Република България

Министерство на външните работи

България се присъедини към НАТО на 29 март 2004 г. Членството в Алианса се основава и е израз на споделяните от евроатлантическата общност ценности на свободата, демокрацията, правата на човека, върховенството на закона и добросъседските отношения. Присъединяването към НАТО бе възможно след извършването на значителен обем от реформи, които показаха волята и способността на България да поеме отговорностите и задълженията, произтичащи от членството в Алианса и отбелязаха завръщането на страната ни към нейната естествена цивилизационна среда.

Осъществените в хода на евроатлантическата интеграция реформи подпомогнаха и ускориха и процеса на присъединяване на страната ни към ЕС. Членството в НАТО осигури на България гаранции за нейната отбрана, сигурност и стабилност, което от своя страна позволи на обществото ни да се концентрира върху икономическото и социалното си развитие и извършването на важни вътрешни преобразувания. Участието в ежедневната дейност на Алианса позволи на България да бъде част от обсъжданията и да участва във вземането на решенията по всички важни въпроси, отнасящи се до сигурността на евроатлантическата общност, представяйки своите виждания и давайки своя принос.

Страната ни провежда последователна политика на предсказуем, надежден и стабилен съюзник, стремящ се към утвърждаване на единството на Алианса, укрепване на военните му способности и задълбочаване на трансатлантическата връзка. Българският принос към дейността на НАТО е многопосочен. Страната ни участва активно в политическия диалог, обмена на информация и координацията в рамките на Алианса, както и в операциите и мисиите на НАТО и развитието на способностите.

Участие на България в операции и мисии на НАТО

България има значителен принос за ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан с мандат на ООН (ИСАФ). Операцията навлиза в решителната фаза на преход към поемане на повече отговорност от афганистанското правителство. Подкрепяме поставената от президента Хамид Карзай цел от края на 2014 г. Афганистанските сили за сигурност да поемат водеща роля за сигурността в цялата страна, в съзвучие с договореностите между международната общност и правителството на Афганистан от  Лондонската конференция през януари и Кабулската конференция през юни 2010 г. Основният ни приоритет е изграждането и обучението на способни армия и полиция.  

От самото начало на операция КФОР България поддържа твърд ангажимент и допринася за сигурността и стабилността в Косово. През изминалите години международната общност постигна значителни успехи в тази насока. Въпреки видимите подобрения обаче обстановката в Косово все още може да бъде дестабилизирана предвид множеството оставащи предизвикателства. Ето защо за нас е особено важно намаляването на силите на КФОР да бъде осъществено плавно, въз основа на детайлна политическа и военна оценка на ситуацията в Косово и региона. Сигурността и стабилността в Косово, свободата на придвижването и опазването на културно-историческото наследство запазват централно значение за успеха на мисията. Важно е взаимодействието на НАТО с всички други ангажирани международни организации, на първо място ЕС. Местните институции имат ключово значение за изграждането на демократично и мултиетническо Косово, способно да защити и осигури правата на всички свои граждани.

Страната ни участва в Мисията на НАТО за обучение на иракските сили за сигурност (NTM-I). Мисията е насочена към подготовка и образование на офицерския корпус и полицията По своята същност NTM-I няма боен характер и допълва другите международни  усилия за възстановяването на Ирак.

България участва периодично в антитерористичната военноморска операция на НАТО в Средиземно море  “Active Endeavour” (ОАЕ). Това е първата операция в историята на Алианса по член 5 от Северноатлантическия договор, в отговор на терористичните нападения срещу САЩ през септември 2001 г. В резултат на операцията се повиши цялостното равнище на сигурност в Средиземно море, засилен бе контролът срещу евентуалния нелегален пренос на оръжия за масово унищожение и бе намалена опасността от терористични нападения по море. Операцията подпомага също предотвратяването на контрабандата, обезпечаването на сигурността на морските пътища и оказването на съдействие при спасителни операции.

НАТО – създаване, същност, роля в годините на „студената война” и след края й

Организацията на северноатлантическия договор (НАТО) е учредена на 4 април 1949 г. във Вашингтон с подписването на Северноатлантическия договор. Страни по договора са десет европейски държави (Белгия, Великобритания, Дания, Исландия, Италия, Люксембург, Норвегия, Португалия, Франция и Холандия) и две северноамерикански (Канада и САЩ). До края на Студената война към тях се присъединяват още четири държави - през 1952 г. Гърция и Турция, през 1955 г. Федерална република Германия, а през 1982 г. Испания.

НАТО е междуправителствена организация, в която всяка от страните-членки запазва своя суверенитет и всички решения се взимат съвместно на основата на консенсус. Най-важният политически и ръководен орган в НАТО е Северноатлантическият съвет, в който са представени всички съюзници. Той заседава редовно на ниво посланици, а също и на равнище министри или държавни и правителствени ръководители. Едновременно с това е изградена военно-командна структура на НАТО, представляваща многонационална система за планиране, организиране и командване на съюзните сили, ръководена от стратегически главнокомандващи.

