Николай Младенов: Ситуацията беше подобна на случая със сестрите. Интервю за в. Монитор, 18 юни 2011 г.
20 Юни 2011 Изказвания и интервюта
Въпрос: Г-н Младенов, вашите лични контакти с висши либийски представители ли бяха решаващият фактор за разрешаване на случая?
Николай Младенов: В общи линии да. Като и фактът, че ние веднага ескалирахме въпроса на възможно най-високото ниво. Преди цялата ситуация да се развие, бяхме създали добър контакт, особено с министър-председателя Багдади, когато ходих на срещата на Африканския съюз и ЕС. Знаейки на какво е способен режимът, винаги имахме едно наум, въпреки че в началото никой не очакваше, че ще се случи ситуация, която толкова да наподобява ситуацията със сестрите. Хората, които са работили в министерството с проблемите с медицинските сестри, казваха, че ситуацията е била почти същата. Не даваха свиждане, даваха информация, после не даваха. Имаше един период, в който не знаехме къде е задържан. Беше в затвора "Джудейда", после го местиха. Не беше ясно кой го е задържал, специалните служби или прокуратурата.
- Доколко са били реални обвиненията срещу доктор Кръстев или историята е била плод на параноята на силите на Кадафи?
- Ако да свалиш нещо от Google maps е престъпление... По-скоро е параноята на режима. Сателитните снимки са свалени от интернет, не е нещо специално. Ние за това не веднъж казвахме на всички, че трябва да напуснат и трябва да се внимава в Либия. Много хора подценяват ситуацията. В самото начало поддържахме контакт с другите страни членки, които имаха хора в затвора. Имаше няколко фоторепортери - испанци, австрийци, англичани...Посланик на страна членка беше говорил с властите и те бяха казали, че ще пуснат всички, но д-р Кръстев е по-сериозен случай.
- Всъщност обвиненията срещу този човек в Либия си остават?
- Да. Те са, че са снимани стратегически военни обекти, застрашаване на националната сигурност, деяния, уронващи престижа на държавното ръководство, и деяния, подкопаващи устоите на държавното ръководство. Как ви звучи това?
- Като за смъртна присъда...
- В общи линии - да. Държахме случая дискретен, за да няма втвърдяване на позиции и от едната, и от другата страна. Нарочно много малко хора знаеха за него. Имахме канал, по който работехме, и работехме по него от много рано и ако бяхме дали публичност, това щеше да ни ограничи да маневрираме.
- Може ли да се каже, че участието ни в контактна група за Либия на ООН повлия за решаването на случая?
- Да, но и цялата ни политика за Либия. Ние нямаме някаква специална любов към Кадафи, но имаме много наши съграждани там, които в общи линии са станали либийци. Те са толкова интегрирани в това общество, че там им е домът. Затова бяхме много внимателни. Ако залитнеш в една или друга посока, може да се случи това, което видяхме и в други страни. В Турция имаше подобен казус, тълпи нападнаха посолството и така нататък. Имаме опит със случая със сестрите и имаме българи и при двете страни и в Бенгази, и в Триполи. И влизането ни в контактната група и възможността да водим диалог с двете страни ни помогна, както и фактът, че имахме контакти на високо ниво.
(Използвани са въпроси и на други медии)