На 25 април т.г. посолствата на България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения в Грузия организираха панелна дискусия с участието на техните посланици по повод 20-ата годишнина от присъединяването на седемте страни към НАТО. Мероприятието беше осъществено в партньорство с Фондация „Рондели“, чийто представител беше модератор на дискусията. Приветствени обръщения в началото направиха г-жа Екатерина Метревели, президент на фондацията, г-н Теймураз Джанджалия, заместник-министър на външните работи на Грузия и г-н Александър Винников, ръководител на Офиса за връзка на НАТО в Грузия.

Всеки от посланиците сподели специфични и интересни моменти от присъединяването на своята страна и 20-те години членство, вкл. лични преживявания и опит. Всички подчертаха значението на членството в НАТО и ролята му за укрепване на сигурността и насърчаване на демократичния и икономически прогрес, изразявайки солидарност и подкрепа за стремежа на Грузия да се присъедини. До голяма степен беше споделено, че с оглед агресивния характер на руската външна политика новата история на тези държави е показала, че противотежестта на Кремъл е именно Организацията на Северноатлантическия договор и нейния член 5. Г-н Винников отбеляза 10-та годишнина от приемането на Съдържателния пакет НАТО-Грузия, както и значението на изборите като „барометър на демокрацията“, подчертавайки особената важност на предстоящите през тази година избори в Грузия и потвърждаването на привързаността към евроатлантическите ценности. Заместник-министър Джанджалия маркира сходния опит на Грузия с тези страни за преодоляване на „тъмното съветско минало“ и в края на словото си реферира съвсем кратко към актуалното състояние и перспективи на отношенията й с Алианса.

Българският посланик представи по увлекателен начин зараждането през 90-те години на идеята за ориентиране на страната ни към НАТО и ролята на отделни български политици за осъществяването на това голямо постижение на българската външна политика. Спря се и на вътрешните, психологически аспекти, като чувството за принадлежност към по-голямо семейство и приятелска подкрепа. Отбеляза нарастването на разходите за отбрана, които България е осъществила през последните две години, в съответствие с поетите ангажименти. Направи уговорката, че абсолютна сигурност не съществува, но това което предлага Алиансът е максималното, адаптирано според ситуацията и нарастващата несигурност в глобален план, на фона на предизвикателства като огромно количество дезинформация, хибридни и кибер заплахи. НАТО не следва да се приема за гарантирано, за даденост. Силата му е в способността му да се адаптира към променящата се среда. Необходима е постоянна работа и дела, за да се материализират и произтичащите от него преимущества по отношение сигурността на стратегически инфраструктурни проекти и свързаността. Подчерта, че присъединяването към НАТО и ЕС е дълъг процес, основан на ангажимента на страната-кандидат, и на целия народ, да убеди и консолидира доверието на партньорите в нейната решимост и качества да стане техен съюзник, като доверието е от първостепенно значение. Присъединяването към НАТО може да разглежда и като своеобразен “vetting”. В отговор на въпроси от публиката посочи, че страната се оценява спрямо съществуващи изисквания и стандарти, като в крайна сметка зависи от Грузия, изборът е неин и следва да бъде уважаван. Потвърдена беше подкрепата ни за Грузия и за засилване на присъствието на НАТО в черноморския регион.