Основната цел на страните-основателки на НАТО бе да предотвратят риска бившият Съветски съюз (СССР) да разшири контрола си над европейския континент. Подписвайки договора, те се ангажираха взаимно да осигурят отбраната си и да гарантират свободата и сигурността си с политически и военни средства. Приобщавайки Северна Америка към отбраната на Западна Европа, НАТО демонстрира, че всеки опит за политически или военен натиск над Западна Европа е обречен на провал.

Благодарение на НАТО Западна Европа и Северна Америка не само съвместно гарантираха своята независимост, но и достигнаха до безпрецедентно ниво на стабилност. Тази стабилност бе в основата на европейското икономическо сътрудничество и интеграция. В началото на 90-те години тя допринесе за края на „студената война” и преодоляване на разделението на Европа.

НАТО днес не е само съюз за колективна отбрана, а общност на споделените ценности на демокрацията, зачитането на човешките права и върховенството на закона, която предоставя жизненоважното трансатлантическо измерение на усилията за справяне със съвременните предизвикателства пред сигурността.

Въпреки прогнозите на мнозина скептици, Алиансът не само надживя края на „студената война”, но и се наложи като най-ефективната съвременна организация в сферата на сигурността, чийто членски състав и кръг от партньори постоянно се разширяват. Страни-членки на НАТО днес са 28 държави. През 1999 г. към Алианса се присъединиха Чешката република, Полша и Унгария и през 2004 г. - България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения. На срещата на високо равнище на НАТО в Страсбург-Кеел на 3-4 април 2009 г. бяха приети и двете най-нови страни-членки – Албания и Хърватия. Същевременно, вратите на НАТО остават отворени за бъдещи членове, споделящи ценностите на евроатлантическата общност и имащи волята и способностите да поемат задълженията, които произтичат от това членство.

Паралелно със своето разширяване, Алиансът непрекъснато се трансформира, в отговор на променящата се среда на сигурност. Новият характер на заплахите налага и промяна в методите за запазване на мира. НАТО преструктурира своите военни способности, адаптира силите си и развива нови многонационални подходи за справяне с тероризма, регионални конфликти и други заплахи за сигурността, като например разпространението на оръжия за масово унищожение. Все по-голямо внимание се отделя и на гарантирането на енергийната сигурност на страните-членки.

През годините постепенно се разшири географската рамка на водените от НАТО операции и мисии. В Западните Балкани Алиансът изигра основна роля за спирането на междуетническите конфликти в бивша Югославия от 90-те години на миналия век. След събитията от 11 септември 2001 г. съюзниците започнаха антитерористична военноморска операция в Средиземноморието, която продължава и днес. НАТО е основно ангажиран със стабилизирането и възстановяването на Афганистан, където в момента се провежда най-голямата съюзническа операция, и подпомага усилията на международната общност за постигането на мир в Ирак и Дарфур, както и за справяне с пиратството в Аденския залив. В случай на необходимост, Алиансът провежда и хуманитарни мисии за справяне с бедствия и аварии, както при земетресението в Пакистан през 2005 г.

Постоянно се разширява и кръгът от партньори на Алианса. Освен европейските партньори и държавите от бившия СССР, в него са включени и седемте страни-участници в Средиземноморския диалог. Въз основа на решенията от срещата на най-високо равнище на НАТО през юни 2004 г. в Истанбул, Алиансът развива сътрудничество с Кувейт, Бахрейн, Катар и Обединените арабски емирства и остава отворен за развитие на отношенията с други страни от региона на т.нар. широк Близък изток. На срещата на върха в Рига през ноември 2006 г. съюзниците взеха решение да адаптират общата рамка на партньорските формати на основата на гъвкавост, прагматизъм и съчетаване на географския и функционалния подход, както и да се потърсят възможностите за развитие на по-тесни връзки със страни като Австралия, Япония, Нова Зеландия и Република Корея, споделящи евроатлантическите ценности и имащи активен принос към операциите на НАТО.

В контекста на перспективата за бъдещо членство на Украйна и Грузия в НАТО, заявена на срещата на най-високо равнище на НАТО в Букурещ през 2008 г., Алиансът развива политическия диалог и подпомага реформите в тези две страни в рамките на Комисията НАТО-Украйна и Комисията НАТО-Грузия. Специално внимание се отделя на разширяването и задълбочаването на сътрудничеството на НАТО с други организации, имащи дейност в сферата на сигурността, като например ООН и ОССЕ. Предвид комплексния характер на съвременните кризи, се налага развитието на всеобхватен подход към тяхното решаване, включващ не само военни, но и широк спектър граждански способности. В този контекст, приоритетно остава развитието на стратегическото сътрудничество между НАТО и ЕС, предвид общите ценности, интереси и цели на техните страните-членки и допълващите се способности на двете организации. Тясната координация между НАТО и ЕС се налага и от необходимостта за избягване на ненужното дублиране на усилията и разходите.

Политиката на отворените врати, обогатяването на партньорските формати, развитието на отбранителните способности и ангажирането с нови мисии са аспекти на един цялостен и продължителен процес на обновяване на Алианса. Тази политическа и военна трансформация е насочена към адаптирането на НАТО към новата среда на сигурност, така че да запази своята жизненост и да продължи ефективно да гарантира отбраната и сигурността на своите страни-членки.