От 4-7 май т.г. Солун бе домакин на 19-тото издание на традиционно провеждащото се там международно изложение на книгата.

Георги Господинов е отдавна познат в Гърция, не само заради обявяването му в краткия списък на финалистите за Международната награда „Букър“. Неговите атински издатели Никос Аргирис и Марилена Панургия, управляващи едно от най-престижните и успешни гръцки издателства - „Икарос“, правят достъпни неговите произведения за читателската публика в Гърция със системна и дългосрочна визия на преводи. Романът му „Физика на тъгата“ се появява на гръцкия книжен пазар през 2018 г. „Естествен роман“ излиза през 2020 г., последван през 2021 г. от „Времеубежище“. И трите му произведения в проза са в превод на Александра Йоаниду, преподавателка в департамента по балканистика, славистика и ориенталистика (Нова и съвременна литература и славянска култура) в университета „Македония“ в Солун. Миналата година в превод на поетесата Авги Лили излезе негова поетична книга със заглавие „Там, където не сме“, подбор стихотворения от стихосбирките „Лапидариум“, (1992), „Черешата на един народ“ (1996), „Писма до Гаустин“ (2003) и „Там, където не сме (2016).

На срещата на 5 май на българския писател с гръцката публика се случи нещо като „десант“ от проявяващи интерес към творчеството му хора - професионалисти и обикновени читатели - препълнили панаирното пространство за събитието. След нея главният редактор на атинското електронно списание за литература „Анагностис“ Янис Баскозос помести кореспонденция, озаглавена „Георги Господинов: „Пиша истории за хора, които не биха могли да разкажат историите си“:

Георги Господинов, българският писател преобърнал правилото „малка страна/непознат език/ непознат писател“ бе значимият и очакван гост, събрал тълпи от почитатели по време на 19-тото издание на Международния панаир на книгата в Солун. В разговор с неговата преводачка Александра Йоаниду и Димитрис Кариотис, преподавател по сравнително литературознание в Йоанинския университет, той говори за творчеството си и за това как самият той възприема писателската вселена.

Усмихнат, с ведро лице, на достъпен английски, писателят бе въодушевен от факта, че толкова много хора са се събрали да го чуят. Извади мобилния си телефон и ни снима: „От значение е читателят, а не снимката на писателя“.

Заяви, че пише романи, но дълбоко в себе си е поет, впрочем и на гръцки излезе поетичната му книга „Там, където не сме“. Дори когато пише проза, мисли поетично.

Какво пише? Отговаря: „Пиша истории за хора, които никога не са могли да разкажат собствените си истории. Разказва за баба му, която вечер взимала Библията –забранена в комунистическа България– и четяла сричайки, следейки с пръст думите една по една. Вярва в паметта, съхранявана благодарение на книгите: „След десетина години войната в Украйна ще бъде описана в някои книги“.

Неизбежно разговорът стига и до въпроса, дали съществува балканска идентичност. Преводачката му Александра Йоаниду отбеляза, че на времето като му задавали този въпрос отговарял отрицателно, че не съществува онова, което наричат „балканска литература“. Господинов е на мнение, че днес съществува балканска чувствителност (sensitivity). Една общност на чувствата, които се срещат в добри книги от балкански автори. Колкото до това, как би окачествил самия себе си, казва: „Първоначално български автор, след това балкански писател, по-късно европейски писател, а накрая просто писател“.

За силното българско участие на тазгодишното 19-то издание на Солунското книгоизложение, организирано от Гръцката фондация за култура, важен принос имаше и присъствието на писателката Теодора Димова. Неотдавна атинското издателство „Енастрон“ публикува на гръцки език в превод на Благородна Филевска романът й „Майките“. Изданието е финансирано от НФК „Култура“ по програма „Преводи“. Издателката Ефи Риза-Скифа следва програма на системно представяне на български автори (Леа Коен „Рафаел, 2019, прев. Иван Генов; „Няма такава книга“ от Людмил Станев, 2021, прев. Бл. Филевска; предстои издаването на поетична книга от Борис Христов, прев. Бл. Филевска).

