Gerb

Разговор по актуални теми с външния министър Николай Младенов
6.02.2012
Print
Email

"Дарик" радио, предаването "Седмицата", 4 февруари 2012 г.


Водещ Кирил Вълчев:Министърът на външните работи Николай Младенов в студиото
на "Седмицата". Добро утро.

Николай Младенов:Добър ден.

Водещ:Да започнем с утрешното посещение на държавния секретар на Съединените щати Хилъри Клинтън. В един форум коментираха, че България искала да демонстрира пред нея подкрепа за американската позиция за гарантиране на авторските права на големите корпорации във филмовия и музикалния бизнес, които са американски капитали предимно, и заради това била подписала това споразумение АСТА, търговското споразумение за борба срещу  фалшифицирането. Утре ще стане ли дума за това?

Н. Младенов:Не, въобще няма такава тема. Имаме достатъчно други неща, покоито да говорим, които са важни както за двустранните ни отношения, така и за това, което правим заедно в Афганистан, сътрудничеството ни по линия на НАТО, тук, за региона на
Балканите, Близкия изток. . .

Водещ:Ние подробно ще говорим за това. Има ли България различна от американската позиция по въпроса за т.нар. защита на авторските права в интернет?

Н. Младенов: Българската позиция по този въпрос се формира в Народното събрание, защото предстои комисиите да обсъдят проекта на споразумението. Различни експерти са уверили нашето министерство, че този текст не предполага някаква промяна на
българското законодателство. Но нека да чуем дебата в Народното събрание и тогава да се вземат всички гледни точки предвид, и да се формира окончателното решение.

Водещ: А какво казват вашите експерти? Може ли да подпишеш едно, а да ратифицираш друго, т.е. да направиш резерви. . .

Н. Младенов: Това е правото на ратификацията, да...

Водещ: При парламента няма проблем това, че още при подписването не са изразени резерви?

Н. Младенов: Подписването винаги е базирано на това, че после актът трябва да бъде ратифициран, както се случва с всеки международен договор. Между другото, ако се върнем към т.нар. фискален пакт, който ще се подпише, живот и здраве, на 1 март, поне това са плановете в Европейския съюз, след което ще започне процесът на ратификация. В ратификационния акт, който ние, нашият парламент трябва да приеме, ще има ясно записано това, което е и в решението на Народното събрание преди подписването, т.е. откога и кои части на договора ние прилагаме.

Водещ: А това при подписването, което прави България или ще направи, България ще бъде ли изрично и при самото подписване декларирано, че ще има резерви?

Н. Младенов: Не, не, това се прави в едностранна декларация при процеса на ратификация. Различни са формите, по които може да се направи. Формата, която сме избрали с фискалния пакт е с едностранна декларация. Например. . .

Водещ: При ратификацията също ще стане евентуално. . .

Н. Младенов: . . . евентуално, защото този акт не е моя отговорност, така че. . .

Водещ: Да затворим тази тема, понеже много ще я обсъждаме в предаването, с най-различни говорители, с вашата позиция, кратко по този въпрос.

Н. Младенов: Моята кратка позиция е, че ако в интернет можеш да крадеш, можеш и да продаваш. Така че, тези, които искат да продават, да бъдат по-добри и да продават по-активно. Това е една среда.

Водещ: Добре. Доста ясно казано. Коя ще бъде главната тема на посещението на Хилъри Клинтън в България?

Н. Младенов: Аз бих сложил две главни теми: едната главна тема е това, което имаме в двустранното ни сътрудничество, всичко свързано с подобряване на човешките контакти между България и Съединените щати. Не искам българо-американските отношения да се ограничават само до темата сигурност, която е изключително важна за нас, но от 90-те години насам Съединените щати са ключов партньор на България в много области. Вчера си направих една справка. Не знаех даже, че по официални статистически данни от проучване през 2006 година в Америка, българските студенти са втората най-голяма чуждестранна група студенти в Америка, след руснаците, от Източна Европа; че българите, които живеят в Щатите, по различни причини - работят или са наследници на българи, които са емигрирали преди години - там са близо 250 хиляди. Това са безкрайно много човешки съдби, безкрайно много възможности за развитие на отношения, които са важни за нашата икономика, за нашето общество като цяло. Така че двустранните отношения ще бъдат много важен аспект. В тях аз бих искал да откроя няколко теми - едната е темата, свързана с инвестициите и това какво правим в областта на икономиката. Втората е как решаваме конкретни проблеми на българи, които са работили или придобили, така, трудов стаж в Америка. Имаме подготвено споразумение, което се надявам да предложим сега на Съединените щати, в перспектива и да подпишем . . .

Водещ: Там каква е идеята на това споразумение, че Съединените щати. . .

