Весела Чернева: България активно подкрепя разрешаването на проблемите между Сърбия и Косово чрез диалог

На редовния си брифинг, говорителят на Министерство на външните работи Весела Чернева се спря на посещението на Върховния представител на ЕС Катрин Аштън в Белград и Прищина, на ситуацията в Албания, както и на последните събития в Либия, Йемен, Ливан и Тунис.

Весела Чернева запозна журналистите с предстоящото посещение на министър Младенов в Москва и със срещите му в руската столица, както и с участието му в Десетата среща на министрите на външните работи на форума за диалог Азия-Европа , който се организира в Гьодьольо, Унгария.

Говорителят на МВнР отговори на въпросите на журналистите.

РЕДОВЕН БРИФИНГ НА ГОВОРИТЕЛЯ

31 май 2011 г.

Весела Чернева: Добър ден на всички. Започвам с едно събитие, което току-що приключи. Министър Николай Младенов покани всички посланици на ислямски държави в България, като целта на срещата му беше да разясни позицията на правителството по повод на инцидента при джамията Баня башъ в София от по-миналия петък. Министърът ги запозна и с декларацията на Народното събрание, с която то осъди опитите за подкопаване на етническия и религиозен мир в страната. Министърът изрази очакване прокуратурата съвсем скоро да повдигне обвинение към виновните и заяви, че от този извънредно неприятен, неприемлив инцидент, се е създало настроение в българското общество в подкрепа на съжителството на хора от различни етноси в страната, което активно е било изразено. Ислямските посланици от своя страна заявиха, че един отделен инцидент не може да хвърли сянка върху традиционно добрите отношения между България и мюсюлманския свят. Това е конкретно цитат от посланичката на Египет, г-жа Фарах.

Към предстоящите събития.

От 1 до 3 юни министър Николай Младенов ще посети Москва. На 2 юни той ще се срещне с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров. В програмата му има още „кръгла маса” с представители на руски неправителствени организации в Московския център „Карнеги”. Това е първата му среща в програмата. Той ще има лекция в Европейския учебен институт към МГИМО на тема „Българската перспектива към европейската външна политика”, ще се срещне с председателя на комитета на Държавната Дума по международна дейност Константин Косачов, с депутатската група от Държавната Дума за връзки и приятелство с българския парламент; ще положи цветя пред паметника на Незнайния войн и пред Паметника на героите от Плевенската епопея в Москва и ще открие паметник на Иван Вазов в Държавната библиотека за чуждестранна литература.

Сред темите на разговор ще бъдат развитието на двустранните отношения и сътрудничеството в редица области, както и актуални международни въпроси - НАТО, ЕС, Западни Балкани и Близък Изток.

На 6 и 7 юни министър Младенов ще участва в Десетата среща на министрите на външните работи на форума за диалог Азия-Европа (АСЕМ) в Гьодьольо, Унгария. Ще бъдат обсъдени сътрудничеството в рамките на АСЕМ. Знаете, в него членуват 16 страни от Азиатския регион, 27-те държави-членки на Европейския съюз, а наскоро към АСЕМ се присъединиха Русия, Австралия и Нова Зеландия.

Днес, в Брюксел заместник-министър Димитър Цанчев ръководи българската делегация, която участва в 36-та сесия на Съвета на министрите „Африка, Карибите, Тихоокеански басейни ЕС”. Както на този, така и на предишния форум, за който стана дума, нашата цел е и лобиране за кандидатурата на съдия Цвета Каменова.

Също днес, заместник-министър Константин Димитров ще има консултации с Йоханес Кирле, който е генерален секретар по европейските и международни въпроси във Федералното министерство на външните работи на Австрия.

Искам да акцентирам върху две минали събития.

Едното е Парламентарната асамблея на НАТО, която се проведе във Варна, в която участва и министър Младенов. Акцентът на неговото изказване и на неговите срещи беше ролята на НАТО за промените в Близкия изток, как те се концептуализират от страна на страните членки, но разбира се и как народите в Близкия изток променят виждането си за ролята на НАТО.

