Република България

Министерство на външните работи

МАЛИ

I. Обща информация

Държава: Република Мали

Климат: Полутропичен в южната, сух в северната част на страната.

Местоположение: Мали е вътрешноконтинентална държава, разположена в Западна Африка. Мали граничи с Алжир, Буркина Фасо, Гвинея, Кот д`Ивоар, Мавритания, Нигер и Сенегал.

Площ: 1.241.238  кв. клм.

Столица: Бамако ( население 1,728,444)

Население: (2008 г.): 12.7 млн. души.

Официален език: френски

Религия: ислям 90%, християнство 4%, и  други 6%.

Национален празник:  22 септември – Ден на независимостта.

Форма на управление: президентска република.

Държавен глава: Амаду Тумани Туре (27.04.2007)

Министър-председател: Модибо Сидибе Modibo Sidibé (28.9.2007 г.)
 
Външен министър: г-н Сумейлу Майга - министър на външните работи и международното сътрудничество на Република Мали. (2011 г.)

Парламент: Национална Асамблея – със 147 места, депутатите се избират за петгодишен срок.        

Административна структура: 8 административни региона - Гао, Кайес, Кидал, Куликоро, Мопти, Сегу, Сикасо, Тимбукту.

Членства в международни организации: Страната членува в ООН, АС, Икономическата общност на държавите от Западна Африка (ЕКОВАС), Организацията за използуване водите на река Сенегал, ФАО, Г-77, ИКАО, УНКТАД, ЮНЕСКО, УНИДО, МВФ, Интелсат, Интерпол и редица други международни организации и структури.     Мали е мюсюлманска страна и членува и в Организацията Ислямска конференция (ОИК).

Брутен вътрешен продукт: (2008 г.): $8.8 млрд., ръст през 2006 г.: 5.1%. 

Валутен курс: Франк – CFA, 1 щ.д. = 522.89 франка.

II. Пътуване и сигурност

Паспорт и входна виза се изискват при влизане в страната, също и ваксина за жълта треска. Мали е развиваща се страна в Западна Африка със стабилно и демократично правителство. Условията за туризъм са ограничени. Терористичната групировка AQIM в Ислямския Магреб използва северната част на Мали като убежище. Не се препоръча пътуване в тази част на страната.

Има ограничения за износ на археологически предмети, особено от долината на река Нигер.

III. Отношения с България

Дипломатически отношения на равнище посолства са установени през октомври 1961 година, след което в Бамако е открито българско посолство. Посолството ни е закрито през 1975 година. До 1990 г. в Мали е акредитиран нашият посланик в Конакри.

Посланикът на Мали в Берлин е бил акредитиран и в София, а понастоящем у нас се акредитира посланикът на Мали в Москва.

ПОЛИТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

При управлението на Модибо Кейта - първия президент на страната след получаването на независимостта от Франция (1960 до 1968 г.) отношенията получават сравнително добро развитие. След военния преврат в страната през 1968 г., в отношенията настъпва продължителен застой.

През 90-те години в двустранните политически отношения няма развитие и не са разменяни визити на държавно и правителствено равнище.

Посолството на Мали в Москва с нота от 28.08.2009 г. постави въпроса за откриване на почетно консулство в София и назначаването на българския гражданин Михаил Цонев Михайлов за почетен консул на Мали в нашата страна.

През 2006 г. се активизират контактите по линия на министерствата на отбраната на двете страни.
   
ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

През 1961 г. са подписани Търговска спогодба и Спогодба за научно-техническо сътрудничество. През 1971 г. Търговската спогодба е отменена и плащанията между двете страни започват да се осъществяват в конвертируема валута. През 1962 г. на Мали е отпуснат дългосрочен кредит в размер от 2 млн. щ. дол. 400 хил. долара са усвоени, част от него е върнат. През август 1985 г. между Р България и Мали е подписана спогодба за отсрочване на плащанията по кредитната спогодба между двете страни от 1962 г. до 1991 г. Търговско-икономическите отношения са ограничени и спорадични. През изминалите години стокообменът е символичен, като известен ръст се наблюдава през 2008 г., когато е регистриран износ за 846 хил. щ.д., а през 2009 г. нараства на 6614 хил. щ.д.