Н. Младенов: За признаване. . .

Водещ: . . . не плащат на тези българи. . .

Н. Младенов: Не, не, става въпрос за това нашата система да може да признава трудовия стаж, който е натрупан в Америка, за българите, които са били там няколко години например, после са в България. Това има пряк ефект за нашите съграждани. . .

Водещ: А ще започнат ли американците да признават трудовия стаж, натрупан в България, защото има и обратният вариант? Един човек в България живее 20 години и отива след това и работи още 20 години. . .

Н. Младенов: Разбира се, но доста по-малко са, доста по-малко са американците, така да го кажем, които живеят тук или работят тук и които после отиват обратно в Америка.

Водещ: Защо? Тези, които имат американско гражданство там българи, този въпрос стои много сериозно.

Н. Младенов: Да, има такива, но като бройки са по-малки.

Водещ: Ако са 250 хиляди души. . .

Н. Младенов: Това, което ме вълнува повече е тези български граждани, които се връщат оттам, да могат да имат признати права тук. Това са част от двустранните теми. Друга част, другият важен акцент ще бъде нашето сътрудничество тук на Балканите, сътрудничеството ни в Близкия изток в подкрепа на всички тези процеси, които текат сега на демократизация в Близкия изток, по които ние имаме много близки виждания и по които много често можем да работи заедно, споделяйки опита, който нашата страна има, и надграждайки над това, което е постигнато до момента. В Балканите имаме конкретни предизвикателства, които са свързани както с разширяването на НАТО в региона, така и с подкрепата на реформите в нашите съседи. Имаме много, много обширен дневен ред, който да. . .

Водещ: С кои държави България иска да се разшири НАТО в региона?

Н. Младенов: Аз мисля, че всички наши съседи, които изпълнят критериите и имат това желание, трябва да извървят пътя. На първо място обаче бих извадил пред скоби една държава, която е много важна за сигурността на региона, и това е Босна и Херцеговина, където имаме ясно формулирани критерии от страна на НАТО, изработени с много сериозен труд от България, формулирани в рамките на НАТО, за това как Босна и Херцеговина може да стане част от програмата "Партньорство за присъединяване на НАТО", което ще бъде в пряк интерес за целия регион, включително и на нашата страна, защото, да не забравяме, че ние все още имаме 120 военни, които седят там, в базата Бутмир в Сараево.

Водещ: Тази седмица впрочем имаше ротация, доколкото знам.

Н. Младенов: Възможно, да.

Водещ: Със сигурност първият въпрос, който ще постави американската дипломация предвид важността на този въпрос за Съединените щати, е българската позиция за Иран и иранската ядрена програма.Трябва ли Иран да бъде накаран с всички средства да преустанови ядрената си програма?

Н. Младенов: Категорично Иран трябва да преустанови ядрената си програма и да отговори на абсолютно всички международни изисквания, на които отговаряме и ние.

Водещ: Акцентът във въпроса ми беше във всички средства, тъй като това е като че ли позиция на Съединените щати, които не изключват военната намеса за преустановяване.

Н. Младенов: Аз ви казвам каква е целта. Целта на всички трябва да бъде да не се позволява Иран да се сдобие с военна ядрена програма. Използването на ядрените технологии за мирни цели е разрешено и регламентирано от международното право под много строги критерии и проверки, които са също фиксирани. Проблемът с Иран е, че много сериозни са съмненията, че тяхната ядрена програма отговаря на тези изисквания и критерии, най-малкото защото те се оттеглиха отново от споразуменията, които са необходими, за да се гарантира именно тази цивилна страна на използването на ядрената енергетика. И второ, докладите на Международната агенция, които ясно изразяват съмнения, че програмата не е само с мирни цели. Затова позицията, която България, нашите съюзници в Европейския съюз, в НАТО и Съединените щати, и всички, които следят този процес внимателно, имат, е, че Иран трябва максимално бързо да се върне към всички международни ангажименти, които има, да докаже, че ядрената програма е за мирни цели и да седне на една маса за преговори, както това е формулирано в изискванията на международната общност. Това е позицията, която имаме ние, както и всички наши съюзници.

Водещ: Да ви задам въпроса по друг начин, без да очаквам да ми отговорите. Каква е позицията ви по въпроса дали България трябва да допусне съвместните военни бази с американците на българска територия да бъдат използвани за транзит на американските войници при евентуален въоръжен сблъсък с Иран?

Н. Младенов: Няма такъв разговор, няма такъв въпрос. В момента съвместните бази, които са в крайна сметка български, се използват със Съединените щати за обучение, както на нашата армия, така и на техни войници, и ние тези бази ги ползваме по същия начин за обучение и за съвместни, така, упражнения с други въоръжени сили, на други страни. Така че тези бази са си български, а използването им съвместно със Съединените щати е една голяма част, разбира се, от тяхното натоварване, но не е единствената.