И второто събитие е залавянето на генерал Младич миналата седмица и последвалото посещение на Върховния представител Катрин Аштън в Белград и Прищина. Смятаме, че сътрудничеството с МНТБЮ е едно от условията, специфично за страните от бивша Югославия, но остават всички онези реформи, които страните от петото разширяване осъществиха и които предстои да бъде извървяни от Белград и Прищина. За тях има и още едно условие: разрешаването на проблемите им чрез диалог, чието начало виждаме сега чрез посредничеството на Върховния представител, а България активно подкрепя този процес.

Говорейки за Балканите, бих искала първо да се спра на назначаването на Петер Сьоренсен, досегашен шеф на Делегацията на ЕС в Македония, за ръководител на Делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина. Г-н Сьоренсен познава извънредно добре региона. Той е работил над 15 години на различни постове в държави от региона. Надяваме се, неговото назначаване в Босна да допринесе за положително развитие в ситуацията в Босна, която знаете е в политическа задънена улица от изборите през октомври насам.

Бих искала да спомена още една страна от региона, а именно Албания. Влошаването на вътрешнополитическата обстановка в Албания, след проведените на 8 май местни избори, бяха тема за обсъждане на последния Съвет „Външни работи”. Обсъждането на този въпрос бе инициирано от България. Също така, ние бяхме инициатори на съвместно изявление на външните министри на България, Гърция и Словения. Считаме, че доброто обработване на резултатите от изборите ще бъде тест за политическото развитие на Албания, за това как тя отговаря на Копенхагенските критерии, и в този смисъл очакваме с интерес решението на тяхната ЦИК, което предстои на 3 юни.

Няколко думи за Либия.

За ситуацията в Либия сте подробно информирани. Ние очакваме България да бъде поканена и да участва в заседанието на контактната група, което ще се проведе в Доха следващата седмица. Приветстваме откриването на офис на ЕС в Бенгази и подготовката на български пратеник там, в българското консулство в Бенгази, е на финален етап.

Бих искала също така да обърна внимание, съвсем накратко, на още няколко критични точки в Близкоизточния регион, преди всичко Йемен. Тази нощ са избухнали ожесточени сражения в Сана след 4 дни затишие. Обръщам внимание на ситуацията в Йемен, тъй като се опасяваме, че тя може да доведе до начало на гражданска война. Считаме, че това  е опасно, както за българските граждани, които са там, така и за цялостната ситуация по сигурността в региона. Застрашителната възможност за сепаратизъм в Йемен, както и завладяването на градове в южен Йемен от Ал Кайда, очевидно не допринася за сигурността в целия регион около Аденския залив, за сигурността на който международната общност от известно време е силно обезпокоена.

Няколко думи за Ливан. На 27 май, както знаете, беше извършен атентат срещу конвой на ЮНИФИЛ. До момента никой не е поел отговорност за този атентат. Осъждаме подобни действия. Работата на международните организации, и конкретно на ООН, в Ливан е извънредно важна и се надяваме извършителите на атентата да бъдат наказани.

И още един детайл от голямата картина в региона. На 26 май председателят на Избирателната комисия в Тунис обяви решение за отлагане на изборите за Парламент за 16 октомври. Те трябваше да се проведат в края на юли. Надяваме се, че това отлагане няма да доведе до напрежение и хаос в страната, а напротив ще спомогне за  демократизация, основана на правов ред.

Това е от мен на този етап. Заповядайте ако имате въпроси.

Красимира Темелкова, в-к „Стандарт”: Дали правилно Ви разбрах, че е във финален етап изпращането на български представител в Бенгази. Ако можете да кажете кой ще бъде този човек и с какъв точно статут ще бъде. Освен това, бих искала да Ви попитам които точно ислямски посланици са присъствали днес на срещата? И късно снощи дойде една информация от турския вицепремиер Бюлент Арънч, който твърди, че преди месец, заради негово остро изказване спрямо българското правителство и позицията му към етническите малцинства у нас, България се е опитала да връчи протестна нота, която Турция не е приела. Дали може да ни кажете нещо по този въпрос. Благодаря Ви.

