Република България

Министерство на външните работи

Обща информация
Територия - 916,5 хил. кв. км.
Население – 27 933 496 души (2007 г.)

Религия – католицизъм

Столица – Каракас (4,5 млн. жители)

Национален празник - 5 юли - Ден на независимостта
Официален език - испански
Парична единица – силен боливар

Държавен глава: президент и ръководител на правителството - Уго Чавес Фриас (Hugo Chávez Frías) (02.02.1999 г., преизбран на 30.07.2000 г. и на 3.12.2006 г.)
 
Председател на Националната Асамблея - Силиа Адела Флорес (Cilia Adela Flores)

Министър на външните работи и народната власт - Николас Мадуро Моро Nicolás Maduro Moros (09.08.2006 г.)

Посланик на Кралство Испания в Република България – Рафаел Анхел Баррето Кастильо (Rafael Angel Barreto Castillo) (07.06.2006 г.)

Посланик на Република България във Венесуела –
Вр.Управляващ. Тодор Кънчевски (01.11.2009 г.)

Кратка историческа справка
Коренното население на Венесуела са индиански племена. Крайбрежието на страната е открито от Христофор Колумб през 1498 г. През 16 в. страната е завоювана от испански колонизатори. През 1811 г., в резултат на Войната за независимост на испанските колонии в Америка Венесуела получава независимост, а през 1824 г. влиза в състава на Федеративна република Велика Колумбия с президент Симон Боливар. Венесуела става самостоятелна република през 1830. 19 в. е белязан от граждански войни. В началото на 20 в., с развитието на нефтената промишленост се засилва проникването на капитали от САЩ. Първата половина на 20 в. е характерна с военни диктатури.

Държавно устройство и вътрешно положение
Боливарска република Венесуела административно е разделена на 22 щата, столичен окръг, федерални владения и федерални територии (11 островни групи, съставени от 72 острова в Карибско море).
Държавен глава е президентът, който съгласно Конституцията от 1999 г. се избира пряко за срок от 6 години, с право да бъде преизбиран.
Изпълнителната власт се осъществява от правителство, оглавявано и назначавано от президента на страната. Законодателната власт се осъществява от Национален конгрес (еднокамерен парламент), състоящ се от 165 депутати. Мандатът на депутатите е 5-годишен, с право да бъдат преизбирани за не повече от два последователни мандата.
През 1998 г. Уго Чавес печели президентските избори. В деня, в който встъпва в длъжност обявява референдум за свикване на Конституционно събрание, което да изработи нов основен закон на страната. Новата конституция променя името на държавата – от Република Венесуела в Боливарска Република Венесуела.
На 3 декември 2006 г. Уго Чавес беше преизбран за президент на Републиката за периода 2007 – 2013 г. с 63,1% от гласовете
На 5 януари 2009 г. беше преизбрано ръководството на Националната асамблея на Венесуела за законодателната 2009 г. На 15 февруари 2009 г. по инициатива на президента Чавес се проведе референдум за промяна в конституцията. Венесуелският президент спечели референдума с 54.36%, което му позволява да се кандидатира неограничен брой пъти за най-високия държавен пост.
През декември 2010 г. предстои провеждането на парламентарни избори.

Основни политически партии
•    “Движение Пета Република”(Movimiento Quinta República);
•     “Обединена социалистическа партия за Венесуела”
       (Partido Socialista Unido de Venezuela;
•    Партия демократично действие (Acción Democratica);
•    Партия “Отечество за всички” (Patria Para Todos);
•    Партия “Първо справедливост” (Primero Justicia);
•    Партия “Проект за Венесуела” (Proyecto Venezuela);
•    КОПЕЙ (COPEI) - християнсоциална партия.

Икономика
Венесуела притежава големи запаси от петрол и газ, стратегически природни ресурси (железни руди, боксит, диаманти, злато и др.). Страната има силно развита нефтодобивна и нефтопреработвателна промишленост. Износител е на петрол и петролни деривати, алуминий, желязна руда, някои стоки на леката промишленост, кафе, какао и др. Внася предимно машини, транспортни средства, хлебно зърно, соя, мляко, лекарства, химикали и други.
През 2009 г. правителството продължи процеса на национализация и  експроприация на предприятия и поземлена собственост. Национализирани бяха обекти за петролни услуги, металургични комбинати, както и всички пристанища и летища в страната. На 21 март 2009 г. президентът Уго Чавес обяви “антикризисни” икономически мерки за противодействие на международната финансова криза, падането на международната цена на петрола и очакваното намаление на производството на венесуелски суров петрол.
Въведените от правителството два нови обменни курса за щатски долар/боливар и предприетите други мерки целят подпомагане на венецуелския износ и налагането на максимални ограничения за фирмите вносители.

Външна политика
Венесуелската външна политика в голяма степен е повлияна от чисто идеологически съображения. Резултатът от това води до обтягане на отношенията й със САЩ, Израел, Колумбия и близки до тях страни и засилване на връзките с Куба, Китай, Иран, Беларус и държавите от “АЛБА”. Този и други факти, сред които одържавяването на изградени европейски бизнес компании, наредиха Венесуела на 177 място от 183 възможни в доклада на Световната банка за 2010 г., след Зимбабве и Ангола.
Президентът Чавес счита, че Южна Америка, “трябва да бъде един от новите властови фактори в света”. Венесуела е водеща и в Инициативата “Петрокарибе”, в която участват 18 държави и беше един от инициаторите за създаване на УНАСУР - Съюз на южноамериканските нации и на Съвета за отбрана на УНАСУР.
Венесуелската външна политика в региона е съсредоточена главно в напрегнатите отношения с Колумбия, които на този етап се влошиха още повече след подписаното със САЩ споразумение за ползване на 7 колумбийски военни бази. Според Чавес, военното присъствие на САЩ в Колумбия е “заплаха за Венесуела”.

