Николай Младенов: Посолството в Мексико остава, отваряме в Ирак
01 Февруари 2012 Изказвания и интервюта
Интервю на министъра на външните работи Николай Младенов за в-к „24 часа”, 01 февруари 2012 год.
Решението за признаване на шенгенските визи ще доведе повече туристи и бизнесмени у нас
Георги Милков: Г-н министър, как се работи с президента Росен Плевнелиев?
Николай Младенов: Много прагматично. Той както и аз искаме максимално да регламентираме взаимодействието между външното министерство и президентската институция, така че да няма пропуски, неясноти и тълкувания, както по отношение на назначаване на посланиците, така и по отношение на външнополитическата координация въобще.
Въпрос: Лесно ли постигнахте споразумение по кандидатурите на новите посланици?
Н. Младенов: Лесно, защото хората са професионалисти и аз мога категорично да мотивирам предложението за всеки един от тях. Предстои ни да продължим процеса със следващи назначения, които са в ротацията. Надявам се да въведем и друг механизъм преди да заминат новите посланици. Освен през изслушване в комисията по външна политика в парламента, те да минават през цикъл от срещи, в който да се запознават с приоритетите на всички министерства, а и да се срещат с асоциации на работодателите в България. Те трябва да са наясно с всички фактори в българското общество и да имат максимално много контакти в страната, в която отиват.
Въпрос: Имахте ли големи спорове по кандидатурите?
Н. Младенов: Предложенията бяха съгласувани и нямаше сериозни различия.
Въпрос: Сега изглежда много лесно, но защо не успяхте да направите това преди?
Н. Младенов: Защото предходният президент отказа да разгледа казусите, свързани с Държавна сигурност и отказа да се съобрази с волята на Народното събрание и правителството.
Въпрос: Но въпреки това изпращате началника на неговия кабинет за посланик?
Н. Младенов: Да. Ген. Колев е бил много други неща, преди да бъде началник на кабинета на президента. В него държавата е инвестирала много средства. Той има ключова роля в процеса на присъединяване към НАТО и мисля, че има много още какво да даде за страната ни. Работил съм добре с него. Когато преди бях в опозиция, имахме много различия, но запазихме коректен диалог.
Въпрос: Очаква ли се други компетентни хора от екипа на Първанов да заминат посланици?
Н. Младенов: Всички компетентни хора се разглеждат, без значение към кой екип са работили.
Въпрос: А да очакваме ли още бивши военни в посланическите списъци?
Н. Младенов: Не знам, не съм мислил по този въпрос.
Въпрос: Добър знак ли е, че сега за пръв път от толкова години изпращаме цивилен за посланик в Македония?
Н. Младенов: Г-н Иван Петков, когото изпращаме в Македония е професионален дипломат, който през последните години се е занимавал с правата на човека и е представлявал България в Съвета на Европа, а преди това е бил и заместник-министър. Посланието в това е доста категорично.
Въпрос: Да се върнем на ген. Колев. Защо в Холандия?
Н. Младенов: Холандия е страна, която в началото на 90-те години заедно с други наши партньори игра ключова роля за подготовка на България по процеса за влизане в НАТО. Както по линия на военното сътрудничество, така и в сектора на сигурността. С Холандия въобще имаме добро сътрудничество в сигурността и изпращайки човек, който е бил на такива високи постове в държавата, даваме сериозно послание, че искаме приоритетно да разглеждаме нашите отношения отвъд този контекст, за който се пише във вестниците и е злободневна тематика в обществото.
Въпрос: Преди половин година обаче говорихте за ултиматум към Холандия заради Шенген, това своеобразен отговор ли е?
Н. Младенов: Нека да разгледаме от другата страна нещата. Проблемът е във вътрешнополитическия дебат в Холандия и той се изразява не само по членството на България и Румъния в Шенген, а по много други теми напоследък. Така че, самата Холандия трябва да реши своя вътрешен дебат. Аз съм търсил човек за Холандия, който да има достатъчно високи контакти в нашата държава, да има достатъчно опит и дисциплина и да може да структурира един дневен ред. Иначе, ако трябва да бъда честен, това, което се случи в последните месеци по Шенген, сериозно разклати доверието, което българското общество има към Холандия. Надявам се, че този проблем ще се разреши до лятото най-късно. Категоричността на тона, който заехме, бе оценено в Брюксел и си личи от изявленията на другите лидери в ЕС, както и от това, което прави председателят Ван Ромпой, за да намери изход от създалата се ситуация. Не искам шенгенският дебат в България да се превръща в антиевропейски, защото и без това има риск много други дебати в Европа да се наложат като антиевропейски.