 

Весела Чернева: Сега колегите ще ви предоставят списък на участвалите посланици. Що се отнася до Бенгази, България не е закривала консулството си там, просто неговата дейност е преустановена от известно време насам. Ние възнамеряваме тя да бъде възобновена. Става въпрос за подготовката на български представител, който да бъде изпратен там. Това, което казах е, че подготовката на въпросния бъдещ български представител е във финален етап. Когато изпращането му стане възможно, веднага, разбира се, ще ви уведомим за това. Що се отнася до изявлението на г-н Арънч, то се отнася до едно събитие от средата на март. Ако си спомняте, тогава имаше призиви от турска страна към българската страна, които се отнасяха изключително до вътрешнополитически събития и до политически партии в България, което ние не приехме. По този повод заместник-министър Димитър Цанчев връчи съответната нота на турската страна. Тази нота не е отхвърляна, но така или иначе, искам да кажа, че става дума за много отминали събития, т.е. няма някаква особена новина в това.

 

Георги Милков, в-к „24 часа”: Изпращането на български пратеник в Бенгази, стъпка към признаване на преходния съвет в Бенгази ли значи и как очаквате този човек да работи с хората от преходния съвет, за които премиерът се изказа доста неласкаво в Брюксел преди време?

 

Весела Чернева: Изпращането на български представител в Бенгази е израз на нашето разбиране, че ние трябва да влезем в диалог с всички представители на либийския народ и е в рамките на усилията на ЕС за по-активен диалог с преходния съвет в Бенгази. Както казах, ЕС вече направи свое представителство там. Европейското знаме се вее над централния площад в Бенгази. Представителство там имат редица европейски страни, включително днес Италия обяви отварянето на представителство, така че нашите усилия трябва да бъдат виждани в тази светлина.

 

Никола Лалов, „Медиапул”:  Какви ще са темите на разговорите между Младенов и Лавров? Какви ще са неправителствените организации, които ще участват в кръглата маса, в която ще участва Николай Младенов? И по промените в Закона за дипломатическата служба: кога очаквате да влезнат в парламентарната външна комисия, има ли промени към първоначалния проектозакон, който бе обявен на страницата на Външно министерство и засегнати ли са правомощията на външния министър да има широки възможности за назначение в системата на Външно министерство?

 

Весела Чернева: Разбира се, посещението в Русия, макар и на ниво външни министри, ще засегне и теми свързани с енергетиката – те са голяма част от нашите двустранни отношения. Но все пак, желанието на външния министър е да акцентира върху това, че енергийните въпроси не могат да изчерпват отношенията между България и Русия и че в тях има и други аспекти. Ще стане дума отново за архивите, ще стане дума за различни аспекти на културното и на икономическото ни сътрудничество.Определено връзката ни с Русия не се основава само на една тема. Що се отнася до неправителствените организации, ние с извънреден интерес чакаме тази среща, тъй като около 20 представители на различни тинк-танкове, организации за защита на правата на човека ще бъдат представени на тази среща. Това ще бъде, както казах, и първата среща, която ще имаме.  Ще стане дума и за руската външна политика по отношение на ЕС, по отношение на региона, по отношение на САШ, промяната в руската външнополитическа среда и, разбира се, мястото на България в целия този дебат.