Дипломатически отношения
Дипломатическите отношения между България и Венесуела се установяват на 1 август 1974 г. Венесуела има свое почетно консулство в България, открито на 24 април 1933 г. и закрито по време на Втората световна война. На 22 декември 1970 г. чрез размяна на ноти в Ню Йорк се сключва споразумение за откриване на търговски представителства в Каракас и в София. През 1972 и 1973 г. по инициатива на България се водят преговори във Варшава за установяване на дипломатически отношения. В резултат на това на 1 август 1974 г. двете страни подписват комюнике за установяване на дипломатически отношения, чиято 30-годишнината бе официално отбелязана през м. август 2004 г.

Посолство на Боливарска Република Венесуела
Пощенски адрес:
България
1421 София, бул. “Арсеналски” 11, ет. 4;
тел. 02/963-1637, 02/963-1640; факс 02/963-1642;
E-mail:venezuela@embavenezbg.org

Посолство на Република България
Пощенски адрес:
Venezuela
Caracas
Calls Las Lomas, Qninta Sofia, Las Mercedes
Caracas 1060
Телефони /централа/ - +58 212 993 27 14; +58 212 993 48 52
Факс - +58 212 993 48 39
Консулска служба – +58 212 993 27 14; +58 212 993 48 52

Договорно-правна база
Подписани документи:
•    Търговска спогодба (подписана на 23.09.1988, влязла в сила на 11.01.1989);
•    Базисно споразумение за техническо, научно и технологическо сътрудничество (подписано на 08.06.1992 г., влязло в сила на 18.12.1992 г.);
•    Споразумение за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието (подписано на 08.06.1992 г, влязло в сила на 04.09.1992 г.);
•    Споразумение чрез размяна на ноти за безвизов режим за притежателите на дипломатически и служебни паспорти (подписано на 08.06.1992 г.);
•    Меморандум за създаване на механизъм за консултации между министерствата на външните работи (подписано на 08.06.1992 г.);
•    Меморандум за организацията и функционирането на Смесена междуправителствена комисия за икономическо, промишлено, търговско, научно-техническо и културно сътрудничество (подписан на13.06.2002 г.);
•    Заключителен протокол на Първата сесия на Смесената комисия за икономическо, промишлено, търговско, научно-техническо и културно сътрудничество (подписан на13.06.2002 г.);
•    Спогодба за сътрудничество между Държавната агенция за младежта и спорта на Република България и Министерството на образованието, културата и спорта на Боливарска република Венесуела (подписана на 11.07.2003 г.);
•    Резолюция MIJ-DM No585 от 11.11.2002 г., публикувана в Държавен вестник No37588 на 10.12.2002 г. (Едностранно решение на венесуелската страна за отпадането на туристически визи за български граждани);
•    Договор между Министерство на външните работи на Република България и Министерство на външните работи на Боливарска република Венесуела за информационно сътрудничество и взаимна помощ при подготовка на човешки ресурси(подписано на 01.07.2004 г.);
•    Споразумение за премахване на визите за притежателите на обикновени паспорти (подписано на 11.08.2004 г.);
•    Споразумение за сътрудничество в борбата с незаконния трафик и непозволеното използване на упойващи и психотропни вещества и свързаните с тях престъпления(подписано на 18.01.2005 г.);
•    Договор за сътрудничество в областта на туризма между Боливарска република Венесуела и Република България. (подписан на01.12.2008 г.).
•    Рамково споразумение за сътрудничество между правителството на Република България и правителството на Боливарска република Венесуела и Заключителен протокол за работата на Третата сесия на Смесената междуправителствена комисия за икономическо, промишлено, търговско и научно-техническо и културно сътрудничество (подписани на 17.04.2008 г.).

Хронология на разменените визити

На равнище държавен глава

1992 г. - д-р Желю Желев, президент

На парламентарно равнище

 2002 г. - проф. Огнян Герджиков, председател на Народното събрание
Сътрудничество в областта на културата, науката, образованието и спорта
•    Сътрудничеството в областта на културата, науката, образованието и спорта се осъществява на базата на три договорно-правни инструмента:
•    Споразумение за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието;
•    Базисно споразумение за техническо, научно и технологическо сътрудничество
•    Споразумение за сътрудничество в областта на спорта.
   
Българска общност

    Във Венесуела живеят около 60 души български граждани.
    Българската общност във Венесуела се е формирала на няколко “вълни”. В началото на миналия век, по време на голямата депресия през 30-те години и главно преди и след Втората световна война. Неголяма част от българите са пристигнали след 1989 г. Нямат създадена организация.

Търговско-икономически отношения

Търговско-икономическите отношения не отговарят на потенциала на двете страни. Необходимо е да се положат усилия за активизирането и разширяването им на взаимноизгодна основа.

РАЗВИТИЕ НА ДВУСТРАННИЯ СТОКООБМЕН ЗА ПЕРИОДА
2000 г. – м. юни 2009 г.