50 истории - Проф. Румен Пенин
10 Август 2022 Събития и дискусии
Софийски университет “Св. Климент Охридски”
Геолого-географски факултет,
Катедра Ландшафтна екология и опазване на природната среда
ПРИ БЪЛГАРИТЕ В БРИЗБЪН
Моята наука е география. И ако не беше тя, едва ли щяхме да попаднем с националния ученически отбор, на който бях ръководител, на VI Международна олимпиада по география в Бризбън през 2006 г. Поради много причини, участието на отбора ни в това престижно състезание бе почти пред провал. И тогава дойде спасителната мисъл: не може в този град да няма българи, които да помогнат. С любезното съдействие на нашия посланик в Австралия - г-н Любомир Тодоров, се свързахме с малкото българско дружество в града. Реакцията им бе приятелска и българска: „Пристигайте, ще решим всички проблеми на място.“ А това означаваше да поемат отбора за седмица в домовете си и да се грижат за него. Наистина ми падна товар от раменете.
Още на аерогарата, след 30-часов уморителен полет, усмихнатите лица на Васил Василев и Желязко Иванов ни стоплиха и успокоиха. Веднага се отправихме към домовете на гостоприемните българи Ваня и Бранимир Симеонови (от Казанлък), Желязко Иванов и децата му Бланш и Слай (от Варна), Маргарита и Петьо Бланко (от Петрич и Стара Загора), Кирил и Верка Илиеви (от Панчарево и Македония), Явор Константинов (от София), които ни обградиха с топлота и българско гостоприемство.
С тяхна помощ успяхме да посетим националния парк „Тамборин“ в близката Вододелна планина, както и световноизвестния курорт Гоулд Коуст.
Следващите ни дни бяха посветени на Международната географска олимпиада. Участваха отбори от 23 страни. Организацията на колегите австралийци бе безупречна и постоянната грижа на домакинята на събитието - г-жа Катрин Берг, бе изключително приятелска.
За голяма наша радост, ученикът Васко Стоицев от МГ „Гео Милев“ в Плевен се пребори за бронзов медал. Това бе голям успех и, разбира се, голяма радост за нашето землячество. Вечерта след връчването на медала се събрахме над 20 души в дома на Ваня и Бранимир Симеонови и отпразнувахме успеха ни на австралийска земя по български – с песни, танци, но и с носталгия. Когато обявих успеха на нашия отбор пуснах диск със седем изпълнения на българския химн, които започваха едно след друго, а просълзените ни сънародници останаха прави половин час, слушайки вариантите на химна. Бях донесъл икони за подарък и в дървена кутийка малко земя от Зографския манастир в Атон. В очите на събралите се българи се появиха сълзи.
Това преживяване ме убеди, че нашите българи в Бризбън носят в сърцата си България с чест и достойнство.
Допълнителни снимки