 

Що се отнася до промените в Закона, в двете седмици между обявяването на Закона за обществено обсъждане и приемането му от МС, получихме доста предложения за промени и някои от тях залегнаха във финалния вариант на Закона, който можете да намерите на уебсайта на министерството. Основните промени, които бяха възприети от предложенията, бяха свързани с дължината на мандатите, особено в рискови страни. Първоначално беше предвидено мандатите да са 4 години, в последствие се спряхме на формулировката „до 4 години”, имайки предвид, че за „тежки” дестинации е необходимо да предвиждаме по-кратки мандати. Също така, се стигна до изчистване на формулировката за „бърза писта” и възможността за предсрочно повишаване в ранг. Отпадна и едно предложение за мандатност на генералните директори, което беше предварително заложено, както и различни други по-скоро редакционни промени, които бяха приети вследствие на общественото обсъждане. Що се отнася до т.нар. „широки възможности на министъра”, бих искала да кажа, че този закон, който ние само променяме, вече е фиксирал 10 правомощия на министъра. Те просто досега бяха скрити зад различни съвещателни органи от рода на Колегиума, различни видове комисии и т.н.. Идеята за това как дипломатическата служба може да се саморегулира, капсулирайки се в себе си, не би трябвало да е приемлива за данъкоплатеца от гледна точка на това, че трябва да има някакви правила и отчетност, които да могат да бъдат обект на поощрения и на санкции от страна на политическото равнище. Но, за да оборя с факти твърдението за това как, едва ли не, системата е съществувала в тази капсулираност, пък сегашното ръководство предприема някакви радикални действия в посока на самоуправство, ще цитирам само няколко цифри: от 2005 г. до 2009 г, във Външно министерство са назначени на задгранични мандати 156 външни за системата лица, а от началото на мандата на Николай Младенов като външен министър те са 18 души, от които 8 са генералните консули, за които знаете; по извънсписъчен състав, или т.нар. ПМС-та, между 2005 г. и 2009 г. са били назначени 66 души, а от началото на 2010 г. – 9; по трудов договор, от 2005 г. до 2009 г. в централно управление външни на системата са били назначени 69 души, а от началото на 2010г – 7; по заместване в централното управление на трудов договор, което е една доста често използвана вратичка в тази система, между 2005г. до 2009 г. са назначени 51, а от началото на 2010 г. -двама.. Единственият паритет, ако мога така да кажа, в цифрите можем да видим по отношение на програмата „Старт в кариерата” – за четирите години мандат от 2005 г. до 2009 г. са назначени 29 души по „Старт в кариерата”, а от началото на 2010 г. те са 28.

 

Наделина Анева, в-к „Сега”: Бих искала да Ви помоля да ни кажете малко повече за характера и съдържанието на въпросите, които посланиците от ислямските държави са задавали днес на министъра и след като българската позиция стъпва върху Декларацията на Парламента, в която се казва, че „Атака” е опасна за България, дали тази позиция така ясно беше артикулирана и днес на срещата. Имаше ли въпроси в тази посока? Вторият ми въпрос е: за три позиции за генерални консули няма избор, можете ли да кажете кога ще стартира конкурсът и кога планирате да има избрани? Колко време ще отнеме, защото предишният конкурс отне прекалено много месеци.

 

Весела Чернева: Решението на външния министър за трите позиции, на този етап, е да се върне към базата данни от кандидатствали за конкурса, да ги прегледа отново и да се опита между тях да намери номинации за трите места. Това очевидно няма да отнеме много време. Ако не се стигне до определяне на тези номинации от тази база, тогава може да има нов конкурс. На този етап не планираме това, а по-скоро идеята е тези три бройки да бъдат запълнени с имената на тези, които са се явили вече на конкурс.

 

Що се отнася до ислямските посланици, всъщност нямаше въпроси, по-скоро те изразяваха мнения, свързани с бързата реакция както на президента, така и на министър-председателя и на външния министър, позоваваха се на Декларацията на Народното събрание и на изказването на външния министър в Парламента, непосредствено в деня на инцидента. Общият тон беше извънредно позитивен. Дори бих цитирала един от посланиците, който каза – „от едно лошо нещо българските официални лица и българското общество успяха да направят едно много добро нещо”. Това беше общото настроение.

