България и Гърция са най-близките партньори на Балканите

България е почетна страна на 87-ия TIF. Какво да очакваме да видим на вашия щанд? Предвидени ли са двустранни срещи между български и гръцки бизнесмени? От кои сектори са българските предприемачи, които ще присъстват на изложението?

България беше поканена да участва като почетна страна в 87-ия Международен панаир в Солун, където ще бъдат представени последните тенденции в редица стратегически области. Това е голяма чест за нас и ще направим всичко възможно да покажем възможностите на българската икономика по най-добрия начин.

Страната ни ще бъде представена в сектори като IT, високите технологии, енергетика, инфраструктура, строителство, образование, туризма, хранително-вкусова промишленост. Ще участват български компании със силно международно присъствие като EnduroSat, значим играч в сателитната индустрия и космическите технологии и Telerik Academy, предоставяща достъпно иновативно обучение по дигитални технологии. Сред участниците е и Sofia Techpark, който предоставя платформа на световни, регионални и национални компании да развиват иновативни технологии и да обменят ноу-хау за стимулиране на конкурентоспособността и бизнес климата. Ще бъде представена Българската агенция за инвестиции, която подпомага създаването и осигуряването на успешното развитие на проекти, водещо до нови работни места, износ и трансфер на ноу-хау. В изложението в Солун ще участва и Българската академия на науките, чиито експерти провеждат научни изследвания, обучение и дейности от национално и международно значение.

Присъствието на такъв важен международен форум като TIF предоставя широки възможности и перспективи за по-нататъшно развитие на икономическото сътрудничество в редица области, с потенциал за подобряване на бизнес климата и привличане на нови инвеститори. Очакваме представените български фирми да осъществят ползотворни двустранни срещи и нови преки контакти с потенциални партньори от Гърция.  

В рамките на изложението, ще се проведе двустранен Бизнес форум с участието на представители на двете правителства и представители на големия бизнес, който допълнително ще стимулира изграждането и развитието на партньорства между български и гръцки компании.

Към кои сектори е насочен инвестиционният интерес на българския бизнес в Гърция и обратно, смятате ли, че има перспективи за още повече инвестиции на гръцкия бизнес във Вашата страна?

Гърция представлява атрактивна дестинация за международните инвеститори, сред които е и България. Българският инвестиционен интерес е предимно в областта на енергетиката, инфраструктурата и туризма. Надявам се в скоро време да станем свидетели и на български инвестиции в областта на информационните технологии.

Проектът IGB за газов интерконектор между Гърция и България, в който българската държава участва с 50%, е отчетлив пример за сериозна дългосрочна инвестиция с широк регионален мащаб, която послужи за положителен пример и вдъхновение за нови устойчиви инвестиции в областта на енергетиката. Същото важи и за българското участие с 20% в проекта за плаващ терминал за природен газ край Александруполис, който ще бъде завършен до края на тази година.

Страната ни проявява силен интерес към плановете за бъдещото развитие и управление на гръцките пристанища в Кавала и Александруполис. Българският бизнес също проявява силен интерес към използването на тези две търговски пристанища, особено в контекста на блокираните търговски пътища в Черно море поради руската агресия срещу Украйна. Всичко това предполага изграждане на такава инфраструктура, свързваща нашите две страни, която да отговаря на съвременните стандарти и да донесе нови перспективи за нашето икономическо сътрудничество. Тези нови реалности се олицетворяват най-добре от проекта Sea2Sea, имащ за цел да свърже българските пристанища на Черно море с гръцките пристанища в северно Егейско море чрез една модерна транспортна, енергийна и комуникационна ивфраструктура, която на практика би била алтернатива на крайно затруднения понастоящем трафик през Босфора и Дарданелите.

Що се отнася до областта на туризма заслужава да се отбележи, че през последните години бяха осъществени мащабни български инвестиционни проекти, включващи хотелски комплекси на Халкидики и о-в Тасос. Тенденцията за развитие на туристическия отрасъл в Гърция благоприятства привличането на нови инвестиции и създава условия за реализация на успешни инвестиционни проекти.

България се явява традиционно важен търговски партньор на Гърция и представлява атрактивна инвестиционна дестинация за гръцкия интерес, насочен предимно към банковото дело, търговията, недвижимото имущество, строителството, производството на метали, храни и напитки и др. През последните години гръцкото бизнес присъствие в България нарасна значително, като над 18 хил. гръцки фирми развиват дейност у нас. Сумарните гръцки инвестиции в България към 2022 г. доближиха рекордните 3 млрд. евро. За 2023 г. Гърция е третият най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции с над 300 млн. евро.

