Република България

Министерство на външните работи

Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

Хелзинкски процес

Заключителният Акт от Хелзинки e подписан на 1 август 1975 г. от държавните и правителствени ръководители на всички съществуващи по това време 35 европейски държави (без Албания), САЩ и Канада. Съдържа политически обвързващи препоръки в т.нар три “кошници”: първа – политико-военни аспекти на сигурността (десетте принципа от Хелзинки, т.нар декалог); втора – икономика, наука и технологии; трета-сътрудничество в хуманитарната област/права на човека. 

До Парижката среща на най-високо равнище (ноември 1990 г.), Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (СССЕ) се утвърждава преди всичко като форум за преговори Изток-Запад по мерки за доверие и сигурност  и стандарти за демократично поведение. Многостранните срещи в рамките на Хелзинкския процес служат за контрол върху изпълнението на приетите договорености и придържането към утвърдените стандарти, имащи политически обвързващ характер.

Преодоляването на конфронтацията между Изтока и Запада, новите процеси в Европа, придружени от остри конфликти,  разширяването на географския обхват на Съвещанието, присъединяването  на редица новообразувани държави и други фактори съществено изменят характера на СССЕ и го превръщат в уникален форум, който постепенно се институционализира като международна организация.

От СССЕ към ОССЕ

През м. декември 1994 г. на Срещата на най-високо равнище в Будапеща е взето решение за преименуването на Съвещанието в Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), без  това да изменя качествено политическия характер на задълженията, поети от държавите-участнички.

ОССЕ е уникална паневропейска, трансатлантическа и евроазиатска регионална организация. В  момента в нея участват 56 държави (всички европейски държави, включително правоприемничките на СССР, както и САЩ и Канада). По брой на участници и териториален обхват (48,851 млн. кв. км) ОССЕ се счита за най-голямата регионална организация с компетенции в областта на сигурността, която обхваща евроатлантическата и евроазиатската общности “от Ванкувър до Владивосток” и сътрудничи със своите средиземноморски (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мароко и Тунис) и азиатски партньори (Япония, Р Корея, Тайланд,  Афганистан, Монголия и Австралия).
 
Седалището на ОССЕ е във Виена. Част от Секретариата св намира в Прага.

Хелзинкският документ от юли 1992 г., озаглавен "Предизвикателствата на промяната", решенията на Будапещенската cреща (декември 1994 г.), Лисабонската и Истанбулската  среща на  държавните и правителствените ръководители (съответно 1996 г. и 1999 г.) определят приоритетните задачи и функции на ОССЕ в областта на ранното предотвратяване на потенциални и урегулирането на съществуващи конфликти чрез въздействие върху коренните причини, които ги пораждат. В рамките на ОССЕ се осъществяват следните дейности:

-  политически консултации;
- oперативно управление на мисии, разположени в кризисни точки или с превантивни функции в държавите-участнички;
-  преговорен процес.
ОССЕ има следните преимущества в сравнение с други международни организации в Европа:
-    уникален състав от 56 държави, участвуващи на равноправна основа;
-    всеобхватен подход към проблемите на сигурността;
-    гъвкавост и адаптивност;
-    малък секретариат (по-малка бюрокрация);
-    сравнително ниски финансови разходи за държавите-участнички.

Органи и институции на ОССЕ

Висшият политически орган на ОССЕ е Съветът на външните министри, който заседава един път годишно (пocлeднoтo му зaceдaниe бe през м. декември 2009 г. в Атина).

Между зaceдaниятa нa Съвeтa на министрите  главен  политически орган на ОССЕ е Постоянният cъвет - редовно заседаващ орган за политически консултации във Виена, който изпълнява ежедневни оперативни функции и взема съответните решения.

Форумът на OССЕ за сътрудничество в областта на сигурността (ФСС) обединява дейността на държавите-участнички в две основни направления: а) преговори по конкретни мерки в областта на контрола на  въоръженията, разоръжаването и мерките за укрепване на доверието и на сигурността (МУДС); б) институционализиран диалог в областта на сигурността.

