Посолството на Република България в Белград в сътрудничество с Катедрата по сръбски език с южнославянски езици, Групата за български език, към Белградския университет организира работилници и кръгла маса на тема „Българо-сръбските литературни и културни диалози”.

Събитията, които са част от културната програма на Българското председателство на Съвета на ЕС в Белград, се проведоха на 17-18 април 2018 г. във Филологическия факултет и в Културния отдел към Посолството на Република България в Белград. Специални гости от България бяха проф. д-р Светлозар Игов, критик, есеист, преводач на Иво Андрич и Йован Христич, проф. д-р Михаил Неделчев, литературен критик, проф. д-р Антония Велкова-Гайдаржиева, литературен историк, доц. д-р Пламен Дойнов, поет, критик, драматург, главен редактор на „Литературен вестник”, Захари Карабашлиев, писател, белетрист и драматург и Георги Чобанов, редактор и основател на първия електронен портал за литература в България – LiterNet. От сръбска страна участници в кръглата маса бяха проф. д-р Михайло Пантич, литератор и автор на христоматия „Българска литература”, Владислав Байац, писател и главен редактор на издателска къща „Геопоетика”, Гойко Божович, литератор и главен редактор на издателска къща „Архипелаг”, проф. д-р Горан Корунович, литератор, както и преподаватели по български език и литература във Филологическия факултет.

По време на работилниците, които се проведоха във Филологическия факултет, сръбските студенти имаха възможност да се запознаят с българските гости и да разговарят по теми, свързани със съвременните тенденции и изследвания за българската литература и култура. Българските гости бяха приети на среща от продеканите на Филологическия факултет, както и от д-р Божко Сувайчич, ръководител на Катедрата за сръбска литература. В знак на благодарност към домакините българските гости направиха дарение от български книги, предназначени за студентите по българска филология във Филологическия факултет.

По инициатива на Посолството беше проведена обща кръгла маса с участието на българските гости и сръбски литератори от Белград, Ниш и Нови Сад. В приветственото си слово посланик Радко Влайков поздрави участниците и изрази своето убеждение, че тази първа опознавателна среща между български и сръбски литератори в най-новата история на двете държави ще постави основата на едно по-близко и дълготрайно сътрудничество. Връщайки се към историята на двете държави и по-специално на братоубийствената война между България и Сърбия от 1885 г., посланик Влайков заяви, че Нешков връх, намиращ се в близост до Цариброд, е историческото място, където едва две години след войната българи и сърби погребват костите на близките си в една обща костница. Този акт символизира силното желание на двата народа подобно събитие никога повече да не се повтори, не само във военния смисъл на думата, но и в чисто човешки. Той добави, че участниците на тази кръгла маса, хора на духа и на словото от двете страни много по-убедително биха могли да допринесат за съхранението на този акт. Това е символичното място, където трябва да ходят българи и сърби, на паметника, на който през последната година редица високопоставени български и сръбски представители положиха венци и се поклониха пред паметта на нашите предци. В заключение той заяви, че този дух трябва да бъде пренесен в чисто човешките ни контакти и отношения във всяка една област, включително и в литературата, като подчерта още веднъж убеждението си, че една такава първа среща е само началото на едно дълготрайно сътрудничество между двете страни.

По време на дискусията участниците в кръглата маса се обединиха във виждането си за необходимостта от активизиране на контактите си, което по техните думи е основа за укрепване на добросъседските отношения между България и Сърбия, както и че днешната среща бележи нов етап в усилията на двете страни да засилят взаимното опознаване на двата народа. Участниците се съгласиха да проведат през следващите месеци поредица от работни срещи за реализиране на съвместни проекти в областта на изследванията и преводите на българската и сръбската литература.