Интервю на посланик Бисерка Бенишева за вестник „Аз Буки”

– Г-жо Посланик, тази година ще отбележим 100-годишнината от основаването на Дружеството на българите в Унгария. Избралите Унгария за втора родина наши сънародници още през XIX в. мислят как да опазят културната си идентичност. И днес ли българите в Унгария следват тези ценности?

– За българската общност в Унгария все още носи вдъхновение девизът на учредителите на българското дружество през 1914 г. – това са думите на първия председател на дружеството: „Бъдещето се гради не само с мотика, а с вяра в Бога и с отворени очи“. Така се поставя началото на изграждането на българската черква, на българското училище, на самодейните танцови състави, на пазенето на българската и православната традиция.

Наследниците на българските градинари са почитани граждани на унгарското общество и със своя дух, творчество и традиции обогатяват унгарското културно разнообразие. Пренасянето на българската национална традиция и обичаи – от празнуването на Бабин ден до големия празник на градинарите Димитровден и Коледа, съхранява чувството за принадлежност към българската общност в Унгария поколение след поколение.

Тържествено се отбелязват паметните за България дати, или както ги наричат местните българи – Деня на Освобождението, Деня на славянската писменост, Деня на Съединението, Деня на Независимостта. Така са останали в паметта на поколенията. Това усещане за „заедност“ в празнуването, както и даренията, за да има български храм и училище, български културен дом, са съхранили националната идентичност.

Днешните самодейни ансамбли – детският танцов състав „Росица“, младежкият ансамбъл „Янтра“ и ансамбълът на ветераните-самодейци „Зорница“, както и училището за роден език и детската градина, печатните издания, участието в радио- и телевизионни предавания, театралната трупа „Малко Театро“, са само малка частица от родолюбивото наследство на заселващите се от средата на XIX  век в Унгария български градинари.

– Каква е ролята и мястото на Дружеството на българите в съвременните отношения на двете държави – членки на ЕС?

– Българо-унгарските двустранни отношения са традиционно добри. Това се дължи и на приятелството между българите и унгарците, на взаимното уважение към историята и традициите. България и Унгария споделят общи ценности като партньори в ЕС и имат общи интереси в интеграционните процеси. Несъмнено Дружеството на българите, като представител на българската идентичност в Унгария, е носител на това послание на приятелство.

– Според унгарското законодателство българската общност избира свое републиканско самоуправление. Докъде се простира партньорството между посолство и тази представителна институция на сънародниците ни?

– Българското републиканско самоуправление представлява интересите на българската общност пред унгарските власти и в този смисъл ролята на посолството и самоуправлението съвпадат – защита на правата на българското национално малцинство зад граница. Партньорството ни се изразява в чести работни срещи за обсъждане на проблеми, които динамиката на всекидневието поставя, съвместно търсене на решения, планиране на тържествени чествания, укрепване на връзките с България.

– Във Ваше изявление казвате, че българската общност в Унгария е модел за съхраняване на традиция и език. Защо е толкова важно това в един глобален свят?

– Българската общност тук е една от „старите“ общности зад граница – това са трето-четвърто поколение българи. Запазили са родолюбието на своите предшественици, смесили са се с унгарците, но са съхранили езика и традициите. Във всекидневието разговарят и на двата езика, но пазят майчиния език, предават го на децата си, учат ги на българските обичаи.

– В два от големите университети – в Будапеща и в Сегед, се преподава български език и литература. Популярна в СУ „Св. Климент Охридски“ е унгарската филология. Как помага това на приятелските ни взаимоотношения през XXI век?

– Запазването на традициите на българистиката сред славянските филологии в унгарските университети изисква все повече усилия. Динамиката на съвременния свят, появата на все нови и нови специалности измества вниманието на младото поколение от традиционните филологии. Заедно с българските лекторати в университетите, с Българското републиканско самоуправление, с Българския културен институт внимателно анализираме процесите и търсим форми за популяризиране на българистиката.

Все по-интезивните икономически и културни връзки между България и Унгария са добра предпоставка за реализация на унгаристите в България и на българистите в Унгария.

– Какви мостове градят днес двете страни, за да постигнат икономическите параметри, заложени в Дунавската стратегия?

– Дунавската стратегия, като регионална платформа на ЕС, дава рамката за развитие на сътрудничеството чрез съвместни проекти. Постигането на общи цели чрез трансгранични проекти е в основата на тази платформа.

България и Унгария са в активен диалог по всички приоритетни области на стратегията. И двете страни имат разбирането и убеждението, че въпроси като транспортната инфраструктура, енергетиката, екологията и биосферата, но също така туризма и културното многообразие за целия регион на басейна на река Дунав, могат да бъдат решени само чрез сътрудничество между дунавските страни.

– За икономическия растеж Европа залага на науката и иновациите. Търсят ли се – и в кои области, възможности за съвместни иновативни производства?

– Програмите на ЕС за периода 2014 – 2020 г. – в частност програмата „Хоризонт 2020“, дават предимство на развитието на иновациите и предприемачеството, за да се адресират предизвикателствата, пред които сме изправени.

Несъмнено фрагментираната понастоящем система за наука, изследвания и технологии следва постепенно да се обедини на европейско равнище, защото става все по-непосилна на ниво национални научноизследователски центрове.

След взетите от ЕС решения през 2008 г. за създаване на Европейския технологичен институт (със седалище в Будапеща) бе дадено началото на изграждането на мрежа от национални центрове, обединяващи научноизследователските общности на страните членки с цел формирането на големи трансевропейски и тематични партньорства.

Предстои представянето на Европейския технологичен институт в България, да се обсъдят възможностите за локален център. България и Унгария имат интерес от регламентиране на европейско равнище на научно-техническото сътрудничество и от участие в големи трансевропейски проекти в т.нар. триъгълник „знание – иновации – предприемачество“.