Председателството на ОССЕ - OSCE Chairmanship-in-Оffice (министърът на външните работи на страната, определена да ръководи организацията за период от една година) има важни политически функции при предотвратяване на конфликти и урегулиране на кризи заедно с бившия и бъдещия председател на организацията (през 2010 г. Казахстан - председател, Гърция и Литва), които формират т.н. Тройка.

Генералният секретар на OССЕ има административни и представителни функции. Той подпомага Председателя и организира цялостната дейност на OССЕ. Този пост се заема от посланик Марк Перeн дьо Бришамбо (Франция).

Пaрлaмeнтaрнaтa acaмблeя нa ОССЕ, cъздaдeнa прeз 1991 г., в мoмeнтa ce cъcтoи oт около 320 члeнa, прeдcтaвлявaщи пaрлaмeнтитe нa вcички държaви-учacтнички. Председател на ПА ОССЕ е Жоао Соареш (Португалия). Председател на българската парламентарна делегация в ПА на ОССЕ е Стоян Мавродиев.

Функциите на ОССЕ по предотвратяването на конфликти и разрешаването на кризисни ситуации се осъществяват преди всичко от нейните 17 полеви мисии в Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, Черна гора, Косово и Хърватия), Източна Европа (Молдова, Беларус и Украйна), Кавказ (Армения и Азербайджан) и Централна Азия (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан).

Върховният комисар на ОССЕ по националните малцинства (ВКНМ) действа като инстанция за ранно предупреждение или предотвратяване в зародиш  на назряващ конфликт в дадена страна или между държави-участнички на етническа основа. От м.юни 2007 г. постът се заема  от посланик Кнут Волебек (Норвегия).

"Човешкото измерение" на ОССЕ продължава да има голямо значение, като акцентът се поставя не върху създаването на нови стандарти, а върху изпълнението на вече поети задължения. Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), със седалище във Варшава, е главната  институция на ОССЕ по човешкото измерение. Съществен елемент в неговия мандат е да организира мисии за наблюдение на изборния процес в отделните страни-участнички в ОССЕ, както и да  подпомага функционирането на демократични институции в новите независими държави. От 2008 г. директор на БДИПЧ е посланик Янез Ленарчич (Словения).

Представителят на ОССЕ по свободата на СМИ наблюдава дейността на медиите в страните от ОССЕ и осигурява бърза реакция при застрашаване на свободата на СМИ и при създаване на неблагоприятни условия за тяхната работа. От м.март 2010 г. постът се заема от Дуня Миятович (Босна и Херцеговина).

Икономическият и екологичен форум на ОССЕ заседава един път годишно в Прага. Функцията на Форума е осигуряването на политически импулси за стимулиране на дискусията по икономическите,  научно-техническите и екологичните аспекти на сътрудничеството в рамките на ОССЕ. Между заседанията на Форума по тези въпроси работи Координаторът по икономическите и екологичните въпроси – в момента Горан Свиланович (Сърбия).

ОССЕ и новите предизвикателства

От 2009 г. в ОССЕ се развива т.нар. Процес „Корфу” на цялостен преглед на общите основи и ангажименти в зоната на ОССЕ, на ситуацията в трите измерения на ОССЕ, на дейностите и механизмите на организацията в областта на предотвратяването на конфликти и на приоритетните заплахи към сигурността в зоната на ОССЕ. Диалогът в рамките на този процес е насочен към възстановяване на доверието между държавите-участнички и засилване на потенциала им за колективен отговор на общите заплахи срещу сигурността.

България продължава активно да участва в дейността на  ОССЕ в трите  измерения на сигурността, като в работата по различните аспекти на това участие са ангажирани МВнР, МО, МВР и други ведомства по компетентност.

Българското председателство на ОССЕ през 2004 г.

Приоритети на българското председателство на ОССЕ през 2004 г. бяха:

1. Реагиране на заплахите за сигурността
Страната ни работи активно за прилагане на приетата в Маастрихт Стратегия на ОССЕ за противодействие на заплахите за сигурността и стабилността през 21 век и за изработване на необходимите допълнителни мерки в областта на политико-военното измерение на ОССЕ. Полагахме усилия в две посоки – за намиране на най-добри начини за прилагане на Стратегията и за подобряване на координацията в дейността на други международни организации, работещи в тази област, с цел да се избягва дублирането и се постигат по-значителни резултати.