Водещ: Ще иска ли България ускоряване на покритието й от противоракетната отбрана на НАТО? Първата фаза с ракети-прихващачи в Румъния, доколкото знам, е за 2015 година, тогава трябва да е готов и радар в Турция, Полша е 2018-а, България къде е във времето и очаква ли ускоряване?

Н. Младенов: Не знам какво разбирате под ускоряване, защото изграждането на
тази. . .

Водещ: Ами, ако се скарва западът с Иран, може би трябва да се гарантира по-бързо.

Н. Младенов: Изграждането на противоракетната отбрана на НАТО технологично не изисква във всяка една страна членка, да има някаква инсталация, която да работи.

Водещ: Да, защото може през румънските прихващачи да се защити България.

Н. Младенов: Реално системата, която сега се изгражда, на която и ние сме се съгласили и която ние подкрепяме много горещо в НАТО, отговаря на българския национален интерес  цялата територия на Република България да е покрита от нея. И понеже това неведнъж съм го казвал, искам пак да обясня защо за нас това е важно. Защото при старите планове за противоракетна отбрана, лансирани от предходната американска администрация, и тогава реално България не беше покрита от щита. Тогава щитът изглеждаше по съвсем различен начин и започваше след територията на България. Но тогава за България съществуваше много голям риск, за който малко хора сега говорят, защото им е неприятно да си спомнят за него, и това е рискът, че, ако, не дай се боже, се случи да трябва да се активира тази система, старата говорим, и да прихване ракета, летяща към Европа или към Щатите, съществен е шансът това прихващане да стане над територията на България, защото така беше конструирана старата система. Нали разбирате какво означава това.

Водещ: Тоест ракетата да падне в България.

Н. Младенов: Грубо казано, да. Това с новата система, на която ние сме се съгласили и която подкрепяме реално в НАТО в момента, няма да се случи и не може да се случи. Новата система, която сега се изгражда, обхваща цялата територия на България и я покрива, и тя я покрива срещу различни рискове. Тя я покрива срещу рискове от това, че, както виждаме, в един, така, доста широк регион около нас има, първо, нестабилност, второ, радикални движения, които все по-лесно се сдобиват с технологии и ракети, които са опасни. Трето, международният режим, който гарантира, че подобен тип технологии няма да бъдат достъпни до всеки, е под много сериозен натиск, защото е правен по време на Студената война и има нужда от почти цялостна актуализация, която е много трудна, върви много бавно в ООН и т.н. При комбинацията от тези рискове НАТО има задължението да гарантира сигурността на територията на страните членки срещу този тип нови заплахи. Именно затова противоракетната отбрана е такава гаранция. Да не говорим колко е. . . как преди години би било въобще немислимо да си представяме, че ще имаме диалог, в който НАТО и Русия с всичките различия, които продължаваме да имаме, ще седнат на една маса, за да говорят за противоракетна отбрана. Ние всеки път, когато
имаме заседание на министрите на външните работи, или среща на върха на НАТО, каквато предстои в Чикаго през месец май, има заседание на Съвета НАТО - Русия, всички тези неща се обсъждат в една много висока степен на доверие, въпреки, пак казвам, различията, които имаме.

Водещ: Първата фаза - 2015 година, вече ще покрие ли и България?

Н. Младенов: Реално да.

Водещ: Тъй като прихващачите ще са в Румъния, радарът ще е в Турция и технически България ще бъде защитена.

Н. Младенов: И само да добавя, извинявайте, че ви прекъсвам, другото хубаво на тази система е, че тя е адаптивна, че тя може да се развива без нуждата от някакви колосални инвестиции, които да я направят икономически невъзможна. Тя може да се адаптира спрямо заплахата, която би съществувала в перспектива. Защото това, за което сега говорим, преди десет, преди двадесет, преди тридесет години би било невъзможно.

Водещ: Кой ще я плати?

Н. Младенов: Ами, реално голяма част от бюджета идва от Съединените щати, за тяхната част от технологиите. Франция, Италия, Холандия имат също принос. . .

Водещ: България не участва или през вноската си в НАТО участва?

Н. Младенов: Ами голямата част се поема от страните членки, които използват своите технологии или предоставят в системата свои кораби, самолети и самолетоносачи, и каквото има нужда, за да  може тя да заработи. Тоест имат пряк принос в техническото й
изграждане.

Водещ: Не, то се налага през годините това питане, което очаква от българските политици да казват - българите лев няма да дадем, нали, и това обществото очаква. В това няма нищо лошо обаче. . .

Н. Младенов: Лев няма да дадем и да чакаме. . .