 

Пламена Тодорова, в-к „Телеграф”: Казвате, че в рисковите държави ще се изпращат посланици на по-къси мандати. Въпросът ми е дали ще бъдат описани някъде, в някаква Наредба или в нещо друго, кои са рисковите държави, защото могат да попаднат и някои други между тях и, все пак, да отговорите на въпроса на Краси Темелкова, с какъв статут ще се полза нашият представител в Бенгази. С какво трябва да се занимава той там?

 

Весела Чернева: Що се отнася до Бенгази, това ще бъде представител в българското консулство в Бенгази. На Вашия въпрос за късите мандати, това нещо не може да бъде фиксирано в Закон, ще се фиксира в Наредбата, по която се извършва ротацията, в частност, както и в Устройствения правилник, който очакваме да бъде направен след приемането на Закона от Народното събрание. Ще има различни пиложения, включително и разписването на посолствата по големина, тежест, така, както това беше маркирано и в Стратегическия преглед. В съответствие именно с тези класификации ще бъдат фиксирани и мандатите на задграничните ни представители.

 

Илия Вълков, „Дарик Радио”: Освен министър Младенов в делегацията, която ще разговаря за всичко друго и за енергийните проекти, кой друг ще участва в тази делегация?

 

Весела Чернева:  Членове на делегацията ще бъдат служители на министерството, началникът на кабинета на министъра, говорителят, референтът и т.н., ще има  представител и от Администрацията на Министерски съвет – Ангел Чолаков.

 

Георги Ангелов, в-к „Монитор”: Да се върнем на Бенгази- какво очаквате да се случи в Либия, за да стане възможно изпращането на представител, т.е. да се прекратят бойните действия или какво, и другият въпрос е за ПРО, който беше обсъждан вчера на заседанието на НАТО, а руската страна има остра реакция по темата. Ще бъде ли обсъждан въпросът, например с министъра на отбраната?

 

Весела Чернева:  Среща с министъра на отбраната не е предвидена. Мисля, че изброих срещите, които ще се осъществят. Нека още веднъж да кажем, че Противоракетната отбрана на НАТО е въпрос, който първо трябва да се реши в рамките на НАТО. Той, разбира се, се обсъжда много активно с руската страна, на така или иначе трябва да бъде концептуално изчистен в рамките на Алианса, така че там е мястото, където и България обсъжда евентуалното си участие.
Що се отнася до въпроса Ви за Либия – елементът „сигурност” е един важен въпрос, когато взимаме това решение. Продължаваме да имаме открити въпроси за обсъждане с властите в Триполи, това също е нещо, което очакваме скоро да приключи, така че да можем да открием възможно най-бързо и нашето представителство в Бенгази.

 

Наделина Анева, в-к „Сега”: Благодаря! Още два въпроса, ако позволите. Казахте, че в Москва се очаква да стане дума и за енергийните проекти. Въпросът ми е – има ли мандат министър Младенов да изрази каквато и да е позиция по развитието на тези проекти оттук нататък? И още в Закона е предвидено всички, които имат принадлежност към бившите служби на ДС да бъдат преназначени на по-ниски позиции в министерството. Според Закона за досиетата, обаче, това трябва да бъдат позиции под „началник-отдел”. Има ли достатъчно свободни позиции във Външно министерство и това  задължителен текст ли е да бъдат преназначени или ако няма свободни места могат да бъдат и освободени. Благодаря.

 

Весела Чернева: При пътуванията си в чужбина, външният министър има мандат от българското правителство да го представлява в чужбина. Той не пътува като случайно преминаващ, обикновен гражданин, а отива като представител на българското правителство. Затова мисля, че отговорът на този въпрос се разбира от само себе си.   Що се отнася до въпроса Ви за преназначаване на по-ниски позиции, то дължа да подчертая, че няма да има текст в Закона, и вие вероятно сте видели това, който да отнема правото на труд на тези хора, така че за тях ще бъде направено необходимото те да бъдат преназначени.

