Кръгла маса на Фондация "Елизабет Костова"
На 1 юни 2010 в Американския център към Столична библиотека фондация „Елизабет Костова” пренесе Созополския си семинар по творческо писане, организирайки срещата "Литературната дипломация". Автори, лауреати на фондацията и гости дискутираха темата за ролята на литературата в комуникацията между страни, творци и визии за този процес. Държавният културен институт е сред организаторите на срещата, а директорът на института Людмила Димитрова взе участие в дискусията.
“Националната идентичност не е нито естествена, нито е непроменима, а се конструира в резултат и като реакция на променящите се нужди и възможности”., посочва Марк Леонард, директор на Центъра за европейски изследвания цитат в Лондон. Избрах този цитат от един от специалистите в областта на публичната дипломация Марк Леонард, за да очертая веднага рамката, в която Държавният културен институт към министъра на външните работи и фондация Елизабет Костова”, се заявяват като работещи за една цел и следователно и като партньори. И ако най-общо – това е националната идентичност, в която безспорно водеща е културната компонента, то логично би било – културната дипломация да бъде инструмента за конструирането на тази идентичност, а литературната дипломация изгражда този сегмент от идентичността, който основно се свързва с националната литература и език и утвърждаването на нейното място в европейската и световна книжнина и литературно наследство. Членството на България в ЕС преподреди и приоритетите в областта на културата, зададе нова траектория на износа й, начерта нова карта, в която местата да се комуникира, да се обменят културни ценности, да се разширява знанието за българска литература са много повече, а техните форми или формати – динамично променящи се – от литературните четения до уеб базирани литературни форуми, от малките книжарници – до съвременните книжни институции, панаири на книгата. Когато Европа говори за европейска идентичност, то и България трябва да говори за нея, да работи за нея, да помага европейската култура да се случва извън границите на Европа, да предлага решения и ресурс. Смятам, че литературната дипломация е инструмент, който може да превърне дефекта, ако е дефект на малката култура, в ефект или успех. Полето на разгръщане на този потенциал е Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на формите на културно изразяване, която се счита за ключова за ЕС.
През последните няколко години културата и културната дипломация присъства постоянно в европейския дневен ред, Понятието културна дипломация стана толкова популярно, че ГУГЪЛ показва почти 900 хиляди позиции на английски и около 450 хиляди на български. Очевидно то става ключов елемент от изграждането на външнополитическата визия на всяка страна. На културата залага и Европейският съюз, градейки стратегиите си за комуникация на своите ценности със света. Културната дипломация стана толкова често използван израз, че вече се чуват критични гласове за недостатъците му – само за промоция на ценностите на една или друга страна ли говорим или за истинско вглеждане в културните особености на другите, разбиране и признаване на тяхната специфика. Днес няма да навлизаме в тази проблематика, защото не това целта ни. Темата на семинара е литературна дипломация, а моята задача като директор на културна институция е да споделя с вас перспективите от гледна точка на връзката и значението й за външнополитическите цели и задачи. Има ли връзка между литература и политика и има ли смисъл да говорим за такава връзка. Очевидно след като Културният институт подкрепи този семинар можем да се надяваме на нейното съществуване. Тя разбира се не е причинно-следствена. Литературата може и се развива, случва без политиката, както и обратното. Но връзката е системна – т.е. развитие на частите на едно цяло – една зряла и успешна външнополитическа стратегия, неминуемо на определен етап от своето изпълнение се обръща към своята култура, а много често гаранция за успеха на тази стратегия е именно културата и разбира се в частност литературата. Трябва ли ни повече българска култура в Китай, или Индия, един от външнополитическите приоритети на България, а и на ЕС. А дали той е интересен за творците. Кой автор или произведение да помогнем да бъде преведен на китайски – Иван Вазов или Георги Господинов, или … И кой да каже – официалните институции или професионалните творчески организации? Отговорът може да бъде намерен или да се помогне в търсенето именно чрез литературната дипломация, разбрана като проучване на средата. За официална културна институция това означава стратегия на участие – панаири на книгата, съдействие за превод, други възможни форми на културно присъствие.
Литературната дипломация не е от само себе си разбиращо се действие или поведение на определена група хора, професионално ангажирани с литературата. Тя е стратегия, тя е дейност, която изисква знание за средата, познаване на чуждата култура, език и литература, тя е процес на непрекъснато взаимодействие и партньорство, на информиране, на learning by doing. И фактът, че присъствам тук като представител на официална културна организация аз оценявам именно като проява на определена зрялост и на двете страни. Културните институции каквато е ДКИ помагат за подобряване на видимостта на създадените културни продукти, географско разширяване на тяхното присъствие чрез тяхното насочване в предварително определени държави и региони. Но формулата на успеха е тази програма за действие да се изработва в диалог със създателите на културните продукти. Така че считам моето участие в семинара като добро начало на диалога. Желая успех на всички нас.
Людмила Димитрова,
директор на Държавния културен институ към министъра на външните работи
София, 1 юни 2010
Държавният културен институт е партньор на Фондация "Елизабет Костова" в създаването на сайта Contemporary Bulgarian Writers in English, който осигурява достъп до актуални профили на автори на съвременна българска художествена литература на английски език и прдоставя откъси от техни произведения в превод.