Няма да шикалкавим за Македония в ЕС. Скопие да се замисли как загуби подкрепата ни.
17 Декември 2012 Изказвания и интервюта
Миналата седмица външният министър Николай Младенов бе на обиколка в Южен Кавказ заедно с полския и шведския си колега. Какви интереси има Европейският съюз (ЕС) в Грузия, Армения и Азербайджан? Отслабва ли влиянието на Русия у нас? Навреме ли показахме "мускули" на Македония за ЕС? И боли ли го бившият седесар за разпада вдясно?
Въпрос: - Г-н министър, с какви изводи си тръгнахте от района на Южен Кавказ?
Н. Младенов: ЕС трябва да има много по-сериозен ангажимент към случващото се в Кавказкия район. И трите страни (Азербайджан, Грузия, Армения - бел.ред.) искат да задълбочат връзките си с Европа, имат не само културни и исторически, но и големи икономически контакти с ЕС. И рисковете за сигурността на Кавказ са рискове и за европейската сигурност. А и всеки опит за енергийна диверсификация на ЕС е свързан по един или друг начин с тези страни.
Въпрос: Защо беше избран този формат на визитата и какъв е българският интерес?
Н. Младенов: Извън големите приоритети - Европа, Русия, САЩ, има три региона, които пряко ни засягат - Балканите, Близкия изток и Черноморието. Страните от Южен Кавказ са ни съседи - те са от другата страна на Черно море. А форматът е предложен от нас - още по повод първата ни съвместна обиколка с шведския и полския министър в Близкия изток.
Въпрос: Русия винаги е била фактор в Кавказ, а и у нас. При управлението на ГЕРБ Москва намали, запази или увеличи влиянието си у нас?
Н. Младенов: Русия е партньор за България. Ние имаме много общи проекти, по които работим заедно. Разбира се, на първо място са въпросите, свързани с енергетиката, защото тя е и ще бъде наш енергиен партньор. Туризмът също е много важен за нас в отношенията ни с Русия, достъпът на българските компании до техния пазар за износ на стоки там, където са конкурентоспособни. Има обаче и политически въпроси, по които имаме сериозни различия, свързани например със ситуацията в Грузия, с Близкия изток, положението в Сирия, правата на човека и т.н. Основният фактор в българската политика обаче са интересите на България. Те се реализират на първо място чрез нашите партньори в ЕС, съюзниците ни в НАТО и след това всички останали.
Въпрос: Македония стана гореща тема - това ли е верният подход към съседите?
Н. Младенов: Да, защото това е европейският подход, който отчита българската позиция. Ние сме изложили нашите притеснения и сме видели солидарността на Европа с нашите безпокойства. Вече не говорим за исканията или тревогите на България, говорим за общата позиция на ЕС. А тя е достатъчно ясна - казва, че трябва да се види докладът през пролетта за Македония относно развитието на реформите, добросъседските отношения и напредъка по решаването на спора за името. Това е коректно поставяне на нещата. Мисля, че би било грешка, ако ние имаме притеснения, а видимо българското общество има такива, да мълчим за тях на този етап. Това ще създаде фалшивото усещане, че ние ще шикалкавим в бъдеще с преговорите. А ние не искаме такъв тип политика. Искаме ясно да се сложат нещата сега, да се намерят решения и след това страната да върви напред. В наш интерес е Македония да върви напред. Затова сме начертали и Пътната карта, която предлагаме, за да се решат проблемите. Има три стъпки - договор, който да даде нова правна рамка на отношенията ни, система от комисии и работни групи за засилено сътрудничество между двете страни и гаранции за изпълнение на поетите ангажименти.
Въпрос: Чуват ли македонските власти това, което България им казва?
Н. Младенов: Не искам този диалог да го водим през медиите, защото така винаги се изкривяват посланията. Този диалог трябва да се води директно между двете правителства. Първата среща на нашите преговорни екипи беше миналата седмица в Македония. Втората предстои да бъде в България. Ние подхождаме абсолютно открито към темата, не искаме да шикалкавим, директно ще слагаме нещата на масата, за да се намират решения. Надявам се, че същият подход ще видим и от другата страна. Основната тежест в случая пада върху страната-кандидат, защото тя трябва да си върне доверието на българското общество, за да има подкрепата, за да върви оттук нататък напред.
Въпрос: Какво чухте от българското общество по темата Македония при обиколките ви в Благоевград, Петрич и други градове от този край?
Н. Младенов: Всички са съгласни, че Македония трябва да бъде част от ЕС, както и Сърбия и всички наши съседи. Никой обаче не е съгласен това да става с поведение, насочено срещу нашата страна, което дори не отразява реалностите. Защото реалностите показват, че на чисто ежедневно ниво между хората няма проблем. Но когато идеологически и политически насочиш проблема, когато идеологически започнеш да боравиш с историята, тогава вече започват да се създават политически проблеми. Много бих се радвал в Скопие някой да си зададе въпроса какво точно се случи за тези 20 г., в които България безапелационно е подкрепяла Македония, че да загубят такава подкрепа в нашата страна. Защото въпросът тук не е какво мисли външният министър, премиерът, президентът, въпросът е, че българското обществено мнение трябва да бъде убедено, че действията занапред няма да бъдат насочени срещу страната ни. Това е деликатен разговор, но той неминуемо трябва да се проведе, защото виждаме и обществените настроения.
