Интервю на министър Николай Младенов БНТ, предаването „Животът и другите неща”, 19 януари 2013г.
19 Януари 2013 Изказвания и интервюта
БНТ, предаването „Животът и другите неща”, 19 януари 2013г.
Водещ: Добро утро! В едно леко извънредно участие външният министър Николай Младенов, извънредно, ние се бяхме уговорили за един телефонен разговор, за да не ви разхождаме по една конкретна тема, която започнахме в предаването и вие реагирахте с т.нар. от медиите „гневно писмо” до британското правителство. Но междувременно започнаха спекулации около една ваша визита в Израел и според мене беше важно и добре правите, че идвате на живо, за да кажете каквото имате да кажете. Защо тази визита беше тайна? Защо беше изненадваща, какво правихте в нея?
Николай Младенов: Излишни са спекулациите. Нито беше тайна, нито беше изненадваща. Целта беше да обсъдим доста конкретни подробности, защото през март месец започваме отбелязването на 70-годишнината от спасяването на българската еврейска общност през Втората световна война и имаме конкретни планове с израелското правителство как да отбележим тези събития. Разбира се, говорихме и за Бургас, но когато приключи разследването по атентата, тогава българските власти в България ще обявят резултатите от това разследване.
Водещ: Как говорите, понеже казахте, говорихме за атентата в Бургас, как говорите? В смисъл те ви питат какво стана и вие: ами...
Н. Младенов: Говорим за това, което очакваме като...
Водещ: Нарочно ви задавам по този лаишки начин въпроса, защото ако погледнете...
Н. Младенов: Хората така го задават.
Водещ: ...Младенов е отишъл да се отчете там, носил е доклад, кланял се е.
Н. Младенов: Никакви доклади не са носени. Разследването се води от българските власти. Това, което със сигурност мога да кажа е, че всички партньори, с които страната ни работи в Европа, извън Европа, са изключително впечатлени от това, което, за съжаление, в България изглежда като забавяне на разследването, но всъщност е една много подробна и внимателна работа, която нашите служби извършват, за да може да се стигне до извършителите и вдъхновителите на този атентат. В крайна сметка това е за първи път в българската история и ние много внимаваме за начина, по който разследването ще приключи, за да може да има и този превантивен ефект, ако мога така да се изразя, в бъдеще подобни хора, организации, които имат такива намерения не само към нашата страна, а към всяка една страна в ЕС, че техните действия няма да останат ненаказани.
Водеща: Вие как си обяснявате публикациите в израелските медии?
Н. Младенов: Те имат избори след два-три дни. За тях тази тема е изключително актуална, чувствителна и т.н. Така че както в България преди изборите, така и на други места по света нещата...
Водещ: Ама вие не знаехте ли, че отивате по време на предизборна...
Н. Младенов: Аз знаех, но когато имаме конкретни неща, които трябва да говорим, сега, извинявайте, но няма да спра да пътувам, защото...
Водеща: Може ли това да е и някакъв натиск към вас?
Н. Младенов: Не, няма никакъв натиск. Към нашата страна единственото, което има е съдействие, разбиране от всички наши съюзници и партньори за работата, която ние трябва да извършим по това разследване. И пак казвам, наистина отстрани може би това да изглежда бавно, но си даваме сметка, че когато подобни актове се извършат, те трябва да бъдат много, много внимателно разследвани.
Водещ: Каква е политическата цена на това разследване, политическият залог по-скоро? И вътрешнополитически за България, и в международен план.
Н. Младенов: Политическият залог е страната ни да докаже на няколко нива, че е способна да стигне до дъното на едно подобно действие, да предприеме мерки, които да засилят нашата собствена сигурност в бъдеще. За съжаление, това са неща, които се случват в съвременния свят. Защо казвам на няколко нива? Защото е важно професионалистите, които се занимават с подобен тип разследване, службите за сигурност, българските, на нашите партньори, да си имат доверие, да са сигурни, че нашите работят по правилата. Второ, на второто ниво, в рамките на ЕС. Защото ако има решения, които трябва да се вземат на общоевропейско ниво, те трябва да се базират на ясни доказателства. Това е правната среда, в която съществуваме. После като говорим за студентите ни в Англия пак ще стигнем до въпроса с правото. Но е много важно разследването на българските служби да бъде базирано върху доказателства, които могат да издържат в съд. Не само в национален съд, а да могат да издържат и в европейски съд. И на трето ниво, разбира се, във вътрешнополитически план, за да могат всички наши съграждани да са сигурни, че това, което нашите служби за сигурност правят, е най-доброто. Така че има доста сериозен залог и в него.
Водещ: Разследването ще посочи физически лица или ще посочи политическа организация?
Н. Младенов: Не искам да спекулирам по този въпрос, докато не приключи разследването.
Водещ: Но са възможни и двете...
