Република България

Министерство на външните работи

Оценяваме опасността от разпространението на оръжията за масово унищожение (ОМУ) и средствата за тяхната доставка, както и попадането им в ръцете на терористични организации, държави и недържавни субекти, предизвикващи загриженост, като една от най-големите заплахи пред международната сигурност. Борбата с тероризма и разпространението на ОМУ е сред приоритетите на българската външна политика.

България не притежава, не произвежда и на нейна територия не са разположени оръжия за масово унищожение (ОМУ). Страната ни участва активно в многостранните режими за експортен контрол и неразпространение на ОМУ и средствата за тяхната доставка; включила е в законодателството си и прилага изискванията и правилата на тези режими.

Споделяме международната загриженост относно опасността от нелегалното разпространение на конвенционални оръжия, и подкрепяме позициите на ЕС и на държавите със сходни виждания за необходимостта от универсализиране и прилагане на строги стандарти в експортния контрол.

Подкрепяме активизирането на усилията на международните организации, укрепването на режимите за експортен контрол и засилването на мерките за предотвратяване и пресичане на разпространението на ОМУ. Придаваме важно значение на подобряването на координацията и взаимодействието в тази насока между държавите-съмишленици в регионален и в международен план. В този контекст България участва активно в многостранни инициативи на глобално и регионално ниво.

1. ЕКСПОРТЕН КОНТРОЛ

Българската политика в областта на експортния контрол и неразпространението е отговорна и последователна, при спазване на поетите ангажименти по линия на многостранните експoртно-контролни договорености и отчитайки наложените международни санкции или рестрикции по линия на ООН, ЕС и ОССЕ.
България е страна по всички многостранни договори и конвенции в тази област. Участваме активно в многостранните режими за експортен контрол – Австралийската група Васенаарската договореност, Групата на ядрените доставчици, Режима за контрол на ракетните технологии и Цангеровия комитет, и прилага стриктно изискванията и правилата на горните режими.

В национален план прилагаме принципите на Кодекса за поведение на ЕС за износ на оръжие (който е част от националното законодателство). Разрешенията за износ на военна продукция се издават за всеки отделен случай (case-by-case basis).

България споделя международната загриженост относно опасността от нелегалното разпространение на конвенционални оръжия, и подкрепя позициите на ЕС и на държавите със сходни виждания за необходимостта от универсализиране и прилагане на строги стандарти в експортния контрол.

1.1. Национална система за експортен контрол

Системата за експортен контрол в Република България е в съответствие с най-съвременните европейски и международни стандарти в тази област. Основите на системата са положени в периода 1995-1996 г. с приемането на Закона за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба (през 1995 г.) и Правилника за неговото прилагане (през 1996 г.). През 2002 г. тези документи бяха изменени, като въведените промени бяха от ключово значение за реализиране на основните външнополитически приоритети на България, свързани с членството в НАТО и в ЕС.

В изпълнение на препоръките на Европейската комисия (ЕК) и в съответствие с най-добрите практики в тази област, българското експортно-контролно законодателство бе актуализирано в края на 2006 г. В контекста на нашето присъединяване към ЕС на 1 януари 2007 г., през февруари 2007 г. бе приет нов закон – Закон за експортния контрол на оръжията и изделията и технологиите с двойна употреба (ЗЕКОИТДУ), както и правилник за неговото прилагане. Новият закон е изцяло хармонизиран със съответните европейски регламенти.  Законът отразява разпоредбите на Регламент на Съвета на ЕС № 1334/2000, както и Общата позиция на ЕС от 2003 г. за контрол върху посредническата дейност. През 2009 г. законът бе актуализиран, като в него бе инкорпориран новият Регламент на Съвета № 428/2009, заменящ Регламент № 1334/2000.

Новият ЗЕКОИТДУ запази двустепенната структура на националния режим за експортен контрол. Практически, контролът върху износа, вноса, транзита, трансфера и транспортирането, както и върху брокерската дейност с оръжия и ИТДУ, се осъществява на  две нива:

Първо ниво на контрол: Междуведомствен съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната към Министерския съвет (МВС)

На това ниво на контрол се преценяват надеждността и икономическата стабилност на физическите и юридическите лица, регистрирани по Търговския закон, които кандидатстват за получаване на лиценз. Въз основа на издаден лиценз от МВС, търговците придобиват правото да извършват външнотърговска дейност с оръжия и ИТДУ. За да получат лиценз, те трябва да отговарят на изискванията за надеждност и икономическа стабилност, подробно регламентирани в допълнителните разпоредби  на ЗЕКОИТДУ.

Лицензът се издава първоначално за срок една година, след изтичането на който всеки следващ лиценз се издава за три години.

