Представители на Министерството на външните работи на Кралство Норвегия, на норвежки институции, работещи активно с България и Посолството,  на дипломатическият корпус в Осло и представители на българската общност бяха сред близо 200-тe гости на официалния прием, даден на 1 март 2024 г.,   по повод Националния празник на страната ни от извънредния и пълномощен посланик на Република България в Кралство Норвегия г-жа Десислава Иванова.

В приветственото си слово посланик Иванова направи ретроспекция на двустранните отношения между България и Норвегия като акцентира специално на близо 120-те години дипломатически отношения. Българският посланик посочи значението на връзките между хората и бизнеса от двете страни и в този контекст подчерта наличието в Норвегия на близо 10-хилядна и добре интегрирана българска общност. Акцентира върху множеството висококвалифицирани български лекари и музиканти, живеещи и работещи в Норвегия, сред които и такива като основателя на Музикалния пиано-фестивал в град Ставангер. Спря се на отличното секторно сътрудничество  по линия на проекти, финансирани чрез Норвежкия финансов механизъм и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, споделяйки високата оценка на страната за тяхната ефективност като инструменти в двустранните отношения. Припомни, че само за последните 6 месеца Норвегия е посетена от близо 15, реализиращи проекти по механизмите, български делегации, три от които водени от заместник-министри.

В приветственото си слово българският посланик отбеляза и коренно различната към днешна дата ситуация в света спрямо тази през 1878 г., когато е поводът за националния празник. Акцентира специално на още по-драстично променената среда за сигурност през последните 2 г. заради руската военна агресия срещу Украйна, реферира към поднасянето на цветя по-рано през деня по повод погребението на Алексей Навални и отбеляза със задоволство, че страната ни посреща актуалните предизвикателства пред сигурността в света и Европа от позицията на държава-член на НАТО и ЕС. Посланик Иванова припомни, че тази година се отбелязват 20 г. от българското членство в НАТО, 17 г. от приемането на страната в ЕС, както и 30 г. от Европейското икономическо пространство, което прави България по-силна и по-сигурна.

Тя завърши словото си като направи препратка към неотдавнашен свой разговор с високопоставен норвежки представител, като цитира думите му: „И вие и ние сме относително малки държави с голям съсед, затова е много важно да си сътрудничим. За разлика от България, Норвегия не е член на ЕС, но приятелите в ЕС са от значение за нас“. В този контекст посланик Иванова се обърна към представителя на МВнР на Норвегия, като го увери, че Норвегия може да разчита на приятелството на България и завърши словото си с тост за приятелството.

Приветствие към България на приема от името на норвежката страна поднесе генералният директор в Министерството на външните работи г-н Фрьоде Оверланд Андерсон, който подчерта историческите връзки между Норвегия и България още от времето на Средновековието, както и значението на съвременна България като съюзник на фона на предизвикателствата  от променената геостратическа среда.

Културната програма на приема включваше изпълнение на българския пианист солист г-н Кирил Кутин, основател и директор на Международния пиано фестивал в град Ставангер, на цигуларя и диригент, работещ в Осло, Владимир Стоянов, както и изпълнение на  български народни танци от самодейния състав „И-Ха“ в Осло под ръководството на г-жа Йоанна Ковачева и г-жа Мира Георгиева.

Българският посланик  отправи специални благодарности към българската общност в Кралство Норвегия и към ръководствата на нейните четири организации за активността, с която работят за съхранение на българския национален дух и култура далеч от родината, както и за помощта при организирането на събитието.

Гостите имаха възможност и да се запознаят с българските традиции и празника Баба Марта. Всеки от тях получи по една мартеница, изработена по време на работилницата за мартеници, организирана от Посолстолството и Българското училище „Родна реч“.