Н. Младенов: Нека да приключат хората своята работа, защото всеки един подобен акт има своите физически извършители, има и своите вдъхновители.
Водещ: Има известни очаквания от Консултативния съвет при президента на 5 февруари да се чуе новина около разследването?
Н. Младенов: Зависи как ще протекат действията на разследването през следващите седмици. Така че, пак казвам, нека да оставим хората да си свършат спокойно работата, и когато те си я свършат, можете да бъдете абсолютно сигурни, че българската страна, нашите партньори в Европа няма да скрием истината за това, което се е случило в Бургас.
Водеща: Сега за да минем към „гневното писмо”, както го нарече Асен, предлагам преди това да видим откъс от исканията на студентите, те бяха на 5 януари ги включихме в предаването.
Водещ: Всички останали националности по света или всички останали страни членки на ЕС.
Анна Димитрова, студентка във Великобритания: Абсолютно всички останали националности по света. Студентската виза, по която всички останали студенти извън ЕС стъпват на великобританска земя, когато дойдат да учат, системата за висше образование във Великобритания им дава право на тези 20 часа през семестъра и неограничено през ваканциите, а пък всички европейски студенти имат право на неограничен трудов ден, дори през семестъра.
Водеща: Добре, какво се случва, вие подавате молба за такова разрешение за работа и оттам нататък?
Анна Димитрова: Оттам нататък системата е много интересна. Чакаме, официалният срок за чакане е 6 месеца, но в момента средностатистически се чака между 8 и дори година. Освен това ние трябва да изпратим там личните си документи.
Водещ: Ами това е, така започнахме темата. Тя беше малко бутикова, решихме да я вдигнем, нали, бутикова е вътре за страната, но всъщност има десетки хиляди български студенти във Великобритания, които...
Водеща: Които плащат доста пари за образованието си там и всъщност проблемът е, както стана ясно, че някои дори не могат да си изкарат задължителния стаж, което им пречи да продължат. А пък вие сте завършил във Великобритания, нали така?
Н. Младенов: Едно време това, което сега приемат като проблем, изглеждаше като мечтаното бъдеще.
Водещ: Но това им е проблем в момента.
Николай Младенов: Но бъдещето се сбъдна.
Водещ: Което ражда жанра „гневно писмо”.
Н. Младенов: Темата не е бутикова, защото тя може би засяга на общия фон не голямо количество хора, като погледнем от гледна точка на България, но тя има много сериозни последствия в рамките на европейското право. И затова е много важна за България. Първо искам да обясня две неща, които всички трябва да имаме предвид, когато разглеждаме този въпрос. Когато България и Румъния се присъединяват към ЕС, към договора за присъединяване има една съвместна декларация, която е подписана от всички страни членки на ЕС. В нея се казва ясно, че националните мерки, които всяка една страна приема по отношение на пазара на труда спрямо българи и румънци, докато изтече преходният период, докато се либерализира пазарът, не може да прави достъпа на нашите граждани по-труден, отколкото е бил преди присъединяването ни към ЕС. Това е първото. И второто е, че имаме текст в същата декларация, който казва, че нашите граждани в този преходен период, в който все пак съществуват някакви национални ограничения, не могат да бъдат третирани по-лошо от гражданите на трети страни, от извън ЕС. Значи това са два много важни водещи принципа по отношение на...
Водещ: А те са по-зле третирани. Защото за мен изненадата от онова включване, което чухме е, че те не са непривелигировани спрямо граждани на ЕС, а изобщо всички студенти от цял свят имат...
Н. Младенов: Това, което, за съжаление, се случва, и това са сигналите, които и ние имаме от студентите, е, че реално те имат тези права, но не могат да ги изпълнят във Великобритания. Защото се бавят, най-голямата част от казусите са свързани със забавяне на разрешителните за задължителен стаж, който трябва да имат. Част от документите, които би трябвало да се обработят в един нормален, разумен период се обработват в продължение на 9 месеца. Сега, ако чакаш 9 месеца, за да получиш съответния документ, вече той малко става излишен. Обяснението, което получихме от Великобритания, това е заради големия брой искания, не само от нашите страни...
Водещ: Нямат административен капацитет...
Н. Младенов: Нямат административен капацитет и т.н. Разбира се...
Водещ: От друга страна имат безработица и не знам защо не си повишат по този начин административния капацитет, но това е друга тема.
Н. Младенов: В писмото, което аз изпратих на британския колега сме предложили конкретни неща, които могат да доведат до това да се облекчат тези процедури.
Водещ: Т.е. писмото не е просто дипломатически жест, така да кажем, а има...