Водещ: . . . да платиш, да.

Н. Младенов: . . . някой друг да плати.

Водещ: Става дума ще нарастват ли примерно, какъв е планът, да нарастват ли вноските към НАТО?

Н. Младенов: Не, няма нарастване във вноските ни поради тази система в НАТО. Има общ принос, който всяка страна има в бюджета на НАТО, който се използва. Това, което ще има нарастване във вноските ни в НАТО, е поради изграждането на новата централа на алианса в Брюксел, която като всеки строеж. . .

Водещ: На сградата.

Н. Младенов: . . . изглежда сградата поглъща все повече и повече пари.

Водещ: Сирия. Новите от тази нощ.

Н. Младенов: Да, да.

Водещ: Най-малко 217 убити при стрелба с миномет в сирийския град Хомс, той е в централата част на страната. Ройтерс дава това съобщение. Трябва ли президентът Башар Асад да напусне поста си според плана на Арабската лига, каква е българската позиция?

Н. Младенов: Планът на Арабската лига предвижда плавен преход в Сирия, който включва предаването на властта от сегашния президент на друга фигура в режима, организирането на избори и постепенното демократизиране на държавата до момента, в който сирийските граждани сами изберат своя президент, своето правителство. Очакваме днес следобед, българско време, Съветът за сигурност в Ню Йорк да има ново заседание. Горещо се надявам, че то ще приеме резолюцията, както е внесена от страните от Арабската лига, подкрепена от голяма част от Съвета за сигурност. . .

Водещ: Русия не я подкрепя?

Н. Младенов: Нека да видим днес как ще приключи обсъждането в Съвета за сигурност. Има развитие в последните часове. . .

Водещ: Любопитна е българската позиция. . .

Н. Младенов: Българската позиция абсолютно. . .

Водещ: . . . специално за Башар Асад, защото съвсем скоро, не беше толкова отдавна времето когато той гостува тук. . .

Н. Младенов:  Да.

Водещ: . . . България се опитваше чрез него да установи близки отношения със Сирия.

Н. Младенов: И аз бях последният външен министър от страна-членка на Европейския съюз, който имаше среща с двама човека. Бях последният, който видя Башар Асад в Сирия, и бях последният, който видя президента Салех в Йемен. Към Сирия тогава имахме едно ясно и категорично послание, това, ако не ме лъже паметта, беше април тази година…

Водещ: Миналата.

Н. Младенов: … миналата година април, че не може този цикъл на насилието, който вече беше започнал, да продължи, че трябва да се инициират ясни и категорични реформи, които отиват отвъд очакванията на всички в Сирия и в чужбина, да се формулират ясни правила, на базата на които да се проведат избори в Сирия, и да спре насилието. Това бяха трите основни, основни послания, които аз изразих от името на България, от името на всички страни-членки на Европейския съюз. Чухме още тогава много хубави приказки, много обещания. Същите тези обещания след моята среща бяха потвърдени от сирицийте пред турския външен министър, който също тогава посети Сирия. Всички, така, думи бяха потвърдени впоследствие и в Ню Йорк, в следващи срещи с техни представители. Нищо обаче не се случи. Насилието продължи. Продължава и в момента. Информацията от Хомс е изключително притеснителна, имайки предвид, че става горе-долу на. . .

Водещ: Истинска касапница - пише агенция Франс прес.

Н. Младенов: Е, на 30-та годишнина от голямото клане в Хомс, което преди 30 години реално е едно от най-големите престъпления, които човек може да си представи. Това, което сега се случва в Сирия, трябва да спре веднага, и тук се изисква много категоричното действие от страна на международната общност в подкрепа на това, което Арабската лига е направила, защото за последните месеци, откакто започнаха събитията, промените в Близкия изток и Северна Африка, действията на Арабската лига почти във всички случаи са наистина пример, от който всеки арабин може да се гордее, защото правителствата на страните-членки на Арабската лига заеха много, много категорични позиции в подкрепа на промяната по начин, по който те могат да я гарантират в собствения си свят.

Водещ: Афганистан - какви са дългосрочните планове на България за военния контингент там и как кореспондират те с американските?

Н. Младенов: Имаме стратегия, която беше обявена от министър Ангелов преди няколко седмици, мисля че и в момента тече заседание на министрите на отбраната на НАТО в Брюксел, на което тази стратегия ще бъде представена още веднъж. Тя е в съзвучие със стратегията на останалите ни съюзници в НАТО по отношение на Афганистан и включва два елемента. Първият елемент е постепенно намаляване на българското участие и приключването на военното участие към 2014 година, засилването на нашата гражданска подкрепа, ако мога така да я нарека, за обучението и изграждането на новите афганистански сили. Искам да кажа, че това, което България прави в Афганистан, това, което българските войници правят в Афганистан, е невероятно голям принос за успеха на операцията - както по отношение на ролята в Кабул, така и в Кандахар, така и по отношение на всички обучения, които ние предоставяме и с които подпомагаме за изграждането на новите афганистански въоръжени сили.