В областта на борбата с тероризма българското председателство придаде особено значение на изпълнението на приетите документи  в тази насока, които имат дългосрочен характер – Хартата на ОССЕ за предотвратяване и борба с тероризма, Букурещкия план и Програмата от Бишкек за борба с тероризма. В качеството си на председател на организацията страната ни бе активно ангажирана с подготовката и провеждането на най-важното събитие в рамките на това измерение от дейността на ОССЕ - годишната Конференция-преглед по въпросите на сигурността, която премина успешно и начерта бъдещите дейности на организацията. С оглед на засилване на отговора на държавите-участнички на терористичните заплахи, по време на този форум българското председателство на ОССЕ излезе с предложение за разширяване на дейностите на организацията за борба с тероризма в сфери като сигурността на контейнерните превози, противодействието на заплахата от използване на биологически, химически, радиологични и ядрени материали за терористични акции, премахването на рисковете, свързани с излишъците от боеприпаси за конвенционални оръжия, пресичането на финансовите източници на терористите.

В областта на борбата с трафика българското председателство съсредоточи усилията си върху засилване на ролята на ОССЕ в борбата с трафика на хора. Създадена бе необходимата организация за своевременното прилагане на Плана за действие за борба с трафика на хора. Успешно заработи Механизмът за неговото прилагане. Назначен бе и Специален представител за борба с трафика на хора. Ангажиментите на държавите-участнички бяха конкретизирани в тази особено чувствителна сфера чрез приемането от Министерската среща в София на Решение за посрещане на специалните нужди за помощ и защита на децата, станали жертви на трафик с хора.

2. Образование
Като отчиташе значението на образованието за сигурността и устойчивото развитие на обществото, българското председателство посвети специално внимание на образованието като основен приоритет. Този въпрос бе разглеждан в рамките на трите измерения на ОССЕ. Подчертавахме необходимостта от третиране на темата за образованието в по-широк смисъл, така че то да обхваща обучение по правата на човека, по добро управление, по изграждане на институциите и други подобни дейности. Важен етап в мобилизирането на усилията на международни организации за осигуряване на взаимодействие между национални и международни програми за обучение стана Министерската среща по въпросите на образованието в Централна Азия, която се проведе в Ташкент през април 2004 г.

3. Икономическо и екологично измерение
През 2004 г. председателството ни отдели особено внимание на прилагането на Стратегическия документ за икономическото и екологичното сътрудничество на ОССЕ. Под ръководството на нашето председателство бе подготвен и успешно проведен 12-ят Икономически форум на ОССЕ, посветен на темата “Новите предизвикателства за изграждането на институционален и кадрови капацитет за икономическо развитие и сътрудничество”. На форума бе направен преглед на изпълнението от държавите-участнички на техните ангажименти за създаване на благоприятен инвестиционен климат и бяха обсъдени  интеграционните процеси в Европа, проблемите на изграждането на институционален и кадрови капацитет за развитието на частния сектор, сътрудничеството между държавните органи и частния сектор за предотвратяване на трафика на хора, проблемите на развитието на човешкия капитал в Средиземноморието и др. Допринесохме за приемането на Решение на Съвета на министрите в София за повишаване на ефективността на Икономическия форум и за очертаване на благоприятна перспектива за провеждане на 14-я Икономически форум на ОССЕ през 2006 г. в Таджикистан или Туркменистан.

4. Човешко измерение
Човешкото измерение на ОССЕ се наложи като приоритетна сфера в дейността на председателството. Борбата срещу дискриминацията, срещу престъпленията от омраза, проявите на агресивен национализъм, расизъм, шовинизъм, ксенофобия, антисемитизъм и дискриминация срещу християни, мюсюлмани и членове на други вероизповедания, утвърждаването на толерантността, диалога между етносите, културите и религиите бяха изведени сред акцентите на дейността в тази сфера. Председателството работи активно за организирането и провеждането на серия от конференции и срещи с  високо значение за решаване на въпроси от човешкото измерение - Конференцията по антисемитизма (Берлин, 28-29.04.2004 г.), Конференцията по толерантността и борбата срещу расизма, ксенофобията и дискриминацията (Брюксел, 13-14.09.2004 г.), Срещата по въпросите на расистката, ксенофобската и антисемитската пропаганда по интернет и престъпленията от омраза (Париж, 16-17.06.2004 г.).