Н. Младенов: Първо, по време на предходното разширяване, когато Полша и другите страни влизат в ЕС, е имало подобен проблем, тогава е имало специален офис, който се е занимавал само с тези молби, защото тогава те също са били много. Разбира се, значително повече, отколкото цифрите, за които сега говорим. Едно от нещата, които искаме е да се възстанови работата на подобен тип офис в администрацията, който да разглежда приоритетно тези молби. Второ, има конкретни администрации във Великобритания в конкретни области, в които следва приоритетно да се погледне този въпрос. Защото той не е еднакво разпределен на територията на цялата страна. Има места, където е по-натоварено, има места, където не е. И третото, защо казвам, че това е важно от общото европейско право и за ситуацията, в която всички се намираме? Защото има конкретни решения на Европейския съд по дела, свързани с правата на студенти в ЕС, които ясно определят, че рамката на условията, в които тези неща трябва да се случват във всяка една страна членка. И ако се установи, че практиката и законодателството във Великобритания е в нарушение на решенията на Европейския съд, на европейските директиви, които съществуват, вече има конкретни правни механизми, по които да се търси решаване на казуса, не само политически. Защото в Европа, и това е едно нещо, което аз постоянно се опитвам да поддържам и да обяснявам в нашето общество, е, че за да можеш да защитиш правата си в Европа, трябва много добре да знаеш какви са процедурите. Процедурите, разбира се, са сложни, тромави и изискват...
Водещ: Но може България да задейства такава процедура?
Н. Младенов: Основно могат да я задействат тези физически и юридически в случая лица, това е общото правило, които са пряко засегнати.
Водещ: Призовавате ли ги да го направят или предпочитате първо да мине дипломатическият...
Н. Младенов: Не, аз мисля, че това са два паралелни процеса.
Водеща: Да, и аз мисля, че текат едновременно.
Н. Младенов: Те текат едновременно, да. Защото има неща, които държавата може да направи, но в рамките на европейското право съществува възможността, ако един гражданин или едно юридическо лице смята, че е пряко засегнато от законодателство, което не съответства на европейските норми, да сезира ЕК директно.
Водещ: Добре, дотук по тази тема. Давай нататък!
Водеща: Аз бях по тази тема. Не, исках само да отбележа, че... казвате по няколко линии, имаше една статия на политолога Иван Кръстев в „Гардиън”, който от друга гледна точка, но същото казва, че не трябва да се гледа на българите като туристи за облаги, каквото явно е отношението.
Н. Младенов: Не трябва, категорично, и аз не мисля, че има каквото и да е основание да се смята, че от 1 януари 2014 г., когато би трябвало всички ограничения за българи, за достъпа до пазара на труда в ЕС, да отпаднат, че по някаква уникална причина, видиш ли, половин България ще отиде да се засели във Великобритания. Имаше доста абсурдни статии в британските медии, 29 млн. българи и румънци.
Водещ: Да, то това е въпросът всъщност, защо българите и румънците стават някаква лоша новина за Великобритания и се въртят в политическия оборот?
Н. Младенов: Две са причините според мен. Първата причина е, че защото темата с имиграцията във Великобритания стана много чувствителна след първото разширяване. След разширяването 2004 г. страшно много хора, понеже тогава не бяха въведени ограничения до пазара на труда, отидоха във Великобритания, почнаха да работят и т.н. Натовариха социалните им системи. Втората причина, даже всъщност три са причините. Втората причина е икономическата ситуация сега. Ако тогава икономиката на Великобритания е растяла бурно и са се създавали нови работни места, сега е в рецесия. И третото е, че във Великобритания започва много остър дебат, вътрешнополитически, за отношенията между страната и ЕС. Има сили, които искат напускането на ЕС…
Водещ: ...алтернатива на консерваторите и т.н. обаче да не влизаме в един експертен разговор, това става ясно. Въпросите от Фейсбук, понеже сме пуснали. Давайте да видим какво има!
Водеща: Част от въпросите са свързани с британските студенти между другото.
Н. Младенов: Между другото, извинявайте, че ви прекъсвам, има конкретни въпроси, които са ни попитали студенти и правната служба на МВнР в следващите дни ще публикува и отговорите им онлайн. Има конкретни казуси за здравни карти и т.н., отговорите ще бъдат публикувани.
Водеща: Един въпрос, който не е свързан с това: „Коментар за промяната в условията на работа на консулския отдел за заверки и легализаци”. Аз не съм запозната с този въпрос...
Водещ: Или е прекалено конкретен, за да можете на секундата да отговорите. Ами добре, аз очаквах въпроси от националистически характер.
Водеща: Не, няма.
Н. Младенов: Вижте сега, освен този популизъм, който ни залива отвсякъде, има и някакви конкретни казуси, какъвто е случаят със студентите във Великобритания, които са, пак казвам, изключително важни. Защото начинът, по който се решават, показва на българското общество какви са механизмите, които съществуват в Европа, за да се защитят правата на всеки един.
Водещ: Благодарим ви!