Бих обобщил, че глобалните и регионалните кризи, на които сме свидетели в последните години ускориха осъзнаването на факта, че икономиките на България и Гърция са взаимно допълняеми, а общото ни членство в Европейския съюз създава безброй възможности за икономическо и всяко друго сътрудничество, които двете правителства  имат политическата воля да реализират в интерес на своите граждани, на всички българи и гърци.

Смятате ли, че двустранните енергийни споразумения (газохранилището в Чирен/Ревитуса) превръщат България и Гърция в силен дипол на Балканите на европейско ниво, тъй като, особено след войната в Украйна, енергийната криза е най-важният въпрос в международния дневен ред? И как тези споразумения могат да бъдат придвижени със стъпка напред?

Сътрудничеството в областта на енергийната сигурност, диверсификацията на енергийните източници и зеления преход са сред водещите приоритети в контекста на съвременните глобални предизвикателства.

Солидарността на Гърция, която предостави енергийната си инфраструктура – ВПГ терминала в Ревитуса, след като Русия внезапно прекъсна газовите доставки за България през април 2022 г., бе ясна демонстрация до какво високо ниво са достигнали политическото доверие и икономическото партньорство между нашите две страни. Същевременно, България подпомогна гарантирането на гръцката енергийна сигурност, като предостави част от капацитета на подземното газово хранилище „Чирен“ за ползване от Гърция.

Постигнатите между София и Атина структурни решения за реална синергия в областта на енергийната сигурност предоставят солидна основа за надграждане на двустранното сътрудничество и съвместно адресиране и преодоляване на последиците от съвременните глобални предизвикателства. Ако обединят потенциала си, Гърция и България могат да се превърнат в енергиен хъб в Югоизточна Европа, чието значение да има не само регионални, но и  общоевропейски измерения.

Как се развива планът за създаване на нов петролопровод Александруполис-Бургас и какви са целите на този план?

Ще Ви припомня, че след началото на руската агресия срещу Украйна ЕС взе решение да въведе забрана за вноса на руски петрол. Зависимостта на рафинерията ни в Бургас от руски петрол принуди българското правителство да настоява пред европейските институции за България да бъде предвидена специална дерогация от забраната за внос на суров нефт и на петролни продукти до края на 2024 г. Това налага спешно разработване на стратегия за внос на неруски петрол по алтернативни и сигурни маршрути.

Проектът за петролопровод Александруполис-Бургас е от стратегически характер за България, Гърция и целия регион, който ще диверсифицира източниците на суров петрол и ще позволи на нашата страна да получава петрол, различен от руския, за нуждите на най-голямата петролна рафинерия в Югоизточна Европа и най-голямото промишлено предприятие в България – рафинерията в Бургас.

Петролопроводът ще намали зависимостта ни от Русия до минимум. Той ще гарантира надеждността и сигурността на петролните доставки за България и региона, което ще има положителен икономически ефект по отношение на създаването на нови работни места и привличането на инвестиции. Същевременно, проектът ще заздрави и надгради енергийната свързаност между България и Гърция.

Работата по този проект се води от двустранна междуведомствена работна група на високо равнище, която се занимава с всички аспекти на планирането и изграждането на петролопровода. Очаквам реални практически резултати от нейната работа в най-кратки срокове.

Много от Вашите сънародници посещават Халкидики, Кавала и Тасос всяко лято и много от тях дори купуват имоти. Имат ли проблеми и трябва ли гръцката държава да ги реши? Също така, мислите ли, че има перспективи за по-нататъшно сътрудничество в областта на туризма между двете страни?

Гърция е предпочитана лятна дестинация за много български граждани. След отпадането на визовия режим през 2001 г. все повече българи избират да прекарват летните си отпуски в Гърция и особено в Северна Гърция. Това логично доведе до засилване на интереса за закупуване на имоти в Гърция, където имотният пазар е разнообразен. Районът на Северна Гърция е особено атрактивен с близостта си до България, добрите условия и многобройните плажове. Надяваме се, че българските инвестиции имат положителен  икономически ефект и допринасят за развитието на туризма в Северна Гърция. Гръцкото правителство въведе напоследък ефективна регистрационна система, която значително облекчи процедурата по придобиване на имот. Разбира се, все още се наблюдават недостатъци в работата на пазара на недвижимо имущество, но се надяваме, че с течение на времето те ще бъдат преодолени.