На 22 февруари т.г. на специално организирана конференция беше отбелязана 80-та годишнина от спасяването на българските евреи (10 март). Домакин на събитието беше Центърът за изследване и разпространение на сефарадската култура в Аржентина (CDiCSеF). Лектори бяха Посланикът на Република България, г-н Стоян Михайлов, и от Израел - д-р Марио Синаи, специалист по Шоа и автор на книгата „Пътища, следи и корени на евреите в България“.

В своето изказване посланик Михайлов определи спасяването на българските евреи като феномен, който съдържа формулата за предотвратяване и възпиране на чудовищни извращения като Холокоста. За съжаление, днес въпроси като радикализация, краен национализъм, език на омразата и антисемитизъм са все още актуални, сподели посланикът. На 24 февруари светът отбелязва една тъжна годишнина. Една година от руската инвазия в Украйна, война, която никой не е смятал за възможна, но е факт. 

„Спасяването на българските евреи е източник на гордост за целия български народ. Нито един български евреин не е бил депортиран в нацистките лагери на смъртта или убит в България заради своята религия или етническа принадлежност“, заяви г-н Михайлов. Цялата еврейска общност в България, 48 000 души, оцелява. Единствената държава в континентална Европа, в която по време на Втората световна война еврейската общност се разраства естествено (раждаемост, а не чрез имиграционни процеси), е България.

Посланик Михайлов акцентира върху ключовия принос на българското гражданско общество, което се изправя срещу хитлеристката машина и категорично се противопоставя на дискриминацията, изолацията и опитите за последващо физическо изтребление на евреите.  Специално внимание обърна на борбата на българската църква срещу антисемитската политика. Открои и приноса на парламента, държавната администрация и царя. За посланик Михайлов спасяването на българските евреи показва, че с обединени усилия обществото е в състояние да се справи и с най-тежките предизвикателства.

Подкрепено с множество слайдове, изказването на д-р Синай носеше заглавието „Спасяването на българските евреи: кураж, смелост и солидарност на българския народ“.  Темата беше разгледана в историческа рамка, включваща българския национален въпрос, териториалните загуби след двете балкански войни и Първата световна война и последващото включване на България във Втората световна война на страната на хитлеристка Германия. 

Д-р Синай направи исторически преглед на присъствието на евреите по българските земи още от 3 в. Историкът открои видни българи с еврейски произход, сред които Елиас Канети, от Русе, носител на Нобелова награда за литература. Д-р Синай обърна внимание на традиционната толерантност и гостоприемство на българите, създали благоприятните условия до началото на Втората световна война за процъфтяване на ционизма в България с повече от 200 организации, школи, културни центрове, спортни клубове. Като интересен факт посочи откриването на „величествената“ Синагога в София през 1909г. – присъства не само целият управленски елит, но и лично цар Фердинанд и съпругата му. Той коментира, че „евреите не само бяха лоялни граждани на страната, в която са се родили, но и бяха пламенни патриоти“. Между 7000 и 8000 евреи са се записали като доброволци в българската армия по време на Втората световна война, а 952 от тях умират за своята Родина България. Доколкото е имало антисемитизъм в България, според д-р Синай, той по никакъв начин не може да бъде сравнен с процесите в Полша, Русия или Унгария. 

Д-р Синай е категоричен, че „ спасяването на еврейската общност в България от депортиране и унищожение е най-значимото изключение за еврейското население в Европа по време на нацистката окупация“. 

Историкът проследява стъпка по стъпка процесите по спасяването на българските евреи от антисемитската политика, прокарвана от „нацисткия елит“ в страната по време на Втората световна война – министър-председателя Богдан Филов, министъра на вътрешните работи Петър Габровски и комисаря по еврейските въпроси Александър Белев. Д-р Синай изтъкна тактиката на цар Борис за избягване на изпращането на български войски на руския фронт и депортирането на българските евреи, включително под претекст, че са нужни в трудовите лагери. Историкът открои ключови фигури в процеса на спасяване на българските евреи, като Лиляна Паница, секретарка на Белев, която на 9 март 1943г. разкрива тайните планове за депортация. Обърна внимание и на ролята на Димитър Пешев в мобилизирането на българските депутати срещу решението за депортация. Подробно разказа историята на очевидец как пловдивският митрополит Кирил ляга на релсите пред влака, решен да не допусне изпращането на евреите. 

Д-р Синай завърши изказването си, обръщайки се към българския народ с думите на поета Хаим Хефер: „Заради вашия кураж, смелост и солидарност, прекланяме пред вас глава и в тишината промълвяваме „Благодарим!““.