На полярния изследователски кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ се състоя възпоменателна церемония в памет на жертвите на самолетната катастрофа на 15 септември 1976 г. на о-в Ливингстън. Загиват десет военнослужещи от Военноморските сили на Аржентина и един журналист при сблъсък в склон на планината Бернар. Поради лошите метеорологични условия опити за прибиране на телата са предприети едва през януари следващата година. В операцията отново поради рязко влошаване на времето се разбива изпратеният хеликоптер с трима души на борда. Трагедията и обективните пречки принуждават аржентинската страна да преустанови опитите по прибиране на телата.

Трагедията на двете последователни катастрофи става най-голямата по своите мащаби в историята на аржентинското присъствие към момента в Антарктида.

Развитие по темата има едва на 22 януари т.г., когато членове на 32-та Българска експедиция намират отломки от самолет на брега на о-в Ливингстън, в подножието на планината Бернар. Откриването на нов елемент на 29 януари с изрисувано слънце – държавен символ на Аржентина, и разположението на находките реферират недвусмислено към самолета „Нептун“, с регистрация 2-Р-103 на аржентинските военноморски сили, който на 15 септември е изпратен да проучи нивото на заледяване в района.

Във възпоминателния акт на българския кораб НИК 421 участваха екипажа на капитан Николай Данаилов, както и учените на борда от България и Испания. Ректорът на Висшето военноморско училище „Никола Вапцаров“, флотилен адмирал Боян Медникаров откри церемонията, като акцентира, че три приятелски нации, активни в изследователската си дейност в Антарктида, заедно отдават почест на загиналите аржентинци. Хронологията на събитията от 1976—1977 г. бяха представени от Лукас Акоста,  офицер от Военноморските сили, временно зачислен към екипажа на българския кораб като съветник на капитана на българския кораб по плаването в ледените води на Антарктида в рамките на двустранното сътрудничество между военноморските сили на България и Аржентина.

Посланик Михайлов заяви, че болезнената трагедията на двете катастрофи не е напразна, а е безценен урок за неизмеримите рискове, които съпътстват устрема на човека към разкриване на тайните на Белия континент. „Неравната битка с природните стихии предопределя основната характеристика на голямото антарктическо семейство – солидарност. Солидарност при реализирането на научните проекти, в логистиката, при оказването на помощ при извънредни ситуации, но и солидарност в болката. Българите страдаме за загубата на аржентинския народ и за нас е чест да можем да отдадем почест на аржентинските герои“.

Церемонията закри председателят на Българския антарктически институт и ръководител на Българската антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев, който заяви, че подвигът на жертвите, които са и изследователи на Антарктида, няма да бъде забравен.

Във възпоменателния акт участва и генералният директор на БТА.