато обвинение срещу г-н Боевски. Очакваме присъдата да последва след процес, който ще започне до два-три месеца. На този етап Гълъбин Боевски е заявил, че не се признава за виновен. Още един щрих към това. След разговора на министър Николай Младенов с неговия бразилски колега, в МВнР на Бразилия е определен служител, който ще следи отблизо случая „Боевски” и ще информира българското МВнР за развитието по случая.
Това е от мен. Заповядайте за въпроси.
Пламена Тодорова, в-к „Телеграф”: Остана да уточним кой ще наеме апартамента на семейство Боевски. И още няколко въпроса. Първият е свързан с проектобюджета на Външно министерство. Там е написано, че ще продадете дванадесет /12/ имота. Това означава ли, че ще се закриват още мисии и къде? Кои имоти ремонтирате? И дали парите от продажбите на имоти ще влизат в министерството или ще продължават да влизат в държавния бюджет?
Весела Чернева: Да, както казах, апартаментът трябва да бъде нает от семейство Боевски. В бюджета за следващата година наистина има заложена продажба на дванадесет /12/ имота. Само да припомня, че имот означава не само сграда на посолство. Това може да означава апартамент, в който са живели служители на посолство, чийто състав е бил намален междувременно, т.е. става дума за намаляване на броя на стопанисваните от министерството на Външните работи имоти. На някои места това може да означава преминаване, да кажем, към други договорни условия с приемащата страна. Така че тази цифра не произтича от допълнителното съкращаване на мисии. Що се отнася до ремонтите, наистина, в новия бюджет са предвидени ремонти на две /2/ сгради. Приоритетно това са двустранното ни посолство в Брюксел и посолството ни във Вашингтон - и двете сгради са в конструктивно опасно състояние. Що се отнася до Вашия въпрос за средствата от продажби – да, те ще могат да бъдат използвани от МВнР за капиталови разходи.
Никола Лалов, Медиапул: Само да уточним за тези 12 имота. Предполагам, че вече имате яснота поне в кои държави ще бъдат? Във връзка с ремонтите, какви средства са отделени за ремонти на тези две сгради и планира ли се ремонт и на други сгради на български посолства, да кажем в Лондон, в Кардиф. Те вече бяха ремонтирани, ако не бъркам, ако може да уточните?
И във връзка с изборите, дали вече свърши проверката на случая с нарушаването на Закона за личните данни и колко души ще бъдат наказани за това нарушение на закона за личните данни? Благодаря!
Весела Чернева: По отношение на бройките и местоположението на сградите за ремонт ще Ви предоставим справка, тъй като това е детайлна информация.
Доколкото ми е известно, проверката все още не е приключила. Когато тя приключи, резултатите от нея се предоставят на Комисията за защита на личните данни, която взима становище по случая. Нейното становище се предоставя на обществеността.
Никола Лалов, Медиапул: Дали в бюджета има предвидени средства за изплащане на част от натрупаните задължения, свързани с български имоти зад граница?
Весела Чернева: Да, това е много важен въпрос. Има редица места, за съжаление, където има натрупани задължения. В бюджета за 2012 г. има предвидени средства за частично изплащане на наши задължения, между които основната част са към властите във Федерална Република Германия и във Франция.
Никола Лалов, Медиапул: А в Ню Йорк, дали има някакво развитие там на случая с местните данъци, които се изискват, на спора дали са по Виенската конвенция…
Весела Чернева: Трябва да отделим случаите в Ню Йорк. Единият случай е с жилищната сграда в Ню Йорк, която се ползва за жилище от колегите, които работят в Постоянното представителство към ООН, и другият е т.нар. вила в Ню Джърси. Това са два различни случая, с две различни данъчни институции, които отговарят за тях. В случая с Ню Йорк сме доволни, че в края на краищата се стигна до разбиране от страна на местната администрация. По искане на Държавния департамент, търсените средства бяха обявени като недължими.
Пламена Тодорова, в-к „Телеграф: Един въпрос, свързан с прословутите посланици – ченгета. Росен Плевнелиев няколко пъти даде заявка, че указите са първото нещо, което ще направи, ще ги подпише веднага, щом влезе в президентството. Готови ли сте с имената. Ако можете да ни припомните колко нови имена ще предложите? И в допълнение, има ли такива посланици и консули, които съдят Външно министерство, примерно за уронване на престижа, за неправомерно уволнение - уволнение в кавички, защото това не е точно уволнение? Ако да, колко са?
Весела Чернева: Това са няколко въпроса. Ще си позволя да Ви отговоря отзад напред. Имаме четири дела, които са заведение в края на септември от четирима български посланици, трима от тях обжалват заповедта на министъра на външните работи за прекратяване на дългосрочната им командировка. Това са господата Златин Тръпков, Андрей Караславов и Георги Димитров, съответно Хага, Атина и Белград. А четвъртият случай е свързан с обжалване пред ВАС на начина на пенсиониране от г-н Атанас Павлов. Що се отнася до Вашия въпрос за следващите действия по назначаването и отзоваването на посланици, то сега се водят консултации. Волята на новоизбрания президент беше абсолютно ясна. Това естествено ще помогне на нас да довършим започнатото. Използвам повода да разсея една теория, която напоследък прочетох в един български всекидневник и тя много ме учуди. А именно идеята, че ако има негативно решение на Конституционния съд по отношение на поправките в Закона за дипломатическата служба, това би могло да доведе до невъзможността на новия президент да подпише указите за отзоваване на вече предложените за отзоваване посланици, свързани с ДС. За всички вас, които идвате тук редовно и сте запознати с тази проблематика, е ясно, че между двете неща няма такава връзка. Предложенията на Министерски съвет за отзоваване на тези посланици, са просто защото има такава декларация на Народното събрание, има такава политическа воля на правителството да не държи повече посланици, свързани с ДС. Смисълът на закона от своя страна е това да става автоматично, т.е. този тип обвързаности да не разрешават въобще допускането на назначаване на такива посланици. Така че, искам още веднъж да обясня за вашите читатели и зрители, че между двете неща няма никаква връзка.
