Дипломатически представителства

Австралия и Океания

Азия

Африка

Европа

Северна Америка

Южна Америка

50 истории - Дияна Копринкова

25 Юли 2022 Събития и дискусии

Сидни

Водещ на българската програма по радио SBS - Австралия

 

Спомням си невероятния огнен изгрев от самолета точно преди да стъпя на австралийска земя. След цели 20 години тази червено-оранжева стихия  все още някак си вълнува душата ми всяка сутрин, когато се измъквам от леглото. Залезите са също толкова живописни, но с други цветове на дъгата - пурпурно-червени, жълто-сини, приличат на невероятните пъстропери папагали – лорикит, какаду, гала, кралски папагал, които са навсякъде наоколо, също както врабчетата в България. 

Какво е Австралия – място където ги няма мама, татко, сестра ми и всички близки и роднини,  но място, където открих колко красив, шарен и разнообразен е светът на хилядите хора, имигранти като мен самата, които съдбата или обстоятелствата са довлекли на този далечен континент. Това е най-мултикултурната страна в света, където другостта не се наказва, а се уважава и тържествува. Тук няма абсолютно никакви предразсъдъци нито как изглеждаш, нито как и къде живееш, нито какво работиш, нито какво носиш на гърба си или ядеш. Всички хора са еднакво добре приети и имат възможност да живеят добре.

Австралия е страна на реда. Спомням си как веднъж сбърках с изхвърлянето на един плик, върху който бях разляла нещо, в общия боклук. Минути след тази фатална грешка една жена, която се оказа домоуправителката на блока, в който тогава живеех, почука на вратата ми и любезно каза: „Вие изглежда имате нужда от инструкции как да си разделяте боклука“, след което надълго и нашироко ми обясни в подробности и със съответните нагледни брошури кое къде трябва да разпределям. Не го забравих и до днес.  

Австралия е социална страна, с мисъл за хората. Тук барбекютата са във всеки парк и при това напълно безплатни. Австралийците не пропускат да се наслаждават на тези блага и са непрекъснато по парковете. Да се яде на открито обаче понякога е предизвикателство, защото тук те дебнат едни птици с името Кукабара, от рода на „рибарите“. Смехът им е наистина зловещ като от филм на ужасите. Както каза една моя позната, на която една от кукабарите отнесе пържолата направо от вилицата: „Хем кука, хем бара“. 

Австралия има почти 12 000 плажа по протежение на 60 000 километра брегова линия. Ако посещавате по един на ден, ще ви отнеме повече от 32 години, за да ги видите всички. Аз все още не съм успяла да видя и една осма от 100-те живописни, закътани, тайни, оживени и много бурни като за сърф плажове в Сидни, където живея. Когато моите родители ни бяха на гости, ги заведохме да им покажем северните плажове. Моят баща, бог да го прости, погледна огромните почти безлюдни няколко километрови плажове и каза: “Къде са ви туристите, като са ви толкова известни плажовете? При нас в Бургас не можеш да намериш място да си сложиш хавлията от хора.“ И беше прав, определено хора нямаше, но затова пък тук на всеки плаж се чувстваш като на частен.   

Това е накратко за страната на другата страна на земното кълбо, която ако бъде погледната директно, ще ви се стори, че там хората ходят с главата надолу. А водата със сигурност се върти обратно на часовниковата стрелка.

Допълнителни снимки

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация