В неделното печатно издание на една от най-авторитетните гръцки медии „То Вима“ (9 май 2021 г.) бе публикувана статия на посланик Валентин Порязов в отговор на интервюто с вицепремиера на Република Северна Македония Никола Димитров, взето от журналиста Ангелос Атанасопулос, излязло в броя на вестника от 25 април 2021 г. Гледната точка на посланик Валентин Порязов е представена под заглавие „Кампанията на Скопие за оклеветяване на България“.

Повод за настоящия текст е интервюто с г-н Никола Димитров, публикувано на 25 април във Вашия вестник под заглавие „Казусът на Северна Македония: предизвикателство пред надеждността на ЕС“.

Наистина, казусът на Република Северна Македония е предизвикателство, но най-вече за надеждността на самата държава–кандидат.

Проблемът между България и Република Северна Македония (ще използвам РСМ за краткост) не е такъв, какъвто г-н Димитров твърди в неговото интервю.

България няма никакви претенции към суверенитета на Република Северна Македония, нито пък оспорва суверенното право на гражданите на Република Северна Македония да се самоопределят или да наричат езика си, както намерят за подходящо. Да се твърди обратното е единствено опит да се очерни позицията на България.

България бе първата, която призна тази държава и й предостави жизненоважна за нейното оцеляване икономическа и военна помощ. Ние предотвратихме опасността конфликтите в Югославия да задушат тогавашната БЮРМ. По време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. ние активно промотирахме европейската перспектива на Скопие. Безусловно подкрепихме присъединяването на РСМ към НАТО, тъй като това я закотви към Запада и неговия отбранителен съюз.

Междувременно, Скопие не се раздели с идеологическата доктрина от югославската ера, а продължи да извлича идентичността си от фалшифицирането и присвояването на историята на България. РСМ трябва да преустанови всякакви претенции към историята и географията на България, така както наскоро стори това спрямо Гърция. Противно на общоприетото схващане – историческите спорове не са просто академични. Те имат много измерими последици в настоящето.

Фалшифицирането на историята присъства масово в учебниците на РСМ. Три поколения граждани, чиито предци до средата на XX век са се самоопределяли като македонски българи, са били индоктринирани в омраза към България. Именно върху тези исторически фалшификации Скопие изгражда малцинствените си претенции спрямо България.

След разпада на Югославия Скопие пропусна възможността да се раздели с атавистичната държавна доктрина на „македонизма“. Някога обслужваща югославските териториални претенции към България и Гърция, тя продължава да представлява същността на вътрешната и външната политика на РСМ. Това доведе до над десетилетен спор с Гърция и до продължаващи иредентистки претенции спрямо България.

Всички нови държави-членки на ЕС имаха смелостта да се изправят срещу своето тоталитарно минало. Този процес  бе болезнен, но въпреки това – нужен, за да успеем да научим уроците на миналото. Отварянето на архивите от периода на Югославия би разкрил една наистина тъмна страница от историята на РСМ. Те съдържат доказателства за етническо инженерство, стартирало в средата на 40-те години, ще покажат процеси срещу българи и масови екзекуции през 1945 г. познати като Кървавата Коледа. През август 1945 г., по волята на Белград и Москва, местният български диалект е провъзгласен за официален „македонски език“, докато концентрационните лагери като Голи оток са били претъпкани с хора, противопоставящи се на това етническо инженерство.

Речта на омраза срещу България и дискриминацията срещу македонските българи присъстват в цялата комунистическа и посткомунистическа история на РСМ. Най-отявленият скорошен пример е свързан с представителя на РСМ в Евровизия – Васил Гарванлиев, който се осмели да обяви своето българско потекло. Двама бивши министър-председатели на РСМ – г-н Любчо Георгиевски и г-н Владо Бучковски, както и бившият министър на външните работи г-н Денко Малески, публично говорят за българския корен на славянското население на РСМ и за нуждата да бъде преодоляно наследството на комунистическа Югославия. Всички те бяха подложени на яростна реч на омраза и заплахи.

Тези случаи надхвърлят двустранните отношения между София и Скопие. Те поставят под въпрос изпълнението на Копенхагенските критерии от държава-кандидат. Ето защо, България предложи разпоредби в проекта на преговорна рамка за преговорите за присъединяване на РСМ към ЕС, които ще позволят ефективното наблюдение върху прилагането на двустранните договори, подписани от РСМ (с България, както и с Гърция).

За съжаление, Скопие  продължава да упражнява задкулисен натиск и лобиране, като се надява на промяна в нашата позиция. Този подход не е рационален, а е наивен. Българското обществено мнение с огромен превес подкрепя позициите, които поясних по-горе. България не може да се откаже от своята повече от хилядолетна история. Не можем да изкривим семейната история на милиони български граждани, наследници на македонски българи, като ги определим със задна дата като „македонци“, за да угодим на Скопие.

Вместо да обвинява България с фалшиви аргументи, Скопие трябва да намери начини да се завърне към рационален публичен наратив и съдържателен диалог. Този процес би могъл да отнеме години, както показва опитът с Гърция, но би могъл да се развие и доста по-бързо. Въпреки пречките, България остава отворена за диалог.