На 5 април 2024 г. се състоя годишният симпозиум на Германско-българското дружество за насърчаване на отношенията между Германия и България. Събитието се проведе в присъствен и дистанционен формат в Университета в Хайделберг, един от центровете на германската българистика, и бе модерирано от проф. д-р Благовест Златанов, преподавател по български език в Славянския институт в университета. Участваха още председателят на дружеството д-р Зигрун Комати, неговият основател и дългогодишен председател проф. д-р Хелмут Шалер, председателят на Германо-българския форум д-р Фолкер Бересхайм и български и германски учени, посветили се на развитието на германско-българските отношения, а именно: проф. д-р Теде Кал, Мария Георгиева и д-р Гергана Бьоргер от Университета „Фридрих Шилер“ в Йена, д-р Самуил Шивачев от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, доц. д-р Цветомира Венкова от Университета „Хумболдт“ в Берлин, д-р Хелга Томас от Льорах, д-р Йорг Шенк от Университета в Любек и д-р Румяна Златанова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Почетен гост на събитието бе българският посланик в Берлин г-н Григор Порожанов. В приветствието си той изрази удовлетворението си от провеждането на настоящото мероприятие, което е ярък пример за академичното сътрудничество и обмен между България и Германия и допълва отличните двустранни отношения. Обясни, че Германия традиционно упражнява изключителна изключителна притегателна сила върху български студенти, учени, писатели и хора на изкуството. Сподели убеждението си, че днешната конференция ще даде тласък на развитието на българистиката в Германия. Посочи, че интересът към българистиката в Германия за съжаление намалява, а от 30 славистични семинара в Германия само седем предлагат обучение по български език. Сподели надеждата си днешното мероприятие да допринесе за обръщане на тази тенденция и за популяризиране на България и в частност на българския език, включително и на фона на растящия брой наши сънародници тук.

На конференцията бяха разгледани широка палитра от теми, илюстриращи дълбочината на българо-германските отношения, като българския език във Влашко, паневропейския коридор 8, Венелиновия препис на "История славянобългарска", българистичната езикова практика и литературна теория в Университета „Хумболдт“ в Берлин, българите в Украйна, езикови семинари в България, ролята на Карл Дием за развието на организирания спорт в България, българското академично дружество „Д-р Петър Берон“ и изложбата на Германско-българското дружество за Александър Батенберг.