Култура и религия

Първите хора, обитавали бъдещите земи на българите, са живели още в каменната епоха, а първите познати произведения на изкуството датират от края на V–ІV хилядолетие преди Христа и са свързани с разнообразна и изящно украсена керамика, идолна пластика, глинени модели на храмове, умело изработени кремъчни сечива. Сред находките се открояват скалните рисунки в пещерата “Магура” и богатият некропол край гр. Варна на Черно море. При разкопките са намерени гробове с повече от 300 предмети от чисто злато – най-старото в Европа.

Съкровищата на траките отдавна предизвикват възхищението на целия свят и са показвани в много страни. Сред тях най-старо е Вълчитрънското златно съкровище. От този период е и изработеното от чисто злато Панагюрско съкровище. Най-голямо е Рогозенското съкровище, открито в северозападната част на България, което съдържа 165 сребърни позлатени съда от края на V и първата половина на ІV в. преди Христа. От началото на ІV в. преди Христа са още две съкровища - Врачанското и Боровското.

Сред архитектурните забележителности на стара България е Перперикон - многоетажният Дворец-светилище в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърджали. Той е разположен на 10 000 кв.м и е с повече от 50 отделни помещения – зали, стаи, подземни мавзолеи с гробници, коридори, закрити стълбища. Уникален паметник на българската монументална пластика е Мадарският конник в Северозападна България – единствен в Европа от този период (VIII – IX в.).

През 893 г. столицата на България се премества във Велики Преслав, строен да съперничи на столицата на великата Римска империя - Константинопол. Градът е впечатлявал с многобройните манастири и именията на висшите аристократи, всички строени от камък, мрамор и с мозайки.

Периодът на управление на цар Симеон е наречен Златен век на българската култура. Наред с архитектурата се развиват монументалната скулптура, живописта, занаятите. Появяват се първите български писатели, като Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър, Климент Охридски и Наум.

По време на второто българско царство българското изкуство е в разцвет. Шедьоври са стенописите в Боянската църква (1259), фреските от Скалните църкви при с. Иваново и др., както и множество икони. Истински чудеса на архитектурата са възрожденските градове като Копривщица, Пловдив и др.

След Освобождението през 1878 г. в архитектурно отношение се отличава центърът на новата столица с Царския дворец, Народното събрание, Народния театър, Храм-паметника “Александър Невски”. През 70-те години на ХХ век се изгражда и внушителният Национален дворец на културата.

В началото на ХХ в. в българското изкуство настъпва жанрово и стилово многообразие. Открояват се портретите на Н. Михайлов и Ц. Тодоров, пейзажите на А. Михов, А. Мутафов, акварелите на Константин Щъркелов, графиките и рисунките на Илия Бешков, А. Божинов и Борис Ангелушев. Националният мотив намира израз в творбите на живописците Иван Мърквичка, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора и много други. С изящество се отличава живописта на Илия Петров и Дечко Узунов.

През 60-те години в изобразителното изкуство се открояват група художници от Пловдив - Димитър Киров, Георги Божилов, Йоан Левиев, Христо Стефанов и Енчо Пиронков. Съвременните художествени тенденции се развиват в творчеството на живописците А. Яранов, Димитър Казаков, И. Кирков, Светлин Русев и др., на графиците Р. Скорчев, П. Чуклев, С. Стоилов, С. Стоянов и др., на скулпторите Л. Далчев, В. Минеков, В. Старчев, Г. Чапкънов и др.