На 6 декември президентът на Република България Румен Радев представлява страната ни на Срещата на върха ЕС-ЗБ в Тирана, Република Албания. Лидерите на 27-те държави членки и на страните от региона ще обсъдят процеса на интеграция на ЗБ, стратегическото партньорство между ЕС-ЗБ, предизвикателствата пред сигурността в региона, миграционният натиск, борбата с тероризма и организираната престъпност, както и преодоляване на негативните социални и икономически последици от войната в Украйна.

Работното посещение на президента Радев в Република Албания започна на 5 декември със среща с представители на българското национално малцинство, организирана със съдействието на посолството ни в Тирана. Представителите на българската общност поставиха пред държавния глава редица въпроси свързани със защита на правата им, процедурата за получаване на българско гражданство, подкрепа по линия на проекти от българската държава, разширяване на културните връзки и обучителните програми и др. Президентът Радев заяви, че България работи активно, включително на най-високо политическо ниво с властите в Република Албания, по въпросите на българското национално малцинство в страната. Той припомни, че в резултат на конструктивния диалог с Албания през 2017 г. страната официално призна българското национално малцинство, така че българите в Албания свободно да упражняват правата си, да съхраняват своята национална култура, език и идентичност. Държавният глава отбеляза, че развитието на връзките с българските общности зад граница е приоритет, като въпросът е във фокуса на различни държавни програми, но може и трябва да се направи още много повече. 

В рамките на визитата си в Тирана, президентът Радев се срещна с президента на Европейската банка за възстановяване и развитие Одил Рено-Басо. Държавният глава призова за превръщането на свързаността в Югоизточна Европа в приоритет както за държавите от региона, така и за международните финансови институции. Това, според президента Радев, е от ключово значение за осигуряване на алтернативни вериги на доставки, недопускане на дефицит и последващ ръст на инфлацията. Президентът подчерта, че преходът към зелена икономика трябва да води към укрепване на националния капацитет за производство на евтина електроенергия, с което да се осигурят както нуждите на България, така и да се подпомага енергийният баланс в региона, откроявайки идеята на водещи български университети, учени и представители на бизнеса за съхраняване на електроенергия чрез създаването на подземна ПАВЕЦ в региона на Маришкия басейн с технология, която вече е внедрена в някои държави.