Видовете лицензи, които се издават са за право на: внос, износ, трансфер, транспортиране и транзит на оръжия

За извършване на брокерска дейност с оръжие МВС извършва регистрация на фирмите, която е със срок на валидност три години.

Второ ниво на контрол: Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжия за масово унищожение към министъра на икономиката и енергетиката (МВК)

На това ниво се осъществява контрол върху параметрите на отделната сделка, преди нейното разрешаване, при отчитане на действителността/валидността на предоставените документи (включително чрез проверки по дипломатически път), крайния потребител и употреба, участието на други лица в транзакцията (спедитори, брокери, превозвачи), франкировката, наличието/отсъствието на правни и политически ангажименти на двустранна и многостранна основа, разпоредбите на Обща позиция 2008/944/ОВППС, определяща общи правила при износа на оръжие, както и допълнителни обстоятелства, които биха могли да възникнат в хода на оценка на всеки отделен случай.
   
МВК издава разрешение за всяка отделна транзакция със специална продукция, което е валидно до една година и може да бъде продължено само еднократно с 6 месеца. Задължително условие е срокът на валидност на разрешението да не е по-дълъг от валидността на лиценза/регистрацията на съответната фирма. При разглеждане на заявления за трансфери с оръжие и изделия и технологии се отчитат в пълна степен забраните, наложени с резолюции на СС на ООН, решения на ЕС и ОССЕ. На 9 април 2001 г. бе приет списък на държавите, спрямо които Република България прилага забрана или ограничения за продажби и доставки на въоръжение и свързано с него оборудване, в съответствие с резолюции на СС на ООН и решения на ЕС и ОССЕ (ПМС № 91/2000). Списъкът подлежи на редовна актуализация.


Видовете разрешения, които МВК издава са:

- разрешение за износ, внос, трансфер на оръжия;

- разрешение за внос и трансфер за собствени нужди на МВР и МО, както и за износ и трансфер на оръжия по рекламация,
  свързани с разрешени сделки на МВР и МО;

- разрешение за брокерска дейност с оръжие;

- разрешение за временен износ с реимпорт или за временен внос с реекспорт за участие в търговски изложения;

- разрешение за транзит на оръжия през територията на страната;

- разрешение за реекспорт, износ след внос и износ след трансфер на оръжия;

- разрешения за износ и трансфер на ИТДУ от територията на България.

В ЗЕКОИТДУ са залегнали изискванията и ангажиментите, произтичащи от членството на България в многостранните режими за експортен контрол (Австралийската група, Васенаарската договореност, Групата на ядрените доставчици, Режима за контрол на ракетните технологии и Комитетът „Цангер”), а също и на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химически оръжия и за тяхното унищожаване. Контролните списъци на оръжията и на стоки и технологиите с възможна двойна употреба, които България прилага (ПМС № 115/2007), включват списъците на Васенаарската договореност и списъка на ЕС на стоките и технологиите с възможна двойна употреба.

През 1998 г. България се асоциира с приетия от ЕС Кодекс за поведение при износ на оръжие, като се присъедини последователно към всички ръководни правила, решения и позиции на ЕС по отношение на трансфера на оръжия. През 2005 г. принципите и критериите на Кодекса бяха инкорпорирани в национално законодателство в сферата на експортния контрол (ПМС № 91/2000) и прилагането на принципите на Кодекса е задължителен елемент от системата за експортен контрол. От ноември 2009 г. Кодексът за поведение е заменен в националното ни законодателство от юридически обвързващата Обща позиция 2008/944/ОВППС.


1.2. Международни режими за експортен контрол


България участва активно в международните режими за експортен контрол: Австралийската група, Васенаарската договореност, Групата на ядрените доставчици, Режима за контрол на ракетните технологии и Комитета Цангер. Прилагаме стриктно в експортната си политика изискванията, произтичащи от ръководните правила и списъците на оръжията, стоките и технологиите с възможна двойна употреба на споменатите режими.

България се придържа стриктно към Основните елементи на Васенаарската договореност (ВД) и подкрепя увеличаването на прозрачността чрез включване на нови категории за обявяване на износ и отварянето на този режим за диалог със страни, които не участват в него.

България изпълнява стриктно задълженията, произтичащи от участието й в режима за експортен контрол на Австралийската група (АГ) и подкрепя политиката й за неразпространение на чувствителни химически и биологически стоки в регионален и глобален мащаб.


Разглеждаме Групата на ядрените доставчици като ключов инструмент в създаването на подходящи условия за търговия в сферата на ядрената енергетика в съгласие с интересите на глобалната сигурност и задълженията в сферата на неразпространението. В контекста на ядреното неразпространение отбелязваме важността на по-нататъшното укрепване на системата на гаранциите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и сключването от всички държави-доставчици на Допълнителен протокол.