 

Пламена Тодорова, в-к „Телеграф”: Въпрос във връзка с Устройствения правилник: излиза, че ще се създават нови длъжности във Външно министерство, за да бъдат преназначени тези хора на най-ниски позиции и предвижда ли се в Устройствения правилник да има и съкращения в Централното управление, защото реално това са едни хора, които имат някакъв опит и идват от едно много високо място и вие трябва да ги върнете обратно на едно много ниско място. Има ли задължителен характер този текст в Закона – „преназначаваме ги задължително”.

 

Весела Чернева: Не разбирам какво е Вашето съмнение относно „места за преназначаване”. Ако приемем, че това е една администрация, която функционера по логичния начин, а именно, че тя е пирамидално изградена, т.е. има голяма част експертно равнище, по-малка част – средно ръководно равнище и много малка – висше ръководно равнище, то тогава не би трябвало да има проблем в преназначаването им, от гледна точка на бройки. Да не говорим, че Устройственият правилник, основавайки се на Закона, ще уреди съществуването на Генерални дирекции, което беше един от основните акценти в предложените промени. Въпросните Генерални дирекции също ще имат въпросната пирамидална структура, която ще дава възможност за наслагване на достатъчно експертни нива.

 

Никола Миладинов, БНР: Бихте ли били така добра да кажете името на  дипломата, който ще бъде изпратен в Бенгази?

 

Весела Чернева: Не.

 

Никола Миладинов, БНР: Защо, каква е причината, след като подготовката му е на финален етап?

 

Весела Чернева: Когато тя приключи, ще Ви го кажа.

 

Никола Миладинов, БНР: Имам втори въпрос: България има ли намерение да продължи участието си в операцията на НАТО в Либия след като българската фрегата се завърне. И трети въпрос: тъй като в момента нямаме официален контакт с либийски представители, чрез наши партньори в ЕС, с каква информация разполага България за състоянието на българските граждани в Либия към днешна дата, дали има пострадали при военните действия или такива в бедстващо състояние? Благодаря.

 

Весела Чернева: Благодаря! По отношение на участието в Либия след завръщането на българската фрегата, българското правителство ще обсъди възможностите за по-нататъшно участие. Такова желание има. Трябва да се намери начина за това. Нека да напомня, че освен мисията по опазване на ембаргото, има също така хуманитарна мисия, в която България участва с извозването на граждани на трети страни от зоните на хуманитарно бедствие. Хуманитарният аспект тепърва ще се разширява. Вчера видяхме призив на комисар Кристалина Георгиева в тази посока. По отношение на модуса на военното участие, това е въпрос, който тепърва трябва да бъде обсъждан от българското правителство. На този етап не ми е известно да има конкретни планове за следващо участие във военната операция.
    За състоянието на българските граждани, за съжаление, имаме оскъдна информация поради няколко причини. Първо – по съображения, които са извън нас, една част от българските граждани решиха да не напускат Либия. Тези български граждани, които се бяха заявили в посолството, знаят координатите на българските дипломати, които се намират в близост до либийската граница и могат да комуникират с тях. До подобряване на ситуацията по сигурността, ние, така или иначе, не можем да направим кой знае колко повече.

 

Георги Милков, „в-к „24 часа”: Искам да Ви питам за посланик Камен Величков, който, както знаете, преди време беше дискредитиран с едно фалшиво обвинение. Сега, след като Комисията то го оневини, смятате ли, че МВнР трябва да предприеме стъпки за неговата професионална и морална реабилитация?

 

Весела Чернева: Доколкото си спомням, Дисциплинарният съвет във Външно министерство взе решение за неговото предсрочно връщане не заради обвиненията от  негова служителка пред Комисията по дискриминация, а за дисциплинарно производство за финансково-административни нарушения. Това е голям кръг от въпроси. Честно казано, трябва да погледна какъв е резултатът към момента за кариерата на господин Величков и мога да Ви дам подробна информация.