Важно направление за дейност бе наблюдението и анализът на изборните процеси в държави-участнички от ОССЕ. По време на българското председателство ОССЕ организира 12 мисии за наблюдение на избори, изпрати 4 мисии за преценка на избори,  3 мисии за оказване на експертна помощ  за провеждане на избори и проведе преглед на изборното законодателство на 6 държави-участнички.

Свободата на медиите бе една от основните насоки за работа в сферата на човешкото измерение. Благодарение на усилията на българското председателство бе преодоляна кризата с определянето на нов представител за свободата на медиите. През март 2004 г. на този пост бе определен Миклош Харащи.

5. Разрешаване на съществуващите конфликти в зоната на ОССЕ
Българското председателство, активно съдействаше за търсенето на решения на т. н. замразени конфликти. Като израз на ангажираността на председателството, действащият председател на ОССЕ, както и негови специални пратеници, посетиха в течение на годината практически всички конфликтни и проблемни точки в района на ОССЕ.

Грузия бе във фокуса на вниманието на председателството през 2004 г. При активното участие на българското председателство, ОССЕ оказа подкрепа за провеждането на президентските избори на 4 януари 2004 г. и на парламентарните избори на 28 март 2004 г. Председателят на ОССЕ посети страната на 25 януари 2004 г., а през март 2004 г. направи обиколка в Южен Кавказ, по време на която отново посети Грузия на 15 март 2004 г. Това посещение съвпадна със събитията  в и около Аджария. Със съдействието на председателя на ОССЕ, напрежението беше преодоляно по мирен път и Грузия постигна възстановяване на стабилността и реинтеграция на Аджария. Председателството проявяваше особена активност за намаляването на критичното нарастване на напрежението в зоната на грузинско-осетинския конфликт и подкрепяше усилията на мисията на ООН по цялостното урегулиране на грузинско-абхазкия конфликт.

С активното съдействие на председателството бе възобновен диалогът между Армения и Азербайджан по конфликта в Нагорни Карабах. Този диалог се провеждаше с активната подкрепа на съпредседателите на Минската група на ОССЕ /Руската федерация, САЩ и Франция) в рамките на т.нар. Пражки процес.

Друг съществен акцент от дейността на председателството бе подпомагането на търсенето на дълготрайно и приемливо решение на конфликта в Приднестровието. Навременните действия, ангажиментът и положителните послания на българското председателство допринесоха в значителна степен за намаляване на напрежението между Молдова и властите в Приднестровието, както и за избягване на по-нататъшното му ескалиране.

6. Сигурност на границите и полицейски дейности
Сред основните ангажименти на председателството бяха въпросите за сигурността на границите в контекста на трафика на хора, оръжия и наркотици и свързаната с тях организирана престъпност, а така също работата на ОССЕ по привеждане на полицейските дейности в съответствие с международните стандарти. На 7 и 8 септември 2004 г. във Виена бе проведена първата по рода си международна Конференция по управление и сигурност на границите, организирана съвместно от ОССЕ и  Службата на ООН по наркотици и престъпност, която предложи приемането на по-координирани и ефективни мерки за справяне с предизвикателствата по тези проблеми.

7. Партньори за сътрудничество
Българското председателство разглеждаше укрепването на сътрудничеството с азиатските и средиземноморските партньори като един от своите приоритети. С дейното участие на председателството бе подготвена и проведена съвместната конференция ОССЕ-Япония на тема “Търсене на ефективно предотвратяване на конфликти в новите условия за сигурност: европейски механизми за сигурност и сигурността в Азия” (Токио, 15-16 март 2004 г.). На конференцията бяха приети препоръки за по-нататъшно разширяване на партньорството с азиатските държави.

Настойчивостта на българското председателство на ОССЕ за осъществяване на мисията на Групата на организацията в подкрепа на изборите в Афганистан позволи оказването на реална помощ на държава-партньор в особено важен момент от нейното историческо развитие. Това бе първата значима дейност на ОССЕ извън нейния географски регион, която позволи разкриване на  значителния ресурс на организацията за оказване подкрепа на демократичните процеси в по-широк международен мащаб. Действията на ОССЕ бяха високо оценени от афганистанското ръководство, което отправи покана за участие на организацията в наблюдение на парламентарните избори през пролета на 2005 г.

