Gerb

Кристиан Вигенин, външен министър: Военен удар е лесно, но и опасно решение
30.08.2013
Print
Email

в. Стандарт | Красимира ТЕМЕЛКОВА | 30.08.2013

- Г-н министър, казахте, че засега няма отправено искане към България да участва в евентуална военна операция срещу Сирия. При какви условия и как обаче бихме участвали?

К. Вигенин: Аз предпочитам да не спекулираме по тази тема. Дотолкова, доколкото няма никаква яснота към момента дали изобщо ще има такава операция, въпреки че всички говорят за нея. По принцип нашите възможности са сравнително ясни и те са доста ограничени. Въпросът е, първо, дали би имало нужда от това. Второ, трябва да преценим целесъобразността от това изобщо да се ангажираме с подобна операция. Разбира се, в рамките на нашето участие в НАТО, в дискусията в ЕС, ще изразим нашата позиция. Ние не затваряме вратата към различните опции, но нека да видим каква ще бъде посоката. Доколкото виждам от това, което става последните дни, има много разнообразни мнения, включително и американската позиция все още не е изяснена. Затова не искам да предпоставям нещата на този етап.

- И все пак?

К.Вигенин: Това, което мога да кажа е, че ние ясно осъдихме това, което се случи. Оттук нататък обаче, за да формираме по-ясна позиция, трябва да изчакаме резултата от разследващия екип на ООН, да изчакаме резултатите от дебата в Съвета за сигурност на ООН. Най-добрият вариант за нас е, ако има ясна, категорична позиция на СС на ООН, той да поеме своята отговорност и да предложи конкретните мерки оттук нататък. Ако това се случи, много е важно подобно решение на СС на ООН да включва и последващите стъпки. Защото най-лесна е военната интервенция, въздушните удари, но какво правим след това.

Тук е големият проблем, който изпитваме и в други страни, в които се случиха подобни събития, най-ярък пример е Ирак. Една част от страните, макар и по-малката, се изказаха ясно за евентуална подкрепа на военната операция. Една голяма част обаче настояват за политическо решение, за ясна роля на ООН. Бих казал, че в случай като този не трябва да търсим винаги най-лесното на пръв поглед решение - наказателна военна акция, например. Трябва да осъзнаем, че в Сирия се стигна абсолютното дъно. Въпросът е ще продължим ли да копаем надолу и допълнително да усложняваме живота на останалите в Сирия граждани, на бежанците, които няма къде да се върнат, или най-после основните фактори в Близкия изток ще седнат на една маса и ще намерят това решение, което да бъде в интерес на хората. Геополитическите интереси са нещо важно, но ако говорим за европейски ценности и хуманност, на първо място трябва да поставим хората.

- Какви рискове създава настоящата ситуация за България?

К.Вигенин: Този въпрос ще го обсъждаме на Съвета по сигурността, готвим анализите. Не са непосредствени заплахите. Потенциално обаче могат да се случат няколко неща. Първо, може допълнително да се дестабилизира целият регион. Може да бъде предизвикана допълнителна вълна бежанци, въпреки че бежанците от Сирия вече са близо 2 милиона в съседните страни. Ако тази хуманитарна криза не е все още пълна катастрофа, то това е заради огромните усилия на ЕС, на другите страни, които активно подпомагат усилията на ООН в подкрепа на сирийските бежанци. Това е единият риск за по-цялостна дестабилизация. Второ, нарастването на терористичните заплахи. Възможно е активизирането на отделни групи, включително на самостоятелни играчи в този процес, което е трудно за проследяване и предотвратяване. Третият елемент е свързан с вероятността част от тези бежанци да потърсят спасение някъде другаде, а не в съседните страни, където са в момента. Този процес тече и сега, има един засилен поток към България, който не може да бъде наречен вълна, но е факт, че има увеличение. Освен това цялостната дестабилизация на региона на Северна Африка и Близкия изток работи във вреда на нашите търговски и икономически интереси. Правителството следи внимателно всички тези въпроси, предприема възможните мерки. Бе взето решение за отпускане на средства за разширяване на нашия капацитет за настаняване на бежанци. Засилва се контролът по границите, най-вече на тази с Турция. Участваме в дискусиите за бъдещето на Сирия. Предстои среща на външните министри от ЕС във Вилнюс, където предварително беше планирано да обсъдим заедно с американския държавен секретар Джон Кери близкоизточния мирен процес, сега ще се включи и Сирия. Когато заемаме позиция, нека да си даваме сметка за нашите собствени възможности и за нашата политическа тежест на международната сцена и в Близкия изток. Не бива да се подценяваме, но не бива и да се надценяваме. Ако позицията ни изглежда предпазлива, то е защото това отговаря на българския интерес, защото така най-добре защитаваме сигурността на държавата и на гражданите.

- Има ли България капацитет да се справи с една евентуална по-голяма бежанска вълна?

К.Вигенин: Мисля, че да. Подчертавам, че не бива да плашим хората, няма непосредствена опасност от такава вълна. Както постепенно ще разширяваме капацитета за временно настаняване, който над 90% е изпълнен, така има и мерки за посрещане на потенциална вълна бежанци, за изграждане на лагери. Ще потърсим съдействие и от българския еврокомисар Кристалина Георгиева, за да видим какви са възможностите за европейска подкрепа, ако проблемът с бежанците се утежни драстично.

Посланик Максим Гайтанджиев връчи акредитивните си писма на чилийския президент Себастиан Пиниера
Българският постоянен представител Иван Найденов връчи акредитивните си писма

                     

 Държавна агенция за българите в чужбина