Водещ: Кога последният български войник ще си тръгне от Афганистан?

Н. Младенов: Ако не ме лъже паметта, по стратегията, която е 2014-та, военно ни присъствие би трябвало да приключи 2014-та година.

Водещ: А последният американски?

Н. Младенов: Попитайте американците. Мисля, че също 2014-та година.

Водещ: Тоест плановете ви съвпадат.

Н. Младенов: Плановете ни съвпадат, защото ние сме си направили много внимателен анализ къде са нашите възможности, и ако оттук нататък до края на операцията ние имаме нуждата да направим някакво разместване или да направим някаква корекция в това,
което вършим, така че то да е в подкрепа на операцията, ние можем да го направим, но България няма да отиде отвъд ангажиментите на НАТО и ангажиментите на нашите съюзници в Афганистан. Като тук е коректно пред вашите слушатели все пак да отбележа, че всички планове на международната общност, всички планове на НАТО, всички планове на нашите съюзници се базират на презумпцията, че към 2014 година ние ще може да предадем контрола върху сигурността на Афганистан изцяло на афганистанските въоръжени сили и афганистанското правителство. Тоест имаме много работа да свършим до момента, в който операцията приключи. И тук за страна като България са важни два
момента - първо, това, което ние правим в Афганистан в подкрепа на операцията на НАТО и нашето съществено участие там, второ, по какъв начин това, което правим там, е от полза за изграждането на капацитет и на сили тук, в България, в българските въоръжени
сили.
Водещ: Енергийните въпроси - нефт, газ, ток. Понеже говорихме вече за Иран, да изчистим въпроса дали налагането от Европейския съюз на ембарго върху нефтени доставки от Иран застрашават българската енергийна сигурност? Понеже пък Иран заплашил, че следващите 15 години и да иска Европа, няма да й дава нефт.

Н. Младенов: Това беше една законодателна инициатива в иранския парламент, която не мина. Наложените санкции са реакция на продължаващото несъгласие на Иран да предостави нужните гаранции за ядрената програма.

Водещ: Да, за това говорихме. Въпросът е...

Н. Младенов: България не купува и не получава петрол от Иран. Така че пряко нашата енергийна система няма да бъде засегната от това. Ако има някакви флуктуации на международните пазари, свързани с цените на петрола от налагането на това решение, което вече от... мисля, че преди две седмици е факт...

Водещ: Тя, Саудитска Арабия, компенсира...

Н. Младенов: ...и да компенсира от увеличено производство в други... други страни. Пак казвам, това само по себе си колко сериозно международната общност взема проблема с иранската ядрена програма.

Водещ: Очаквате ли Хилъри Клинтън да постави въпроса за мораториума върху проучванията на шистов газ от американската компания  "Шеврон"?

Н. Младенов: Предполагам, че ще се поинтересува от този въпрос, както между другото това интересува всички нас, защото гаранциите за българската екология, но също така и гаранциите за българската енергийна сигурност са изключително важни за цялото ни общество. Шистовият газ е технология, която... не технология, а как да го нарека, това е перспектива в ресурс за осигуряване на енергийната, част от енергийната независимост в Европа, но трябва да бъдем абсолютно наясно, че технологиите, които на този етап се ползват, не са проучвани достатъчно, не са анализирани техните последствия. Европейската комисия в момента извършва много внимателен преглед на това доколко тези технологии се гарантират или не от европейското екологично законодателство и по какъв начин те ще се развият оттук нататък, трябва да бъдем много внимателни...

Водещ: Как гледате на предложението на бившите си колеги от "Синята коалиция" за отпадането на мораториума?

Н. Младенов: Ами аз съм много внимателен към тази тема, защото, пак казвам, не е въпрос нееднозначен и без достатъчно информация не може да приемаме решения, които да не са 100 процента или в максимална степен гарантиращи сигурността на българските ресурси както природни, така и човешки. Пак...

Водещ: Харалан Александров казва в "24 часа", че в момента подозрението към американските интереси в България е толкова силно, колкото подозрението към руските.

