Във Философския факултет на Загребския университет д-р Тихана Луетич изнесе публична лекция на 24 ноември 2021 г. на тема „Българските студенти в Загребския университет (1874 г.-1918 г.)“. Събитието бе организирано от Научният съвет за изследване на отношенията на Хърватия с европейския югоизток в историческа перспектива към Хърватската академия на науките и изкуствата. От името на този съвет присъстващите бяха поздравени от д-р Дамир Карбич.

Изследването на д-р Луетич показва, че освен ползотворното културно и научно сътрудничество в края на XIX и началото на XX век, контактите между българи и хървати се задълбочават и чрез обучението на български студенти в Загребския университет. Първите български студенти идват в Загреб през 70-те години на XIX век, като броят им ще нараства до 1906/1907 г. години, когато българите съставляват една пета от всички записани студенти.

Австро-Унгарската империя, като един от важните просветни центрове за българите от втората половина на XIX век, е била привлекателна среда не само поради географската си близост, но и заради многонационалния си характер със силно изразен славянски елемент. Безспорна е и ролята на Епископ Йосиф Юрай Щросмайер, който заедно с Франьо Рачки, отваря вратите на централните научни и образователни институции в Хърватия за българите, като част от идеята за културното единство на южните славяни. Чрез предоставянето на стипендии на български ученици и студенти, епископ Щросмайер оказва важна подкрепа за обучението на българската интелигенция.

Лекцията се фокусира върху българските студенти в Юридическия и Философския факултет в Загреб, общо малко над 600 през този период, техния социален и ежедневен живот, интеграцията в академичната среда в Загреб, основните характеристики на тази студентска популация, както и характерните черти на обучението им в Загреб.

Споменати бяха и някои важни фигури от българския обществен живот, наука и култура, придобили част от академичното си образование в Загреб. В новата среда някои от тях, като братя Миларови, са постигнали значителна обществена ангажираност и са оставили своя отпечатък в обществения и политическия живот на страната. Резултатът от всички тези контакти са трайни лични и обществени връзки на бъдещата интелигенция, както и по-добро взаимно опознаване на двата сродни народа и техните култури.

След лекцията се проведе оживена дискусия, която надхвърли темата на изследването и покри по-широк кръг въпроси, свързани с българското присъствие по хърватските земи. Присъстващите демонстрираха много добро отношение и завидни познания по българо-хърватските връзки. Лекторът и аудиторията бяха поздравени от името на Посолството на Република България в Загреб, за изключителните усилия за развитие на двустранните научните и образователни контакти, като и за опазването на добрите традиции в отношенията между българи и хървати