100 години дипломатически отношения между България и Египет
03 Февруари 2026 Събития и дискусии
Точно преди 100 години, на 3 февруари 1926 г., министърът на външните работи на България Атанас Буров уведомява египетското правителство на Ахмад Зиуар Паша за съгласието на българската страна за акредитиране на Мохамед Хедая Паша като извънреден пратеник и пълномощен министър на Египет в България, със седалище в Анкара. Датата се приема за официалното начало на дипломатическите отношения между България и Египет, като Египет става първата арабска страна с която България установява дипломатически отношения.
Още през 1906 г., преди обявяването на своята независимост, България предприема първи опити за установяване на дипломатически отношения с Египет, които обаче не се реализират поради несъгласието на Високата порта. Едва след обявяването на своята независимост се създават необходимите условия за откриване на свое представителство, като според изданието на БАН „Дипломатическите отношения на България“, през 1911 г. прераства в българско Генерално консулство в Александрия.
Отношенията между България и Египет имат дълбоки исторически корени, формирали се в рамките на общото историческо и географско пространство на Източното Средиземноморие още от древността. Контактите между Тракия и древен Египет започват още в късната бронзова епоха чрез миграции, военни походи и участие на тракийци в армиите на египетски фараони, на персийския цар Дарий I и на Александър Велики, като част от тях се установяват трайно в долината на Нил. След 323 г. пр. Хр., по времето на Птолемеите се развива активен търговски, културен и военен обмен, а тракийски воини заемат значимо място в египетската армия и общество, без да губят етническата си идентичност. Тези връзки допринасят за разпространението на египетските култове из тракийските земи и по Черноморието, за което свидетелстват множество археологически находки, като отношенията продължават и през Римския период. През IV и V в. египетския патриарх Атанасий Велики участва в Сердикийския събор и се смята, че по време на пребиваването си на български земи основава манастир, върху старо тракийско светилище, в днешното село Златна Ливада, край Чирпан, смятан за един от най-старите действащи в Европа.
На по-късен етап, поредица от събития очертават дипломатическата активност, която българските владетели целенасочено развиват и поддържат чрез преки контакти с водещи държавни центрове в Северна Африка. Така близо три века след създаването на българската държава, цар Симеон изпраща дипломатически пратеници при фатимидския халиф Абдалла ал-Махди, с цел планиране на общи действия срещу Константинопол. По-късно, през 70-те години на 13-и век българският цар Константин Тих-Асен осъществява преки връзки с Кайро и през 1275 г. изпраща дипломатическа мисия при мамелюкския султан Аз-Захир Рукнуддин Бейбарс. Контакти са регистрирани и в периода 1279-1290 г. при султан Ал Мансур Калаун и през 1331 г. със султан Ал-Насер ал-Дин Мухаммад.
По времето на българския възрожденски период отношенията придобиват ясно изразен икономически характер след като български търговци се установяват трайно в Александрия и Кайро, развивайки износ и производство на текстил, традиционни вълнени изделия, млечни продукти и други стоки. В Александрия се установява българска колония от търговци и занаятчии в продължение на повече от 80 години, което впоследствие се явява добра основа за официализирането на отношенията. В историческия период след Втората световна война, отношенията между България и Египет се развиват като част от по-широката външнополитическа линия за изграждане и задълбочаване на активни връзки с арабските държави и страните от Близкия изток.
От 2018 г. насам се активизират двустранните контакти и политическият диалог, като са осъществени множество посещения на високо и най-високо равнище. В същия период са учредени и функционират два ключови механизма за сътрудничество, а именно новата Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество (СКИС), съпредседателствана от министрите на икономиката; и Съвместната комисия за сътрудничество (СКС), съпредсседателствана от министрите на външните работи.
Икономическото, търговското и инвестиционното сътрудничество между Египет и България претърпя положително развитие през последните години. През 2024 г. обемът на двустранната търговия възлезе на историческите 1,81 милиарда щатски долара. Това представлява най-високото ниво на търговски обмен, регистрирано някога между двете държави и ясно демонстрира силата и устойчивостта на взаимното икономическо партньорство. Високият стокообмен през 2024 г. позиционира България на осмо място по обем на търговията с Египет сред страните членки на ЕС. Същевременно сме четвъртия по големина доставчик на висококачествена пшеница за Египет в световен мащаб за същата година. В периода от последните няколко години се наблюдава нарастващ инвестиционен интерес на български фирми към Египет. Български компании в секторите на информационните технологии и аутсорсинга вече са активни на египетския пазар, а към момента се развиват нови инвестиционни проекти в производството на храни, електроавтомобилите, селското стопанство и текстила.
Днес, сто години след установяването на дипломатическите отношения, България и Египет поддържат тесни връзки, основани на взаимно уважение и приятелство, и продължават да развиват стабилно политическо, икономическо и културно сътрудничество. Амбицията на двете страни е издигането на двустранните отношения на качествено ново - стратегическо ниво, което да отразява новата динамика и реалност в световен мащаб, всеобхватния и стратегически характер на отношенията ЕС-Египет.
Исторически календар на двустранните отношения между Република България и Арабска република Египет (1926–2025)
Свързани файлове