Н. Младенов: Ами не знам Хари откъде го е измислил това, но аз не мисля, че има такова подозрение. Това което мисля е, че е по-важно малко да спрем да бъдем подозрителни към интересите на собствените си съюзници, защото за последните 20 години Съединените щати са страната, която е направила най-много България да бъде не само демократична, но и държава с изграден парламентаризъм, с правила, които се спазват, с възможности за българските граждани. Така че няма какво толкова да сме подозрителни. Аз изчетох един куп глупости в интернет по повод посещението на Хилъри Клинтън. 99.9 процента от тях са абсолютно невалидни. Ние сме съюзници, имаме теми, по които работим заедно, по които имаме общи интереси и по които ги преследваме заедно, споделяме едни и същи ценности и няма нужда тук да изпадаме в някаква излишна подозрителност към света, свързана с всевъзможни конспиративни теории, които идват само от гледане на много филми.

Водещ: Турция обяви, че газопроводът "Набуко" вече не е приоритет за нея и приоритет става трансанадолският газопровод ТАНАП. Ще обсъждате ли с Хилъри Клинтън "Набуко"?

Н. Младенов: Да, ще го обсъждаме, защото "Набуко" е..., въобще осигуряването на достъп до България на газ и на енергийни ресурси по този коридор е от изключително значение за диверсификацията ни. "Набуко" среща много препятствия в момента. Мисля, че трябва да се опитаме да ги преборим. Но трябва да заложим на други проекти, които са... които са важни, може би по-бързи и в определени случаи могат да имат по-решаващо значение за нашата сигурност. На първо място това са интерколекторите между нашите газови системи с Турция и с Гърция, които ще позволят на това страната ни да има достъп до алтернативни източници на енергия.

Водещ: Под главата на "Труд" заглавието днес е "Грози ни пак газова криза", за тези, които няма да прочетат цялата статия все пак обяснението е в метеорологичните условия. Има ли политически причини, както при предишната криза?

Н. Младенов: Не виждам основания за такова тълкуване в момента.

Водещ: Просто било повишено потреблението по цялото трасе, повече дърпали. Няма проблем?

Н. Младенов: Сибир завладя половин Европа последната една седмица. Да се надяваме, че скоро това ще приключи.

Водещ: Ще обсъждате ли предложенията на "Уестингхаус" да построи седми, дори осми блок на "Козлодуй" евентуално, вместо руснаците да правят "Белене"?

Н. Младенов: Това са икономически проекти, не политически проекти, така че не смятам, че ще имаме такава степен на разговор с държавния секретар.

Водещ: Ще търси ли София подкрепа за търг на НАТО за един милиард долара за модернизация на съветски хеликоптери Ми-17? Аз, честно казано, не можах да разбера къде са тези толкова много съветски хеликоптери за един милиард, които ще се модернизират.

Н. Младенов: Предлагам хората, които не разбират за какво говорят, да не се изказват по този въпрос. Има процедури, които текат в НАТО и в които участват български фирми...

Водещ: Къде са тези хеликоптери?

Н. Младенов: ...в търгове. Нека да не политизираме и да не вдигаме шум около неща, чието място не е в някакъв криворазбран обществен дебат.

Водещ: Има ли изобщо някакъв напредък по темата за визите или както мнозина предполагат, ще трябва да се чака смяната на състава на Конгреса в Съединените щати, а и няма какво толкова да си говорите по тази тема с Хилъри Клинтън, защото администрацията на САЩ е съгласна, но Конгресът не е съгласен визите да паднат?

Н. Младенов: За огромно съжаление българската страна малко е проспала възможността за сваляне на визите преди няколко години. Проспала го е много безотговорно, на първо място защото при предходната американска администрация критерият за колко трябва да бъдат отказите, за да може да влезеш в програмата за безвизово пътуване, беше намален, т.е. по-лесно можеше да се мине този праг за страна като България. Второ, второто изискване е било, и то продължава да бъде, да са напълно въведени тези биометрични
паспорти с чиповете, които сега имаме. За съжаление, предходното правителство абсолютно е проспало тези две възможности и не го е направило.

Водещ: А паднали ли са под този праг...?

Н. Младенов: Не. Значи, нито тогава сме имали паспортите, с които може да се иска безвизово пътуване. Ако сме имали паспортите, е можело да влезем в прага.

Водещ: Можело е?

Н. Младенов: Можело е.

Водещ: Колко е прагът сега?

Н. Младенов: Сега той е по-висок.

Водещ: А, те са го вдигнали.

Н. Младенов: Да. Сега имаме паспортите, но прагът е по-висок, така че имаме усилия, които трябва да извършим от наша страна, имаме лобиране, което трябва да извършим във Вашингтон, и имаме нужда от много сериозен диалог по този въпрос.

Водещ: Ще обсъждате ли по-строгите условия за включване в студентски бригади, където България също била сред най-представените държави? Асошиейтед прес обявява тази седмица, че САЩ ще въведат по-строги условия с цел борба с трафика на
хора.

Н. Младенов: Това... предполагам, това си е тяхно решение за как са структурирани тези бригади. Аз мисля, че за младите българи те са много добра възможност да усетят...