КУЛТУРНИ ОТНОШЕНИЯ

През 1961 г. е подписана Спогодба за културно сътрудничество, през 1970 г. - Конвенция за взаимно признаване на дипломите и свидетелствата. План за културно и научно сътрудничество е подписан за периода 1984-86 г.

У нас са завършили образованието си около 30 малийски граждани със стипендии, отпуснати в рамките на културната спогодба.

IV. Външна политика

Мали членува в ООН, АС, Икономическата общност на държавите от Западна Африка (ЕКОВАС), Организацията за използуване водите на река Сенегал, ФАО, Г-77, ИКАО, УНКТАД, ЮНЕСКО, УНИДО, МВФ, Интелсат, Интерпол и редица други международни организации и структури. Мали е мюсюлманска страна и членува и в Организацията Ислямска конференция (ОИК).

Мали провежда политика, основаваща се на принципите на мирното съвместно съществуване, неприсъединение и ненамеса. В ООН, АС и ДНС тя заема принципни позиции по основните международни проблеми.

V. Вътрешна политика

Мали е президентска република. Президентът, избиран с народен вот за петгодишен срок, назначава министър-председателя. Министър-председателят назначава членовете на кабинета - Съвет на министрите.

На 25 март 1991 г. режимът на Муса Траоре е свален. Ръководството на страната е поето от създадения Преходен комитет за народно спасение (ПКНС), начело с подп. Амаду Тумани Туре. На 5 април 1991 г. е сформирано преходно правителство, начело с премиер-министър - Сумана Сако и е разрешена дейността на политическите партии.

През август 1991 г. е проведена Национална конференция с участието на представители на всички политически партии, обществени организации и движения. Тя приема нова конституция (утвърдена с референдум на 12 януари 1992  г.), избирателен закон и харта за партиите. Въведена е многопартийна система и президентска форма на управление.

Най-голямо влияние има партията Алианс за демокрация в Мали (ADEMA). На първите демократични президентски избори през 1992 г. печели лидерът на АДЕМА - А. Конаре и става първият демократично избран президент на Мали. Още с избирането си президентът  А.  Конаре започва провеждането на реформи за демократизиране на всички обществени  структури, както и структурни преобразования в икономиката и борба срещу корупцията. Утвърдена е многопартийна система и президентска форма  на  управление.

Преходът към многопартийност и демократично управление в Мали протича в обстановка на политическа  стабилност, без насилие и междуетнически разпри.

На президентските избори през май 1997 г. А. Конаре е преизбран.   

В последващите тогава парламентарни избори (20 юли и 3 август 1997 г.)  предна позиция със 130 депутатски места се утвърждава партията ADEMA (PARENA – 8, CDS – 4, UDD – 3, PDP – 2).

На 21 февруари 2000 г. президентът А. Конаре назначава за министър-председател Манде Сидибе, сменен през март 2002 г. от Модибо Кейта.

Президентските избори през май 2002 г. са убедително спечелени от Амаду Тумани Туре. Той встъпва в длъжност на 8 юни  2002 г. и веднага назначава за министър-председател Ахмед Мохамед аг Амани. През октомври е съставено ново правителство, в което министър-председателят запазва своя пост. През май 2004 г. е съставено ново правителство с министър-председател Усман Исуфи Майга.

На проведените президентски избори на 27 април 2007 г. Туре е преизбран за нов петгодишен мандат. За министър председател е назначен Модибо Сидибе, който встъпва в длъжност на 28 септември 2007 г.

През юли 2007 са проведени и парламентарните избори. Общо 113 места в Националната Асамблея печели коалиция Алианс за Демокрация и Прогрес – ADP (включваща ADEMA 51, URD 34, MRP 8, CNID 7, UDD 3 и други 10),  коалиция FDR 15 (включваща RPM 11, PARENA- 4), SADI- 4, независими 15.