Въпрос: Тогава да поговорим за решението да признаем едностранно шенгенските визи за национални. Защо чак сега бе взето това решение?
Н. Младенов: Това решение е можело да бъде взето преди години. Аз лично нямам обяснение защо не е направено досега и защо толкова години не сме предприели такава стъпка, след като това е в пряк интерес на нашата страна. Реално с това премахваме една бариера за две групи граждани на трети страни - първо, бизнесмени, работещи с ЕС, за които досега съществуваше допълнителна пречка да дойдат у нас или въобще да забележат България, второ - за туристи, които пътуват до други страни в ЕС, и за да дойдат у нас, трябва да извадят допълнителна виза. Сега се отваря реално нов пазар за страната ни за туристически услуги към по-платежоспособни туристи. Могат да се правят пакети България-Гърция, които включват Банско и Егейско море например. Отваря се цял потенциален сегмент на туристическия пазар от Турция, където има доста хора с шенгенски визи. Надявам се че с това решение ще предизвикаме българския бизнес и туристическата ни индустрия да променят така пакетите си, че да привличат туристи и от нови дестинации. Например, такъв голям потенциален контингент туристи са от арабските страни, най-вече от Залива, където постигнахме две реални неща. Първо, направихме визите по-достъпни чрез системата за аутсорсинг и второ - въведохме това правило за Шенген. Така че се надявам това наистина да доведе повече туристи и бизнесмени.
Въпрос: Трябваше ли да водите битка с финансовото министерство или с ДАНС, които бяха двете институции против това решение?
Н. Младенов: Имахме дебати, но мисля, че в крайна сметка те разбраха правилно аргументите. Фактът, че това решение бе сериозно лансирано от министър- председателя, също помогна.
Въпрос: Не беше ли това лично ваша идея, а не на министър-председателя?
Н. Младенов: Ние работим в екип.
Въпрос: Кога се очаква следващата група посланици?
Н. Младенов: Тече процес на съгласуване с президента и ще ги предложим на МС.
Въпрос: За кои страни приоритетно избирате посланици?
Н.Младенов: За останалите европейски страни, Русия, Латинска Америка..
Въпрос: За Бразилия ли?
Н. Младенов: За Бразилия и Мексико.
Въпрос: Това е изненада, посолството в Мексико беше предвидено за закриване?
Н. Младенов: На този етап няма да се закрива посолството в Мексико. То ще се превърне по-скоро в регионално посолство за Централна Америка по примера, по който и мисията ни в Южна Африка ще покрива доста страни на юг от екватора.
Въпрос: Този анализ не можеше ли да бъде направен и по-рано, защото по всичко личеше, че Мексико е важно посолство за региона.
Н. Младенов: Нашият анализ се базираше на това къде има потенциал за спестяване на разходи, предвид ограниченията в бюджета. Мисля, че след оптимизацията на разходите и свръхприходите от визи тази година можем да си позволим да запазим това посолство.
Въпрос: А не продадохме ли междувременно имотите в Мексико?
Н. Младенов: Продадохме апартаменти, но самият посолски комплекс не е продаден, а там имаме още толкова много имоти, че са предостатъчно за поддържането на дипломатическа мисия. Истината е, че държавната администрация понякога не разполага с пълната информация, която дава общата картина, преди да се вземе решение. Затова диалогът между държавата и бизнес асоциациите, работодателите и останалите форми на сдружения е много важен. Ако реално се погледне върху данните и анализите, които правим, ще излезе, че в една страна като Узбекистан например няма нужда да поддържаме мисия. Официалните данни за търговския оборот са много ниски, няма българска общност, няма интереси по сигурността и ако закрием там посолството, реално ще спестим разходи. Ние обаче направихме серия срещи с всички бизнес асоциации и оттам излиза, че в определени държави, в които ние не сме регистрирали определен интерес, там има такъв. 800 български камиона обслужват дестинации в Узбекистан или минават през територията на страната, изпълнявайки договори, по които работят. Други български компании пък инвестират там в момента. Затова и част от тези решения се преосмислят. Затова се опитваме да създадем система от консултации в по-широк кръг, а не само това, което държавата има като инструменти.
Въпрос: Ще откривате ли нови посолства?