Със съдействието на нашето председателство Монголия получи статут на държава-партньор на 2 декември, което предоставя допълнителни възможности за засилване на ролята и влиянието на ОССЕ в Азия.

Българското председателство се стремеше към придаване на нов импулс на партньорството със средиземноморските страни, като по негова инициатива за втора поредна година Средиземноморският семинар на ОССЕ бе проведен в южното Средиземноморие – в Шарм Ел Шейх, Египет (17-18 ноември 2004 г.). Това благоприятства приемането на значими препоръки за по-нататъшно развитие на сътрудничеството, в т. ч. за изпращане на мисия на ОССЕ за наблюдение на президентските избори в Палестинската автономна власт (ПАВ). Важни моменти в усилията ни за разширяване на обхвата на средиземноморското партньорство бе получаването на молба от ПАВ за придобиване на статут на държава-партньор и наблюдение на президентските и парламентарните избори през 2005 г., както и на молба от иракското правителство за изпращане на мисия на ОССЕ за наблюдение на президентските избори на 30 януари 2005 г.

Участие на България в ОССЕ
България е държава-участничка в СССЕ/ОССЕ от 1975 г. В началото на м. юли 1999 г. българското правителство взе решение за издигане кандидатурата на Р България за председател на ОССЕ. Тя е одобрена единодушно от участниците в Десетата среща на Съвета на министрите в Порто (Португалия) през 2003 г.

Поемането на председателството на ОССЕ през 2004 г., след успешното приключване на членството на България в СС на ООН за периода 2002-2003 г., бе безспорно признание за нарасналия международен авторитет на страната. То даде допълнителна възможност България да влияе върху международния живот, задавайки дневния ред на Европа по въпросите на сигурността и борбата с тероризма и да играе реална роля в предотвратяването на конфликти в кризисни точки на планетата.

При формулирането на своите приоритети българското председателство заложи на принципите на приемственост в “Тройката” на ОССЕ за изпълнение на ангажиментите, поети от държавите-участнички. В този смисъл, приоритетите на холандското председателство през 2003 г. (борба срещу тероризма, трафика на оръжия, наркотици и хора, продължаване на усилията за разрешаване на т.нар. замразени конфликти и др.) останаха сред приоритетите и през 2004 г.

В контекста на разширяването на НАТО и ЕС българското председателство работеше за нарастване на ролята на ОССЕ като организация, която служи като форум за диалог и вземане на решения, особено по общите заплахи за сигурността.

Реформата в ОССЕ се превърна в главна тема през 2004 г., насочвайки вниманието към значимостта на ОССЕ и възможните начини за трансформирането й.

Важно място заемаха и дейностите извън обсега на ОССЕ. Организацията предприе своята първа операция извън зоната на ОССЕ, като изпрати екип за подпомагане на президентските избори в Афганистан на 9 октомври. Задълбочиха се връзките със средиземноморските и азиатските партньори за сътрудничество, а Монголия бе приета за най-нов партньор.

Българското председателство полагаше усилия за постигане на по-добър баланс между политико-военното, икономическото, човешкото и екологичното измерение на дейността на организацията.

Резултатите от дейността на ОССЕ и на българското председателство през 2004 г. бяха потвърдени на проведената в София на 6-7 декември 2004 г. 12-та годишна среща на министрите на външните работи от ОССЕ. Срещата бе кулминация на едногодишните усилия на българското председателство. Участниците в Софийската среща на министрите от ОССЕ приеха Заявление за предотвратяване и борба срещу тероризма, Заявление по конфликта в Нагорни Карабах и Декларация за 60-ата годишнина от края на Втората световна война. Утвърдени бяха 18 решения по широк спектър от въпроси, включващи реформата на ОССЕ, борбата срещу тероризма, ограничаването на трафика на незаконни малки оръжия и леки въоръжения, трафика на хора, утвърждаването на толерантността и липсата на дискриминация, борбата срещу корупцията и др.