Водещ: Не, въпросът е да не стане много по-трудно. Ако може, с диалог нещо да...

Н. Младенов: ...какви са възможностите в Америка и какво те могат да научат там, което да направят тук, в България. Това е може би за мен най-важното в един такъв разговор.

Водещ: Един от предшествениците ви като външен министър, Соломон Паси, предлага България да поиска САЩ да вземат български космонавт в екип на НАСА в орбита. Ще искате ли от Хилъри Клинтън български космонавт?

Н. Младенов: Ами аз не гледам на САЩ като на Съветския съюз, така че имаме достатъчно други разговори сериозни, за които да си говорим, а не за измишльотини.

Водещ: Вярно ли е, понеже със сигурност ще има много обсъждания около сигурността, вярно ли е, както пише "Политика", че утре хората няма да могат да излизат на терасите и, да си отварят прозорците и да простират, за да мине Хилъри Клинтън необезпокоявано покрай домовете?

Н. Младенов: Ако искат да си покажат простряното бельо, нали, да простират, ама сега, какви са тези въпроси.

Водещ: Не, защото аз... по силата на кой закон изобщо се обсъжда това, че ще ти забранят да излизаш на терасата и как ще стане това. Това е малко като...

Н. Младенов: Не за първи път идва... не за първи път идва държавен секретар на Съединените щати в България. Идвали са президенти, идвали са държавни секретари, сега нека да не истерясваме.

Водещ: Посланиците. Мотивът за смяната им, вече не е Държавна сигурност, нали? Понеже Конституционният съд каза, че това не може да бъде мотив. И се поставили и правителството, и президентът в неудобно положение, че нарушават конституцията, след като Конституционният съд казва, че е противоконституционно посланик да бъде сменен заради това.

Н. Младенов: Изтичат мандати, има различни причини,  важен е смисълът в крайна сметка, че България ще бъде представлявана от нови хора в чужбина, професионалисти, които...

Водещ: Е, нови, нови, но примерно тази седмица обявявате...

Н. Младенов: ...не са... които са или част от дипломатическата служба, или са извън нея, но реално ще могат да изградят един нов образ на страната ни.

Водещ: Тази седмица обявявате, че г-н Бойко Коцев, той беше впрочем министър в правителството на Сергей Станишев, то не успя да бъде избрано, но той беше на много висок политически пост, след това беше заместник-министър в това правителство. Какво ви кара да прибягвате до такива фигури?

Н. Младенов: Какво по-подходящо от това да пратиш посланика си в Европейския съюз в Москва, след като именно посланикът ти в Европейския съюз е човекът, който най-отвътре разбира европейския дебат по отношение на Русия. Нима не мислите, че това не е достатъчно сериозен аргумент?

Водещ: Не, става дума, че той е много тясно свързан с политическите ви противници. Това може вие да го изтъкнете като положително, е събирате експертния потенциал на...

Н. Младенов: Аз не съм търсил... г-н Коцев работи във външно министерство далеч преди да е бил заместник-министър в което и да е правителство. Както видяхте от назначенията, аз не съм се водил от някакви... при предложенията не съм се водил от някакви партийни квоти, а всяко едно предложение, което съм направил, мога да го мотивирам абсолютно категорично.

Водещ: А защо се разделяте с най-близки сътрудници - Константин Димитров, Димитър Цанчев, които са ваши заместник-министри?

Н. Младенов: Защото отиват на най-ключови места за България. В Брюксел след изтичането на мандата на посланик Коцев аз се нуждая от човек, който добре може да ръководи голяма мисия, каквато е тази в Брюксел, който познава българските политически реалности и който познава европейския дебат. Димитър Цанчев е един от най-перспективните български дипломати, с опит в двустранната дипломация, с опит в многостранната дипломация, на различни постове. Така че мисля, че това е един много добър избор. По същия начин и в Лондон, където имаме нужда от ново форматиране въобще на диалога ни с Великобритания по много причини - както европейски, така и свързани с НАТО, така и свързани с двустранното ни сътрудничество. Така че Косьо Димитров, който е бил и посланик на България в Белгия, в НАТО също така, преди страната ни да се присъедини към алианса, който е бил и заместник-министър, познава всички проблеми много отвътре, които ние имаме, ще се справи прекрасно с Лондон.
Водещ: Впрочем...

Н. Младенов: Между другото в деня... в неделя е посещението на Хилъри Клинтън, в понеделник пристига британският министър по европейските въпроси в София, с който започваме и, така, много... ще имаме много сериозен диалог по отношение също на Балканите, по отношение на европейския дневен ред. А миналата седмица първият посланик, който връчи акредитивни писма на президента Плевнелиев, беше новият британски посланик.