Теодора Димова бе гост на панаира на книгата по покана на изд. „Енастрон“, с подкрепата на Генералното консулство на България в Солун. В срещата с нея на 6 май участваха литературният критик Танасис Никакис, журналистът Танасис Гогадис от радио 9,58 ЕРТ, журналистката и писателка Кириаки Бейоглу от гръцкия вестник „Ефимерида тон синдактон“. Мария Каламара прочете избрани откъси от романа.

В интервю с българската писателка, поместено на сайта за изкуства и политика ПолиК (www.poli-k.net) озаглавено „Теодора Димова: Литературата преди всичко говори за болката“, журналистът Йоанис Кондос я представя с думите:

„Утвърден романист, драматург, есеист, публицист и интелектуалка, българката Теодора Димова изследва в плътно написания си роман „Майките“ напрегнатата динамика на семейните отношения.

Въпрос: Вие сте получила широко признание като романистка, авторка на театрални пиеси, есеистка, дъщеря сте на известния български писател Димитър Димов. Отдавна ли сте се възхищавала от баща ви и неговото наследство или е имало моменти в които сте подхвърляли на съмнение неговия избор – естетически или политически?“

Отговор: „Баща ми е починал, когато съм била на пет години. Винаги е трудно когато губиш родител, но това да го загубиш на толкова крехка възраст е нещо, което те белязва за цял живот. Мисля, че в биографията на всеки един носи част от първородния грях. Този жребий е неговият кръст и – рано или късно – той се научава да живее с този кръст и да го носи.

Продължавам периодически да препрочитам романите на баща ми, винаги откривам по нещо ново в тях. Те са култивирали у мен реален критерий за високата литература, която въздейства и вълнува. Може би именно неговата загуба ме е накарала да стана писателка, за да се приближа до него. И действително, посредством литературата съумях да се доближа колкото е възможно повече до неговата личност“.

Въпрос:Освен писателка, вие сте и действена интелектуалка. Каква е ролята на интелектуалецът в България и в Европа в наше време“

Отговор: „Един писател не може да промени обществото, може само да повлияе върху други хора. Тоест, един роман оказва въздействие върху индивида, който се „потапя“ в него на различни нива: интелектуално, емоционално, духовно. Необходимо е също развиване на култивиран художествен вкус, защото ако той отсъства, читателят не може да разграничи художествения текст от пропагандата“.

На 4 май т.г. в рамките на книгоизложението бе проведен и панел „Балкански писатели и преводачи разговарят за силата на литературата в прехвърлянето на мостове“. Най-старият атински всекидневник „Естия“ цитира в пространна статия думи и на двете български участнички: литературния преводач Здравка Михайлова, служител на посолството в Атина, и на писателката Елена Пеева-Никифоридис:

„В България съществува сериозна и дългогодишна традиция в преводите на гръцка литература. Редица гръцки произведения в проза се преведени през периода 1960-1990 г., и в нови условия на книжния пазар след политическите промени от 1989 г. Не би било преувеличено да кажем, че успоредно с четиримата гръцки поети, които всеки образован и четящ българин познава - Кавафис, Сеферис, Рицос и Елитис, Никос Казандзакис е най-известният, превеждан и продаван в страната гръцки автор, със слава и популярност аналогични на тези на Кавафис и Сеферис, но в прозата», отбелязва наградената българска елинистка Здравка Михайлова. Книгите на Казандзакис са издавани в България неколкократно, в милионен тираж, а неотдавна, след освобождаването на правата върху гръцките издания, те са преиздадени, след изчерпване на тиражите им.

Българката Елена Пеева, която живее в Солун, където и пише произведенията си, се спря върху особеното място, което Гърция заема в нейните разкази. „Солун е, мост на Балканите, малко кътче на земята, но в което има всичко което му трябва на човек. Харесват ми балканските хора", каза тя, призовавайки колегите си от района да продължат да пишат разкази, които скъсяват разстоянията между народите.

Директорът на Националния център за книгата Светлозар Желев също бе гост на панаира, осъществявайки полезни професионални контакти. На Книгоизложението в Солун бе представена със свой щанд бе и Асоциация „Българска книга“.