Паметна плоча, посветена на българина Александър Стоянов - един от директорите на Кутаиската класическа гимназия в края на XIX в., бе открита на 6 декември 2019 г. в училище № 1 „Акакий Церетели“ в Кутаиси. След откриването на паметния знак бе представена и триезична книга, озаглавена „Александър Стоянов – българският застъпник на грузинския език и култура“, издадена по инициатива на Посолството на Република България в Тбилиси.

Посланик Десислава Иванова приветства събралите се дейци на образованието, науката и културата, български граждани – членове на сдружение „Възраждане“, и представители на областната и общинска администрации в Кутаиси и откри съвместно с губернатора на регион Имерети Звиад Шаламберидзе паметната плоча, монтирана в парадното фоайе на училището до образа на неговия патрон – грузинския възрожденец Акакий Церетели.

В словото си при представянето на брошурата, посветена на живота и делото в Грузия на видния българин, посланик Иванова разказа за заслугите му за съхраняването на грузинското културно-историческо наследство, както и за смелото му застъпничество за преподаване на грузински език в условията на руската имперска образователна система в края на XIX в. Тя изтъкна, че малко познатият Александър Стоянов е пример за многостранно развита възрожденска личност, чието дело най-после намира заслужено признание. Талантът на Александър Стоянов е оставил следи в редица области от живота на грузинския народ и държава, заяви посланик Иванова, а качеството на педагогическата му работа е видно от плеядата негови възпитаници – дейци на грузинската наука и образование, държавни дейци и творци като Еквтиме Такаишвили, чийто паметник е само на няколко метра от паметната плоча. Що се отнася до заслугите на Александър Стоянов в науката и опазването на паметниците на грузинската култура, българският посланик припомни спасяването на катедралата „Баграти“ в Кутаиси, археологическите разкопки на крепостта „Петра“ и некропола във Вани, както и забележителния пътепис, посветен на етнографията на региона Сванетия.

Изказвайки благодарност за активното съдействие на областната и местната власт, Десислава Иванова увери гостите на инициативата, че Посолството на Република България в Грузия ще продължи да работи за сближаване на българските и грузинските градове и региони и ще съдейства за възобновяване на активните и интензивни контакти между Пловдив и Кутаиси на ниво общини и области, както и между училищата в двата града.

Поздравления по случай откриването на паметната плоча и отпечатването на брошурата отправиха и губернаторът на област Имерети Звиад Шаламберидзе и заместник-кметът на Кутаиси Нино Твалтвадзе. Двамата откроиха значението на Александър Стоянов и важната роля, изиграна от него за съхраняването на грузинското културно-историческо наследство, подчертавайки заслугата на Посолството на Република България в Тбилиси за поддържането на спомена за него.

Кратко слово за Александър Стоянов произнесе и авторът на брошурата Енди Немсверидзе, магистър по история на правото и възпитаник на гимназията, ръководена някога от Александър Стоянов. Инициативата завърши с български народни танци, изпълнени от деца от грузинския ансамбъл „Нартеби“, с който Посолството на Република България в Тбилиси си сътрудничи по линия на редица културни мероприятия.

     Кой е Александър Стоянов?

• Педагог с прогресивни възгледи, образовал и възпитал редица грузински национални дейци, научни и културни авторитети на XX в., сред които министъра на образованието на първата грузинска демократична република Гиорги Ласкишвили;

• Археолог, поставил научното начало на изследванията за древността в Грузия, с лична заслуга за проучването и съхраняването на емблематични паметници на грузинската история – храма „Баграти“ в Кутаиси, античната крепост „Петра“ на брега на Черно море, центъра на колхидската култура „Вани“ и др.;

• Инициатор за създаването на Кутаиския историко-етнографски музей;

• Филолог, етнограф и историк, посветил знанията и уменията си на проучването на една от съставните части на грузинския народ – сваните и тяхната област – Сванетия, автор на първото сериозно етнографско проучване „Пътешествие по Сванетия“/1876 г./;

• Пионер в създаването на субтропично земеделие на грузинското черноморско крайбрежие и много други  дейности в полза на Грузия и нейния народ.