Разглеждаме положително прилагането на строги изисквания при трансфера на технологии и оборудване за обогатяване и преработка на ядрен материал.

България разглежда със сериозна загриженост нарастващата опасност от попадане на средства за доставка на ОМУ в ръцете на терористи. В този контекст оценяваме нарастващото значение на Режима за контрол на ракетните технологии и подкрепяме периодичното осъвременяване на Ръководните насоки и контролните списъци на РКРТ в съответствие с бързото развитие на съвременната наука и технологии и възникващите нови предизвикателства.


1.3. Договор за търговия с оръжие

България споделя международната загриженост по въпроса за нелегалната търговия с конвенционални оръжия в световен и регионален план.

Подкрепяме създаването на международен юридически обвързващ документ, задаващ общи стандарти при търговията с оръжие като критично важен инструмент в борбата с нелегалния и неконтролиран износ на оръжия.

Готови сме да вземем конструктивно участие в рамките на заседанията на Подготвителните комитети за договаряне на международен юридически обвързващ инструмент, регламентиращ търговията с оръжие във всичките й аспекти.

2. РАЗОРЪЖАВАНЕ, НЕРАЗПРОСТРАНЕНИЕ И КОНТРОЛ НА ВЪОРЪЖЕНИЯТА

2.1. ОМУ
Политиката на България в областта на неразпространението и разоръжаването е насочена към укрепване на международната сигурност.  На всички многостранни форуми България последователно отстоява позиция в подкрепа на ускоряването на процеса на универсализиране на международноправните инструменти в сферата на контрола на въоръженията, разоръжаването и неразпространението. Като държава-член на ЕС, България дава съществен принос към изпълнението на приетата през 2004 г. Стратегия на ЕС за борба с разпространението на ОМУ.

Като страна по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО), открит за подписване на 1 юли 1968 г. и влезнал в сила на 5 март 1970 г., България е сред първите държави, подписали и ратифицирали Допълнителния протокол към Споразумението за прилагане на гаранциите по прилагане на ДНЯО.  Воденa от убеждението, че ДНЯО е един от стълбовете на международната сигурност и фактор за спазване на режима за ядрено неразпространение, България многократно е декларирала своята подкрепа за неговата универсалност. В съответствие с чл. III на ДНЯО за сключване на споразумение за гаранциите на МААЕ, България определя системата за гаранциите на МААЕ като ключов инструмент за предотвратяване на разпространението на ядреното оръжие.

България е сред 44-те държави, чиято ратификация е необходима за влизането в сила на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО). Страната ни е подписала договора на 24 септември 1996 г. (датата, на която е открит за подписване) и е връчила ратификационните си инструменти на 26 септември 1999 г.

В синхрон с вижданията на Европейския съюз, страната ни отстоява позицията за бързото влизане в сила на ДВЗЯО като ефективен механизъм за гарантиране на международния мир и сигурност. Договорът е особено значим в контекста на съвременните предизвикателства на неразпространението на ОМУ.
   
Активно участваме и в процеса на универсализиране на Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и употребата на химическите оръжия и за тяхното унищожаване. Оценяваме положително успехите постигнати от държавите-притежателки за унищожаване на запасите от химически оръжия, като считаме, че трябва да бъдат положени максимум усилия за приключване на цялостния процес на разоръжаване, в сроковете установени от конвенцията.

България подкрепя активно укрепването на Конвенцията за забрана на биологическите оръжия (КБО) и нейното универсално приемане и прилагане.  Страната ни предоставя редовно годишна национална декларация по изпълнението на конвенцията като мярка за укрепване на доверието. През декември 2006 г. България участва в Конференцията – преглед на КБО и би приветствала постигането на консенсус относно последващи действия за укрепване на конвенцията и гарантиране на спазването й.

2.1.1. Други международноправни инструменти и форми на сътрудничество

България подкрепя активизирането на усилията на международните организации, укрепване на режимите за експортен контрол и другите форми на сътрудничество,  целящи засилване на мерките за предотвратяване и пресичане на разпространението на ОМУ.

Приетата на 28 април 2004 г. Резолюция 1540 на Съвета за сигурност на ООН е основополагаща стъпка, насочена към задълбочаването на глобалните усилия за предотвратяване на разпространението на ОМУ и на средствата за тяхната доставка.

Придаваме важно значение на подобряване на координацията и взаимодействието в тази насока между държавите - съмишленици в регионален и в глобален план. България участва активно в досега съществуващите и подкрепя новите многостранни форми на сътрудничество на глобално и регионално ниво.