Н. Младенов: Сигурен съм, че до края на 2012 г. ще открием поне едно ново посолство. Надявам се това да бъде или в Ирак, или в Саудитска Арабия. Това се налага както от интересите на българската държава, включително търговия, износ, така и от потенциалните възможности, които се създават сега. Поне едното от двете ще стане.
Въпрос: След войната какви интереси ни свързват с Ирак?
Н. Младенов: В момента има нарастващ интерес на българския бизнес към Ирак поради сравнителното успокояване на обстановката там, а и поради факта, че Ирак стана по-достъпен за България, защото има повече полети от Европа. Ако българският бизнес стъпи по-сериозно, тогава и българската държава трябва да е там, за да го подкрепя. Това е нещо, за което лично съм се борил години наред да се случи и затова се надявам, че в рамките на тази година ще имаме сериозен резултат. Потенциалът за страната ни е огромен - в земеделието, износ на земеделски продукти, енергетиката, строителството и в много други сектори, развити в България.
Въпрос: Какво трябва да натежи на везните при избора между Ирак и Саудитска Арабия?
Н.Младенов: В Ирак имаме сградите на бившия посолски комплекс, който е полуразрушен и трябва да се намери разумно решение както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на сигурността. В Саудитска Арабия никога не сме имали сгради. Там трябва да се изгради физическата инфраструктура за едно посолство. Аргументацията е свързана с цената. Кое можем да си позволим и къде има по-бързо възвръщаем интерес за България като бизнес, работни места, политически контакти и т.н.
Въпрос: Арабската пролет и всички промени в Близкия изток и Северна Африка промениха ли с нещо политиката на МВнР?
Н. Младенов: Засилиха ролята на арабската дирекция в министерството. Събуди я от дълбок сън и извади на преден план нуждата да развием отново капацитет, за да работим в арабските страни. Създаде уникална и неповторима възможност за България да се позиционира по нов начин в Арабския свят както политически, така и икономически. Ако погледнете исторически назад, ще видите, че влизането на България в Арабския свят идва при предното голямо разместване на пластовете в Близкия изток и Северна Африка - края на колониализма. Сега реално това е второто сравнимо като размер разместване на пластовете в региона. Тогава ние сме го използвали, сега също трябва да го използваме във взаимен интерес.
Въпрос: Как например?
Н. Младенов: Има голям интерес към България в страна като Тунис, където са имали интерес към нас преди повече от 30 г., след което са го загубили. Сега този интерес се възражда с голяма скорост. Там предстои и първият проект с българска подкрепа - създаване на Училище за политика. Предстои посещение на министър-председателя Борисов в Тунис. Разместването в Арабския свят предоставя огромни възможности и затова имаме нужда и от формирането на нови кадри, които познават Арабския свят сега, а не през 60-те и 70-те години на миналия век. Изниква и пропуск в българската експертиза в Арабския свят. Ние като страна не познаваме страните от Залива. Като манталитет, език, култура нямаме изградени кадри в това отношение, затова и работим съвместно с НБУ за създаването на Център за изучаване на страните от Залива в София.
Въпрос: Има ли нова концепция за отношенията ни с Либия, защото, като че ли след като се включихме в офанзивата срещу Кадафи, сега все едно изчакваме нещо?
Н. Младенов: а, в определена степен изчакваме малко, но дотолкова, доколкото в момента текат процеси, според които ще стане ясно кога и как ще се проведат изборите в Либия. Предстои ни през пролетта в Либия да организираме политически обучения. Това е част от Софийската платформа. След срещата през декември започнахме разговори с различни страни по конкретни проекти - в Тунис, Либия, Египет...
Въпрос: Тоест износ на демокрация в Арабския свят.
Н.Младенов: Споделяме опит. Разказваме това, което ние сме направили, с неговите плюсове и минуси, за да могат всички наши партньори да преценят кое им е от полза.
Въпрос: Какво да очакваме от еднодневната визита на държавния секретар на САЩ Хилъри Клинтън на 5 февруари?
Н.Младенов: Визитата е важна, защото имаме много точки в дневния ред със САЩ - както по НАТО, така и по Западните Балкани, Близкия изток и конкретни въпроси в двустранните ни отношения. Г-жа Клинтън идва в София след Мюнхенската среща за сигурност. Тя е идвала в България като първа дама през 1999 г. и има много добро отношение към нашата страна. Иначе с нея се виждаме редовно на всякакви формати. С премиера също се е виждала. Последният път, когато разговаряха, бе в Бразилия, на инагурацията на Дилма Русеф.