Въпрос: Не се ли притеснявате, че позицията ни ще засили антибългарските настроения в Македония?
Н. Младенов: Надявам се, че политическите лидери в Македония ще си дадат сметка коя е политиката им, която доведе до това състояние, и тя ще намери своите корекции. Никой от нас не иска да отнеме независимостта, суверенитета, историята на Македония. Напротив, искаме заедно с тях и с всички наши съседи да живеем в нормални отношения в ЕС.
Въпрос: Защо България заема сега тази твърда позиция към Македония? Има ли връзка с наближаващите избори у нас?
Н. Младенов: Не, няма никакъв вътрешнополитически привкус. Изборите са догодина, не трябва да пречупваме всичко през изборния цикъл. Защо сега? Защото дълго време опитвахме в директен диалог и разговор да поставим въпросите си на двустранна основа и да ги поставим по начин, по който да намерим решението им, без да се вдига излишен шум. Видимо това не се случи, затова поставихме нашите въпроси в ЕС, където те срещнаха солидарността на другите страни-членки.
Въпрос: Готвите ли се за втори мандат като външен министър?
Н. Младенов: Имаме достатъчно работа да свършим до края на този мандат и достатъчно време да мислим за после.
Въпрос: От кое от свършеното дотук сте най-доволен?
Н. Младенов: От три неща. Първо, от това, че започнахме да пречупваме, макар и да не сме успели докрай, мисленето в България за самите нас като страна кандидат член на ЕС, която винаги чака някой отвън нещо да й каже какво да прави. Започнахме лека-полека по някои въпроси да се държим като страна-членка, която казва какво е важно за нея, къде може да намери компромис, откъде не може да отстъпи и т.н. Това е един много труден процес у нас чисто психологически, защото има цяла прослойка от хора, която иска постоянно да натиска всичко надолу и да не позволява на обществото да върви напред и да се развива нормално. Второ, доволен съм, че успяхме да възстановим позициите на страната ни в региона на Близкия изток в момент, когато там се случват ключови промени от типа на тези от 1989 г. в Европа. Резултатите от това започват да се виждат - т.е. търговията ни с Близкия изток се увеличава, това означава повече пари за българския бизнес, повече работни места у нас. Трето, въпреки тежката съпротива започна и вече е необратима пълната модернизация на българската дипломатическа служба - по-съвременен начин на мислене, на работа, на общуване. Това означава и повече млади хора, по-малко обвързаности с миналото, повече влияние в ЕС.
Въпрос: Успешно ли завърши мисията ви за отстраняване на посланиците ченгета, сменени ли са всички?
Н. Младенов: Фактически има още няколко решения, които трябва да приключат, но на практика тази тема остава в миналото за българското общество. Въпросът вероятно ще бъде приключен в началото на 2013-а. Принципът е ясен и аз няма да отстъпя от него - ДС няма място в съвременната дипломатическа служба. Ясно е, че много врагове си навлякох с тази работа, но нито аз, нито правителството или президентът ще отстъпят от тази политика.
Въпрос: По време на мандата ви имало ли е натиск за външни назначения на посланици, както се случваше при предшествениците ви?
Н. Младенов: Имало е, но от това, което съм чувал за преди, особено по времето на Тройната коалиция, никога в такива размери. Било е в рамките на разумното. Никога не съм усещал от парламентарната група на ГЕРБ някакъв неразумен натиск за хора или за нещо друго. Напротив, винаги е имало пълна подкрепа.
Въпрос: Имал ли сте големи разногласия с премиера и по кои въпроси?
Н. Младенов: Не, с премиера не съм имал разногласия, защото той е човек, който обича да слуша аргументирани мнения. Дори да има различия в мненията, се убеждава с аргументи. Това сигурно хората няма да го повярват, но е така.
Въпрос: Като човек, който е бил част от синята идея, какво изпитвате, виждайки я да умира?
Н. Младенов: Синята идея не е умряла, тя реално победи. Синята идея винаги е била България да е свободна, демократична държава. 10 г. конфликтите в десницата може би са най-успешният сапунен сериал в политическия ни живот. 10 г. гледаме всеки ден кой с кого се е скарал. До един момент е интересно, после става досадно. СДС беше в силата си в началото на 90-те, защото говореше за проблемите, тогава най-важни за България - свободата, пазарната икономика. В момента, в който спреш да предлагаш решения, губиш и подкрепа и ставаш самотен лидер от миналото.
Въпрос: Има ли нещо, за което да съжалявате?
Н. Младенов: Най-много съжалявам, че откакто ми се роди дъщеричката и се ожених, нямам достатъчно време за семейството си - за съжаление, това е положението.