Ислямска република Иран
Дипломатическите отношения между България и Иран са установени през 1897 г. По време на Втората световна война са прекъснати от Иран на 17 септември 1941 г. Възстановени са на 19 декември 1961 г.
Българската легация в Техеран е открита през 1963 г. и на следващата година е издигната в посолство. Оглавява се от посланик от 1968 г. До септември 1972 г. в България е акредитиран иранският посланик в Белград, а след това е открита мисия в София, оглавявана от посланик.
България и Иран развиват традиционно добри двустранни отношения. През 60-те и 70-те години на XX век връзките получават динамично развитие. Осъществени са редица посещения, включително на най-високо равнище (на иранския шах и на председателя на Държавния съвет). България е четвъртата държава, признала ислямската република, през 1979 г. През 80-те години на XX век се осъществяват интензивни контакти на различни равнища, включително посещения на български министър-председател (1988 г.), заместник министър-председатели (по 3 в двете страни), министри на външните работи (2 в България и 1 в Иран), ежегодни посещения на секторни министри.
Към настоящия момент политическият диалог се запазва на добро равнище. През последните години са осъществени редица посещения, по-важните от които: през декември 2015 г. на министъра на външните работи Даниел Митов в Иран; през юли 2016 г. на министър-председателя Бойко Борисов в Иран; през февруари 2018 г. на министъра на външните работи на Иран д-р Мохаммад Джавад Зариф в България; през май 2018 г. на министъра на икономиката Емил Караниколов в Иран. Президентите на двете страни провеждат двустранни срещи в рамките на 71-ата и 72-ата сесия на ОС на ООН в Ню Йорк, съответно през 2017 г. и 2018 г.
Създадена е широка институционална рамка на българо-иранските отношения. От май 1994 г. е в сила Протокол за сътрудничество между МВнР, на база на който се провеждат политически консултации. Функционират редица механизми за секторно сътрудничество, сред които: Смесена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, Смесена комисия в областта на транспорта, Смесена комисия в областта на борбата срещу нелегалния трафик на наркотични вещества и техните прекурсори; Смесена комисия в областта на енергетиката и др.
Договорно-правната база е добре развита. Сред по-важните двустранни документи са: Културна спогодба от 1967 г.; Спогодба за дългосрочно икономическо, техническо и научно сътрудничество от 1973 г.; Меморандум относно премахването на визи за дипломатически паспорти от 1991 г.; Меморандум относно премахването на визи за служебни паспорти от 1995 г.; Спогодба за морско търговско корабоплаване от 1992 г.; Споразумение за сътрудничество в областта на ветеринарната дейност; Договор за взаимно насърчаване и защита на инвестициите от 1998 г.; Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на дохода и Протокол към нея от 2004 г. и др.