Пламена Тодорова, в-к „Телеграф”: Да доуточним. Новите имена, за които водите консултации, минават ли задължително през проверка на Комисията по досиетата, както дадохте заявка.
Весела Чернева: Да, естествено.
Пламена Тодорова, в-к „Телеграф”: И все пак, ако Конституционният съд отхвърли тези поправки, а Плевнелиев подпише указите, не очаквате ли още по-голяма вълна от дела срещу Външно министерство?
Весела Чернева: Вижте, нали точно това обяснявам. Няма логика, в това което питате. Политическата воля е такива хора да не бъдат изпращани. Посланикът не е чиновник, посланикът представлява цялата държава. Кой може да стане посланик или не, да заминеш, да бъдеш изпратен посланик, това не е твое човешко право и някак си трябва това да стане ясно. Когато има политическа воля да бъдат изпращани един вид хора, за сметка на други, какъвто е бил случаят през последните десет години, в момента волята е обратната – този определен вид хора няма повече да бъдат изпращани посланици и това няма нищо общо с изискването, което фигурира в новия закон, въобще да не се стига до назначаването на хора с доказана принадлежност. Отзоваването на тези посланици няма никаква връзка със Закона. Това, което казвам е, че има политическа воля на правителството и президента, тези хора да бъдат върнати. Има вече решение на Министерски съвет по този въпрос, те трябва да получат своя подпис от президента. Законът третира назначенията оттук нататък.
Никола Лалов, Медиапул: При предлагането на новите посланици, дали ще се стремите да са повече дипломати от кариерата, като принципна позиция на Външно министерство? Вие обявихте амбиция за прозрачност при посланическите назначения, готови ли сте да предложите имената, да кажем, на обществен дебат или под някаква друга форма тези имена да станат известни преди да има конкурс, както е досега?
Весела Чернева: Мисля, че това е много важен въпрос, и двата са важни. Що се отнася до принципа на назначаване, той и в поправения закон остана така: има 80 процента изискване да са служителите на МВнР и до 20 процента могат да бъдат политически назначения. Това е формулировката на Закона. Този принцип остава валиден. Що се отнася до дебатирането, ние също сме на мнение, че всички институции, които имат отношение към изпращането на посланиците, трябва да бъдат включени в обсъждането. Затова, след като премине процедурата през Министерски съвет и има агреман - както и досега сме правили с посланиците, които са назначавани по времето на това ръководство на Министерство на външните работи, - те ще имат изслушване в Народното събрание, като най-представителният орган на българското общество. Макар че, това не е конституционно изискване, това е допълнително усилие, което ние смятаме, че е важно и имаме намерение тази традиция да продължи.
Никола Миладинов, БНР: Каква е позицията на България относно смяната на правителството в Република Гърция, в контекста на българската кандидатура за членство в еврозоната и общата стабилност на ЕС? И втори въпрос: официалната позиция на правителството на Кралство Нидерландия по отношение на присъединяването на България към Шенген е, че правителството се нуждае от поне два положителни доклада по механизма за вътрешни работи и правосъдие на ЕК, преди отново да преразгледа политическата си подкрепа или неподкрепа за датата, на която България трябва да се присъедини към Шенген. Как ще коментирате тази позиция, тъй като последното нещо, което чухме от министър-председателя на Срещата на върха в Брюксел е, че България настоява въпросът за Шенген да бъде решен до края на годината? Благодаря.
Весела Чернева: По първия въпрос: когато става дума за страни–членки на ЕС, ние нямаме навика да коментираме вътрешно-политическите развития в тези страни. Това са наши страни партньори, ние работим с тях много тясно. По случая с Гърция, то той има регионално значение, значение за Европейския съюз и значение за България, като непосредствен съсед на страната ни. Надяваме се предложенията на Тройката да получат бързо одобрение и да бъдат въведени скоро, надяваме с и общата криза на доверие да бъде преодоляна, защото освен краткосрочните рискове за региона ни от кризата в Гърция, очевидно има и дългосрочни имиджови рискове, които не трябва да бъдат подценявани.
Що се отнася до въпроса Ви за Холандия, ние търсим принципно взимане на позиция, решаване на въпроса до края на годината и това сме го заявявали неколкократно. Има предложение на президента на Съвета Херман ван Ромпой за формулировка и това предложение да влезе като част от протокола на последния Европейски съвет, в което той призова всички страни-членки да следват логиката на процеса и, след взетите на 23 юни решения за това, че България и Румъния са изпълнили критериите за членство в Шенген, да последва и съответното решение за членството на двете страни в Шенген.
Никола Миладинов, БНР: Това, че е записано нещо в протокола на Съвета, каква юридическа или обвързваща стойност има?
Весела Чернева: Вижте, тук става въпрос за политически процес, за който се търси политическо решение на един проблем, който до голяма степен е създаден заради вътрешно.политически трудности и особености на една от страните-членки. Очевидно, че когато се търсят политически решения се започва от някаква обща територия, която може да бъде споделена от всички. Тази територия беше маркирана от декларацията на г-н ван Ромпой и, както казах, надяваме се Съветът през декември окончателно ясно да даде становище по проблема.