На 6 ноември в Софийския университет тържествено бе отбелязана 125-та годишнина от рождението на видния български юрист проф. д-р Константин Кацаров - един голям българин, чийто живот е свързан с две европейски държави - България и Швейцария.

В тържественото честване участваха учени, университетски преподаватели, сред които деканът на Юридическия факултет на СУ - проф. д-р Даниел Вълчев, който бе домакин на събитието, швейцарският посланик Н.Пр. Раймунд Фурер, д-р Ерик Евтимов и други членове на Управителния съвет, както и стипендианти на Фондация „Константин и Зиновия Кацарови“, дипломати.

С представен доклад за ролята на проф. Кацаров в българо-швейцарските отношения, като родолюбив българин, учен и спомоществовател на младата българска интелигенция участва и посланик Ради Найденов.  

Професор Кацаров завършва с докторат Бернския университет, той преподава по-късно в Софийския и в Женевския университети, адвокатската му кантора в София е търсен партньор за консултации от фирми, както и от чуждестранни легации и търговски представителства в столицата. Създадената в началото на 60-те години на 20 век от Кацаров Консултантска агенция по индустриална собственост „Katzarov S.A.“, чиято дейност първоначално е насочена към подпомагане на фирмите в търговско-икономическите отношения между западните и източноевропейските страни, днес е сред водещите международни консултантски компании.

Заради връзките си със Запада по време на комунистическия режим в България е преследван, осъден и лежал във Варненския затвор по изфабрикувани обвинения за „шпионска дейност в полза на чужди държави“. Той е уволнен, a трудовете му са забранени "като творби с реакционно съдържание“. Но дори в тоталитарната държава солидарността на достойни български юристи спасява проф. Кацаров от комунистическите репресии - през 1954 г. Общото събрание на наказателните колегии във Върховния съд отменя присъдата поради липса на доказателства за вина: Справедливост в един несправедлив свят!

Като учен, проф. Кацаров има принос в сферата на търговското и патентното право. Той изнася лекции по Търговско право, Морско право, Международно право. Основният му принос е правното изследване на въпросите на национализацията. През 1960 г. е издаден на френски език неговият фундаментален  труд „Теория на национализацията“, който е преведен на седем езика и издаден в единадесет държави. В периода на „студената война“, проф. Кацаров е убеден, че въпреки съществените различия в характера на собствеността и принципите на икономическата политика на страните от двата блока в Европа, взаимното сътрудничество е необходимо и ще се развива.

В изследователската си дейност проф. Кацаров отделя внимание и на международните отношения. През 1964 г. в Дюселдорф, а през 1965 в Мюнхен и през 1967 г. във Франция е публикувана книгата му „Анализ на победата“, в която се разглеждат събитията преди, по време и след Втората световна война, периода на „студената война“, противопоставянето между двата военно-политически блока, изследва се комунизмът - като идеология и действителност, очертават се перспективите за развитието на Европа и нейната бъдеща роля в света.

Научно-изследователската си и активна професионална дейност той съчетава и с обществена ангажираност - като студент в Берн, той е един от ръководителите на Съюза на дружествата на българските студенти в Швейцария и защитава справедливата кауза на България за национално обединение. По-късно, през 1947 г. проф. Кацаров е сред учредителите и е избран и за подпредседател  на Българо-швейцарското дружество за културно сближение. Той е един от учредителите на основаното през 1965 г. в Мюнхен академично дружество „Д-р Петър Берон“. Проф. Кацаров създава в Женева и Българския културен център „Тракия“.

Той никога не прекъсва връзките си с Родината, която нарича „Вечната България“ и се ангажира с развитието на младите българи. През 1969 г. професор Константин Кацаров осъществява мечтата си да създаде фонд за подпомагане на млади българи за усъвършенстване на академичното им образование. Учредената в Женева фондация, която носи неговото и на съпругата му име - „Константин и Зиновия Кацарови“, развива дейността си под егидата на Общия фонд на Женевския университет. Фондацията отпуска стипендии на български граждани, които искат да продължат образованието си или да специализират в университети в Швейцария. През 1970 г. той завещава цялото си имущество на Общия фонд на Женевския университет с изричното условие да бъде използвано за дейността на фондацията. Едно от изискванията към стипендиантите е, след завършването на обучението им в Швейцария, да се завърнат в Родината, за да й бъдат полезни.

Проф. Константин Кацаров  е забележителна личност, преодолял всички житейски трудности с воля, последователен труд, целенасоченост, увереност в способностите си и упование в човечността, солидарността и своите демократични убеждения. За него над всичко стояла връзката с Родината – неговата „вечна  България“. Проф. Константин Кацаров е един добър пример за достоен гражданин - като личност, учен и визионер.