Водещ: Впрочем по-важният от персоналните въпроси е принципният въпрос дали сте готови с картата на посолствата на България? Тази седмица давате интервю...

Н. Младенов: Какво значи картата?

Водещ: ...в "24 часа", където обяснявате, че Мексико все пак ще остане...

Н. Младенов: Да, имаме...

Водещ: ...колебаете се между...

Н. Младенов: Живот и здраве...

Водещ: ...Ирак и Саудитска Арабия за ново посолство.

Н. Младенов: Не, аз не се колебая, аз знам къде е моето предпочитание, но въпросът е къде...

Водещ: Къде е вашето предпочитание?

Н. Младенов: ...ще са възможностите.

Водещ: По-логично изглежда да е Ирак.

Н. Младенов: Имаме решение на правителството за временно суспендиране работата на някои наши посолства. Никъде по света реално ние не закриваме посолства, ние суспендираме работата им, спираме работата им и тя се поема от други наши посолства в региона. Това е най-точната формулировка. Анализът показа, че въпреки... когато започнахме да го правим този анализ, Мексико, разбира се, беше едно от посолствата, които предстоеше да се закрият. Но анализът показа, че това ще стане много трудно...
Водещ: Оставаме без посолство в Централна Америка.

Н. Младенов: В Централна Америка много трудно ще се покрие този регион от Бразилия или от Аржентина или от Щатите и след оптимизация въобще на състоянието на посолството ни там се взе решение да не се преминава към това действие. Второ, бяхме взели например решение преди повече от 2 години, може би 2 години вече, за Тунис, тъй като Тунис е страна, която нямаше посолство в България. После нещата в Тунис се промениха много бързо, когато започна революцията. Сега има неимоверен интерес към България в Тунис.

Водещ: Тоест Тунис остава...

Н. Младенов: Тунис остава, това решение се взе преди много време. Предстои посещение на министър-председателя в Тунис, предстои да открием първия български проект в подкрепа на демократичните промени в Северна Африка и Близкия изток в Тунис, но има един ренесанс, ако мога да го нарека, в интереса на тунизийския бизнес към България в момента, което по времето на диктатурата на Бен Али не беше факт.

Водещ: Със заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева ще говорим подробно за фискалния пакт и българското участие в него, но общият политически въпрос, на който вие може би трябва да отговорите, е защо България избра да е в групата, която го подкрепя, а да не бъде в групата с Великобритания и Чехия, след като има толкова сериозни резерви, подобни впрочем на английските, срещу обща данъчна политика?

Н. Младенов: Пет причини мисля, че аз си бях формулирал. Първата, ще се опитам да си ги спомня не по реда, по който ги представих в Народното събрание. Първо, защото не смятам, че трябва да си създаваме допълнителна пречка, когато един ден решим да се присъединим към еврото. Ако не подпишем сега пакта и не сме част от процеса на вземане на решения в него, в перспектива ще си сложим една допълнителна пречка. Второ, защото с този договор не се поемат финансови ангажименти допълнително от страната ни, които биха били в тежест на България. Трето, защото искахме договорът да бъде интегриран в максимална степен в европейското право, което не беше факт в началото, когато започнаха преговорите. Това се постигна. Четвърто, защото сме част от процеса на вземане на решения по договора, вътре в механизмите. Компромисът, който в крайна сметка се постигна, е, че веднъж в годината еврозоната ще се събират сами, за да могат да вземат решения, свързани с ежедневното управление на еврозоната, и веднъж в годината заедно с всички страни, които са подписали, за да могат да се вземат решения по отношение на архитектурата на еврозоната, което за нас беше от изключително значение.  Пето, защото реално заложените в договора фискални правила ние така или иначе ги спазваме. Те са част от политическия консенсус в България, те са част от нашето законодателство. Така че този договор е в интерес на България. България не може да страни от него, при положение че реално ние го изпълняваме и ние реално сме част от вземането на решения за договора. Между другото в Брюксел се чуха неведнъж коментари, че нашата активност по отношение на текстовете на договора е непропорционално по-висока, отколкото влиянието на страната ни, имайки предвид, че не сме част от еврозоната.

Водещ: Така. Добре. Трябва да свършваме. Впрочем съобщенията са, че Лавров е изразил позицията на Русия, че проектът за резолюция за Сирия изобщо не й допада и ще има скандал в ООН, така че надеждите ви, че следобед ще бъде приета резолюция, май няма да се сбъднат.

Н. Младенов: Нека да не забравяме, че всички тези дебати костват живота на хора в Сирия.

Водещ: 217 тази нощ в Холмс. Министърът на външните работи Николай Младенов в "Седмицата" на "Дарик" радио.

                     

 Държавна агенция за българите в чужбина