На 29 ноември, на официална церемония в Женевския университет бе връчена наградата „Професор Кацаров“ на известния български писател и поет Георги Господинов за неговия роман „Времеубежище“, издаден на повече от 20 езика и увенчан с множество награди, сред които Международната награда "Букър", британската награда за най-добър роман, преведен на английски, и италианската литературна награда Premio Strega Europeo.

Георги Господинов е доцент в Института за литература на БАН. Романите му са преведени на над 30 езика, а творчеството му включва още поезия, пиеси, графичен роман, либрето за космическа опера, сценарии, социални видеоклипове и няколко сборника с разкази. Неговите сложни сюжети се развиват в близкото минало, но засягат съвременните предизвикателства и проблематика в  Източна Европа,.

Наградата "Професор Кацаров" се учредява по повод 125 години от рождението му. Тя ще се присъжда ежегодно на българска личност или институция в България, чиито забележителни заслуги са всеобщо признати и имат изключителен принос за страната. Наградата цели да допринесе за запазването на паметта за проф. Кацаров в България, както и да популяризира Фондация Кацарови.

Професор д-р  Константин Кацаров (1898-1980) e роден в София, следва право в Берн, където завършва с докторат, а по-късно преподава право в Софийския и в Женевския университет. Имал е адвокатска кантора в София. Репресиран по време на комунистическия режим заради връзки със Запада, той е осъден и лежи във Варненския затвор по изфабрикувани обвинения за „шпионска дейност в полза на чужди държави“. Но дори в тоталитарната държава солидарността на достойни български юристи спасява проф. Кацаров от репресиите на режима - през 1954 г. Общото събрание на наказателните колегии във Върховния съд отменя присъдата поради липса на доказателства за вина. По-късно през 1980 г. по инициатива на Славянския комитет в България проф. Кацаров е удостоен с орден „Кирил и Методий“ за неговата научна и патриотична дейност.

Той емигрира в Швейцария през 1956 г., но през целия си живот запазва дълбока привързаност към страната си, която нарича „вечната България“. Създадената в началото на 60-те години на 20 век от Кацаров Консултантска агенция по индустриална собственост „Katzarov S.A.“, днес  е сред водещите международни консултантски компании. През 1969 г. заедно със съпругата си Зиновия проф. Кацаров учредява Фондация, носеща неговото и на съпругата му име, на която завещава цялото си имущество и която е част от Общия фонд на Женевския университет, с цел да съдейства за продължаване на образованието на млади българи в швейцарски университети, като едно от изискванията към стипендиантите е, след завършването на обучението им в Швейцария, да се завърнат в Родината, за да й бъдат полезни.

Фондацията е дарила над 1500 тома научна литература на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София и е подпомогнала над 400 българи в областта на образованието, науката, културата и изкуството, а предоставените за тази цел средства надхвърлят 2.5 млн. швейцарски франка.

Домакин на официалната церемония бе ректорът на Женевския университет проф. д-р Ив Флюкигер, а наградата връчи 91-годишният президент на Фондацията – г-н Жан-Клод Никол.

В приветствието си посланик Ради Найденов подчерта, че макар изкуството да предполага субективно отразяване на обективни отношения, романът „Времеубежище“ е впечатляващ с философското си интерпретиране на екзистенциални проблеми на съвременни хора, пречупени през усещането за близост и отдалеченост, познаването и непознаването между гражданите в Европа дори тридесет години след преодоляване на разделението й. ...И все пак изкуството има привилегията да свързва хората, независимо от различията помежду им.

Посланик Найденов изрази и признателността си към Фондация „Зиновия и Константин Кацарови“, не само за новоучредената от тях награда като отличие за личности и институции със значим принос към България, но и за цялостната им дейност в подкрепа на продължаването на образованието на младата българска интелигенция, която по завета на големия българин - проф. Кацаров, след обучението си в Швейцария да се върне в Родината си, за да й бъде полезна.