Подписаната на 10 декември 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на Организацията на обединените нации (ООН) след края на Втората световна война. Тя признава човешките права и свободи като дадени по рождение, осигурява равноправие и гарантира защита от насилие, лошо отношение и наказания, които засягат човешкото достойнство. Документът посочва принципите, които и до днес имат огромно значение по света – принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Основната част на Всеобщата декларация за правата на човека конституира правата на индивида (правото на живот и отхвърлянето на робството). Тя съдържа индивидуалните политически и граждански права и се отнася до свободата на религията, убежденията и изразяването. В нея са  записани социални, икономически и културни права.

През 1950 г. Организацията на обединените нации обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека.

В приетата през 1991 г. Конституция на Република България се залагат най-важните европейски стандарти в областта на защитата на правата на гражданите. България е ратифицирала всички основни международни конвенции, свързани с човешките права и свободи.

Всеобщата декларация за правата на човека е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света.