През 2005 г. България се присъедини към Инициативата за защита от разпространението на оръжия за масово унищожаване (PSI - Proliferation Security Initiative) и Заявлението за принципите на пресичане. Разглеждаме PSI като допълнителен инструмент за противодействие на разпространението на ОМУ и системите за тяхната доставка и важен елемент на многостранното сътрудничество в тази област. Компетентните български институции и служби участват в съвместни учения, срещи и други форми на сътрудничество, организирани по линия на Инициативата.

През 2007 г. България се присъедини към Глобалната инициатива за борба с ядрения тероризъм (ГИБЯТ), в подкрепа на международните усилия за предотвратяване и пресичане на разпространението на ядрени материали, включително предприемане на ефективни мерки в областта на сигурността, нормативната рамка, контрола, физическата защита на ядрените материали и съоръжения.

През 2007 г. България се присъедини и към Глобалното ядрено енергийно партньорство, което e насочено към подпомагане на нарастващото използване на чиста, безопасна и евтина ядрена енергия за задоволяване на енергийните потребности на нуждаещите се страни, при спазване принципите на ядрената сигурност и неразпространението на ядреното оръжие.

Като страна, присъединила се към Хагския Кодекс за поведение срещу разпространението на балистични ракети и в изпълнение на ангажиментите по т.4 i) на Кодекса, България е декларира, че не притежава балистични ракети, програми за тяхното разработване, производство или изстрелване, че не оперира полигони за изстрелване или тестване на балистични ракети, както и че никога не е изстрелвала или тествала балистични ракети. Подкрепяме универсализирането и практическото прилагане на Хагския кодекс за поведение срещу разпространението на балистичните ракети като допълващ и усилващ международноправните норми политически инструмент. 

2.2. КОНВЕНЦИОНАЛНИ ОРЪЖИЯ

 2.2.1. Основни договори и конвенции

Конвенция за забрана или ограничения на използването на определени конвенционални оръжия, които могат да се считат за прекомерно нараняващи или имащи неизбирателно действие (ККО) и протоколите към нея представляват едни от най –важните регулативни механизми в областта на международното хуманитарно право. Тези инструменти се отнасят до защитата на гражданското население срещу използването на оръжията, визирани в тези договори. Тяхната цел е да забранят изцяло използването на такива оръжия или да ограничат размера на всички обстоятелства, които са в състояние да причинят загуба на човешки живот и нараняване на гражданско население. България ратифицира Конвенцията и първите три Протокола към нея през 1982 г. Към днешна дата България е страна към всичките пет протокола към Конвенцията.

След неуспеха на страните по Конвенцията за конвенционалните оръжия (ККО) да постигнат съгласие – в  рамките на изменение на Втория протокол към конвенцията – за ликвидиране на противопехотните мини, през октомври 1996 г. Канада лансира дипломатическа инициатива, известна като “Отавския процес”, за изработване и приемане на международноправен инструмент, регламентиращ пълното премахване на противопехотните мини (ППМ). България е страна по Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотните мини и за тяхното унищожаване, т.нар. Отавска конвенция от март 1999 г. В съответствие с разпоредбите на конвенцията към 31 октомври 1999 г. всички минни полета на територията на страната бяха премахнати, а към 20 декември 2000 г. бяха унищожени и наличните запаси от ППМ.

На 3 декември 2008 г., в Осло, България подписа Конвенцията по касетъчните боеприпаси. Страната ни беше активен участник в процеса по изработване и приемане на този нов международен юридически обвързващ инструмент, чиято основна цел е забрана на  използването, производството, складирането и трансфера на касетъчни боеприпаси, които причиняват неприемлива вреда на цивилното население. Към момента е в ход национална процедура по ратификацията на Конвенцията.


2.2.2. Малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ)

Приносът на България в областта на малките оръжия и леките въоръжения (МОЛВ) определя страната ни като един от генераторите на сътрудничество в регионален план и важен фактор в международните усилия за ограничаване на прекомерната и дестабилизираща концентрация на МОЛВ в конфликтни региони. Осъществяването на принципна и отговорна политика в тази област България разглежда като приоритетна задача в контекста на регионалната и международната сигурност. Като държава-член на ЕС, България дава съществен принос към изпълнението на приетата през 2005 г. Стратегия на ЕС за борба с нелегалното разпространение на МОЛВ.

Полезни връзки:

    www.un.org

    www.unog.ch

    www.un.org/disarmament

    http://www.consilium.europa.eu/cms3_fo/showPage.asp?id=408⟨=en&mode=g

    www. ec.europa.eu

    www.state.gov

    www.sipri.org